1В те дни не было царя у Израиля; и в те дни колено Даново искало себе удела, где бы поселиться, потому что дотоле не выпало ему [полного] удела между коленами Израилевыми.2И послали сыны Дановы от племени своего пять человек, мужей сильных, из Цоры и Естаола, чтоб осмотреть землю и узнать ее, и сказали им: пойдите, узнайте землю. Они пришли на гору Ефремову к дому Михи и ночевали там.3Находясь у дома Михи, узнали они голос молодого левита и зашли туда и спрашивали его: кто тебя привел сюда? что ты здесь делаешь и зачем ты здесь?4Он сказал им: то и то сделал для меня Миха, нанял меня, и я у него священником.5Они сказали ему: вопроси Бога, чтобы знать нам, успешен ли будет путь наш, в который мы идем.6Священник сказал им: идите с миром; пред Господом путь ваш, в который вы идете.7И пошли те пять мужей, и пришли в Лаис, и увидели народ, который в нем, что он живет покойно, по обычаю Сидонян, тих и беспечен, и что не было в земле той, кто обижал бы в чем, или имел бы власть: от Сидонян они жили далеко, и ни с кем не было у них никакого дела.8И возвратились к братьям своим в Цору и Естаол, и сказали им братья их: с чем вы?9Они сказали: встанем и пойдем на них; мы видели землю, она весьма хороша; а вы задумались: не медлите пойти и взять в наследие ту землю;10когда пойдете вы, придете к народу беспечному, и земля та обширна; Бог предает ее в руки ваши; это такое место, где нет ни в чем недостатка, что [получается] от земли.11И отправились оттуда из колена Данова, из Цоры и Естаола, шестьсот мужей, препоясавшись воинским оружием.12Они пошли и стали станом в Кириаф–Иариме, в Иудее. Посему и называют то место станом Дановым до сего дня. Он позади Кириаф–Иарима.13Оттуда отправились они на гору Ефремову и пришли к дому Михи.14И сказали те пять мужей, которые ходили осматривать землю Лаис, братьям своим: знаете ли, что в одном из домов сих есть ефод, терафим, истукан и литый кумир? итак подумайте, что сделать.15И зашли туда, и вошли в дом молодого левита, в дом Михи, и приветствовали его.16А шестьсот человек из сынов Дановых, перепоясанные воинским оружием, стояли у ворот.17Пять же человек, ходивших осматривать землю, пошли, вошли туда, взяли истукан и ефод и терафим и литый кумир. Священник стоял у ворот с теми шестьюстами человек, препоясанных воинским оружием.18Когда они вошли в дом Михи и взяли истукан, ефод, терафим и литый кумир, священник сказал им: что вы делаете?19Они сказали ему: молчи, положи руку твою на уста твои и иди с нами и будь у нас отцом и священником; лучше ли тебе быть священником в доме одного человека, нежели быть священником в колене или в племени Израилевом?20Священник обрадовался, и взял ефод, терафим и истукан, и пошел с народом.21Они обратились и пошли, и отпустили детей, скот и тяжести вперед.22Когда они удалились от дома Михи, жители домов соседних с домом Михи собрались и погнались за сынами Дана,23и кричали сынам Дана. [Сыны Дановы] оборотились и сказали Михе: что тебе, что ты так кричишь?24(Миха) сказал: вы взяли богов моих, которых я сделал, и священника, и ушли; чего еще более? как же вы говорите: что тебе?25Сыны Дановы сказали ему: [молчи], чтобы мы не слышали голоса твоего; иначе некоторые из нас, рассердившись, нападут на вас, и ты погубишь себя и семейство твое.26И пошли сыны Дановы путем своим; Миха же, видя, что они сильнее его, пошел назад и возвратился в дом свой.27А [сыны Дановы] взяли то, что сделал Миха, и священника, который был у него, и пошли в Лаис, против народа спокойного и беспечного, и побили его мечом, а город сожгли огнем.28Некому было помочь, потому что он был отдален от Сидона и ни с кем не имел дела. [Город сей] находился в долине, что близ Беф–Рехова. И построили [снова] город и поселились в нем,29и нарекли имя городу: Дан, по имени отца своего Дана, сына Израилева; а прежде имя города тому было: Лаис.30И поставили у себя сыны Дановы истукан; Ионафан же, сын Гирсона, сына Манассии, сам и сыновья его были священниками в колене Дановом до дня переселения [жителей той] земли;31и имели у себя истукан, сделанный Михою, во все то время, когда дом Божий находился в Силоме.
Судей Израилевых 18
Библия, ревизирано издание
от Bulgarian Bible Society1По онова време в Израил нямаше цар; в онези дни Дановото племе си търсеше дял от наследство, където да се засели, защото до този момент не им се беше паднало наследство сред Израилевите племена. (Нав 19:47; Суд 17:6; Суд 21:25)2И Дановите потомци изпратиха от рода си петима мъже от племето, храбри мъже, от Сарая и от Естаол, за да съгледат земята и да я изучат, като им заръчаха: Идете, изучете земята. И те стигнаха до Михеевата къща, в Ефремовата хълмиста земя, и там пренощуваха. (Чис 13:17; Нав 2:1; Суд 13:25; Суд 17:1)3Когато се приближиха до Михеевата къща, познаха гласа на младия левит, отбиха се там и го попитаха: Кой те доведе тук? Какво правиш на това място? И защо си тук?4А той им обясни какво беше направил Михей за него и им каза: Той ме нае и аз му станах свещеник. (Суд 17:10)5Те му казаха: Допитай се тогава до Бога, за да узнаем дали ще бъде благополучно пътуването, което сме предприели. (Суд 17:5; Суд 18:14; 3Цар 22:5; Ис 30:1; Ос 4:12)6А свещеникът им отговори: Вървете с мир; пътуването, което сте предприели, е пред ГОСПОДА. (3Цар 22:6)7Тогава петимата мъже тръгнаха. Когато стигнаха в Лаис, видяха, че народът в него живееше спокойно, както сидонците, без грижи и без страх, защото в земята нямаше властелин, който да ги притеснява с нещо. Те бяха далеч от сидонците и нямаха отношения с никого. (Нав 19:47; Суд 18:27; Суд 18:28)8И така, мъжете се върнаха при братята си в Сарая и Естаол. Братята им ги попитаха: Какво е предложението ви? (Суд 18:2)9А те отговориха: Станете, нека да отидем против тях. Видяхме – земята е много добра. Няма ли да предприемете нещо? Не се двоумете, вървете, влезте в земята и я завладейте. (Чис 13:30; Нав 2:23; Нав 2:24; 3Цар 22:3)10Като стигнете там, ще намерите народ, който живее безгрижно и в обширна територия, в която няма оскъдност от нищо, каквото ражда земята (защото Бог я даде в ръката ни). (Втор 8:9; Суд 18:7; Суд 18:27)11И така, тръгнаха оттам, шестстотин мъже от Дановия род, от Сарая и Естаол, препасани с оръжия за бой.12По пътя те разположиха стан в Кириат-иарим, в Юда; затова нарекоха онова място Маханедан[1], както се казва и до днес. То се намира зад Кириат-иарим. (Нав 15:60; Суд 13:25)13И оттам преминаха в Ефремовата хълмиста земя и стигнаха до Михеевата къща. (Суд 18:2)14Тогава петимата мъже, които бяха ходили да съгледат местността Лаис, казаха на братята си: Знаете ли, че в този дом има ефод и домашни идоли, изваян идол и леян кумир? Затова помислете какво трябва да направите. (Суд 17:5; 1Цар 14:28)15И така, те се отбиха там и отидоха в къщата на младия левит в Михеевата къща, и го поздравиха.16А шестстотинте мъже, които бяха от Дановите синове, останаха препасани с оръжията за бой при входа на вратата. (Суд 18:11)17Тогава петимата мъже, които бяха отишли да съгледат земята, отидоха, влязоха там и взеха изваяния идол, ефода, домашните идоли и леяния кумир; а свещеникът стоеше при входа на вратата с шестстотинте мъже, които бяха препасани с оръжията за бой. (Суд 17:4; Суд 17:5; Суд 18:2; Суд 18:14)18И когато те влязоха в Михеевата къща и изнесоха изваяния идол, ефода, домашните идоли и леяния кумир, свещеникът им каза: Какво правите?19А те му отговориха: Мълчи! Сложи ръка на устата си, ела с нас и ни бъди отец и свещеник. По-добре ли ти е да бъдеш свещеник на дома на един човек или да бъдеш свещеник на едно племе и на един род в Израил? (Суд 17:10; Иов 21:5; Иов 29:9; Иов 40:4; Прит 30:32; Мих 7:16)20Тогава свещеникът се зарадва и като взе ефода, домашните идоли и изваяния идол, отиде сред народа.21Те се обърнаха и тръгнаха, като поставиха пред себе си децата, добитъка и по-скъпите си вещи.22Когато се бяха отдалечили от Михеевата къща, хората от къщите, съседни на Михеевия дом, се събраха и настигнаха Дановите синове.23И като извикаха към Дановите синове, те се обърнаха и казаха на Михей: Какво ти е, че си събрал при себе си такава тълпа?24А той отговори: Взехте ми боговете, които си направих, и свещеника и тръгнахте. За мене нищо не остана! А сега ми казвате: Какво ти е?25А Дановите синове му казаха: Да не чуваме гласа ти между нас, да не би да ви нападнат разгневени мъже и да изгубиш живота си и живота на близките си.26И Дановите синове продължиха по пътя си; а Михей, като видя, че са по-силни от него, се върна и се прибра у дома си.27И така, те взеха това, което беше направил Михей, и свещеника, когото имаше, и дойдоха в Лаис при народ, който беше спокоен и живееше без страх. И ги поразиха с острието на меча и изгориха града с огън. (Втор 33:22; Нав 19:47; Суд 18:7; Суд 18:10)28И нямаше кой да ги избави, защото бяха далеч от Сидон и нямаха връзка с никого. Градът беше в долината до Вет-реов. Те го съградиха отново и се заселиха в него. (Чис 13:21; Суд 18:7; 2Цар 10:6)29И нарекоха града Дан по името на баща си Дан, който се беше родил на Израил; а преди това името на града беше Лаис. (Быт 14:14; Нав 19:47; Суд 20:1; 3Цар 12:29; 3Цар 12:30; 3Цар 15:20)30Тогава Дановите синове поставиха пред себе си изваяния идол. А Йонатан, син на Гирсон, син на Моисей – той и потомците му бяха свещеници на Дановото племе до времето, когато земята[2] беше превзета. (Суд 13:1; 1Цар 4:2; 1Цар 4:3; 1Цар 4:10; 1Цар 4:11; Пс 78:60; Пс 78:61)31Така те поставиха изваяния идол, който Михей беше направил и който остана там през цялото време, докато Божият дом беше в Сило. (Нав 18:1; Суд 19:18; Суд 21:12)