1В Иконии они вошли вместе в Иудейскую синагогу и говорили так, что уверовало великое множество Иудеев и Еллинов.2А неверующие Иудеи возбудили и раздражили против братьев сердца язычников.3Впрочем они пробыли [здесь] довольно времени, смело действуя о Господе, Который, во свидетельство слову благодати Своей, творил руками их знамения и чудеса.4Между тем народ в городе разделился: и одни были на стороне Иудеев, а другие на стороне Апостолов.5Когда же язычники и Иудеи со своими начальниками устремились на них, чтобы посрамить и побить их камнями,6они, узнав [о сем], удалились в Ликаонские города Листру и Дервию и в окрестности их,7и там благовествовали.8В Листре некоторый муж, не владевший ногами, сидел, будучи хром от чрева матери своей, и никогда не ходил.9Он слушал говорившего Павла, который, взглянув на него и увидев, что он имеет веру для получения исцеления,10сказал громким голосом: тебе говорю во имя Господа Иисуса Христа: стань на ноги твои прямо. И он тотчас вскочил и стал ходить.11Народ же, увидев, что сделал Павел, возвысил свой голос, говоря по–ликаонски: боги в образе человеческом сошли к нам.12И называли Варнаву Зевсом, а Павла Ермием, потому что он начальствовал в слове.13Жрец же [идола] Зевса, находившегося перед их городом, приведя к воротам волов и [принеся] венки, хотел вместе с народом совершить жертвоприношение.14Но Апостолы Варнава и Павел, услышав [о сем], разодрали свои одежды и, бросившись в народ, громогласно говорили:15мужи! что вы это делаете? И мы – подобные вам человеки, и благовествуем вам, чтобы вы обратились от сих ложных к Богу Живому, Который сотворил небо и землю, и море, и все, что в них,16Который в прошедших родах попустил всем народам ходить своими путями,17хотя и не переставал свидетельствовать о Себе благодеяниями, подавая нам с неба дожди и времена плодоносные и исполняя пищею и веселием сердца наши.18И, говоря сие, они едва убедили народ не приносить им жертвы и идти каждому домой. Между тем, как они, оставаясь там, учили,19из Антиохии и Иконии пришли некоторые Иудеи и, когда [Апостолы] смело проповедывали, убедили народ отстать от них, говоря: они не говорят ничего истинного, а все лгут. И, возбудив народ, побили Павла камнями и вытащили за город, почитая его умершим.20Когда же ученики собрались около него, он встал и пошел в город, а на другой день удалился с Варнавою в Дервию.21Проповедав Евангелие сему городу и приобретя довольно учеников, они обратно проходили Листру, Иконию и Антиохию,22утверждая души учеников, увещевая пребывать в вере и [поучая], что многими скорбями надлежит нам войти в Царствие Божие.23Рукоположив же им пресвитеров к каждой церкви, они помолились с постом и предали их Господу, в Которого уверовали.24Потом, пройдя через Писидию, пришли в Памфилию,25и, проповедав слово Господне в Пергии, сошли в Атталию;26а оттуда отплыли в Антиохию, откуда были преданы благодати Божией на дело, которое и исполнили.27Прибыв туда и собрав церковь, они рассказали все, что сотворил Бог с ними и как Он отверз дверь веры язычникам.28И пребывали там немалое время с учениками.
1А в Икония те влязоха заедно в юдейската синагога и така говориха, че повярваха голямо множество юдеи и гърци.2А непокорните на Божието учение юдеи подбудиха и раздразниха духовете на езичниците против братята.3Но те останаха там доста време и дръзновено говореха за Господа, Който свидетелстваше за словото на Своята благодат, като даваше да стават знамения и чудеса чрез техните ръце. (Мр 16:20; Евр 2:4)4И множеството в града се раздвои: едни бяха с юдеите, други – с апостолите.5И когато се породи стремеж в езичниците и юдеите с началниците им да ги опозорят и да ги убият с камъни, (2Тим 3:11)6те научиха и избягаха в ликаонските градове Листра и Дервия и в околните им места, (Мф 10:23)7и там проповядваха благовестието.
Апостолите в Листра
8А в Листра седеше някой си човек, немощен в краката, куц по рождение, който никога не беше ходил. (Деян 3:2)9Той слушаше Павел като говореше; а Павел, като се взря в него и видя, че има вяра да бъде изцелен, (Мф 8:10; Мф 9:28; Мф 9:29)10каза със силен глас: Стани на краката си. И той скочи и ходеше. (Ис 35:6)11А народът, като видя какво извърши Павел, извика със силен глас, като казваше на ликаонски: Боговете, оприличени на човеци, са слезли при нас. (Деян 8:10; Деян 28:6)12И наричаха Варнава Зевс, а Павел – Хермес, понеже той беше главният говорител.13И жрецът при Зевсовото капище, което беше пред града, доведе телета и донесе венци при портите, и заедно с народа се канеше да принесе жертва. (Дан 2:46)14Като чуха това апостолите Варнава и Павел, раздраха дрехите си, скочиха всред народа и извикаха: (Мф 26:65)15О, мъже, защо правите това? И ние сме човеци със същото естество като вас и ви благовестяваме да се обърнете от тези суети към живия Бог, Който е направил небето, земята, морето и всичко, което има в тях; (Быт 1:1; 1Цар 12:21; Пс 33:6; Пс 146:6; Иер 14:22; Ам 2:4; Деян 10:26; 1Кор 8:4; 1Фес 1:9; Иак 5:17; Откр 14:7; Откр 19:10)16Който през миналите поколения е оставял всички народи да ходят по своите пътища, (Пс 81:12; Деян 17:30; 1Пет 4:3)17макар и да не е преставал да свидетелства за Себе Си, като е правил добрини и ви е давал от небето дъждове и плодоносни времена, и е пълнил сърцата ви с храна и веселба. (Лев 26:4; Втор 11:14; Втор 28:12; Иов 5:10; Пс 65:10; Пс 68:9; Пс 147:8; Иер 14:22; Мф 5:45; Деян 17:27; Рим 1:19; Рим 1:20)18И като казаха това, те едва възпряха множествата да не им принасят жертва.19Между това дойдоха юдеи от Антиохия и Икония, които убедиха народа; и като пребиха Павел с камъни, извлякоха го извън града, като мислеха, че е умрял. (Деян 13:45; 2Кор 11:25; 2Тим 3:11)20А когато учениците още стояха около него, той стана и влезе в града; и на сутринта отиде с Варнава в Дервия.
Завръщането в Антиохия Сирийска
21И след като проповядваха благовестието в този град и придобиха много ученици, върнаха се в Листра, Икония и Антиохия (Мф 28:19)22и утвърждаваха душите на учениците, като ги увещаваха да постоянстват във вярата, и ги учеха, че през много скърби трябва да влезем в Божието царство. (Мф 7:14; Мф 10:38; Мф 16:24; Лк 13:24; Лк 22:28; Лк 22:29; Деян 11:23; Деян 13:43; Рим 8:17; 2Тим 2:11; 2Тим 2:12; 2Тим 3:12; Откр 14:12)23И след като им ръкоположиха презвитери във всяка църква и се помолиха с пост, препоръчаха ги на Господа, в Когото бяха повярвали. (Тит 1:5)24И като минаха през Писидия, дойдоха в Памфилия;25и проповядваха учението в Перга и слязоха в Аталия.26Оттам отплаваха за Антиохия, откъдето бяха препоръчани на Божията благодат за делото, което бяха извършили. (Деян 13:1; Деян 13:2; Деян 13:3; Деян 15:40)27И като пристигнаха и събраха църквата, те разказаха всичко, което Бог беше извършил чрез тях и как беше отворил врата за езичниците, за да повярват. (Деян 15:4; Деян 15:12; Деян 21:19; 1Кор 16:9; 2Кор 2:12; Кол 4:3; Откр 3:8)28И прекараха там доста време с учениците си.