1И пришли на другой берег моря, в страну Гадаринскую.2И когда вышел Он из лодки, тотчас встретил Его вышедший из гробов человек, [одержимый] нечистым духом,3он имел жилище в гробах, и никто не мог его связать даже цепями,4потому что многократно был он скован оковами и цепями, но разрывал цепи и разбивал оковы, и никто не в силах был укротить его;5всегда, ночью и днем, в горах и гробах, кричал он и бился о камни;6увидев же Иисуса издалека, прибежал и поклонился Ему,7и, вскричав громким голосом, сказал: что Тебе до меня, Иисус, Сын Бога Всевышнего? заклинаю Тебя Богом, не мучь меня!8Ибо [Иисус] сказал ему: выйди, дух нечистый, из сего человека.9И спросил его: как тебе имя? И он сказал в ответ: легион имя мне, потому что нас много.10И много просили Его, чтобы не высылал их вон из страны той.11Паслось же там при горе большое стадо свиней.12И просили Его все бесы, говоря: пошли нас в свиней, чтобы нам войти в них.13Иисус тотчас позволил им. И нечистые духи, выйдя, вошли в свиней; и устремилось стадо с крутизны в море, а их было около двух тысяч; и потонули в море.14Пасущие же свиней побежали и рассказали в городе и в деревнях. И [жители] вышли посмотреть, что случилось.15Приходят к Иисусу и видят, что бесновавшийся, в котором был легион, сидит и одет, и в здравом уме; и устрашились.16Видевшие рассказали им о том, как это произошло с бесноватым, и о свиньях.17И начали просить Его, чтобы отошел от пределов их.18И когда Он вошел в лодку, бесновавшийся просил Его, чтобы быть с Ним.19Но Иисус не дозволил ему, а сказал: иди домой к своим и расскажи им, что сотворил с тобою Господь и [как] помиловал тебя.20И пошел и начал проповедывать в Десятиградии, что сотворил с ним Иисус; и все дивились.21Когда Иисус опять переправился в лодке на другой берег, собралось к Нему множество народа. Он был у моря.22И вот, приходит один из начальников синагоги, по имени Иаир, и, увидев Его, падает к ногам Его23и усильно просит Его, говоря: дочь моя при смерти; приди и возложи на нее руки, чтобы она выздоровела и осталась жива.24[Иисус] пошел с ним. За Ним следовало множество народа, и теснили Его.25Одна женщина, которая страдала кровотечением двенадцать лет,26много потерпела от многих врачей, истощила все, что было у ней, и не получила никакой пользы, но пришла еще в худшее состояние, –27услышав об Иисусе, подошла сзади в народе и прикоснулась к одежде Его,28ибо говорила: если хотя к одежде Его прикоснусь, то выздоровею.29И тотчас иссяк у ней источник крови, и она ощутила в теле, что исцелена от болезни.30В то же время Иисус, почувствовав Сам в Себе, что вышла из Него сила, обратился в народе и сказал: кто прикоснулся к Моей одежде?31Ученики сказали Ему: Ты видишь, что народ теснит Тебя, и говоришь: кто прикоснулся ко Мне?32Но Он смотрел вокруг, чтобы видеть ту, которая сделала это.33Женщина в страхе и трепете, зная, что с нею произошло, подошла, пала пред Ним и сказала Ему всю истину.34Он же сказал ей: дщерь! вера твоя спасла тебя; иди в мире и будь здорова от болезни твоей.35Когда Он еще говорил сие, приходят от начальника синагоги и говорят: дочь твоя умерла; что еще утруждаешь Учителя?36Но Иисус, услышав сии слова, тотчас говорит начальнику синагоги: не бойся, только веруй.37И не позволил никому следовать за Собою, кроме Петра, Иакова и Иоанна, брата Иакова.38Приходит в дом начальника синагоги и видит смятение и плачущих и вопиющих громко.39И, войдя, говорит им: что смущаетесь и плачете? девица не умерла, но спит.40И смеялись над Ним. Но Он, выслав всех, берет с Собою отца и мать девицы и бывших с Ним и входит туда, где девица лежала.41И, взяв девицу за руку, говорит ей: "талифа куми", что значит: девица, тебе говорю, встань.42И девица тотчас встала и начала ходить, ибо была лет двенадцати. [Видевшие] пришли в великое изумление.43И Он строго приказал им, чтобы никто об этом не знал, и сказал, чтобы дали ей есть.
1И така минаха отвъд езерото в Гадаринската страна. (Мф 8:28; Лк 8:26)2И като слезе от лодката, в същия миг от гробищата излезе насреща Му един човек с нечист дух.3Той живееше в гробищата и никой вече не можеше да го върже дори с верига;4защото много пъти го бяха вързвали в окови и с вериги, но той беше разкъсвал веригите и счупвал оковите; и никой нямаше сила да го укроти.5И всякога, нощем и денем, в гробищата и по хълмовете той викаше и се изпонарязваше с камъни.6А като видя Исус отдалеч, завтече се и Му се поклони;7и изкрещя със силен глас: Какво общо имаш Ти с мен, Исусе, Сине на Всевишния Бог? Заклевам Те в Бога, недей ме мъчи.8(Защото Исус му казваше: Излез от човека, душе нечисти!)9А Исус го попита: Как ти е името? А той Му каза: Легион ми е името; защото сме мнозина.10И много Му се молеше да не ги изпраща вън от страната.11А там, на хълма, пасеше голямо стадо свине.12И бесовете Му се молиха: Прати ни в свинете, за да влезем в тях.13Исус им позволи. И нечистите духове излязоха и влязоха в свинете; и стадото, на брой около две хиляди, се спусна по стръмнината в езерото и се издавиха в езерото.14А онези, които ги пасяха, побегнаха и известиха това в града и по селата. И жителите дойдоха да видят какво е станало.15И като дойдоха при Исус, видяха онзи, който преди беше обладан от бесове, в когото беше легионът, да седи облечен и с ума си; и се изпълниха със страх.16А онези, които бяха видели, им разказваха за станалото с обладания от бесовете и за свинете.17И те започнаха да Му се молят да си отиде от техните предели. (Мф 8:34; Деян 16:39)18И когато влизаше в лодката, този, който преди беше обладан от бесове, Му се молеше да бъде заедно с Него. (Лк 8:38)19Той обаче не му позволи, а му каза: Иди си у дома при своите и им кажи какво е направил Господ за теб и как се смили над теб.20И човекът тръгна и започна да разгласява в Десетоградие какви неща направи с него Исус; и всички се чудеха.
Излекуването на жената с кръвотечение и възкресяването на дъщерята на Яир
21Когато Исус пак премина с лодката на отсрещната страна, при Него се събра голямо множество; и Той беше край езерото. (Мф 9:1; Мф 9:18; Лк 8:40)22И дойде един от началниците на синагогата, на име Яир, и като Го видя, падна пред нозете Му (Мф 9:18; Лк 8:41)23и много Му се молеше, като казваше: Малката ми дъщеря е на умиране; моля Ти се да дойдеш и да положиш ръце на нея, за да оздравее и да живее.24И Той отиде с него; и едно голямо множество вървеше след Него и хората Го притискаха.25И една жена, която беше имала кръвотечение дванадесет години (Лев 15:25; Мф 9:20)26и беше страдала много от мнозина лекари, и беше похарчила за лечение целия си имот, без да види някаква полза, а, напротив, беше и станало по-зле,27като чу отзивите за Исус, промъкна се сред навалицата отзад и се допря до дрехата Му.28Защото си казваше: Ако само се допра до дрехата Му, ще оздравея.29И веднага кръвотечението и престана и тя усети в тялото си, че се изцели от болестта.30И веднага Исус, като усети в Себе Си, че от Него излезе сила, обърна се към множеството и попита: Кой се допря до дрехите Ми? (Лк 6:19; Лк 8:45; Лк 8:46)31Учениците Му отговориха: Ти виждаш, че народът Те притиска, а казваш: Кой се допря до Мене?32Но Той се оглеждаше, за да види тази, която беше направила това.33А жената, уплашена и разтреперана, като знаеше станалото с нея, дойде и падна пред Него и Му каза цялата истина.34А Той и каза: Дъще, твоята вяра те изцели; иди си с мир и бъди здрава от болестта си. (Мф 9:22; Мр 10:52; Деян 14:9)35Докато Той още говореше, дойдоха от къщата на началника на синагогата и казаха: Дъщеря ти умря; защо още затрудняваш Учителя? (Лк 8:49)36А Исус, като дочу това, което си говореха, каза на началника на синагогата: Не бой се, само вярвай.37И не позволи на никого да Го придружи освен на Петър, Яков и Якововия брат Йоан.38И като дойдоха до къщата на началника на синагогата, Той видя вълнение и мнозина, които плачеха и нареждаха на висок глас.39След като Исус влезе, им каза: Защо така се вълнувате и плачете? Детето не е умряло, а спи. (Ин 11:11)40А те Му се присмиваха. Но Той, като изкара навън всички, взе бащата и майката на детето и онези, които бяха с Него, и влезе там, където беше детето. (Деян 9:40)41И като хвана детето за ръка, му каза: Талита куми; което значи: Момиче, на тебе казвам, стани[1]!42И момичето веднага стана и започна да ходи, защото беше на дванадесет години. В същия миг те се смаяха твърде много.43Исус строго им заръча никой да не научи за това; и заповяда да и дадат да яде. (Мф 8:4; Мф 9:30; Мф 12:16; Мф 17:9; Мр 3:12; Лк 5:14)