1И поклялись Израильтяне в Массифе, говоря: никто из нас не отдаст дочери своей сынам Вениамина в замужество.2И пришел народ в дом Божий, и сидели там до вечера пред Богом, и подняли громкий вопль, и сильно плакали,3и сказали: Господи, Боже Израилев! для чего случилось это в Израиле, что не стало теперь у Израиля одного колена?4На другой день встал народ поутру, и устроили там жертвенник, и вознесли всесожжения и мирные жертвы.5И сказали сыны Израилевы: кто не приходил в собрание пред Господа из всех колен Израилевых? Ибо великое проклятие [произнесено] было на тех, которые не пришли пред Господа в Массифу, и сказано было, что те преданы будут смерти.6И сжалились сыны Израилевы над Вениамином, братом своим, и сказали: ныне отсечено одно колено от Израиля;7как поступить нам с оставшимися из них [касательно] жен, когда мы поклялись Господом не давать им жен из дочерей наших?8И сказали: нет ли кого из колен Израилевых, кто не приходил пред Господа в Массифу? И оказалось, что из Иависа Галаадского никто не приходил пред Господа в стан на собрание.9И осмотрен народ, и вот, не было там ни одного из жителей Иависа Галаадского.10И послало туда общество двенадцать тысяч человек, мужей сильных, и дали им приказание, говоря: идите и поразите жителей Иависа Галаадского мечом, и женщин и детей;11и вот что сделайте: всякого мужчину и всякую женщину, познавшую ложе мужеское, предайте заклятию.12И нашли они между жителями Иависа Галаадского четыреста девиц, не познавших ложа мужеского, и привели их в стан в Силом, что в земле Ханаанской.13И послало все общество переговорить с сынами Вениамина, бывшими в скале Риммоне, и объявило им мир.14Тогда возвратились сыны Вениамина, и дали им (Израильтяне) жен, которых оставили в живых из женщин Иависа Галаадского; но оказалось, что этого было недостаточно.15Народ же сожалел о Вениамине, что Господь не сохранил целости колен Израилевых.16И сказали старейшины общества: что нам делать с оставшимися [касательно] жен, ибо истреблены женщины у Вениамина?17И сказали: наследственная земля пусть остается уцелевшим сынам Вениамина, чтобы не исчезло колено от Израиля;18но мы не можем дать им жен из дочерей наших; ибо сыны Израилевы поклялись, говоря: проклят, кто даст жену Вениамину.19И сказали: вот, каждый год бывает праздник Господень в Силоме, который на север от Вефиля и на восток от дороги, ведущей от Вефиля в Сихем, и на юг от Левоны.20И приказали сынам Вениамина и сказали: подите и засядьте в виноградниках,21и смотрите, когда выйдут девицы Силомские плясать в хороводах, тогда выйдите из виноградников и схватите себе каждый жену из девиц Силомских и идите в землю Вениаминову;22и когда придут отцы их, или братья их с жалобою к нам, мы скажем им: простите нас за них, ибо мы не взяли для каждого из них жены на войне, и вы не дали им; теперь вы виновны.23Сыны Вениамина так и сделали, и взяли жен по числу своему из бывших в хороводе, которых они похитили, и пошли и возвратились в удел свой, и построили города и стали жить в них.24В то же время Израильтяне разошлись оттуда каждый в колено свое и в племя свое, и пошли оттуда каждый в удел свой.25В те дни не было царя у Израиля; каждый делал то, что ему казалось справедливым.
1А Израилевите мъже се бяха заклели в Масфа с думите: Нито един от нас да не даде дъщеря си на вениаминец за жена. (Суд 20:1)2Народът дойде във Ветил и остана там до вечерта пред Бога, и те плакаха горко със силен глас. (Суд 20:18; Суд 20:26)3И казаха: Защо ГОСПОДИ, Боже на Израил, стана това в Израил и днес едно племе липсва от Израил?4А на следващия ден народът стана рано и издигна жертвеник на онова място, и принесе всеизгаряния и мирни жертви. (2Цар 24:25)5Тогава израилтяните казаха: Кой измежду всичките Израилеви племена не се присъедини към събранието при ГОСПОДА? Защото се бяха заклели твърдо относно онзи, който не би дошъл при ГОСПОДА в Масфа, като бяха казали: Непременно да бъде умъртвен. (Суд 5:23)6И израилтяните се разкаяха за брат си Вениамин, като казваха: Днес бе отсечено едно племе от Израил.7Какво можем да направим за оцелелите от тях, за да имат жени, тъй като се заклехме в ГОСПОДА да не им дадем жени от дъщерите си?8Затова си казаха: Кой измежду Израилевите племена не възлезе в Масфа при ГОСПОДА? И, ето, от Явис Галаадски никой не беше дошъл на събранието в стана. (1Цар 11:1; 1Цар 31:11)9Защото, като преброиха народа, там нямаше нито един от жителите на Явис Галаадски.10Затова обществото прати там дванадесет хиляди от най-храбрите мъже със заповед: Идете и поразете жителите на Явис Галаадски с острието на меча заедно с жените и децата. (Суд 5:23; Суд 21:5; 1Цар 11:7)11И ето какво ще направите: Избийте всеки мъж и всяка жена, която е лежала с мъж. (Чис 31:17)12А когато те изпълняваха заповедта, между жителите на Явис Галаадски намериха четиристотин млади девици, които не бяха познали мъж и не бяха лежали с мъж. И ги доведоха в стана в Сило, в Ханаанската земя. (Нав 18:1)13Тогава цялото общество прати вестоносци до Вениаминовите синове, които бяха в канарата Римон, за да им прогласят мир. (Суд 20:47)14И така, Вениаминовите синове незабавно се върнаха. И те им дадоха за жени девиците, които бяха оставили живи от Явис Галаадските жени; но те не бяха достатъчно.15И народът се смили над Вениамин, защото ГОСПОД беше направил пролом между Израилевите племена. (Суд 21:6)16Тогава старейшините на обществото казаха: Какво да направим за оцелелите, за да имат жени, тъй като Вениаминовите жени са изтребени?17И решиха: Наследство е потребно за оцелелите от Вениамин, за да не изчезне това племе от Израил.18Ние пък не можем да им дадем жени от дъщерите си, защото израилтяните се заклеха: Проклет, който даде жена на Вениамин. (Суд 11:35; Суд 21:1)19Затова, тъй като всяка година става празник на ГОСПОДА в Сило, който се намира на север от Ветил, на изток от пътя, който отива от Ветил в Сихем, и на юг от Левона,20заповядаха на Вениаминовите синове следното: Идете, скрийте се в лозята21и гледайте внимателно. Ако силоенските дъщери излязат да играят хоро, тогава изскочете от лозята и си грабнете всеки за себе си жена от силоенските дъщери, и се приберете във Вениаминовата земя. (Исх 15:20; Суд 11:34; 1Цар 18:6; Иер 31:13)22А когато бащите им или братята им дойдат при нас, за да се оплачат, ние ще им кажем: Бъдете благосклонни към тях заради нас, понеже в битката ние не запазихме жена за всеки. А сега не вие сте им ги дали, за да се смятате за виновни.23И Вениаминовите синове направиха така и според броя си взеха жени от играещите хоро. После си тръгнаха и се върнаха в пределите си, и съградиха отново градовете си, и живееха в тях. (Суд 20:48)24Тогава израилтяните си тръгнаха оттам, всеки в племето си и в рода си, и излязоха оттам, и всеки се прибра в пределите си.25В онези дни в Израил нямаше цар. Всеки правеше каквото му се виждаше за добре. (Втор 12:8; Суд 17:6; Суд 18:1; Суд 19:1)