Матфея 26

Синодальный перевод

1 Когда Иисус окончил все слова сии, то сказал ученикам Своим: 

2 вы знаете, что через два дня будет Пасха, и Сын Человеческий предан будет на распятие. 

3 Тогда собрались первосвященники и книжники и старейшины народа во двор первосвященника, по имени Каиафы, 

4 и положили в совете взять Иисуса хитростью и убить; 

5 но говорили: только не в праздник, чтобы не сделалось возмущения в народе. 

6 Когда же Иисус был в Вифании, в доме Симона прокаженного, 

7 приступила к Нему женщина с алавастровым сосудом мира драгоценного и возливала Ему возлежащему на голову. 

8 Увидев это, ученики Его вознегодовали и говорили: к чему такая трата? 

9 Ибо можно было бы продать это миро за большую цену и дать нищим. 

10 Но Иисус, уразумев сие, сказал им: что смущаете женщину? она доброе дело сделала для Меня: 

11 ибо нищих всегда имеете с собою, а Меня не всегда имеете; 

12 возлив миро сие на тело Мое, она приготовила Меня к погребению; 

13 истинно говорю вам: где ни будет проповедано Евангелие сие в целом мире, сказано будет в память ее и о том, что она сделала. 

14 Тогда один из двенадцати, называемый Иуда Искариот, пошел к первосвященникам 

15 и сказал: что вы дадите мне, и я вам предам Его? Они предложили ему тридцать сребренников; 

16 и с того времени он искал удобного случая предать Его. 

17 В первый же день опресночный приступили ученики к Иисусу и сказали Ему: где велишь нам приготовить Тебе пасху? 

18 Он сказал: пойдите в город к такому–то и скажите ему: Учитель говорит: время Мое близко; у тебя совершу пасху с учениками Моими. 

19 Ученики сделали, как повелел им Иисус, и приготовили пасху. 

20 Когда же настал вечер, Он возлег с двенадцатью учениками; 

21 и когда они ели, сказал: истинно говорю вам, что один из вас предаст Меня. 

22 Они весьма опечалились, и начали говорить Ему, каждый из них: не я ли, Господи? 

23 Он же сказал в ответ: опустивший со Мною руку в блюдо, этот предаст Меня; 

24 впрочем Сын Человеческий идет, как писано о Нем, но горе тому человеку, которым Сын Человеческий предается: лучше было бы этому человеку не родиться. 

25 При сем и Иуда, предающий Его, сказал: не я ли, Равви? [Иисус] говорит ему: ты сказал. 

26 И когда они ели, Иисус взял хлеб и, благословив, преломил и, раздавая ученикам, сказал: приимите, ядите: сие есть Тело Мое. 

27 И, взяв чашу и благодарив, подал им и сказал: пейте из нее все, 

28 ибо сие есть Кровь Моя Нового Завета, за многих изливаемая во оставление грехов. 

29 Сказываю же вам, что отныне не буду пить от плода сего виноградного до того дня, когда буду пить с вами новое [вино] в Царстве Отца Моего. 

30 И, воспев, пошли на гору Елеонскую. 

31 Тогда говорит им Иисус: все вы соблазнитесь о Мне в эту ночь, ибо написано: поражу пастыря, и рассеются овцы стада; 

32 по воскресении же Моем предварю вас в Галилее. 

33 Петр сказал Ему в ответ: если и все соблазнятся о Тебе, я никогда не соблазнюсь. 

34 Иисус сказал ему: истинно говорю тебе, что в эту ночь, прежде нежели пропоет петух, трижды отречешься от Меня. 

35 Говорит Ему Петр: хотя бы надлежало мне и умереть с Тобою, не отрекусь от Тебя. Подобное говорили и все ученики. 

36 Потом приходит с ними Иисус на место, называемое Гефсимания, и говорит ученикам: посидите тут, пока Я пойду, помолюсь там. 

37 И, взяв с Собою Петра и обоих сыновей Зеведеевых, начал скорбеть и тосковать. 

38 Тогда говорит им Иисус: душа Моя скорбит смертельно; побудьте здесь и бодрствуйте со Мною. 

39 И, отойдя немного, пал на лице Свое, молился и говорил: Отче Мой! если возможно, да минует Меня чаша сия; впрочем не как Я хочу, но как Ты. 

40 И приходит к ученикам и находит их спящими, и говорит Петру: так ли не могли вы один час бодрствовать со Мною? 

41 бодрствуйте и молитесь, чтобы не впасть в искушение: дух бодр, плоть же немощна. 

42 Еще, отойдя в другой раз, молился, говоря: Отче Мой! если не может чаша сия миновать Меня, чтобы Мне не пить ее, да будет воля Твоя. 

43 И, придя, находит их опять спящими, ибо у них глаза отяжелели. 

44 И, оставив их, отошел опять и помолился в третий раз, сказав то же слово. 

45 Тогда приходит к ученикам Своим и говорит им: вы все еще спите и почиваете? вот, приблизился час, и Сын Человеческий предается в руки грешников; 

46 встаньте, пойдем: вот, приблизился предающий Меня. 

47 И, когда еще говорил Он, вот Иуда, один из двенадцати, пришел, и с ним множество народа с мечами и кольями, от первосвященников и старейшин народных. 

48 Предающий же Его дал им знак, сказав: Кого я поцелую, Тот и есть, возьмите Его. 

49 И, тотчас подойдя к Иисусу, сказал: радуйся, Равви! И поцеловал Его. 

50 Иисус же сказал ему: друг, для чего ты пришел? Тогда подошли и возложили руки на Иисуса, и взяли Его. 

51 И вот, один из бывших с Иисусом, простерши руку, извлек меч свой и, ударив раба первосвященникова, отсек ему ухо. 

52 Тогда говорит ему Иисус: возврати меч твой в его место, ибо все, взявшие меч, мечом погибнут; 

53 или думаешь, что Я не могу теперь умолить Отца Моего, и Он представит Мне более, нежели двенадцать легионов Ангелов? 

54 как же сбудутся Писания, что так должно быть? 

55 В тот час сказал Иисус народу: как будто на разбойника вышли вы с мечами и кольями взять Меня; каждый день с вами сидел Я, уча в храме, и вы не брали Меня. 

56 Сие же все было, да сбудутся писания пророков. Тогда все ученики, оставив Его, бежали. 

57 А взявшие Иисуса отвели Его к Каиафе первосвященнику, куда собрались книжники и старейшины. 

58 Петр же следовал за Ним издали, до двора первосвященникова; и, войдя внутрь, сел со служителями, чтобы видеть конец. 

59 Первосвященники и старейшины и весь синедрион искали лжесвидетельства против Иисуса, чтобы предать Его смерти, 

60 и не находили; и, хотя много лжесвидетелей приходило, не нашли. Но наконец пришли два лжесвидетеля 

61 и сказали: Он говорил: могу разрушить храм Божий и в три дня создать его. 

62 И, встав, первосвященник сказал Ему: [что же] ничего не отвечаешь? что они против Тебя свидетельствуют? 

63 Иисус молчал. И первосвященник сказал Ему: заклинаю Тебя Богом живым, скажи нам, Ты ли Христос, Сын Божий? 

64 Иисус говорит ему: ты сказал; даже сказываю вам: отныне узрите Сына Человеческого, сидящего одесную силы и грядущего на облаках небесных. 

65 Тогда первосвященник разодрал одежды свои и сказал: Он богохульствует! на что еще нам свидетелей? вот, теперь вы слышали богохульство Его! 

66 как вам кажется? Они же сказали в ответ: повинен смерти. 

67 Тогда плевали Ему в лице и заушали Его; другие же ударяли Его по ланитам 

68 и говорили: прореки нам, Христос, кто ударил Тебя? 

69 Петр же сидел вне на дворе. И подошла к нему одна служанка и сказала: и ты был с Иисусом Галилеянином. 

70 Но он отрекся перед всеми, сказав: не знаю, что ты говоришь. 

71 Когда же он выходил за ворота, увидела его другая, и говорит бывшим там: и этот был с Иисусом Назореем. 

72 И он опять отрекся с клятвою, что не знает Сего Человека. 

73 Немного спустя подошли стоявшие там и сказали Петру: точно и ты из них, ибо и речь твоя обличает тебя. 

74 Тогда он начал клясться и божиться, что не знает Сего Человека. И вдруг запел петух. 

75 И вспомнил Петр слово, сказанное ему Иисусом: прежде нежели пропоет петух, трижды отречешься от Меня. И выйдя вон, плакал горько. 

1876 Russian Synodal Translation, 1956 Edition
The text was supplied by "Light in East Germany".
Public domain

Матфея 26

Библия, ревизирано издание

от Bulgarian Bible Society

Заговорът за убийството на Исус Христос

1 Когато Исус свърши тези думи, каза на учениците Си: (Мр 14:1; Лк 22:1; Ин 11:45) 

2 Знаете, че след два дни ще бъде Пасхата и Човешкият Син ще бъде предаден на разпятие. (Мр 14:1; Лк 22:1; Ин 13:1) 

3 Тогава главните свещеници и народните старейшини се събраха в двора на първосвещеника, който се наричаше Каяфа, (Пс 2:2; Ин 11:47; Деян 4:25) 

4 и се наговаряха как да уловят Исус с измама и да Го убият; 

5 но си казваха: Да не е на празника, за да не стане вълнение между народа. 

Помазването на Исус Христос във Витания

6 А когато Исус беше във Витания, в къщата на Симон Прокажения, (Мф 21:17; Мр 14:3; Ин 11:1; Ин 11:2; Ин 12:1) 

7 до Него се приближи една жена, която имаше алабастрен съд с много скъпо миро, което изливаше на главата Му, докато Той седеше на трапезата. (Ин 12:3) 

8 А учениците, като видяха това, възнегодуваха, като казваха: Защо се прахоса това? (Ин 12:4) 

9 Защото това миро можеше да се продаде за голяма сума, която да се раздаде на сиромасите. 

10 Като забеляза това, Исус им каза: Защо досаждате на жената? Понеже тя извърши добро дело за Мене. 

11 Защото сиромасите винаги се намират между вас, но Аз не винаги съм между вас. (Втор 15:11; Мф 18:20; Мф 28:20; Ин 12:8; Ин 13:33; Ин 14:19; Ин 16:5; Ин 16:28; Ин 17:11) 

12 Защото тя, като изля това миро върху тялото Ми, направи го, за да Ме приготви за погребение. 

13 Истина ви казвам: Където и да се проповядва това благовестие по целия свят, ще се разказва за неин спомен и това, което тя направи. 

Предателството на Юда

14 Тогава един от дванадесетте, наречен Юда Искариотски, отиде при главните свещеници и каза: (Мф 10:4; Мр 14:10; Лк 22:3; Ин 13:2; Ин 13:30) 

15 Какво ще ми дадете, за да ви Го предам? И те му определиха награда от тридесет сребърника. (Зах 11:12; Зах 11:13; Мф 27:3) 

16 И оттогава той търсеше удобен случай да им Го предаде. 

Тайната вечеря

17 А в първия ден на празника на безквасните хлябове учениците отидоха при Исус и казаха: Къде искаш да Ти приготвим, за да ядеш Пасхата? (Исх 12:5; Исх 12:6; Исх 12:18; Мр 14:12; Лк 22:7; Лк 22:8) 

18 Той каза: Идете в града при еди-кого си и му кажете: Учителят казва: Времето Ми е близо, у тебе ще празнувам Пасхата с учениците Си. 

19 И учениците направиха, както им заръча Исус, и приготвиха Пасхата. 

20 И когато се свечери, Той седна на трапезата с дванадесетте ученика. (Мр 14:17; Лк 22:14; Ин 13:21) 

21 И докато ядяха, каза: Истина ви казвам, че един от вас ще Ме предаде. 

22 А те, много наскърбени, започнаха всички един по един да Му казват: Да не съм аз, Господи? 

23 Той отговори: Който натопи ръката си заедно с Мене в блюдото, той ще Ме предаде. (Пс 41:9; Лк 22:21; Ин 13:18) 

24 Човешкият Син отива, както е писано за Него; но горко на този човек, чрез когото Човешкият Син ще бъде предаден! Добре щеше да бъде за този човек, ако не бе се родил. (Ис 53:3; Дан 9:26; Мр 9:12; Лк 24:25; Лк 24:26; Лк 24:46; Ин 17:12; Деян 17:2; Деян 17:3; Деян 26:22; Деян 26:23; 1Кор 15:3) 

25 А Юда, който Го предаде, попита: Да не съм аз, Учителю? Исус му отвърна: Ти каза. 

26 И когато ядяха, Исус взе хляб, благослови го и го разчупи, и като го даваше на учениците, каза: Вземете, яжте – това е Моето тяло. (Мр 14:22; Лк 22:19; 1Кор 10:16; 1Кор 11:23) 

27 Взе и чашата и като благодари на Бога, даде им и каза: Пийте от нея всички! (Мр 14:23) 

28 Защото това е Моята кръв на новия завет, която за мнозина се пролива за прощаване на греховете. (Исх 24:8; Лев 17:11; Иер 31:31; Мф 20:28; Рим 5:15; Евр 9:22) 

29 Но казвам ви, че отсега нататък няма вече да пия от този плод на лозата до онзи ден, когато ще го пия с вас нов в царството на Своя Отец. (Мр 14:25; Лк 22:18; Деян 10:41) 

30 И като изпяха химн, излязоха на Елеонския хълм. (Мр 14:26) 

Исус предсказва отричането на Петър

31 Тогава Исус им каза: Вие всички ще се съблазните поради Мене тази нощ, защото е писано: „Ще поразя пастира; и овцете на стадото ще се разпръснат.“ (Зах 13:7; Мф 11:6; Мр 14:27; Лк 22:31; Ин 13:36; Ин 16:32) 

32 А след като бъда възкресен, ще отида преди вас в Галилея. (Мф 28:7; Мф 28:10; Мф 28:16; Мр 14:28; Мр 16:7) 

33 А Петър Му отговори: Дори и всички да се съблазнят поради Теб, аз никога няма да се съблазня. 

34 Исус Му каза: Истина ти казвам, че тази нощ, преди да пропее петелът, три пъти ще се отречеш от Мене. (Мр 14:30; Лк 22:34; Ин 13:38) 

35 Петър Му каза: Дори ако се наложи да умра с Тебе, пак няма да се отрека от Тебе. Същото казаха и всички други ученици. 

В Гетсиманската градина

36 Тогава Исус дойде с тях на едно място, наречено Гетсимания; и каза на учениците Си: Поседете тук, докато отида там да се помоля. (Мр 14:32; Лк 22:39; Ин 18:1) 

37 И като взе със Себе Си Петър и двамата Зеведееви синове, започна да скърби и да тъгува. (Мф 4:21; Ин 12:27) 

38 Тогава им каза: Душата Ми е прескръбна до смърт; постойте тук и бдете заедно с Мен. (Ин 12:27) 

39 И като отиде малко напред, падна на лицето Си и се молеше, като казваше: Отче Мой, ако е възможно, нека Ме отмине тази чаша; не обаче, както Аз искам, но както Ти искаш. (Мф 20:22; Мр 14:35; Мр 14:36; Лк 22:41; Ин 5:30; Ин 6:38; Ин 12:27; Флп 2:8; Евр 5:7; Евр 5:8) 

40 Дойде при учениците и ги намери заспали, и каза на Петър: Не можахте ли поне един час да бдите с Мене? 

41 Бдете и се молете, за да не паднете в изкушение. Духът е бодър, а тялото – немощно. (Мр 13:33; Мр 14:38; Лк 22:40; Лк 22:46; Еф 6:18) 

42 Пак отиде втори път и се помоли, като каза: Отче Мой, ако не е възможно да Ме отмине тази чаша, без да я пия, нека бъде Твоята воля. 

43 И като дойде, пак ги намери заспали; защото очите им бяха натежали. 

44 И пак ги остави и отиде да се помоли трети път, като каза пак същите думи. 

45 Тогава дойде при учениците и им каза: Още ли спите и почивате? Ето, часът наближи, когато Човешкият Син се предава в ръцете на грешници. 

46 Станете да вървим. Ето, приближи се този, който Ме предава. 

Залавянето на Исус

47 И когато Той говореше, ето, Юда, един от дванадесетте, дойде, и с него – голямо множество, с мечове и сопи, изпратени от главните свещеници и народните старейшини. (Мр 14:43; Лк 22:47; Ин 18:1; Ин 18:3; Деян 1:16) 

48 А онзи, който Го предаваше, им беше дал знак, като каза: Когото целуна, Той е; хванете Го. 

49 И веднага се приближи до Исус и каза: Здравей, Учителю! И Го целуна. (2Цар 20:9) 

50 А Исус му каза: Приятелю, за каквото си дошъл, направи го. Тогава пристъпиха, сложиха ръце на Исус и Го хванаха. (Пс 41:9; Пс 55:13) 

51 И, ето, един от тези, които бяха с Исус, протегна ръка, измъкна ножа си и като удари слугата на първосвещеника, отсече ухото му. (Ин 18:10) 

52 Тогава Исус му каза: Върни ножа си на мястото му, защото всички, които посягат към ножа, от нож ще загинат. (Быт 9:6; Откр 13:10) 

53 Или мислиш, че не мога да извикам към Своя Отец и Той да Ми изпрати още сега повече от дванадесет легиона ангели? (4Цар 6:17; Дан 7:10) 

54 Но тогава как биха се сбъднали Писанията, според които трябва да стане така? (Пс 21:4; Ис 53:7; Дан 9:26; Мф 26:24; Лк 24:25; Лк 24:44; Лк 24:46) 

55 В същия час Исус каза на народа: Като срещу разбойник ли сте излезли с ножове и тояги да Ме хванете? Всеки ден седях и поучавах в храма и не Ме хванахте. 

56 Но всичко това стана, за да се сбъднат Писанията на пророците. Тогава всички ученици Го оставиха и се разбягаха. (Плач 4:20; Мф 26:54; Ин 18:15) 

Исус Христос на съд пред Синедриона

57 А тези, които бяха хванали Исус, Го заведоха у първосвещеника Каяфа, където бяха събрани книжниците и старейшините. (Мр 14:53; Лк 22:54; Лк 22:63; Ин 18:12; Ин 18:13; Ин 18:19; Ин 18:24) 

58 А Петър вървеше след Него отдалеч до двора на първосвещеника; и като влезе вътре, седна със слугите да види края. 

59 А главните свещеници и целият Синедрион търсеха лъжливо свидетелство против Исус, за да Го предадат на смърт; 

60 обаче не намериха, въпреки че дойдоха много лъжесвидетели. Но накрая дойдоха двама и казаха: (Втор 19:15; Пс 27:12; Пс 35:11; Мр 14:55; Деян 6:13) 

61 Този каза: Мога да разруша Божия храм и за три дни пак да го съградя. (Мф 27:40; Мр 14:58; Ин 2:19) 

62 Тогава първосвещеникът стана и Му каза: Нищо ли не отговаряш? Какво свидетелстват тези против Тебе? (Мр 14:60) 

63 Но Исус мълчеше. Първосвещеникът му каза: Заклевам Те в живия Бог да ни кажеш: Ти ли си Христос, Божият Син? (Лев 5:1; 1Цар 14:24; 1Цар 14:26; Ис 53:7; Мф 27:12; Мф 27:14; Деян 8:33) 

64 Исус му отговори: Ти каза. Но казвам ви, отсега нататък ще видите Човешкия Син, седящ отдясно на Всесилния и идващ на небесните облаци. (Пс 110:1; Ис 53:2; Дан 7:13; Дан 9:26; Мф 16:27; Мф 24:30; Мф 25:31; Лк 21:27; Ин 1:51; Деян 7:55; 1Фес 4:16; Откр 1:7) 

65 Тогава първосвещеникът раздра дрехите си и каза: Той богохулства! Каква нужда имаме вече от свидетели? Ето, сега чухме богохулството. Вие какво мислите? (4Цар 18:37; 4Цар 19:1) 

66 А в отговор казаха: Заслужава смъртно наказание. (Лев 24:16; Мф 27:30; Ин 19:7) 

67 Тогава Го заплюваха в лицето и Го блъскаха; а други Му удряха плесници и Му казваха: (Ис 50:6; Ис 53:3; Мф 27:30; Лк 22:63; Ин 19:3) 

68 Познай, Христе, кой Те удари? (Мр 14:65) 

Отричането на Петър

69 А Петър седеше вън на двора; и една слугиня дойде при него и му каза: И ти беше с Исус Галилеянина. (Мр 14:66; Мр 14:67; Лк 22:55; Лк 22:56; Ин 18:15; Ин 18:16; Ин 18:17; Ин 18:25) 

70 А той се отрече пред всички, като каза: Не разбирам какво говориш. 

71 И когато излезе в преддверието, видя го друга слугиня и каза на тези, които бяха там: И този беше с Исус Назарянина. 

72 И Петър пак се отрече с клетва: Не познавам Човека. 

73 След малко се приближиха и онези, които стояха наблизо, и казаха на Петър: Наистина и ти си от тях, защото твоят говор те издава. (Лк 22:59) 

74 Тогава той започна да проклина и да се кълне: Не познавам Човека. И на часа петелът пропя. (Мр 14:71) 

75 И Петър си спомни думите на Исус, Който беше казал: Преди да пропее петелът, три пъти ще се отречеш от Мен. И той излезе навън и плака горко. (Мр 14:30; Лк 22:61; Лк 22:62; Ин 13:38) 

Bulgarian Protestant Bible (Revised)
© Copyright © 2015 by Bulgarian Bible Society.
Used by permission.