Римлянам 14

Синодальный перевод

1 Немощного в вере принимайте без споров о мнениях.2 Ибо иной уверен, [что можно] есть все, а немощный ест овощи.3 Кто ест, не уничижай того, кто не ест; и кто не ест, не осуждай того, кто ест, потому что Бог принял его.4 Кто ты, осуждающий чужого раба? Перед своим Господом стоит он, или падает. И будет восставлен, ибо силен Бог восставить его.5 Иной отличает день от дня, а другой судит о всяком дне [равно]. Всякий [поступай] по удостоверению своего ума.6 Кто различает дни, для Господа различает; и кто не различает дней, для Господа не различает. Кто ест, для Господа ест, ибо благодарит Бога; и кто не ест, для Господа не ест, и благодарит Бога.7 Ибо никто из нас не живет для себя, и никто не умирает для себя;8 а живем ли – для Господа живем; умираем ли – для Господа умираем: и потому, живем ли или умираем, – [всегда] Господни.9 Ибо Христос для того и умер, и воскрес, и ожил, чтобы владычествовать и над мертвыми и над живыми.10 А ты что осуждаешь брата твоего? Или и ты, что унижаешь брата твоего? Все мы предстанем на суд Христов.11 Ибо написано: живу Я, говорит Господь, предо Мною преклонится всякое колено, и всякий язык будет исповедывать Бога.12 Итак каждый из нас за себя даст отчет Богу.13 Не станем же более судить друг друга, а лучше судите о том, как бы не подавать брату [случая к] преткновению или соблазну.14 Я знаю и уверен в Господе Иисусе, что нет ничего в себе самом нечистого; только почитающему что–либо нечистым, тому нечисто.15 Если же за пищу огорчается брат твой, то ты уже не по любви поступаешь. Не губи твоею пищею того, за кого Христос умер.16 Да не хулится ваше доброе.17 Ибо Царствие Божие не пища и питие, но праведность и мир и радость во Святом Духе.18 Кто сим служит Христу, тот угоден Богу и [достоин] одобрения от людей.19 Итак будем искать того, что служит к миру и ко взаимному назиданию.20 Ради пищи не разрушай дела Божия. Все чисто, но худо человеку, который ест на соблазн.21 Лучше не есть мяса, не пить вина и не [делать] ничего [такого], отчего брат твой претыкается, или соблазняется, или изнемогает.22 Ты имеешь веру? имей ее сам в себе, пред Богом. Блажен, кто не осуждает себя в том, что избирает.23 А сомневающийся, если ест, осуждается, потому что не по вере; а все, что не по вере, грех.

Римлянам 14

Библия, ревизирано издание

от Bulgarian Bible Society
1 Слабия във вярата приемайте, но не за да оспорвате неговите мнения. (Рим 15:1; Рим 15:7; 1Кор 8:9; 1Кор 8:11; 1Кор 8:12; 1Кор 9:22)2 Един вярва, че може всичко да яде; а който е слаб във вярата, яде само зеленчук. (Рим 14:14; 1Кор 10:25; 1Тим 4:4; Тит 1:15)3 Който яде, да не презира този, който не яде; и който не яде, да не осъжда този, който яде; защото Бог го е приел. (Кол 2:16)4 Кой си ти, за да съдиш чужд слуга[1]? Пред своя си господар той стои или пада. Но ще стои, защото Господ е силен да го направи да стои. (Иак 4:12)5 Някой уважава един ден повече от друг ден; а друг човек уважава всеки ден еднакво. Всеки да бъде напълно уверен в своя ум. (Гал 4:10; Кол 2:16)6 Който пази деня, за Господа го пази, а който не пази деня, за Господа не го пази; който яде, за Господа яде, защото благодари на Бога; и който не яде, за Господа не яде и благодари на Бога. (1Кор 10:31; 1Тим 4:3; 1Тим 4:4)7 Защото никой от нас не живее за себе си и никой не умира за себе си. (1Кор 6:19; 1Кор 6:20; 2Кор 5:15; Гал 2:20; 1Фес 5:10; 1Пет 4:2)8 Понеже, ако живеем, за Господа живеем, и ако умираме, за Господа умираме; и така, живеем ли, умираме ли, Господни сме.9 Защото Христос затова умря и оживя – да господства и над мъртвите, и над живите. (Мф 28:18; Деян 10:36; Деян 10:42; 2Кор 5:15)10 И така, ти защо съдиш брат си? А пък ти защо презираш брат си? Понеже ние всички ще застанем пред Божието съдилище. (Мф 7:1; Мф 7:2; Мф 25:31; Мф 25:32; Деян 10:42; Деян 17:31; 2Кор 5:10; Иуд 1:14; Иуд 1:15)11 Защото е писано: „Заклевам се в живота Си, казва Господ, че всяко коляно ще се преклони пред Мен и всеки език ще славослови Бога.“ (Ис 45:23; Мф 26:64; Флп 2:10)12 И така, всеки от нас за себе си ще отговаря пред Бога. (Мф 12:36; Гал 6:5; 1Пет 4:5)13 Затова нека вече да не съдим един друг; но по-добре да разсъждавате така – никой да не поставя пред брата си спънка или съблазън. (Мф 18:7; 1Кор 8:9; 1Кор 8:13; 1Кор 10:32)14 Зная и съм уверен в Господ Исус, че нищо не е само по себе си нечисто; с това изключение, че за този, който смята нещо за нечисто, за него е нечисто. (Мф 15:11; Деян 10:15; Рим 14:2; Рим 14:20; 1Кор 8:7; 1Кор 8:10; 1Кор 10:25; 1Тим 4:4; Тит 1:15)15 Защото ако брат ти се почувства оскърбен поради това, което ядеш, ти вече не ходиш според любовта. С яденето си не погубвай онзи, за когото е умрял Христос. (1Кор 8:11)16 И така, да не се хули това, което вие смятате за добро. (Рим 12:17)17 Защото Божието царство не е ядене и пиене, а правда, мир и радост в Святия Дух. (1Кор 8:8; Гал 5:22)18 Понеже който така служи на Христос, е угоден на Бога и одобрен от човеците. (2Кор 8:21)19 И така, нека търсим това, което служи за мир и за взаимно назидание. (Пс 34:14; Рим 12:18; Рим 15:2; 1Кор 14:12; 1Фес 5:11)20 Заради ядене недей съсипва Божията работа. Всичко наистина е чисто; но е зло за човека, който с яденето си причинява съблазън. (Мф 15:11; Деян 10:15; Рим 14:14; Рим 14:15; 1Кор 8:9; Тит 1:15)21 Добре е да не ядеш месо, нито да пиеш вино, нито да правиш нещо, чрез което се спъва брат ти или се съблазнява, или изнемогва. (1Кор 8:13)22 Вярата, която имаш за тези неща, имай я за себе си пред Бога. Блажен онзи, който не осъжда себе си в това, което одобрява. (1Ин 3:21)23 Но онзи, който се съмнява, се осъжда, ако яде, защото не яде от вяра; а всичко, което не става от вяра, е грях. (Тит 1:15)