1Доброе имя лучше большого богатства, и добрая слава лучше серебра и золота.2Богатый и бедный встречаются друг с другом: того и другого создал Господь.3Благоразумный видит беду, и укрывается; а неопытные идут вперед, и наказываются.4За смирением следует страх Господень, богатство и слава и жизнь.5Терны и сети на пути коварного; кто бережет душу свою, удались от них.6Наставь юношу при начале пути его: он не уклонится от него, когда и состарится.7Богатый господствует над бедным, и должник [делается] рабом заимодавца.8Сеющий неправду пожнет беду, и трости гнева его не станет.9Милосердый будет благословляем, потому что дает бедному от хлеба своего.10Прогони кощунника, и удалится раздор, и прекратятся ссора и брань.11Кто любит чистоту сердца, у того приятность на устах, тому царь – друг.12Очи Господа охраняют знание, а слова законопреступника Он ниспровергает.13Ленивец говорит: "лев на улице! посреди площади убьют меня!"14Глубокая пропасть – уста блудниц: на кого прогневается Господь, тот упадет туда.15Глупость привязалась к сердцу юноши, но исправительная розга удалит ее от него.16Кто обижает бедного, чтобы умножить свое богатство, и кто дает богатому, тот обеднеет.17Приклони ухо твое, и слушай слова мудрых, и сердце твое обрати к моему знанию;18потому что утешительно будет, если ты будешь хранить их в сердце твоем, и они будут также в устах твоих.19Чтобы упование твое было на Господа, я учу тебя и сегодня, и ты [помни].20Не писал ли я тебе трижды в советах и наставлении,21чтобы научить тебя точным словам истины, дабы ты мог передавать слова истины посылающим тебя?22Не будь грабителем бедного, потому что он беден, и не притесняй несчастного у ворот,23потому что Господь вступится в дело их и исхитит душу у грабителей их.24Не дружись с гневливым и не сообщайся с человеком вспыльчивым,25чтобы не научиться путям его и не навлечь петли на душу твою.26Не будь из тех, которые дают руки и поручаются за долги:27если тебе нечем заплатить, то для чего доводить себя, чтобы взяли постель твою из–под тебя?28Не передвигай межи давней, которую провели отцы твои.29Видел ли ты человека проворного в своем деле? Он будет стоять перед царями, он не будет стоять перед простыми.
1За предпочитане е добро име, отколкото голямо богатство, и благоволение е по-добро от сребро и злато. (Еккл 7:1)2Богат и сиромах се срещат; ГОСПОД е Създателят на всички тях. (Иов 31:15; Прит 14:31; Прит 29:13; 1Кор 12:21)3Благоразумният предвижда злото и се укрива, а неразумните вървят напред – и страдат. (Прит 14:16; Прит 27:12)4Наградата за смирението и за страха от ГОСПОДА е богатство, слава и живот. (Пс 112:3; Мф 6:33)5Тръни и примки има по пътя на опакия; който пази душата си, се отдалечава от тях. (Прит 15:19; 1Ин 5:18)6Възпитавай детето отрано в подходящия за него път и то няма да се отклони от него, дори когато остарее. (Еф 6:4; 2Тим 3:15)7Богатият властва над сиромасите и който взема назаем, е слуга на заемодавеца. (Иак 2:6)8Който сее беззаконие, ще пожъне бедствие и жезълът на буйството му ще изчезне. (Иов 4:8; Ос 10:13)9Който има щедро око, ще бъде благословен, защото дава от хляба си на сиромаха. (2Кор 9:6)10Изпъди присмивателя и караницата ще се прекрати, и свадата и позорът ще престанат. (Быт 21:9; Быт 21:10; Пс 101:5)11Който обича чистота в сърцето и има благодатни устни, царят ще му бъде приятел. (Пс 101:6; Прит 16:13)12Очите на ГОСПОДА пазят онзи, който има знание, и Той осуетява думите на коварния.13Ленивецът казва: Лъв има вън! Ще бъда убит сред улиците! (Прит 26:13)14Устата на чужди жени са дълбока яма и онзи, на когото ГОСПОД се гневи, ще падне в нея. (Прит 2:16; Прит 5:3; Прит 7:5; Прит 23:27; Еккл 7:26)15Безумието е вързано в сърцето на детето, но тоягата на наказанието ще го изгони от него. (Прит 13:24; Прит 19:18; Прит 23:13; Прит 23:14; Прит 29:15; Прит 29:17)16Който угнетява сиромаха, за да умножи богатството си, и който дава на богатия, непременно ще изпадне в немотия.
„Чуй думите на мъдрите“
17Приклони ухото си и чуй думите на мъдрите, и взимай присърце моето знание.18Защото е приятно, ако ги пазиш вътре в себе си и ако бъдат винаги готови върху устните ти.19За да бъде упованието ти в ГОСПОДА, аз те научих на тях днес – да!, – тебе.20Не ти ли писах хубави неща, като те съветвах и поучавах, (Прит 8:6)21за да те направя да познаеш верността на думите на истината, за да отговаряш с думи на истината на онези, които те пращат? (Лк 1:3; Лк 1:4; 1Пет 3:15)22Не оголвай сиромаха, защото той е беден, нито притеснявай в портата угнетения, (Исх 23:6; Иов 31:16; Иов 31:21; Зах 7:10; Мал 3:5)23защото ГОСПОД ще защити делото им и ще оголи живота на онези, които са ги оголили. (1Цар 24:12; 1Цар 25:39; Пс 12:5; Пс 35:1; Пс 35:10; Пс 68:5; Пс 140:12; Прит 23:11; Иер 51:36)24Не завързвай приятелство с припрян човек и не ходи с гневлив човек,25да не би да научиш пътищата му и да приготвиш примка за душата си.26Не бъди от тези, които дават ръка, от тези, които стават поръчители за дългове; (Прит 6:1; Прит 11:15)27ако нямаш с какво да платиш, защо да вземат постелката ти изпод тебе? (Прит 20:16)28Не премествай старите межди, които са положили бащите ти. (Втор 19:14; Втор 27:17; Прит 23:10)29Видял ли си човек, трудолюбив в работата си? Той ще стои пред царе, няма да стои пред неизвестни хора.