Иисуса Навина 9

Синодальный перевод

1 Услышав сие, все цари, которые за Иорданом, на горе и на равнине и по всему берегу великого моря, близ Ливана, Хеттеи, Аморреи, Хананеи, Ферезеи, Евеи и Иевусеи,2 собрались вместе, дабы единодушно сразиться с Иисусом и Израилем.3 Но жители Гаваона, услышав, что Иисус сделал с Иерихоном и Гаем,4 употребили хитрость: пошли, запаслись хлебом на дорогу и положили ветхие мешки на ослов своих и ветхие, изорванные и заплатанные мехи вина;5 и обувь на ногах их была ветхая с заплатами, и одежда на них ветхая; и весь дорожный хлеб их был сухой и заплесневелый.6 Они пришли к Иисусу в стан [Израильский] в Галгал и сказали ему и всем Израильтянам: из весьма дальней земли пришли мы; итак заключите с нами союз.7 Израильтяне же сказали Евеям: может быть, вы живете близ нас? как нам заключить с вами союз?8 Они сказали Иисусу: мы рабы твои. Иисус же сказал им: кто вы и откуда пришли?9 Они сказали ему: из весьма дальней земли пришли рабы твои во имя Господа Бога твоего; ибо мы слышали славу Его и все, что сделал Он в Египте,10 и все, что Он сделал двум царям Аморрейским, которые по ту сторону Иордана, Сигону, царю Есевонскому, и Огу, царю Васанскому, который [жил] в Астарофе.11 [Слыша сие], старейшины наши и все жители нашей земли сказали нам: возьмите в руки ваши хлеба на дорогу и пойдите навстречу им и скажите им: "мы рабы ваши; итак заключите с нами союз".12 Этот хлеб наш из домов наших мы взяли теплый в тот день, когда пошли к вам, а теперь вот, он сделался сухой и заплесневелый;13 и эти мехи с вином, которые мы налили новые, вот, изорвались; и эта одежда наша и обувь наша обветшала от весьма дальней дороги.14 Израильтяне взяли их хлеба, а Господа не вопросили.15 И заключил Иисус с ними мир и постановил с ними условие в том, что он сохранит им жизнь; и поклялись им начальники общества.16 А чрез три дня, как заключили они с ними союз, услышали, что они соседи их и живут близ них;17 ибо сыны Израилевы, отправившись в путь, пришли в города их на третий день; города же их [были]: Гаваон, Кефира, Беероф и Кириаф–Иарим.18 сыны Израилевы не побили их, потому что начальники общества клялись им Господом Богом Израилевым. За это все общество [Израилево] возроптало на начальников.19 Все начальники сказали всему обществу: мы клялись им Господом Богом Израилевым и потому не можем коснуться их;20 а вот что сделаем с ними: оставим их в живых, чтобы не постиг нас гнев за клятву, которою мы клялись им.21 И сказали им начальники: пусть они живут, но будут рубить дрова и черпать воду для всего общества. [И сделало все общество] так, как сказали им начальники.22 Иисус призвал их и сказал: для чего вы обманули нас, сказав: "мы весьма далеко от вас", тогда как вы живете близ нас?23 за это прокляты вы! без конца вы будете рабами, будете рубить дрова и черпать воду для дома Бога моего!24 Они в ответ Иисусу сказали: дошло до сведения рабов твоих, что Господь Бог твой повелел Моисею, рабу Своему, дать вам всю землю и погубить всех жителей сей земли пред лицем вашим; посему мы весьма боялись, чтобы вы не лишили нас жизни, и сделали это дело;25 теперь вот мы в руке твоей: как лучше и справедливее тебе покажется поступить с нами, так и поступи.26 И поступил с ними так: избавил их от руки сынов Израилевых, и они не умертвили их;27 и определил в тот день Иисус, чтобы они рубили дрова и черпали воду для общества и для жертвенника Господня; – посему жители Гаваона сделались дровосеками и водоносами для жертвенника Божия, – даже до сего дня, на месте, какое ни избрал бы [Господь].

Иисуса Навина 9

Библия, ревизирано издание

от Bulgarian Bible Society
1 А когато чуха това, всички царе отсам Йордан, в хълмистата страна и подножието и и по цялото крайбрежие на Голямото море срещу Ливан, т. е. хетите, аморейците, ханаанците, ферезейците, евейците и йевусейците, (Исх 3:17; Исх 23:23; Чис 34:6)2 се събраха заедно да се бият с Исус и Израил. (Пс 83:3; Пс 83:5)3 А жителите на Гаваон, като чуха какво беше сторил Исус с Йерихон и Гай, (Нав 6:27; Нав 10:2; 2Цар 21:1; 2Цар 21:2)4 постъпиха хитро, като отидоха и се престориха на посланици. Взеха стари вретища и ги сложиха на ослите си; взеха със себе си стари, раздрани и закърпени мехове за вино;5 обуха стари, кърпени обувки на краката си, облякоха стари дрехи и всичкият хляб, който си взеха за храна, беше сух и плесенясал.6 Те дойдоха при Исус в стана в Галгал и казаха на него и на Израилевите мъже: От далечна страна идваме, сега сключете договор с нас. (Нав 5:10)7 Но Израилевите мъже отвърнаха на евейците: Да не би да живеете сред нас; как ще сключим договор с вас? (Исх 23:32; Втор 7:2; Втор 20:16; Нав 11:19; Суд 2:2)8 Те казаха на Исус: Ние сме твои слуги. Исус ги попита: Кои сте и откъде идвате? (Втор 20:11; 4Цар 10:5)9 А те му отговориха: От много далечна земя идват слугите ти поради името на ЙЕХОВА, твоя Бог; защото чухме за славата Му и всичко, което е извършил в Египет, (Исх 15:14; Втор 20:15)10 и всичко, което е сторил на двамата аморейски царе, които бяха отвъд Йордан, на есевонския цар Сион и на васанския цар Ог, който живееше в Астарот. (Чис 21:24; Чис 21:33)11 Затова старейшините ни и всичките жители на нашата земя ни казаха: Вземете си храна за из пътя и идете да ги посрещнете, и им кажете: Ние сме ваши слуги, сега сключете договор с нас.12 Този хляб беше топъл, когато го взехме от къщите си за храна в деня, когато тръгнахме, за да дойдем при вас; сега е сух и плесенясал.13 Тези мехове за вино бяха нови, като ги напълнихме, сега са съдрани; и нашите дрехи и обувките ни овехтяха от продължителното пътуване.14 Тогава израилтяните приеха мъжете заради храната им, но до ГОСПОДА не се допитаха. (Чис 27:21; Суд 1:1; 1Цар 22:10; 1Цар 23:10; 1Цар 23:11; 1Цар 30:8; 2Цар 2:1; 2Цар 5:19; Ис 30:1; Ис 30:2)15 Исус сключи с тях мир и направи договор, че животът им ще бъде опазен. И началниците на обществото им се заклеха. (Нав 11:19; 2Цар 21:2)16 А три дни след като сключиха договор с тях, разбраха, че им били съседи и че живеели в близост до тях.17 Като продължиха пътя си, израилтяните пристигнаха в градовете им на третия ден. А градовете им бяха Гаваон, Хефира, Вирот и Кириатиарим. (Нав 18:25; Нав 18:26; Нав 18:28; Езд 2:25)18 Но израилтяните не ги поразиха, защото началниците на обществото им се бяха заклели в ГОСПОДА, Израилевия Бог. А цялото общество роптаеше против началниците. (Пс 15:4; Еккл 5:2)19 Всичките началници обаче казаха на цялото общество: Ние им се заклехме в ГОСПОДА, Израилевия Бог. Сега не можем да ги докоснем.20 Ето какво ще сторим с тях: ще опазим живота им, за да не ни сполети Божият гняв заради клетвата, с която им се заклехме. (2Цар 21:1; 2Цар 21:2; 2Цар 21:6; Иез 17:13; Иез 17:15; Иез 17:18; Иез 17:19; Зах 5:3; Зах 5:4; Мал 3:5)21 Началниците им казаха също: Нека останат живи; но ще секат дърва и ще носят вода за цялото общество. И те сториха, както началниците им бяха говорили. (Втор 29:11; Нав 9:15)22 Тогава Исус ги повика и им каза: Защо ни излъгахте, като казахте: Ние сме много далече от вас, а всъщност сте живеели между нас? (Нав 9:6; Нав 9:9; Нав 9:16)23 Затова бъдете проклети! Винаги ще бъдете слуги, които ще секат дърва и ще носят вода за дома на моя Бог. (Быт 9:25; Нав 9:21; Нав 9:27)24 А те отговориха на Исус: Понеже слугите ти бяха добре предизвестени за онова, което ЙЕХОВА, твоят Бог, е заповядал на слугата Си Моисей – да ви даде цялата земя и да изтреби пред вас всички жители на земята, затова много се уплашихме от вас за живота си и постъпихме така. (Исх 15:14; Исх 23:32; Втор 7:1; Втор 7:2)25 Сега сме в ръцете ти – каквото ти се вижда добро и правилно да сториш с нас, направи го. (Быт 16:6)26 И така, Исус постъпи с тях така, избави ги от ръката на израилтяните и не ги убиха.27 Същия ден Исус ги назначи да секат дърва и да носят вода за обществото и за жертвеника на ГОСПОДА на мястото, което Той би избрал, както са и до днес. (Втор 12:5; Нав 9:21; Нав 9:23)