1(По слав. 136.) При реките на Вавилон, там седнахме. Да! Плакахме, когато си спомняхме за Сион;2на върбите сред него окачихме арфите си.3Защото там онези, които ни бяха пленили, поискаха от нас да пеем думи; и онези, които ни бяха опустошили, поискаха веселие, като ни казаха: Попейте ни от сионските песни. (Ps 79,1)4Как да пеем песента ГОСПОДНЯ в чужда земя?5Ако те забравя, Йерусалиме, нека забрави десницата ми изкуството си!6Нека се залепи езикът ми за небцето ми, ако не те помня, ако не предпочета Йерусалим като най-голямото си веселие. (Hes 3,26)7Помни, ГОСПОДИ, това, което сториха едомците в деня на разорението на Йерусалим, когато казваха: Разрушете, разрушете го до основите му! (Jer 49,7; Kla 4,22; Hes 25,12; Ob 1,10)8Дъще вавилонска, която ще бъдеш опустошена, блазе на онзи, който ти въздаде за всичко, което си ни сторила! (Jes 13,1; Jes 13,6; Jes 47,1; Jer 25,12; Jer 50,2; Jer 50,15; Jer 50,29; Offb 18,6)9Блазе на онзи, който хване и разбие в камък малките ти деца! (Jes 13,16)