1Сын мой! храни слова мои и заповеди мои сокрой у себя.2Храни заповеди мои и живи, и учение мое, как зрачок глаз твоих.3Навяжи их на персты твои, напиши их на скрижали сердца твоего.4Скажи мудрости: "Ты сестра моя!" и разум назови родным твоим,5чтобы они охраняли тебя от жены другого, от чужой, которая умягчает слова свои.6Вот, однажды смотрел я в окно дома моего, сквозь решетку мою,7и увидел среди неопытных, заметил между молодыми людьми неразумного юношу,8переходившего площадь близ угла ее и шедшего по дороге к дому ее,9в сумерки в вечер дня, в ночной темноте и во мраке.10И вот – навстречу к нему женщина, в наряде блудницы, с коварным сердцем,11шумливая и необузданная; ноги ее не живут в доме ее:12то на улице, то на площадях, и у каждого угла строит она ковы.13Она схватила его, целовала его, и с бесстыдным лицом говорила ему:14"мирная жертва у меня: сегодня я совершила обеты мои;15поэтому и вышла навстречу тебе, чтобы отыскать тебя, и – нашла тебя;16коврами я убрала постель мою, разноцветными тканями Египетскими;17спальню мою надушила смирною, алоем и корицею;18зайди, будем упиваться нежностями до утра, насладимся любовью,19потому что мужа нет дома: он отправился в дальнюю дорогу;20кошелек серебра взял с собою; придет домой ко дню полнолуния".21Множеством ласковых слов она увлекла его, мягкостью уст своих овладела им.22Тотчас он пошел за нею, как вол идет на убой, и как олень – на выстрел,23доколе стрела не пронзит печени его; как птичка кидается в силки, и не знает, что они – на погибель ее.24Итак, дети, слушайте меня и внимайте словам уст моих.25Да не уклоняется сердце твое на пути ее, не блуждай по стезям ее,26потому что многих повергла она ранеными, и много сильных убиты ею:27дом ее – пути в преисподнюю, нисходящие во внутренние жилища смерти.
1Сине мой, пази думите ми и запазвай заповедите ми у себе си. (Прит 2:1)2Пази заповедите ми и ще живееш – и поуката ми, като зениците на очите си. (Лев 18:5; Втор 32:10; Прит 4:4; Ис 55:3)3Завържи ги за пръстите си, напиши ги на плочата на сърцето си. (Втор 6:8; Втор 11:18; Прит 3:3; Прит 6:21)4Кажи на мъдростта: Сестра си ми; и наречи разума роднина,5за да те пазят от чужда жена, от чужда жена, която ласкае с думите си. (Прит 2:16; Прит 5:3; Прит 6:24)6Понеже, като поглеждах през решетките на прозореца на къщата си,7видях сред безумните, забелязах между младежите един млад, безумен човек, (Прит 6:32; Прит 9:4; Прит 9:16)8който минаваше по улицата близо до ъгъла и и отиваше по пътя към къщата и.9Беше в дрезгавината, когато се свечери, в мрака на нощта и в тъмнината. (Иов 24:15)10И го посрещна жена, облечена като блудница и с хитро сърце11(бъбрива и упорита – краката и не остават в къщи; (Прит 9:13; 1Тим 5:13; Тит 2:5)12кога по улиците, кога по площадите, тя причаква при всеки ъгъл);13като го хвана, целуна го и с безсрамно лице му каза:14Като бях задължена да принеса мирни жертви, днес изпълних оброците си,15затова излязох да те посрещна с желание да видя лицето ти и те намерих.16Постлала съм легло с красиви покривки, с шарени платове от египетска прежда. (Ис 19:9)17Покадила съм леглото си със смирна, алое и канела.18Ела, нека се наситим с любов до зори, нека се насладим с милувки.19Защото мъжът ми не е у дома. Замина на дълъг път;20взе кесия с пари в ръката си, чак на пълнолуние ще се върне у дома.21С многото си придумки тя го прилъга, привлече го с ласкателството на устните си. (Прит 5:3; Прит 12:2)22Изведнъж той тръгна след нея, както отива говедо на клане или както безумен в окови за наказание,23докато стрела прониза дроба му – както птица бърза към примката, без да знае, че това е против живота и. (Еккл 9:12)24И така, сега, синове, послушайте ме. И внимавайте в думите на устата ми.25Да не се уклонява сърцето ти в пътищата и, не се заблуждавай в пътеките и;26защото мнозина е направила да паднат ранени; и силни са всичките убити от нея. (Неем 13:26)27Домът и е път към ада и води надолу в клетките на смъртта. (Прит 2:18; Прит 5:5; Прит 9:18)