Иеремии 36

Синодальный перевод

1 В четвертый год Иоакима, сына Иосии, царя Иудейского, было такое слово к Иеремии от Господа:2 возьми себе книжный свиток и напиши в нем все слова, которые Я говорил тебе об Израиле и об Иуде и о всех народах с того дня, как Я начал говорить тебе, от дней Иосии до сего дня;3 может быть, дом Иудин услышит о всех бедствиях, какие Я помышляю сделать им, чтобы они обратились каждый от злого пути своего, чтобы Я простил неправду их и грех их.4 И призвал Иеремия Варуха, сына Нирии, и написал Варух в книжный свиток из уст Иеремии все слова Господа, которые Он говорил ему.5 И приказал Иеремия Варуху и сказал: я заключен и не могу идти в дом Господень;6 итак иди ты и прочитай написанные тобою в свитке с уст моих слова Господни вслух народа в доме Господнем в день поста, также и вслух всех Иудеев, пришедших из городов своих, прочитай их;7 может быть, они вознесут смиренное моление пред лице Господа и обратятся каждый от злого пути своего; ибо велик гнев и негодование, которое объявил Господь на народ сей.8 Варух, сын Нирии, сделал все, что приказал ему пророк Иеремия, чтобы слова Господни, написанные в свитке, прочитать в доме Господнем.9 В пятый год Иоакима, сына Иосии, царя Иудейского, в девятом месяце объявили пост пред лицем Господа всему народу в Иерусалиме и всему народу, пришедшему в Иерусалим из городов Иудейских.10 И прочитал Варух написанные в свитке слова Иеремии в доме Господнем, в комнате Гемарии, сына Сафанова, писца, на верхнем дворе, у входа в новые ворота дома Господня, вслух всего народа.11 Михей, сын Гемарии, сына Сафанова, слышал все слова Господни, [написанные] в свитке,12 и сошел в дом царя, в комнату царского писца, и вот, там сидели все князья: Елисам, царский писец, и Делаия, сын Семаия, и Елнафан, сын Ахбора, и Гемария, сын Сафана, и Седекия, сын Анании, и все князья;13 и пересказал им Михей все слова, которые он слышал, когда Варух читал свиток вслух народа.14 Тогда все князья послали к Варуху Иегудия, сына Нафании, сына Селемии, сына Хусии, сказать ему: свиток, который ты читал вслух народа, возьми в руку твою и приди. И взял Варух, сын Нирии, свиток в руку свою и пришел к ним.15 Они сказали ему: сядь, и прочитай нам вслух. И прочитал Варух вслух им.16 Когда они выслушали все слова, то с ужасом посмотрели друг на друга и сказали Варуху: мы непременно перескажем все сии слова царю.17 И спросили Варуха: скажи же нам, как ты написал все слова сии из уст его?18 И сказал им Варух: он произносил мне устами своими все сии слова, а я чернилами писал их в этот свиток.19 Тогда сказали князья Варуху: пойди, скройся, ты и Иеремия, чтобы никто не знал, где вы.20 И пошли они к царю во дворец, а свиток оставили в комнате Елисама, царского писца, и пересказали вслух царя все слова сии.21 Царь послал Иегудия принести свиток, и он взял его из комнаты Елисама, царского писца; и читал его Иегудий вслух царя и вслух всех князей, стоявших подле царя.22 Царь в то время, в девятом месяце, сидел в зимнем доме, и перед ним горела жаровня.23 Когда Иегудий прочитывал три или четыре столбца, [царь] отрезывал их писцовым ножичком и бросал на огонь в жаровне, доколе не уничтожен был весь свиток на огне, который был в жаровне.24 И не убоялись, и не разодрали одежд своих ни царь, ни все слуги его, слышавшие все слова сии.25 Хотя Елнафан и Делаия и Гемария упрашивали царя не сожигать свитка, но он не послушал их.26 И приказал царь Иерамеилу, сыну царя, и Сераии, сыну Азриилову, и Селемии, сыну Авдиилову, взять Варуха писца и Иеремию пророка; но Господь сокрыл их.27 И было слово Господне к Иеремии, после того как царь сожег свиток и слова, которые Варух написал из уст Иеремии, и сказано ему:28 возьми себе опять другой свиток и напиши в нем все прежние слова, какие были в первом свитке, который сожег Иоаким, царь Иудейский;29 а царю Иудейскому Иоакиму скажи: так говорит Господь: ты сожег свиток сей, сказав: "зачем ты написал в нем: непременно придет царь Вавилонский и разорит землю сию, и истребит на ней людей и скот?"30 за это, так говорит Господь об Иоакиме, царе Иудейском: не будет от него сидящего на престоле Давидовом, и труп его будет брошен на зной дневной и на холод ночной;31 и посещу его и племя его и слуг его за неправду их, и наведу на них и на жителей Иерусалима и на мужей Иуды все зло, которое Я изрек на них, а они не слушали.32 И взял Иеремия другой свиток и отдал его Варуху писцу, сыну Нирии, и он написал в нем из уст Иеремии все слова того свитка, который сожег Иоаким, царь Иудейский, на огне; и еще прибавлено к ним много подобных тем слов.

Иеремии 36

Библия, ревизирано издание

от Bulgarian Bible Society
1 В четвъртата година на Юдейския цар Йоаким, Йосиевия син, дойде това слово към Йеремия от ГОСПОДА и каза:2 Вземи си един свитък книга и напиши в него всички думи, които ти говорих против Израил, против Юда и против всички народи – от деня, когато почнах да ти говоря, от дните на Йосия, дори до днес. (Ис 8:1; Иер 25:3; Иер 25:15; Иер 30:2; Иез 2:9; Зах 5:1)3 Дано Юдовият дом чуе цялото зло, което Аз мисля да им направя, така че да се върнат всеки от лошия си път и Аз да простя беззаконието и греха им. (Иер 18:8; Иер 26:3; Иер 36:7; Ион 3:8)4 Тогава Йеремия повика Варух, Нириевия син; и Варух записа от устата на Йеремия в един свитък книга всички думи, които ГОСПОД му беше говорил. (Иер 32:12; Иер 45:1)5 А Йеремия заповяда на Варух: Аз съм затворен; не мога да вляза в ГОСПОДНИЯ дом;6 затова влез ти и от свитъка, който записа от устата ми, прочети ГОСПОДНИТЕ думи в ушите на народа, в ГОСПОДНИЯ дом, в ден на пост; прочети ги и в ушите на всички от Юдея, които идват от градовете си. (Лев 16:29; Лев 23:27; Деян 27:9)7 Дано принесат молба пред ГОСПОДА и се върнат всеки от лошия си път; защото големи са гневът и яростта, които ГОСПОД е произнесъл против този народ. (Иер 36:3)8 Варух, Нириевият син, стори всичко, което му заповяда пророк Йеремия, като прочете от книгата ГОСПОДНИТЕ думи в ГОСПОДНИЯ дом.9 И в петата година на Юдейския цар Йоаким, Йосиевия син, в деветия месец, целият народ в Йерусалим и целият народ, който идваше в Йерусалим от Юдейските градове, прогласиха пост пред ГОСПОДА.10 Тогава Варух прочете от книгата Йеремиевите думи в ГОСПОДНИЯ дом, в стаята на Гемария, син на секретаря Сафан, в горния двор, във входа на новата врата на ГОСПОДНИЯ дом, в ушите на целия народ. (Иер 26:10)11 А когато Михей, син на Гемария, Сафановия син, чу от книгата всички ГОСПОДНИ думи,12 слезе в царския дворец, в стаята на секретаря, и видя, че всички първенци седяха там: писарят Елисам, Делайя, Семайевият син, Елнатан, Аховоровият син, Гемария, Сафановият син, Седекия, Ананевият син, и всички останали първенци.13 Тогава Михей им извести всички думи, които беше чул, когато Варух прочиташе книгата в ушите на народа.14 Затова всички първенци пратиха Юдий, син на Натания, син на Селемия, Хусиевия син, при Варух да му кажат: Вземи в ръката си свитъка, който си прочел в ушите на народа, и ела. И така, Варух, Нириевият син, взе свитъка в ръката си и дойде при тях.15 Те му казаха: Я седни и го прочети в ушите ни. И Варух го прочете в ушите им.16 А като чуха всички думи, спогледаха се с ужас и казаха на Варух: Непременно ще съобщим на царя всички тези думи.17 И попитаха Варух: Кажи ни сега – как си записал ти всички тези думи от устата му?18 А Варух им отговори: Той ми диктуваше устно всички тези думи и аз ги пишех с мастило в книгата.19 Тогава първенците казаха на Варух: Иди, скрий се, ти и Йеремия; никой да не знае къде сте.20 После влязоха при царя (свитъка обаче оставиха в стаята на писаря Елисам) и известиха в ушите на царя всички тези думи.21 И така, царят прати Юдий да вземе свитъка; и той го взе от стаята на писаря Елисам. И Юдий го прочете в ушите на царя и в ушите на всички първенци, които стояха около царя.22 Царят седеше в зимния дворец (а беше деветият месец) и пред него имаше мангал с огън. (Ам 3:15)23 След като Юдий беше прочел три-четири стълба, царят сряза свитъка с писарското ножче и го хвърли в огъня на мангала, където целият свитък изгоря.24 И не се разтрепераха и не раздраха дрехите си нито царят, нито един от слугите му, които чуха всички тези думи. (4Цар 22:11; Ис 36:22; Ис 37:1)25 При това когато Елнатан, Делайя и Гемария ходатайстваха пред царя да не изгаря свитъка, той не ги послуша.26 Царят заповяда на сина си Йерамеил, на Серайя, Азрииловия син, и на Селемия, Авдииловия син, да хванат писаря Варух и пророка Йеремия; но ГОСПОД ги скри.27 И след като царят изгори свитъка и думите, които Варух записа от Йеремиевите уста, ГОСПОДНЕТО слово дойде към Йеремия и каза:28 Вземи си пак друг свитък и запиши в него всичките предишни думи, които бяха в първия свитък, който Юдейският цар Йоаким изгори;29 а на Юдейския цар Йоаким да кажеш: Така казва ГОСПОД: Ти изгори този свитък и каза: Защо си записал в него, че вавилонският цар непременно ще дойде и ще разори тази земя, и ще направи да няма в нея нито човек, нито животно?30 Затова така казва ГОСПОД на Юдейския цар Йоаким: Няма да има от него кой да седи на Давидовия престол. И трупът му ще бъде изхвърлен – денем на горещината, а нощем на сланата. (Иер 22:19; Иер 22:30)31 Аз ще накажа него, потомството му и слугите му за беззаконието им; и ще докарам на тях, на йерусалимските жители и на Юдовите мъже цялото зло, което изрекох против тях; а те не послушаха.32 И така, Йеремия взе друг свитък и го даде на писаря Варух, Нириевия син, който записа в него от устата на Йеремия всички думи на книгата, която Юдейският цар Йоаким беше изгорил в огъня; а към тях бяха прибавени и още много подобни думи.