1Я же, Павел, который лично между вами скромен, а заочно против вас отважен, убеждаю вас кротостью и снисхождением Христовым.2Прошу, чтобы мне по пришествии моем не прибегать к той твердой смелости, которую думаю употребить против некоторых, помышляющих о нас, что мы поступаем по плоти.3Ибо мы, ходя во плоти, не по плоти воинствуем.4Оружия воинствования нашего не плотские, но сильные Богом на разрушение твердынь: [ими] ниспровергаем замыслы5и всякое превозношение, восстающее против познания Божия, и пленяем всякое помышление в послушание Христу,6и готовы наказать всякое непослушание, когда ваше послушание исполнится.7На личность ли смотрите? Кто уверен в себе, что он Христов, тот сам по себе суди, что, как он Христов, так и мы Христовы.8Ибо если бы я и более стал хвалиться нашею властью, которую Господь дал нам к созиданию, а не к расстройству вашему, то не остался бы в стыде.9Впрочем, да не покажется, что я устрашаю вас [только] посланиями.10Так как [некто] говорит: в посланиях он строг и силен, а в личном присутствии слаб, и речь [его] незначительна, –11такой пусть знает, что, каковы мы на словах в посланиях заочно, таковы и на деле лично.12Ибо мы не смеем сопоставлять или сравнивать себя с теми, которые сами себя выставляют: они измеряют себя самими собою и сравнивают себя с собою неразумно.13А мы не без меры хвалиться будем, но по мере удела, какой назначил нам Бог в такую меру, чтобы достигнуть и до вас.14Ибо мы не напрягаем себя, как не достигшие до вас, потому что достигли и до вас благовествованием Христовым.15Мы не без меры хвалимся, не чужими трудами, но надеемся, с возрастанием веры вашей, с избытком увеличить в вас удел наш,16так чтобы и далее вас проповедывать Евангелие, а не хвалиться готовым в чужом уделе.17Хвалящийся хвались о Господе.18Ибо не тот достоин, кто сам себя хвалит, но кого хвалит Господь.
1И сам аз, Павел, ви моля поради Христовата кротост и нежност – аз, който съм смирен, когато съм между вас, а когато отсъствам, ставам смел към вас, – (Рим 12:1; 2Кор 10:10; 2Кор 12:5; 2Кор 12:7; 2Кор 12:9)2моля ви, когато съм при вас, да не се принудя да употребя смелост с онази увереност, с която мисля да се одързостя против някои, които смятат, че ние постъпваме[1] по плът. (1Кор 4:21; 2Кор 2:17; 2Кор 13:2; 2Кор 13:10)3Защото, ако и да живеем в плът, по плът не воюваме. (Еф 6:13; 1Фес 5:8)4Защото оръжията, с които воюваме, не са плътски, но пред Бога са силни за събаряне на крепости. (Иер 1:10; Деян 7:22; 1Кор 2:5; 2Кор 6:7; 2Кор 13:3; 2Кор 13:4; Еф 6:13; 1Тим 1:18; 2Тим 2:3)5Понеже събаряме помисли и всичко, което се издига високо против познанието на Бога, и пленяваме всеки разум да се покорява на Христос. (1Кор 1:19; 1Кор 3:19)6И сме готови да накажем всяко непослушание, щом стане пълно вашето послушание. (2Кор 2:9; 2Кор 7:15; 2Кор 13:2; 2Кор 13:10)7Вие гледате на външното. Ако някой е уверен в себе си, че е Христов, то нека размисли още веднъж в себе си, че както той е Христов, така и ние сме Христови. (Ин 7:24; 1Кор 3:23; 1Кор 9:1; 1Кор 14:37; 2Кор 5:12; 2Кор 11:18; 2Кор 11:23; 1Ин 4:6)8Защото ако бих се похвалил малко повечко с нашата власт, която Господ даде за вашето назидание, а не за сриването ви, не бих се засрамил. (2Кор 7:14; 2Кор 12:6; 2Кор 13:10)9Обаче нека не се покажа, че желая да ви заплашвам с посланията си.10Понеже някои казват: Посланията му са строги и силни, но личното му присъствие е слабо и говоренето – нищожно. (1Кор 1:17; 1Кор 2:1; 1Кор 2:3; 1Кор 2:4; 2Кор 10:1; 2Кор 11:6; 2Кор 12:5; 2Кор 12:7; 2Кор 12:9)11Такъв нека има предвид това, че каквито сме на думи в посланията си, когато сме далеч от вас, такива сме и на дело, когато сме при вас.12Защото не смеем да смятаме или да сравняваме себе си с някои от онези, които препоръчват сами себе си; но те, като мерят себе си със себе си и като сравняват себе си със себе си, не постъпват разумно. (2Кор 3:1; 2Кор 5:12)13А ние няма да се похвалим с това, което е вън от мярката ни, но според мярката на областта, която Бог ни е определил, като мярка, която да достигне дори до вас. (2Кор 10:15; 2Кор 12:5)14Защото ние не се простираме прекомерно, като че ли не сме достигнали до вас; защото ние първи достигнахме до вас с Христовото благовестие. (1Кор 3:5; 1Кор 3:10; 1Кор 4:15; 1Кор 9:1)15И не се хвалим с това, което е вън от мярката ни, т. е. с чужди трудове, а имаме надежда, че с растежа на вярата ви ние ще имаме по-голяма област за работа между вас, и то премного, (Рим 15:20)16така че да проповядваме благовестието и от вас по-нататък, а не да се хвалим с готовото в чужда област.17А който се хвали, с Господа да се хвали. (Ис 65:16; Иер 9:24; 1Кор 1:31)18Защото не е одобрен този, който сам себе си препоръчва, а този, когото Господ препоръчва. (Прит 27:2; Рим 2:29; 1Кор 4:5)