1(137:1) Давида. Славлю Тебя всем сердцем моим, пред богами пою Тебе.2(137:2) Поклоняюсь пред святым храмом Твоим и славлю имя Твое за милость Твою и за истину Твою, ибо Ты возвеличил слово Твое превыше всякого имени Твоего.3(137:3) В день, когда я воззвал, Ты услышал меня, вселил в душу мою бодрость.4(137:4) Прославят Тебя, Господи, все цари земные, когда услышат слова уст Твоих5(137:5) и воспоют пути Господни, ибо велика слава Господня.6(137:6) Высок Господь: и смиренного видит, и гордого узнает издали.7(137:7) Если я пойду посреди напастей, Ты оживишь меня, прострешь на ярость врагов моих руку Твою, и спасет меня десница Твоя.8(137:8) Господь совершит за меня! Милость Твоя, Господи, вовек: дело рук Твоих не оставляй.
1Давидов псалом. Ще Те славя от все сърце, ще Ти пея хваления пред боговете, (Пс 119:46)2ще Ти се поклоня пред святия Твой храм и ще славя Твоето име за милосърдието Ти и за верността Ти, защото си възвеличил думата Си повече от цялото Си име. (3Цар 8:29; 3Цар 8:30; Пс 5:7; Пс 28:2; Ис 42:21)3В деня, когато извиках, Ти ме послуша; ободрил си ме със сила в душата ми.4Ще Те прославят, ГОСПОДИ, всички земни царе, когато чуят думите на Твоите уста. (Пс 102:15; Пс 102:22)5Да! Ще възпяват пътищата ГОСПОДНИ, че голяма е славата ГОСПОДНЯ.6Защото, ако и да е възвишен ГОСПОД, пак гледа към смирения; а високоумния познава отдалеч. (Пс 113:5; Пс 113:6; Прит 3:34; Ис 57:16; Иак 4:6; 1Пет 5:5)7Даже ако премина през утеснение, Ти ще ме съживиш; ще простреш ръката Си против гнева на неприятелите ми; и десницата Ти ще ме избави. (Пс 23:3; Пс 23:4)8ГОСПОД ще извърши това, което е потребно за мене. ГОСПОДИ, понеже милостта Ти трае довека, не оставяй делата на Своите ръце. (Иов 10:3; Иов 10:8; Иов 14:15; Пс 57:2; Флп 1:6)