1Между фарисеями был некто, именем Никодим, [один] из начальников Иудейских.2Он пришел к Иисусу ночью и сказал Ему: Равви! мы знаем, что Ты учитель, пришедший от Бога; ибо таких чудес, какие Ты творишь, никто не может творить, если не будет с ним Бог.3Иисус сказал ему в ответ: истинно, истинно говорю тебе, если кто не родится свыше, не может увидеть Царствия Божия.4Никодим говорит Ему: как может человек родиться, будучи стар? неужели может он в другой раз войти в утробу матери своей и родиться?5Иисус отвечал: истинно, истинно говорю тебе, если кто не родится от воды и Духа, не может войти в Царствие Божие.6Рожденное от плоти есть плоть, а рожденное от Духа есть дух.7Не удивляйся тому, что Я сказал тебе: должно вам родиться свыше.8Дух дышит, где хочет, и голос его слышишь, а не знаешь, откуда приходит и куда уходит: так бывает со всяким, рожденным от Духа.9Никодим сказал Ему в ответ: как это может быть?10Иисус отвечал и сказал ему: ты – учитель Израилев, и этого ли не знаешь?11Истинно, истинно говорю тебе: мы говорим о том, что знаем, и свидетельствуем о том, что видели, а вы свидетельства Нашего не принимаете.12Если Я сказал вам о земном, и вы не верите, – как поверите, если буду говорить вам о небесном?13Никто не восходил на небо, как только сшедший с небес Сын Человеческий, сущий на небесах.14И как Моисей вознес змию в пустыне, так должно вознесену быть Сыну Человеческому,15дабы всякий, верующий в Него, не погиб, но имел жизнь вечную.16Ибо так возлюбил Бог мир, что отдал Сына Своего Единородного, дабы всякий верующий в Него, не погиб, но имел жизнь вечную.17Ибо не послал Бог Сына Своего в мир, чтобы судить мир, но чтобы мир спасен был чрез Него.18Верующий в Него не судится, а неверующий уже осужден, потому что не уверовал во имя Единородного Сына Божия.19Суд же состоит в том, что свет пришел в мир; но люди более возлюбили тьму, нежели свет, потому что дела их были злы;20ибо всякий, делающий злое, ненавидит свет и не идет к свету, чтобы не обличились дела его, потому что они злы,21а поступающий по правде идет к свету, дабы явны были дела его, потому что они в Боге соделаны.22После сего пришел Иисус с учениками Своими в землю Иудейскую и там жил с ними и крестил.23А Иоанн также крестил в Еноне, близ Салима, потому что там было много воды; и приходили [туда] и крестились,24ибо Иоанн еще не был заключен в темницу.25Тогда у Иоанновых учеников произошел спор с Иудеями об очищении.26И пришли к Иоанну и сказали ему: равви! Тот, Который был с тобою при Иордане и о Котором ты свидетельствовал, вот Он крестит, и все идут к Нему.27Иоанн сказал в ответ: не может человек ничего принимать [на] [себя], если не будет дано ему с неба.28Вы сами мне свидетели в том, что я сказал: не я Христос, но я послан пред Ним.29Имеющий невесту есть жених, а друг жениха, стоящий и внимающий ему, радостью радуется, слыша голос жениха. Сия–то радость моя исполнилась.30Ему должно расти, а мне умаляться.31Приходящий свыше и есть выше всех; а сущий от земли земной и есть и говорит, как сущий от земли; Приходящий с небес есть выше всех,32и что Он видел и слышал, о том и свидетельствует; и никто не принимает свидетельства Его.33Принявший Его свидетельство сим запечатлел, что Бог истинен,34ибо Тот, Которого послал Бог, говорит слова Божии; ибо не мерою дает Бог Духа.35Отец любит Сына и все дал в руку Его.36Верующий в Сына имеет жизнь вечную, а не верующий в Сына не увидит жизни, но гнев Божий пребывает на нем.
1Между фарисеите имаше един човек на име Никодим, юдейски първенец. (Ин 7:50; Ин 19:39)2Той дойде при Исус през нощта и Му каза: Учителю, знаем, че си учител, дошъл от Бога; защото никой не може да върши тези знамения, които Ти вършиш, ако Бог не е с него. (Ин 9:16; Ин 9:33; Деян 2:22; Деян 10:38)3Исус му отговори: Истина, истина ти казвам: Ако не се роди някой отново[1], не може да види Божието царство. (Ин 1:13; 2Кор 5:17; Гал 6:15; Тит 3:5; Иак 1:18; 1Пет 1:23; 1Ин 3:9)4Никодим Му каза: Как може стар човек да се роди? Може ли втори път да влезе в утробата на майка си и да се роди?5Исус отговори: Истина, истина ти казвам: Ако не се роди някой от вода и Дух, не може да влезе в Божието царство. (Мр 16:16; Деян 2:38)6Роденото от плътта е плът, а роденото от Духа е дух. (Рим 8:5)7Не се чуди, че ти казах: Трябва да се родите отново.8Вятърът духа където си иска и чуваш шума му, но не знаеш откъде идва и накъде отива; така е с всеки, който се е родил от Духа. (Еккл 11:5; 1Кор 2:11)9Никодим Му отговори: Как може да стане това? (Ин 6:52; Ин 6:60)10Исус му отговори: Ти си учител на Израил и не знаеш ли това?11Истина, истина ти казвам: Ние говорим това, което знаем, и свидетелстваме за това, което сме видели, но не приемате свидетелството ни. (Мф 11:27; Ин 1:18; Ин 3:32; Ин 7:16; Ин 8:28; Ин 12:49; Ин 14:24)12Ако за земните работи ви говорих и не вярвате, как ще повярвате, ако ви говоря за небесните?13И никой не се е възкачил на небето освен Този, Който е слязъл от небето, т. е. Човешкият Син, Който е на небето. (Прит 30:4; Ин 6:33; Ин 6:38; Ин 6:51; Ин 6:62; Ин 16:28; Деян 2:34; 1Кор 15:47; Еф 4:9; Еф 4:10)14И както Моисей издигна змията в пустинята, така трябва да бъде издигнат Човешкият Син (Чис 21:9; Ин 8:28; Ин 12:32)15и всеки, който вярва в Него, да не погине, но да има вечен живот. (Ин 3:36; Ин 6:47)16Защото Бог толкова възлюби света, че даде Своя Единороден Син, за да не погине нито един, който вярва в Него, но да има вечен живот. (Ис 9:6; Мр 16:16; Ин 6:40; Рим 5:8; 1Ин 4:9; 1Ин 4:10)17Понеже Бог не е пратил Сина Си на света, за да съди света, но за да бъде светът спасен чрез Него. (Лк 9:55; Ин 5:45; Ин 8:15; Ин 12:47; 1Ин 4:14)18Който вярва в Него, не е осъден; който не вярва, е вече осъден, защото не е повярвал в името на Единородния Божий Син. (Ин 5:24; Ин 6:40; Ин 6:47; Ин 20:31)19И ето какво е осъждението: Светлината дойде на света и човеците обикнаха тъмнината повече от Светлината, защото делата им бяха зли. (Ин 1:4; Ин 1:5; Ин 1:9; Ин 8:12)20Понеже всеки, който върши зло, мрази Светлината и не отива към Светлината, да не би да се открият делата му; (Иов 24:13; Иов 24:17; Еф 5:13)21но който постъпва според истината, отива към Светлината, за да станат явни делата му, понеже са извършени по Бога.
Последното свидетелство на Йоан Кръстител за Исус
22След това Исус дойде с учениците Си в Юдейската земя и там се задържа с тях и кръщаваше. (Ин 4:2)23Също и Йоан кръщаваше в Енон, близо до Салим, защото там имаше много вода; и хората идваха и се кръщаваха. (1Цар 9:4; Мф 3:5; Мф 3:6)24Понеже Йоан още не беше хвърлен в тъмница. (Мф 14:3)25И така възникна спор между Йоановите ученици и един юдеин относно очистването.26И дойдоха при Йоан и му казаха: Учителю, Онзи, Който беше с теб отвъд Йордан, за Когото ти свидетелства, ето, Той кръщава и всички отиват при Него. (Ин 1:7; Ин 1:15; Ин 1:27; Ин 1:34)27Йоан отговори: Човек не може да поеме върху себе си нищо, ако не му е дадено от небето. (Ин 6:65; 1Кор 4:7; Евр 5:4; Иак 1:17)28Вие сами сте ми свидетели, че казах: Не съм аз Христос, но съм пратен пред Него. (Мал 3:1; Мр 1:2; Лк 1:17; Ин 1:20; Ин 1:27; Деян 13:25)29Младоженецът е, който има невястата, а приятелят на младоженеца, който стои и го слуша, се радва твърде много поради гласа на младоженеца; и така тази моя радост е пълна. (Песн 5:1; Мф 22:2; 2Кор 11:2; Еф 5:25; Еф 5:27; Откр 21:9)30Той трябва да расте, а пък аз да се смалявам.31Онзи, Който идва отгоре, е над всички; който е от земята, земен е и земно говори. Който идва от небето, е над всички. (Мф 28:18; Ин 1:15; Ин 1:27; Ин 3:13; Ин 6:33; Ин 8:23; Рим 9:5; 1Кор 15:47; Еф 1:21; Флп 2:9)32Каквото е видял и чул, за него свидетелства; но никой не приема свидетелството Му. (Ин 3:11; Ин 8:26; Ин 15:15)33Който е приел Неговото свидетелство, е потвърдил с печата си, че Бог е истинен. (Рим 3:4; 1Ин 5:10)34Защото Този, Когото Бог е пратил, говори Божиите думи; понеже Той не Му дава Духа с мярка. (Ин 1:16; Ин 7:16; Еф 4:7)35Отец обича Сина и е предал всичко в Неговата ръка. (Дан 7:14; Мф 11:27; Мф 28:18; Лк 10:22; Ин 5:20; Ин 5:22; Ин 13:3; Ин 17:2; Евр 2:8)36Който вярва в Сина, има вечен живот; а който не слуша Сина, няма да види живот, но Божият гняв остава върху него. (Авв 2:4; Ин 1:12; Ин 3:15; Ин 3:16; Ин 6:47; Рим 1:17; 1Ин 5:10)