1Чрез несколько дней, во время жатвы пшеницы, пришел Самсон повидаться с женою своею, принеся с собою козленка; и когда сказал: "войду к жене моей в спальню", отец ее не дал ему войти.2И сказал отец ее: я подумал, что ты возненавидел ее, и я отдал ее другу твоему; вот, меньшая сестра красивее ее; пусть она будет тебе вместо ее.3Но Самсон сказал им: теперь я буду прав пред Филистимлянами, если сделаю им зло.4И пошел Самсон, и поймал триста лисиц, и взял факелы, и связал хвост с хвостом, и привязал по факелу между двумя хвостами;5и зажег факелы, и пустил их на жатву Филистимскую, и выжег и копны и нежатый хлеб, и виноградные сады [и] масличные.6И говорили Филистимляне: кто это сделал? И сказали: Самсон, зять Фимнафянина, ибо этот взял жену его и отдал другу его. И пошли Филистимляне и сожгли огнем ее и отца ее.7Самсон сказал им: хотя вы сделали это, но я отмщу вам самим и тогда только успокоюсь.8И перебил он им голени и бедра, и пошел и засел в ущелье скалы Етама.9И пошли Филистимляне, и расположились станом в Иудее, и протянулись до Лехи.10И сказали жители Иудеи: за что вы вышли против нас? Они сказали: мы пришли связать Самсона, чтобы поступить с ним, как он поступил с нами.11И пошли три тысячи человек из Иудеи к ущелью скалы Етама и сказали Самсону: разве ты не знаешь, что Филистимляне господствуют над нами? что ты это сделал нам? Он сказал им: как они со мною поступили, так и я поступил с ними.12И сказали ему: мы пришли связать тебя, чтобы отдать тебя в руки Филистимлянам. И сказал им Самсон: поклянитесь мне, что вы не убьете меня.13И сказали ему: нет, мы только свяжем тебя и отдадим тебя в руки их, а умертвить не умертвим. И связали его двумя новыми веревками и повели его из ущелья.14Когда он подошел к Лехе, Филистимляне с криком встретили его. И сошел на него Дух Господень, и веревки, бывшие на руках его, сделались, как перегоревший лен, и упали узы его с рук его.15Нашел он свежую ослиную челюсть и, протянув руку свою, взял ее, и убил ею тысячу человек.16И сказал Самсон: челюстью ослиною толпу, две толпы, челюстью ослиною убил я тысячу человек.17Сказав это, бросил челюсть из руки своей и назвал то место: Рамаф–Лехи.18И почувствовал сильную жажду и воззвал к Господу и сказал: Ты соделал рукою раба Твоего великое спасение сие; а теперь умру я от жажды, и попаду в руки необрезанных.19И разверз Бог ямину в Лехе, и потекла из нее вода. Он напился, и возвратился дух его, и он ожил; от того и наречено имя месту сему: "Источник взывающего", который в Лехе до сего дня.20И был он судьею Израиля во дни Филистимлян двадцать лет.
Судей Израилевых 15
Библия, ревизирано издание
от Bulgarian Bible Society1След известно време, когато се жънеше пшеницата, Самсон посети жена си, като и донесе едно яре. Той каза на баща и: Ще вляза при жена си в спалнята. Но баща и не му позволи да влезе.2И баща и му каза: Аз си помислих, че ти си я намразил. Затова я дадох на приятеля ти. По-малката и сестра не е ли по-хубава от нея? Вземи нея вместо другата. (Суд 14:20)3А Самсон отговори: Този път ще бъда невинен спрямо филистимците, като им сторя и аз зло.4И така, Самсон отиде и хвана триста лисици. След това взе главни, обърна ги с опашките една към друга и прикачи по една главня в средата между двете опашки.5След това запали главните, пусна лисиците по посевите на филистимците и изгори копните и неожънатите класове, също и маслините.6Тогава филистимците попитаха: Кой стори това? И им отвърнаха: Самсон, зетят на тамнатеца, затова, че той взе жена му и я даде на другаря му. Тогава филистимците дойдоха и изгориха нея и баща и с огън. (Суд 14:15)7А Самсон им каза: Щом направихте така, аз ще си отмъстя на вас. Само тогава ще престана.8И той ги порази с голямо клане надлъж и нашир[1]; след това отиде и остана в процепа на скалата Итам.9Тогава филистимците отидоха, разположиха стан в Юда и се разпростряха до Лехий. (Суд 15:19)10Юдовите мъже им казаха: Защо сте дошли против нас? А те отговориха: Дошли сме да вържем Самсон, за да постъпим с него, както той направи с нас.11Затова три хиляди мъже от Юда слязоха в процепа на скалата Итам и казаха на Самсон: Не знаеш ли, че филистимците са ни господари? Какво е това, което правиш на нас? А той им отвърна: Каквото те ми сториха, това им сторих и аз. (Суд 14:4)12Тогава те му казаха: Ние сме дошли да те вържем и да те предадем на филистимците. Самсон отговори: Закълнете ми се, че вие самите няма да ме нападнете.13А те се уговориха с него: Ние само ще те вържем и ще те предадем на тях; но в никакъв случай няма да те убием. И така, вързаха Самсон с две нови въжета и го изведоха от скалата.14Когато стигнаха в Лехий, филистимците го посрещнаха с викове. А ГОСПОДНИЯТ Дух дойде със сила на него; и въжетата на ръцете му станаха като прегорял лен и връзките му паднаха от ръцете му. (Суд 3:10; Суд 14:6)15И Самсон намери една челюст на осел, още прясна, протегна ръката си, взе я и уби с нея хиляда мъже. (Лев 26:8; Нав 23:10; Суд 3:31)16Тогава Самсон каза: С челюст на осел унищожих купове, купове. С челюст на осел убих хиляда мъже.17И като спря да говори, хвърли челюстта от ръката си. Затова онова място бе наречено Рамат-Лехий[2].18След това той много ожадня; и извика към ГОСПОДА: Ти даде чрез ръцете на слугата Си това голямо избавление. Сега да умра от жажда ли и да падна в ръката на необрязаните? (Пс 3:7)19Но Бог разтвори процепа, който е в Лехий, и от него потече вода. След като пи, духът му се съвзе и Самсон се съживи. Затова той нарече мястото, което е Лехий, Енакоре[3], както се нарича и до днес. (Быт 45:27; Ис 40:29)20И той беше двадесет години съдия над Израил през времето на филистимското господство. (Суд 13:1)