1Савл же одобрял убиение его. В те дни произошло великое гонение на церковь в Иерусалиме; и все, кроме Апостолов, рассеялись по разным местам Иудеи и Самарии.2Стефана же погребли мужи благоговейные, и сделали великий плач по нем.3А Савл терзал церковь, входя в домы и влача мужчин и женщин, отдавал в темницу.4Между тем рассеявшиеся ходили и благовествовали слово.5Так Филипп пришел в город Самарийский и проповедывал им Христа.6Народ единодушно внимал тому, что говорил Филипп, слыша и видя, какие он творил чудеса.7Ибо нечистые духи из многих, одержимых ими, выходили с великим воплем, а многие расслабленные и хромые исцелялись.8И была радость великая в том городе.9Находился же в городе некоторый муж, именем Симон, который перед тем волхвовал и изумлял народ Самарийский, выдавая себя за кого–то великого.10Ему внимали все, от малого до большого, говоря: сей есть великая сила Божия.11А внимали ему потому, что он немалое время изумлял их волхвованиями.12Но, когда поверили Филиппу, благовествующему о Царствии Божием и о имени Иисуса Христа, то крестились и мужчины и женщины.13Уверовал и сам Симон и, крестившись, не отходил от Филиппа; и, видя совершающиеся великие силы и знамения, изумлялся.14Находившиеся в Иерусалиме Апостолы, услышав, что Самаряне приняли слово Божие, послали к ним Петра и Иоанна,15которые, придя, помолились о них, чтобы они приняли Духа Святаго.16Ибо Он не сходил еще ни на одного из них, а только были они крещены во имя Господа Иисуса.17Тогда возложили руки на них, и они приняли Духа Святаго.18Симон же, увидев, что через возложение рук Апостольских подается Дух Святый, принес им деньги,19говоря: дайте и мне власть сию, чтобы тот, на кого я возложу руки, получал Духа Святаго.20Но Петр сказал ему: серебро твое да будет в погибель с тобою, потому что ты помыслил дар Божий получить за деньги.21Нет тебе в сем части и жребия, ибо сердце твое неправо пред Богом.22Итак покайся в сем грехе твоем, и молись Богу: может быть, опустится тебе помысел сердца твоего;23ибо вижу тебя исполненного горькой желчи и в узах неправды.24Симон же сказал в ответ: помолитесь вы за меня Господу, дабы не постигло меня ничто из сказанного вами.25Они же, засвидетельствовав и проповедав слово Господне, обратно пошли в Иерусалим и во многих селениях Самарийских проповедали Евангелие.26А Филиппу Ангел Господень сказал: встань и иди на полдень, на дорогу, идущую из Иерусалима в Газу, на ту, которая пуста.27Он встал и пошел. И вот, муж Ефиоплянин, евнух, вельможа Кандакии, царицы Ефиопской, хранитель всех сокровищ ее, приезжавший в Иерусалим для поклонения,28возвращался и, сидя на колеснице своей, читал пророка Исаию.29Дух сказал Филиппу: подойди и пристань к сей колеснице.30Филипп подошел и, услышав, что он читает пророка Исаию, сказал: разумеешь ли, что читаешь?31Он сказал: как могу разуметь, если кто не наставит меня? и попросил Филиппа взойти и сесть с ним.32А место из Писания, которое он читал, было сие: как овца, веден был Он на заклание, и, как агнец пред стригущим его безгласен, так Он не отверзает уст Своих.33В уничижении Его суд Его совершился. Но род Его кто разъяснит? ибо вземлется от земли жизнь Его.34Евнух же сказал Филиппу: прошу тебя [сказать]: о ком пророк говорит это? о себе ли, или о ком другом?35Филипп отверз уста свои и, начав от сего Писания, благовествовал ему об Иисусе.36Между тем, продолжая путь, они приехали к воде; и евнух сказал: вот вода; что препятствует мне креститься?37Филипп же сказал ему: если веруешь от всего сердца, можно. Он сказал в ответ: верую, что Иисус Христос есть Сын Божий.38И приказал остановить колесницу, и сошли оба в воду, Филипп и евнух; и крестил его.39Когда же они вышли из воды, Дух Святый сошел на евнуха, а Филиппа восхитил Ангел Господень, и евнух уже не видел его, и продолжал путь, радуясь.40А Филипп оказался в Азоте и, проходя, благовествовал всем городам, пока пришел в Кесарию.
1А Савел одобряваше убиването му. И в същия ден се повдигна голямо гонение против църквата в Йерусалим; и те всички, с изключение на апостолите, се разпръснаха по юдейските и самарийските околии. (Деян 7:58; Деян 11:19; Деян 22:20)2И някои благочестиви човеци погребаха Стефан и ридаха за него твърде много. (Быт 23:2; Быт 50:10; 2Цар 3:31)3А Савел опустошаваше църквата, като влизаше във всяка къща и извличаше мъже и жени, и ги пращаше в тъмница. (Деян 9:1; Деян 22:4; Деян 26:10; 1Кор 15:9; Гал 1:13)
Филип в Самария
4А тези, които се бяха разпръснали, обикаляха и разгласяваха благовестието.5Така Филип слезе в град Самария и им проповядваше Христос. (Деян 6:5)6И множествата единодушно внимаваха в това, което Филип им говореше, като слушаха всичко и виждаха знаменията, които вършеше.7Защото нечистите духове, като викаха със силен глас, излизаха от мнозина, обладани от тях; и мнозина парализирани и куци бяха изцелени, (Мр 16:17)8така че настана голяма радост в онзи град.
Симон магьосника
9А имаше отпреди това в града един човек на име Симон, който, като представяше себе си за някаква велика личност, правеше магии и смайваше населението на Самария. (Деян 5:36; Деян 13:6)10Той привличаше вниманието на всички, от малък до голям, и хората казваха: Този е така наречената велика Божия сила.11И внимаваха в неговите думи, понеже доста време ги беше учудвал с магиите си.12Но когато повярваха на Филип, който благовестваше Божието царство и името на Исус Христос, кръщаваха се мъже и жени. (Деян 1:3)13И самият Симон повярва и като се кръсти, постоянно придружаваше Филип и се удивляваше, като гледаше, че стават знамения и велики дела.14А апостолите, които бяха в Йерусалим, като чуха, че Самария приела Божието учение, пратиха им Петър и Йоан,15които, като слязоха, помолиха се за тях, за да приемат Святия Дух; (Деян 2:38)16защото Той не беше слязъл още на нито един от тях; а само бяха кръстени в името на Исус Христос. (Мф 28:19; Деян 2:38; Деян 10:48; Деян 19:2; Деян 19:5)17Тогава апостолите полагаха ръце на тях и те приемаха Святия Дух. (Деян 6:6; Деян 19:6; Евр 6:2)18А Симон, като видя, че с полагането на апостолските ръце се даваше Святият Дух, предложи им пари, като казваше:19Дайте и на мене тази сила, така че на когото положа ръце, да приема Святия Дух.20А Петър му каза: Парите ти да погинат заедно с тебе, защото си помислил да придобиеш Божия дар с пари. (4Цар 5:16; Мф 10:8; Деян 2:38; Деян 10:45; Деян 11:17)21Ти нямаш нито участие, нито дял в тази работа, защото сърцето ти не е право пред Бога.22Затова покай се от това твое нечестие и моли се на Господа дано ти се прости този помисъл на сърцето ти; (Дан 4:27; 2Тим 2:25)23понеже виждам, че си изпълнен с горчива жлъч и си вързан в неправда. (Втор 29:18; Евр 12:15)24А Симон отговори: Молете се вие на Господа за мене, да не ме постигне нищо от онова, което казахте. (Быт 20:7; Быт 20:17; Исх 8:8; Чис 21:7; 3Цар 13:6; Иов 42:8; Иак 5:16)25А те, след като засвидетелстваха и разгласяваха Господнето учение, се върнаха в Йерусалим, като по пътя проповядваха благовестието в много самарийски села.
Филип и етиопецът
26А ангел от Господа говор на Филип: Стани, тръгни на юг, по пътя, който слиза от Йерусалим през пустинята за Газа.27И той стана и отиде. И, ето, човек от Етиопия, евнух, велможа на етиопската царица Кандакия, който беше поставен над цялото съкровище и беше дошъл в Йерусалим да се поклони, (3Цар 8:41; Соф 3:10; Ин 12:20)28на връщане седеше в колесницата си и четеше книгата на пророк Исая.29А Духът каза на Филип: Приближи се и придружи тази колесница.30И Филип се завтече и го чу, като четеше книгата на пророк Исая, и каза: Ами разбираш ли каквото четеш?31А той отговори: Как да разбера, ако не ме упъти някой? И помоли Филип да се качи и да седне при него.32А мястото от Писанието, което четеше, беше това: „Като овца бе заведен на клане; и както агне пред стригача си не издава глас, така не отвори устата Си. (Ис 53:7; Ис 53:8)33В унижение Той бе лишен от правосъдие, а Неговия род – кой ще опише? Защото животът Му се отнема от земята.“34И евнухът заговори и каза на Филип: Кажи ми, моля ти се, за кого казва това пророкът – за себе си или за някой друг?35А Филип отвори уста и като започна от това писание, благовести му Исус. (Лк 24:27; Деян 18:28)36И като вървяха по пътя, стигнаха до вода; и евнухът каза: Ето, вода; какво ми пречи да се кръстя? (Деян 10:47)37И Филип каза: Ако вярваш с цялото си сърце, можеш. А той отговори: Вярвам, че Исус Христос е Божият Син. (Мф 16:16; Мф 28:19; Мр 16:16; Ин 6:69; Ин 9:35; Ин 9:38; Ин 11:27; Деян 9:20; 1Ин 4:15; 1Ин 5:5; 1Ин 5:13)38Тогава заповяда да се спре колесницата; и двамата – Филип и евнухът, влязоха във водата; и той го кръсти.39А когато излязоха от водата, Господният Дух грабна Филип; и евнухът вече не го видя и радостен продължи пътя си. (3Цар 18:12; 4Цар 2:16; Иез 3:12; Иез 3:14)40А Филип се озова в Азот; и като преминаваше, проповядваше благовестието по всички градове, докато стигна в Цезарея.