1В год смерти царя Озии видел я Господа, сидящего на престоле высоком и превознесенном, и края риз Его наполняли весь храм.2Вокруг Него стояли Серафимы; у каждого из них по шести крыл: двумя закрывал каждый лице свое, и двумя закрывал ноги свои, и двумя летал.3И взывали они друг ко другу и говорили: Свят, Свят, Свят Господь Саваоф! вся земля полна славы Его!4И поколебались верхи врат от гласа восклицающих, и дом наполнился курениями.5И сказал я: горе мне! погиб я! ибо я человек с нечистыми устами, и живу среди народа также с нечистыми устами, – и глаза мои видели Царя, Господа Саваофа.6Тогда прилетел ко мне один из Серафимов, и в руке у него горящий уголь, который он взял клещами с жертвенника,7и коснулся уст моих и сказал: вот, это коснулось уст твоих, и беззаконие твое удалено от тебя, и грех твой очищен.8И услышал я голос Господа, говорящего: кого Мне послать? и кто пойдет для Нас? И я сказал: вот я, пошли меня.9И сказал Он: пойди и скажи этому народу: слухом услышите – и не уразумеете, и очами смотреть будете – и не увидите.10Ибо огрубело сердце народа сего, и ушами с трудом слышат, и очи свои сомкнули, да не узрят очами, и не услышат ушами, и не уразумеют сердцем, и не обратятся, чтобы Я исцелил их.11И сказал я: надолго ли, Господи? Он сказал: доколе не опустеют города, и останутся без жителей, и домы без людей, и доколе земля эта совсем не опустеет.12И удалит Господь людей, и великое запустение будет на этой земле.13И если еще останется десятая часть на ней и возвратится, и она опять будет разорена; [но] как от теревинфа и как от дуба, когда они и срублены, [остается] корень их, так святое семя [будет] корнем ее.
1В годината, когато умря цар Озия, видях Господа, седнал на висок и издигнат престол и полите Му изпълваха храма. (3Цар 22:19; 4Цар 15:7; Ин 12:41; Откр 4:2)2Над Него стояха серафимите, всеки от които имаше по шест крила; с две покриваше лицето си, с две покриваше краката си и с две летеше. (Иез 1:11; Откр 4:8)3Те викаха един през друг: Свят, свят, свят ГОСПОД на Силите! Славата Му изпълва цялата земя. (Пс 72:19)4И основите на праговете се поклатиха от гласа на онези, които викаха, и домът се напълни с дим. (Исх 40:34; 3Цар 8:10)5Тогава казах: Горко ми, защото загинах; тъй като съм човек с нечисти устни и живея между хора с нечисти устни, понеже очите ми видяха Царя, ГОСПОДА на Силите. (Исх 4:10; Исх 6:30; Суд 6:22; Суд 13:22; Иер 1:6)6Тогава при мене долетя един от серафимите, като държеше в ръката си разпален въглен, който беше взел с щипци от олтара. (Откр 8:3)7И като го допря до устата ми, каза: Ето, това се допря до устните ти; и беззаконието ти бе отнето и грехът ти бе умилостивен. (Иер 1:9; Дан 10:16)8После чух гласа на Господа, Който казваше: Кого да изпратя? И кой ще отиде заради Нас? Тогава казах: Ето ме, изпрати мене. (Быт 1:26)9Той каза: Иди, кажи на този народ: С уши непрекъснато ще чувате, но няма да схванете, и с очи непрекъснато ще гледате, но няма да разберете. (Ис 43:8; Мф 13:14; Мр 4:12; Лк 8:10; Ин 12:40; Деян 28:26; Рим 11:8)10Направи да закоравее сърцето на този народ и направи да натегнат ушите им, и затвори очите им, да не би да гледат с очите си и да слушат с ушите си, и да разберат със сърцето си, и да се обърнат и да бъдат изцелени. (Пс 119:70; Ис 63:17; Иер 5:21)11Тогава казах: Господи, докога? А Той отговори: Докато запустеят градовете, за да няма жител, и къщите, за да няма човек, и страната да запустее съвсем; (Мих 3:12)12докато ГОСПОД отдалечи хората и напуснатите места сред земята бъдат много. (4Цар 25:21)13Но още ще остане в нея една десета част и тя ще бъде разорена; но както на теревинта и дъба пънът им остава, когато бъдат отсечени, така светият род ще бъде пънът и. (Езд 9:2; Мал 2:15; Рим 11:5)