Иисуса Навина 2

Синодальный перевод

1 И послал Иисус, сын Навин, из Ситтима двух соглядатаев тайно и сказал: пойдите, осмотрите землю и Иерихон. [Два юноши] пошли и пришли в дом блудницы, которой имя Раав, и остались ночевать там.2 И сказано было царю Иерихонскому: вот, какие–то люди из сынов Израилевых пришли сюда в эту ночь, чтобы высмотреть землю.3 Царь Иерихонский послал сказать Рааве: выдай людей, пришедших к тебе, которые вошли в твой дом, ибо они пришли высмотреть всю землю.4 Но женщина взяла двух человек тех и скрыла их и сказала: точно приходили ко мне люди, но я не знала, откуда они;5 когда же в сумерки надлежало затворять ворота, тогда они ушли; не знаю, куда они пошли; гонитесь скорее за ними, вы догоните их.6 А сама отвела их на кровлю и скрыла их в снопах льна, разложенных у нее на кровле.7 [Посланные] гнались за ними по дороге к Иордану до самой переправы; ворота же [тотчас] затворили, после того как вышли погнавшиеся за ними.8 Прежде нежели они легли спать, она взошла к ним на кровлю9 и сказала им: я знаю, что Господь отдал землю сию вам, ибо вы навели на нас ужас, и все жители земли сей пришли от вас в робость;10 ибо мы слышали, как Господь иссушил пред вами воду Чермного моря, когда вы шли из Египта, и как поступили вы с двумя царями Аморрейскими за Иорданом, с Сигоном и Огом, которых вы истребили;11 когда мы услышали об этом, ослабело сердце наше, и ни в ком [из нас] не стало духа против вас; ибо Господь Бог ваш есть Бог на небе вверху и на земле внизу;12 итак поклянитесь мне Господом что, как я сделала вам милость, так и вы сделаете милость дому отца моего, и дайте мне верный знак,13 что вы сохраните в живых отца моего и матерь мою, и братьев моих и сестер моих, и всех, кто есть у них, и избавите души наши от смерти.14 Эти люди сказали ей: душа наша вместо вас [да будет предана] смерти, если вы не откроете сего дела нашего; когда же Господь предаст нам землю, мы окажем тебе милость и истину.15 И спустила она их по веревке чрез окно, ибо дом ее был в городской стене, и она жила в стене;16 и сказала им: идите на гору, чтобы не встретили вас преследующие, и скрывайтесь там три дня, доколе не возвратятся погнавшиеся [за вами]; а после пойдете в путь ваш.17 И сказали ей те люди: мы свободны будем от твоей клятвы, которою ты нас закляла, [если не сделаешь так]:18 вот, когда мы придем в эту землю, ты привяжи червленую веревку к окну, чрез которое ты нас спустила, а отца твоего и матерь твою и братьев твоих, все семейство отца твоего собери к себе в дом твой;19 и если кто–нибудь выйдет из дверей твоего дома вон, того кровь на голове его, а мы свободны [будем от сей клятвы твоей]; а кто будет с тобою в [твоем] доме, того кровь на голове нашей, если чья рука коснется его;20 если же ты откроешь сие наше дело, то мы также свободны будем от клятвы твоей, которою ты нас закляла.21 Она сказала: да будет по словам вашим! И отпустила их, и они пошли, а она привязала к окну червленую веревку.22 Они пошли и пришли на гору, и пробыли там три дня, доколе не возвратились гнавшиеся [за ними]. Гнавшиеся искали их по всей дороге и не нашли.23 Таким образом два сии человека пошли назад, сошли с горы, перешли [Иордан] и пришли к Иисусу, сыну Навину, и пересказали ему все, что с ними случилось.24 И сказали Иисусу: Господь предал всю землю сию в руки наши, и все жители земли в страхе от нас.

Иисуса Навина 2

Библия, ревизирано издание

от Bulgarian Bible Society
1 Тогава Исус, Навиновият син, изпрати от Ситим двама мъже да съгледат тайно и им каза: Идете, разгледайте земята и Йерихон. И те отидоха, и като влязоха в къщата на една блудница на име Раав, престояха там. (Чис 25:1; Мф 1:5; Евр 11:31; Иак 2:25)2 Но някой извести на йерихонския цар: През нощта тук дойдоха мъже от израилтяните, за да съгледат земята. (Пс 127:1; Прит 21:30)3 И така, йерихонският цар изпрати хора до Раав да и кажат: Изведи мъжете, които дойдоха при теб и които влязоха в къщата ти; защото са дошли да съгледат цялата земя.4 Но жената скри двамата мъже и каза: Наистина мъжете дойдоха при мене, но не знаех откъде бяха. (2Цар 17:19; 2Цар 17:20)5 Когато на мръкване щяха да се затворят портите, мъжете излязоха. Не зная къде отидоха, но ако побързате след тях, скоро ще ги настигнете.6 Жената беше качила мъжете на покрива на къщата и ги беше скрила в ленените снопи, които беше наредила там. (Исх 1:17; 2Цар 17:19)7 И изпратените мъже ги гониха по пътя, който отива за Йордан, като стигнаха до бродовете. А портата беше затворена веднага след като преследвачите излязоха от града.8 А преди мъжете да си легнат, Раав се качи при тях на покрива на къщата9 и им каза: Зная, че ГОСПОД ви даде тази земя, и страх от вас ни е обзел, и всичките жители на тази земя примряха от страх пред вас; (Быт 35:5; Исх 23:27; Втор 2:25; Втор 11:25)10 понеже чухме как ГОСПОД е пресушил водата на Червеното море пред вас, когато сте излезли от Египет, и какво сте направили на двамата аморейски царе, които бяха оттатък Йордан – на Сион и на Ог, които сте изтребили. (Исх 14:21; Чис 21:34; Чис 21:35; Нав 4:23)11 Като чухме, сърцата ни примряха и падна духът на всички поради слуха за вас; защото ГОСПОД, вашият Бог, Той е Бог на небето горе и на земята долу. (Исх 15:14; Исх 15:15; Втор 4:39; Нав 5:1; Нав 7:5; Ис 13:7)12 И сега, моля ви, закълнете ми се в ГОСПОДА, че както аз показах милост към вас, ще покажете и вие милост към бащиния ми дом; и ми дайте някакъв знак в уверение на това, (Нав 2:18; 1Цар 20:14; 1Цар 20:15; 1Цар 20:17; 1Тим 5:8)13 че ще запазите живота на баща ми, на майка ми, на братята ми и на сестрите ми, и всичко, което имат, и че ще избавите живота ни от смърт.14 Мъжете и отговориха: Ние сме готови да умрем вместо вас – само не издавайте това наше дело; и когато ГОСПОД ни предаде земята, ще ти покажем милост и вярност. (Суд 1:24; Мф 5:7)15 Тогава тя ги спусна с въже през прозореца; защото къщата и беше на градската стена и тя живееше на стената, (Деян 9:25)16 и им каза: Идете в гората, за да не ви срещнат преследвачите, и се крийте там три дни, докато те се върнат; и после продължете пътя си.17 Тогава мъжете и казаха: Ето как ще бъдем свободни от тази клетва, с която ти ни накара да се закълнем. (Исх 20:7)18 Когато влезем в земята, да вържеш това въже от червена прежда на прозореца, през който ти ни спусна; а баща си и майка си, братята си и целия си бащин дом да събереш при себе си в къщи. (Нав 2:12; Нав 6:23)19 Всеки, който би излязъл извън вратата на къщата ти, неговата кръв ще бъде на главата му, а ние ще бъдем свободни от клетвата си; но на всеки, който остане с тебе в къщата, неговата кръв ще бъде на нашата глава, ако някой вдигне ръка против него. (Мф 27:25)20 Обаче, ако издадеш нашия план, тогава ще бъдем свободни от клетвата, с която ти ни накара да се закълнем.21 А тя каза: Да бъде според както казвате. И ги изпрати и те си отидоха; и тя върза червеното въже на прозореца.22 След като тръгнаха, те отидоха в гората и останаха там три дни, докато се върнаха преследвачите; а преследвачите ги търсиха по целия път, но не ги намериха.23 Тогава двамата мъже се върнаха и като слязоха от гората, преминаха Йордан и дойдоха при Исус, Навиновия син; и му разказаха всичко, което им се беше случило.24 Те казаха на Исус: Наистина ГОСПОД предаде в ръцете ни цялата земя; а при това всичките местни жители примираха от страх пред нас. (Исх 23:31; Нав 6:2; Нав 21:44)