1Сын мой! внимай мудрости моей, и приклони ухо твое к разуму моему,2чтобы соблюсти рассудительность, и чтобы уста твои сохранили знание.3ибо мед источают уста чужой жены, и мягче елея речь ее;4но последствия от нее горьки, как полынь, остры, как меч обоюдоострый;5ноги ее нисходят к смерти, стопы ее достигают преисподней.6Если бы ты захотел постигнуть стезю жизни ее, то пути ее непостоянны, и ты не узнаешь их.7Итак, дети, слушайте меня и не отступайте от слов уст моих.8Держи дальше от нее путь твой и не подходи близко к дверям дома ее,9чтобы здоровья твоего не отдать другим и лет твоих мучителю;10чтобы не насыщались силою твоею чужие, и труды твои не были для чужого дома.11И ты будешь стонать после, когда плоть твоя и тело твое будут истощены, –12и скажешь: "зачем я ненавидел наставление, и сердце мое пренебрегало обличением,13и я не слушал голоса учителей моих, не приклонял уха моего к наставникам моим:14едва не впал я во всякое зло среди собрания и общества!"15Пей воду из твоего водоема и текущую из твоего колодезя.16Пусть [не] разливаются источники твои по улице, потоки вод – по площадям;17пусть они будут принадлежать тебе одному, а не чужим с тобою.18Источник твой да будет благословен; и утешайся женою юности твоей,19любезною ланью и прекрасною серною: груди ее да упоявают тебя во всякое время, любовью ее услаждайся постоянно.20И для чего тебе, сын мой, увлекаться постороннею и обнимать груди чужой?21Ибо пред очами Господа пути человека, и Он измеряет все стези его.22Беззаконного уловляют собственные беззакония его, и в узах греха своего он содержится:23он умирает без наставления, и от множества безумия своего теряется.
1Сине мой, внимавай в мъдростта ми. Приклони ухото си към разума ми,2за да опазиш разсъдливост и устните ти да пазят знание. (Мал 2:7)3Защото от устните на чуждата жена капе мед и устата и са по-меки от дървено масло; (Пс 55:21; Прит 2:16; Прит 6:24)4но краят и е горчив като пелин, остър като изострен от двете страни меч. (Еккл 7:26; Евр 4:12)5Краката и слизат към смърт, стъпките и стигат до ада, (Прит 7:27)6така че тя никога не намира пътя на живота; нейните пътеки са непостоянни и тя не знае накъде водят.7И така, синове, слушайте мен и не отстъпвайте от думите ми.8Отдалечи пътя си от нея и не се приближавай до вратата на къщата и,9да не би да дадеш жизнеността си на други и годините си – на безмилостните;10да не би да се наситят чужди от имота ти и трудът ти да отиде в чужд дом,11а ти да охкаш в сетните си дни, когато плътта ти и тялото ти се изтощят,12и да казваш: Как можах да пренебрегна поуката и сърцето ми да презре изобличението, (Прит 1:25; Прит 1:29; Прит 12:1)13и аз да не послушам гласа на учителите си, нито да приклоня ухото си към наставниците си!14Малко остана да изпадна във всяко зло сред събранието и множеството.15Пий вода от своя водоем и онази, която извира от твоя кладенец.16Вън ли да се изливат изворите ти и водните ти потоци – по улиците?17Нека бъдат само на теб, а не и на чужди заедно с тебе.18Да бъде благословен твоят извор. И се весели с жената на младостта си. (Мал 2:14)19Тя да ти бъде като любима кошута и мила сърна: нейните гърди да те задоволяват по всяко време; и се възхищавай винаги на нейната любов. (Песн 2:9; Песн 4:5; Песн 7:3)20Понеже, сине мой, защо ти е да се възхищаваш от чужда жена и да прегръщаш обятията на чуждата? (Прит 2:16; Прит 7:5)21Защото пътищата на човека са пред очите на ГОСПОДА и Той внимателно измерва всичките му пътеки. (2Пар 16:9; Иов 31:4; Иов 34:21; Прит 15:3; Иер 16:17; Иер 32:19; Ос 7:2; Евр 4:13)22Нечестивият ще бъде хванат от собствените си беззакония и с въжетата на своя грях ще бъде държан. (Пс 9:15)23Той ще умре от своето нежелание да се поучи; и от голямото си безумие ще се заблуди. (Иов 4:21; Иов 36:12)