Ваш браузер устарел. Если ERF Bibleserver работает медленно, обновите ваш браузер.

Регистрация
... и использовать все функции!

  • Прочтите1. Mose 3
  • Заметки
  • Теги
  • Лайки
  • История
  • Словари
  • План чтения
  • Графики
  • Видео
  • Особые поводы
  • Пожертвование
  • Блог
  • Новостная рассылка
  • Партнёры
  • Помощь
  • Контакт
  • Alexa Skill
  • Для веб-мастеров
  • Защита информации
  • Accessibility Statement
  • Права заинтересованных лиц (DSGVO)
  • Служебная информация
  • Language: Pyсский
© 2025 ERF
Зарегистрироваться бесплатно

Иоанна 19

Синодальный перевод

1 Тогда Пилат взял Иисуса и [велел] бить Его. 2 И воины, сплетши венец из терна, возложили Ему на голову, и одели Его в багряницу, 3 и говорили: радуйся, Царь Иудейский! и били Его по ланитам. 4 Пилат опять вышел и сказал им: вот, я вывожу Его к вам, чтобы вы знали, что я не нахожу в Нем никакой вины. 5 Тогда вышел Иисус в терновом венце и в багрянице. И сказал им [Пилат]: се, Человек! 6 Когда же увидели Его первосвященники и служители, то закричали: распни, распни Его! Пилат говорит им: возьмите Его вы, и распните; ибо я не нахожу в Нем вины. 7 Иудеи отвечали ему: мы имеем закон, и по закону нашему Он должен умереть, потому что сделал Себя Сыном Божиим. 8 Пилат, услышав это слово, больше убоялся. 9 И опять вошел в преторию и сказал Иисусу: откуда Ты? Но Иисус не дал ему ответа. 10 Пилат говорит Ему: мне ли не отвечаешь? не знаешь ли, что я имею власть распять Тебя и власть имею отпустить Тебя? 11 Иисус отвечал: ты не имел бы надо Мною никакой власти, если бы не было дано тебе свыше; посему более греха на том, кто предал Меня тебе. 12 С этого [времени] Пилат искал отпустить Его. Иудеи же кричали: если отпустишь Его, ты не друг кесарю; всякий, делающий себя царем, противник кесарю. 13 Пилат, услышав это слово, вывел вон Иисуса и сел на судилище, на месте, называемом Лифостротон, а по–еврейски Гаввафа. 14 Тогда была пятница перед Пасхою, и час шестый. И сказал [Пилат] Иудеям: се, Царь ваш! 15 Но они закричали: возьми, возьми, распни Его! Пилат говорит им: Царя ли вашего распну? Первосвященники отвечали: нет у нас царя, кроме кесаря. 16 Тогда наконец он предал Его им на распятие. И взяли Иисуса и повели. 17 И, неся крест Свой, Он вышел на место, называемое Лобное, по–еврейски Голгофа; 18 там распяли Его и с Ним двух других, по ту и по другую сторону, а посреди Иисуса. 19 Пилат же написал и надпись, и поставил на кресте. Написано было: Иисус Назорей, Царь Иудейский. 20 Эту надпись читали многие из Иудеев, потому что место, где был распят Иисус, было недалеко от города, и написано было по–еврейски, по–гречески, по–римски. 21 Первосвященники же Иудейские сказали Пилату: не пиши: Царь Иудейский, но что Он говорил: Я Царь Иудейский. 22 Пилат отвечал: что я написал, то написал. 23 Воины же, когда распяли Иисуса, взяли одежды Его и разделили на четыре части, каждому воину по части, и хитон; хитон же был не сшитый, а весь тканый сверху. 24 Итак сказали друг другу: не станем раздирать его, а бросим о нем жребий, чей будет, – да сбудется реченное в Писании: разделили ризы Мои между собою и об одежде Моей бросали жребий. Так поступили воины. 25 При кресте Иисуса стояли Матерь Его и сестра Матери Его, Мария Клеопова, и Мария Магдалина. 26 Иисус, увидев Матерь и ученика тут стоящего, которого любил, говорит Матери Своей: Жено! се, сын Твой. 27 Потом говорит ученику: се, Матерь твоя! И с этого времени ученик сей взял Ее к себе. 28 После того Иисус, зная, что уже все совершилось, да сбудется Писание, говорит: жажду. 29 Тут стоял сосуд, полный уксуса. [Воины], напоив уксусом губку и наложив на иссоп, поднесли к устам Его. 30 Когда же Иисус вкусил уксуса, сказал: совершилось! И, преклонив главу, предал дух. 31 Но так как [тогда] была пятница, то Иудеи, дабы не оставить тел на кресте в субботу, – ибо та суббота была день великий, – просили Пилата, чтобы перебить у них голени и снять их. 32 Итак пришли воины, и у первого перебили голени, и у другого, распятого с Ним. 33 Но, придя к Иисусу, как увидели Его уже умершим, не перебили у Него голеней, 34 но один из воинов копьем пронзил Ему ребра, и тотчас истекла кровь и вода. 35 И видевший засвидетельствовал, и истинно свидетельство его; он знает, что говорит истину, дабы вы поверили. 36 Ибо сие произошло, да сбудется Писание: кость Его да не сокрушится. 37 Также и в другом [месте] Писание говорит: воззрят на Того, Которого пронзили. 38 После сего Иосиф из Аримафеи – ученик Иисуса, но тайный из страха от Иудеев, – просил Пилата, чтобы снять тело Иисуса; и Пилат позволил. Он пошел и снял тело Иисуса. 39 Пришел также и Никодим, – приходивший прежде к Иисусу ночью, – и принес состав из смирны и алоя, литр около ста. 40 Итак они взяли тело Иисуса и обвили его пеленами с благовониями, как обыкновенно погребают Иудеи. 41 На том месте, где Он распят, был сад, и в саду гроб новый, в котором еще никто не был положен. 42 Там положили Иисуса ради пятницы Иудейской, потому что гроб был близко. 

1876 Russian Synodal Translation, 1956 Edition
The text was supplied by "Light in East Germany".
Public domain

Иоанна 19

Библия, ревизирано издание

от Bulgarian Bible Society

Разпъване, смърт и погребение на Исус Христос

1 Тогава Пилат отведе Исус и Го бичува. (Мф 20:19; Мф 27:26; Мф 27:32; Мр 15:15; Мр 15:21; Лк 18:33; Лк 23:32) 2 И войниците сплетоха венец от тръни, поставиха го на главата Му и като Му облякоха пурпурна дреха, 3 приближиха се до Него и казваха: Здравей, Царю Юдейски! И Му удряха плесници. 4 Тогава Пилат пак излезе навън и им каза: Ето, извеждам ви Го навън, за да знаете, че не намирам никаква вина в Него. (Ин 18:38; Ин 19:6; Деян 3:13) 5 Тогава Исус излезе навън, като носеше трънения венец и пурпурната дреха. Пилат им каза: Ето Човека! 6 А като Го видяха, главните свещеници и служителите извикаха: Разпъни Го! Разпъни Го! Пилат им каза: Вземете Го и вие Го разпънете; защото аз не намирам вина у Него. (Мф 27:23; Мр 15:15; Лк 23:4; Деян 3:13; Деян 13:28) 7 Юдеите му отговориха: Ние си имаме закон и по този закон Той трябва да умре, защото направи Себе Си Божий Син. (Лев 24:16; Втор 18:20; Ис 53:7; Мф 26:65; Ин 5:18; Ин 10:33; Ин 18:33) 8 А Пилат, като чу тези думи, още повече се уплаши. 9 И пак влезе в преторията и попита Исус: Ти откъде си? А Исус не му даде отговор. (Ис 53:7; Мф 27:12; Мф 27:14) 10 Затова Пилат Му каза: На мене ли не говориш? Не знаеш ли, че имам власт да Те пусна и имам власт да Те разпъна? 11 Исус му отговори: Ти не би имал никаква власт над Мен, ако не ти бе дадено отгоре; затова по-голям грях има онзи, който Ме предаде на тебе. (Лк 22:53; Ин 7:30) 12 Поради това Пилат търсеше начин да Го пусне; юдеите обаче викаха: Ако пуснеш Този, не си приятел на Цезаря; всеки, който прави себе си цар, е противник на Цезаря. (Лк 23:2; Деян 17:7) 13 А Пилат, като чу тези думи, изведе Исус навън и седна на съдийския стол, на мястото, наречено Каменната настилка, а по еврейски – Гавата. 14 Беше денят на Приготовление за Пасхата, около шестия час; и той каза на юдеите: Ето вашия Цар! (Мф 27:62) 15 А те извикаха: Премахни Го! Премахни Го! Разпъни Го! Пилат ги попита: Вашия Цар ли да разпъна? Главните свещеници отговориха: Нямаме друг цар освен Цезаря. (Быт 49:10) 16 Затова той им Го предаде да бъде разпънат. (Мф 27:26; Мф 27:31; Мр 15:15; Лк 23:24) 17 И така, взеха Исус; и Той, като носеше сам кръста Си, излезе; и дойде на мястото, наречено Лобно, което по еврейски се казва Голгота, (Чис 15:36; Мф 27:31; Мф 27:33; Мр 15:21; Мр 15:22; Лк 23:26; Лк 23:33; Евр 13:12) 18 където Го разпънаха, и с Него други двама, от едната и от другата страна, а Исус по средата. (Лк 23:40) 19 А Пилат написа и надпис, който постави над Него на кръста. А написаното беше: Исус Назарянинът, Юдейският Цар. (Мф 27:37; Мр 15:26; Лк 23:38) 20 Този надпис прочетоха мнозина от юдеите, защото мястото, където разпънаха Исус, беше близо до града; а написаното беше на еврейски, на латински и на гръцки. 21 А юдейските главни свещеници казаха на Пилат: Недей писа: Юдейският Цар, а Самозваният Юдейски Цар. 22 Пилат отговори: Каквото писах, писах. 23 А войниците, като разпънаха Исус, взеха горните Му дрехи и ги разделиха на четири дяла, на всеки войник по един дял; взеха и долната дреха. А долната дреха не беше шита, а изтъкана цяла от горе до долу; (Мф 27:35; Мр 15:24; Лк 23:34) 24 затова те казаха помежду си: Да не я раздираме, а да хвърлим жребий за нея – чия да бъде; за да се изпълни написаното, което казва: „Разделиха си дрехите Ми и за облеклото Ми хвърлиха жребий.“ И така, войниците направиха това. (Пс 22:18; Пс 22:19) 25 А при кръста на Исус стояха майка Му и сестрата на майка Му, Мария, жената на Клеопа и Мария Магдалена. (Мф 27:55; Мр 15:40; Лк 2:35; Лк 24:18) 26 А Исус, като видя майка Си и ученика, когото обичаше, който стоеше наблизо, каза на майка Си: Жено, ето твоя син! (Ин 2:4; Ин 13:23; Ин 20:2; Ин 21:7; Ин 21:20; Ин 21:24) 27 После каза на ученика: Ето твоята майка! И от този час ученикът я прибра в своя дом. (Ин 16:32) 28 След това Исус, като знаеше, че всичко вече е свършено, за да се сбъдне Писанието, каза: Жаден съм. (Пс 69:21; Пс 69:22; Мф 27:48) 29 А там беше сложен съд, пълен с оцет; натъкнаха на исопова пръчка една гъба, натопена в оцет, и я поднесоха до устата Му. (Мф 27:48) 30 А Исус, като прие оцета, каза: Извърши се, и наведе глава, и предаде дух. (Ин 17:4) 31 И понеже беше денят на Приготовлението, за да не останат телата на кръста в съботата, защото онази събота беше велик ден, юдеите помолиха Пилат да им се пречупят пищялите и да ги вдигнат оттам. (Втор 21:23; Мр 15:42; Ин 19:42) 32 Затова войниците дойдоха и пречупиха пищялите на единия и на другия, които бяха разпънати с Исус. 33 Но когато дойдоха при Исус и Го видяха вече умрял, не Му пречупиха пищялите. 34 Обаче един от войниците прободе с копие ребрата Му; и веднага изтече кръв и вода. (1Ин 5:6; 1Ин 5:8) 35 И този, който видя, свидетелства за това; и неговото свидетелство е вярно; и той знае, че говори истината, за да повярвате и вие. 36 Защото това стана, за да се изпълни написаното: „Негова кост няма да се строши“; (Исх 12:46; Чис 9:12; Пс 34:20) 37 и пак на друго място Писанието казва: „Ще погледнат на Него, Когото прободоха.“ (Пс 22:16; Пс 22:17; Зах 12:10; Откр 1:7) 38 След това Йосиф от Ариматея, който беше ученик на Исус, но таен поради страх от юдеите, помоли Пилат да му позволи да вземе тялото на Исус; и Пилат позволи. И така, той дойде и вдигна тялото Му. (Мф 27:57; Мр 15:43; Лк 23:50; Ин 9:22; Ин 12:42) 39 Дойде и Никодим, който беше ходил преди при Него през нощта, и донесе около сто литра смес от смирна и алое. (Ин 3:1; Ин 3:2; Ин 7:50) 40 И така, взеха тялото на Исус и Го обвиха в плащеници с ароматите според юдейския обичай на погребване. (Деян 5:6) 41 А на мястото, където бе разпънат, имаше градина; и в градината – нов гроб, в който още никой не бе полаган. 42 И там положиха Исус заради юдейския ден на Приготовлението; защото гробът беше наблизо. (Ис 53:9; Ин 19:31) 

Bulgarian Protestant Bible (Revised)
© Copyright © 2015 by Bulgarian Bible Society.
Used by permission.