Руфь 4

Синодальный перевод

1 Вооз вышел к воротам и сидел там. И вот, идет мимо родственник, о котором говорил Вооз. И сказал ему [Вооз]: зайди сюда и сядь здесь. Тот зашел и сел.2 [Вооз] взял десять человек из старейшин города и сказал: сядьте здесь. И они сели.3 И сказал [Вооз] родственнику: Ноеминь, возвратившаяся с полей Моавитских, продает часть поля, принадлежащую брату нашему Елимелеху;4 я решился довести до ушей твоих и сказать: купи при сидящих здесь и при старейшинах народа моего; если хочешь выкупить, выкупай; а если не хочешь выкупить, скажи мне, и я буду знать; ибо кроме тебя некому выкупить; а по тебе я. Тот сказал: я выкупаю.5 Вооз сказал: когда ты купишь поле у Ноемини, то должен купить и у Руфи Моавитянки, жены умершего, и должен взять ее в замужество, чтобы восстановить имя умершего в уделе его.6 И сказал тот родственник: не могу я взять ее себе, чтобы не расстроить своего удела; прими ее ты, ибо я не могу принять.7 Прежде такой был [обычай] у Израиля при выкупе и при мене для подтверждения какого–либо дела: один снимал сапог свой и давал другому, и это было свидетельством у Израиля.8 И сказал тот родственник Воозу: купи себе. И снял сапог свой.9 И сказал Вооз старейшинам и всему народу: вы теперь свидетели тому, что я покупаю у Ноемини все Елимелехово и все Хилеоново и Махлоново;10 также и Руфь Моавитянку, жену Махлонову, беру себе в жену, чтоб оставить имя умершего в уделе его, и чтобы не исчезло имя умершего между братьями его и у ворот местопребывания его: вы сегодня свидетели тому.11 И сказал весь народ, который при воротах, и старейшины: мы свидетели; да соделает Господь жену, входящую в дом твой, как Рахиль и как Лию, которые обе устроили дом Израилев; приобретай богатство в Ефрафе, и да славится имя твое в Вифлееме;12 и да будет дом твой, как дом Фареса, которого родила Фамарь Иуде, от того семени, которое даст тебе Господь от этой молодой женщины.13 И взял Вооз Руфь, и она сделалась его женою. И вошел он к ней, и Господь дал ей беременность, и она родила сына.14 И говорили женщины Ноемини: благословен Господь, что Он не оставил тебя ныне без наследника! И да будет славно имя его в Израиле!15 Он будет тебе отрадою и питателем в старости твоей, ибо его родила сноха твоя, которая любит тебя, которая для тебя лучше семи сыновей.16 И взяла Ноеминь дитя сие, и носила его в объятиях своих, и была ему нянькою.17 Соседки нарекли ему имя и говорили: "у Ноемини родился сын", и нарекли ему имя: Овид. Он отец Иессея, отца Давидова.18 И вот род Фаресов: Фарес родил Есрома;19 Есром родил Арама; Арам родил Аминадава;20 Аминадав родил Наассона; Наассон родил Салмона;21 Салмон родил Вооза; Вооз родил Овида;22 Овид родил Иессея; Иессей родил Давида.

Руфь 4

Библия, ревизирано издание

от Bulgarian Bible Society
1 Вооз се изкачи на портата и седна там. И ето, мина близкият сродник, за когото Вооз беше говорил. Вооз му каза: ГОСПОДИНЕ, свърни, седни тук. И той свърна и седна. (Руф 3:12)2 Тогава Вооз събра десет мъже от градските старейшини и им каза: Седнете тук. И те седнаха. (3Цар 21:8; Прит 31:23)3 След това каза на сродника: Ноемин, която се върна от Моавската земя, продава нивата, дела, който принадлежеше на брат ни Елимелех,4 и аз реших да ти известя и да ти предложа: Купи го в присъствието на седящите тук, пред старейшините на народа ми. Ако искаш да го откупиш като сродник, откупи го. Но ако не искаш да го откупиш, кажи ми, за да зная, защото освен тебе няма друг, който да го откупи като сродник; и аз съм следващият. И той отговори: Аз ще го откупя. (Быт 23:18; Лев 25:25; Иер 32:7; Иер 32:8)5 И Вооз каза: В деня, когато купиш нивата от Ноемин, трябва да я купиш и от моавката Рут, жена на починалия, за да възстановиш името му над наследството му. (Быт 38:8; Втор 25:5; Втор 25:6; Руф 3:13; Мф 22:24)6 Тогава сродникът каза: Не мога да изпълня длъжността на сродник, да не би да навредя на собственото си наследство; ти приеми върху себе си моето право да откупя, защото не мога да откупя нивата. (Руф 3:12; Руф 3:13)7 А по онова време, за да се потвърди всяко дело по откупуване и размяна в Израил, ето какъв беше обичаят: човекът събуваше обувката си и я даваше на другия; и това служеше за свидетелство в Израил. (Втор 25:7; Втор 25:9)8 Затова сродникът, като каза на Вооз: Купи го ти за себе си, си събу обувката.9 Тогава Вооз каза на старейшините и на целия народ: Днес сте свидетели, че купувам от Ноемин всичко, което беше на Елимелех, и всичко, което беше на Хелеон и Маалон.10 А също и моавката Рут, жената на Маалон, получих за жена, за да възстановя името на починалия над наследството му, за да не се изличи името на починалия изсред братята му и в града, в който е живял. Вие сте свидетели днес. (Втор 25:6)11 И целият народ, който беше при портата, заедно със старейшините казаха: Свидетели сме. ГОСПОД да даде на жената, която влиза в дома ти, да е като Рахил и като Лия, двете, които са съградили Израилевия дом. Да станеш силен в Ефрат и да бъдеш известен във Витлеем; (Быт 35:16; Быт 35:19; Втор 25:9; Пс 127:3; Пс 128:3)12 от потомството, което ГОСПОД ще ти даде от тази млада жена, нека домът ти бъде като дома на Фарес, когото Тамар роди на Юда. (Быт 38:29; 1Цар 2:20; 1Пар 2:4; Мф 1:3)13 И така, Вооз взе Рут и тя му стана жена. Като влезе при нея, ГОСПОД и даде да зачене и тя роди син. (Быт 29:31; Быт 33:5; Руф 3:11)14 А жените казаха на Ноемин: Благословен ГОСПОД, Който днес не те остави без наследник; нека бъде прославено Името Му в Израил. (Лк 1:58; Рим 12:15)15 Този син ще ти бъде обновление в живота и прехрана в старините ти; защото го роди снаха ти, която те обича, която е по-желана за теб от седем сина. (1Цар 1:8)16 И Ноемин взе детето и го сложи в скута си, и се грижеше за него.17 И съседките му дадоха име, като казаха: Син се роди на Ноемин. И го нарекоха Овид. Той е баща на Есей, бащата на Давид. (Лк 1:58; Лк 1:59)18 Ето родословието на Фарес: На Фарес се роди Есрон, (1Пар 2:4; Мф 1:3)19 на Есрон се роди Арам, на Арам се роди Аминадав,20 на Аминадав се роди Наасон, на Наасон се роди Салмон, (Ис 1:7; Мф 1:4)21 на Салмон се роди Вооз, на Вооз се роди Овид,22 на Овид се роди Есей, а на Есей се роди Давид. (1Пар 2:15; Мф 1:6)