1И сказал Господь Моисею: пойди к фараону и скажи ему: так говорит Господь, Бог Евреев: отпусти народ Мой, чтобы он совершил Мне служение;2ибо если ты не захочешь отпустить и еще будешь удерживать его,3то вот, рука Господня будет на скоте твоем, который в поле, на конях, на ослах, на верблюдах, на волах и овцах: будет моровая язва весьма тяжкая;4и разделит Господь между скотом Израильским и скотом Египетским, и из всего [скота] сынов Израилевых не умрет ничего.5И назначил Господь время, сказав: завтра сделает это Господь в земле сей.6И сделал это Господь на другой день, и вымер весь скот Египетский; из скота же сынов Израилевых не умерло ничего.7Фараон послал [узнать], и вот, из скота Израилевых не умерло ничего. Но сердце фараоново ожесточилось, и он не отпустил народа.8И сказал Господь Моисею и Аарону: возьмите по полной горсти пепла из печи, и пусть бросит его Моисей к небу в глазах фараона;9и поднимется пыль по всей земле Египетской, и будет на людях и на скоте воспаление с нарывами, во всей земле Египетской.10Они взяли пепла из печи и предстали пред лице фараона. Моисей бросил его к небу, и сделалось воспаление с нарывами на людях и на скоте.11И не могли волхвы устоять пред Моисеем по причине воспаления, потому что воспаление было на волхвах и на всех Египтянах.12Но Господь ожесточил сердце фараона, и он не послушал их, как и говорил Господь Моисею.13И сказал Господь Моисею: завтра встань рано и явись пред лице фараона, и скажи ему: так говорит Господь, Бог Евреев: отпусти народ Мой, чтобы он совершил Мне служение;14ибо в этот раз Я пошлю все язвы Мои в сердце твое, и на рабов твоих, и на народ твой, дабы ты узнал, что нет подобного Мне на всей земле;15так как Я простер руку Мою, то поразил бы тебя и народ твой язвою, и ты истреблен был бы с земли:16но для того Я сохранил тебя, чтобы показать на тебе силу Мою, и чтобы возвещено было имя Мое по всей земле;17ты еще противостоишь народу Моему, чтобы не отпускать его, –18вот, Я пошлю завтра, в это самое время, град весьма сильный, которому подобного не было в Египте со дня основания его доныне;19итак пошли собрать стада твои и все, что есть у тебя в поле: на всех людей и скот, которые останутся в поле и не соберутся в домы, падет град, и они умрут.20Те из рабов фараоновых, которые убоялись слова Господня, поспешно собрали рабов своих и стада свои в домы;21а кто не обратил сердца своего к слову Господню, тот оставил рабов своих и стада свои в поле.22И сказал Господь Моисею: простри руку твою к небу, и падет град на всю землю Египетскую, на людей, на скот и на всю траву полевую в земле Египетской.23И простер Моисей жезл свой к небу, и Господь произвел гром и град, и огонь разливался по земле; и послал Господь град на землю Египетскую;24и был град и огонь между градом, [град] весьма сильный, какого не было во всей земле Египетской со времени населения ее.25И побил град по всей земле Египетской все, что было в поле, от человека до скота, и всю траву полевую побил град, и все деревья в поле поломал;26только в земле Гесем, где жили сыны Израилевы, не было града.27И послал фараон, и призвал Моисея и Аарона, и сказал им: на этот раз я согрешил; Господь праведен, а я и народ мой виновны;28помолитесь Господу: пусть перестанут громы Божии и град; и отпущу вас и не буду более удерживать.29Моисей сказал ему: как скоро я выйду из города, простру руки мои к Господу; громы перестанут, и града более не будет, дабы ты узнал, что Господня земля;30но я знаю, что ты и рабы твои еще не убоитесь Господа Бога.31Лен и ячмень были побиты, потому что ячмень выколосился, а лен осеменился;32а пшеница и полба не побиты, потому что они были поздние.33И вышел Моисей от фараона из города и простер руки свои к Господу, и прекратились гром и град, и дождь перестал литься на землю.34И увидел фараон, что перестал дождь и град и гром, и продолжал грешить, и отягчил сердце свое сам и рабы его.35И ожесточилось сердце фараона, и он не отпустил сынов Израилевых, как и говорил Господь чрез Моисея.
Исход 9
Библия, ревизирано издание
от Bulgarian Bible Society1Тогава ГОСПОД каза на Моисей: Влез при фараона и му кажи: Така казва ГОСПОД, Бог на евреите: Пусни народа Ми, за да Ми послужи. (Исх 8:1)2Защото, ако откажеш да ги пуснеш и ако още ги държиш, (Исх 8:2)3ръката на ГОСПОДА ще бъде върху добитъка ти, който е по полето, конете, ослите, камилите, говедата и овцете; и ще настане твърде тежък мор. (Исх 7:4)4И ГОСПОД ще постави преграда между Израилевия и египетския добитък; от целия добитък на израилтяните нищо няма да умре. (Исх 8:22)5И ГОСПОД определи срок, като каза: Утре Йехова ще стори това на земята.6На другия ден ГОСПОД стори това; целият египетски добитък измря, а от добитъка на израилтяните нищо не умря. (Пс 78:50)7Фараонът прати да видят и, ето, от добитъка на израилтяните нищо не беше умряло. Но сърцето на фараона беше упорито и той не пусна народа. (Исх 7:14; Исх 8:32)8Тогава ГОСПОД каза на Моисей и Аарон: Напълнете шепите си с пепел от пещ и нека Моисей я пръсне към небето пред фараон;9и пепелта ще стане прах по цялата Египетска земя и ще причини на хората и животните възпаление с гнойни циреи, по цялата Египетска земя. (Откр 16:2)10И като взеха пепел от пещ и застанаха пред фараона, Моисей я пръсна към небето; и стана възпаление с гнойни циреи на хората и животните. (Втор 28:27)11А влъхвите не можаха да стоят пред Моисей поради възпалението, защото влъхвите и всички египтяни бяха получили възпаление. (Исх 8:18; Исх 8:19; 2Тим 3:9)12Но ГОСПОД закорави сърцето на фараона и той не ги послуша, според както ГОСПОД беше предсказал на Моисей. (Исх 4:21)13След това ГОСПОД каза на Моисей: Стани утре рано, застани пред фараона и му кажи: Така казва ГОСПОД, Бог на евреите: Пусни народа Ми, за да Ми послужи. (Исх 8:20)14Защото този път Аз изпращам всичките Си напасти върху тебе, върху служителите ти и върху народа ти, за да познаеш, че в целия свят няма подобен на Мене. (Исх 8:10)15Понеже сега можех да вдигна ръката Си и да поразя теб и народа ти с мор, и щяхте досега да бъдете изтребени от земята. (Исх 3:20)16Но Аз ви пожалих, за да покажа на тебе силата Си и да се прочуе Името Ми по целия свят. (Исх 14:17; Прит 16:4; Рим 9:17; 1Пет 2:9)17Още ли се надигаш срещу народа Ми и не ги пускаш?18Ето, утре около това време ще изпратя много тежък град, небивал в Египет, откакто се е основал до днес.19И така, сега прати да приберат бързо добитъка ти и всичко, което имаш по полето; защото градушката ще падне върху всеки човек и всяко животно, което се окаже на полето и няма да се прибере вкъщи; и те ще измрат.20И така, който от фараоновите служители се побоя от това, което ГОСПОД каза, прибра бързо вкъщи слугите и добитъка си;21а който не обърна внимание на казаното от ГОСПОДА, остави слугите и добитъка си по полето.22Тогава ГОСПОД каза на Моисей: Протегни ръката си към небето, за да удари град по цялата Египетска земя, по хората, по животните и по всяка трева на полето по цялата Египетска земя. (Откр 16:21)23Моисей простря жезъла си към небето и ГОСПОД прати гръм и град, и огън се спускаше по земята; ГОСПОД изпрати градушка по Египетската земя. (Нав 10:11; Пс 18:13; Пс 78:47; Пс 105:32; Пс 148:8; Ис 30:30; Иез 38:22; Откр 8:7)24Така имаше град и огън, размесен с града – град много тежък, небивал в цялата Египетска земя, откакто е заживял там народ.25В цялата Египетска земя градушката изби всичко, което имаше по полето – и човек, и животно; градът очука и цялата трева по полето и изпочупи всички дървета по полето. (Пс 105:33)26Само в Гесенската земя, където бяха израилтяните, не удари град. (Исх 8:22; Исх 9:4; Исх 9:6; Исх 10:23; Исх 11:7; Исх 12:13; Ис 32:18; Ис 32:19)27Тогава фараонът изпрати да повикат Моисей и Аарон и им каза: Този път сгреших; ГОСПОД е праведен, а аз и народът ми сме нечестиви. (Исх 10:16; 2Пар 12:6; Пс 129:4; Пс 145:17; Плач 1:18; Дан 9:14)28Помолете се на ГОСПОДА, защото ми додея от тези ужасни гръмове и град; и аз ще ви пусна и няма вече да останете. (Исх 8:8; Исх 8:28; Исх 10:17; Деян 8:24)29А Моисей му каза: Щом изляза от града, ще протегна ръцете си към ГОСПОДА и гръмовете ще престанат, и няма да има вече градушка, за да познаеш, че светът е ГОСПОДЕН. (3Цар 8:22; 3Цар 8:38; Пс 24:1; Пс 143:6; Ис 1:15; 1Кор 10:26; 1Кор 10:28)30Обаче зная, че ти и служителите ти още няма да се уплашите от ГОСПОДА Бога. (Ис 26:10)31(Ленът и ечемикът бяха съсипани, защото ечемикът беше на класове и ленът вързваше семе; (Руф 1:22; Руф 2:23)32но пшеницата и бялото жито оцеляха, защото бяха късни.)33И така, Моисей излезе от двореца на фараона извън града и протегна ръцете си към ГОСПОДА; и гръмовете и градушката престанаха, и дъждът не се изливаше вече по земята. (Исх 8:12; Исх 9:29)34Но след като фараонът видя, че престанаха дъждът, градът и гръмотевиците, той пак съгреши и закорави сърцето си, той и служителите му.35Сърцето на фараона се закорави и той не пусна израилтяните, както ГОСПОД беше говорил чрез Моисей. (Исх 4:21)