Бытие 41

Синодальный перевод

1 По прошествии двух лет фараону снилось: вот, он стоит у реки;2 и вот, вышли из реки семь коров, хороших видом и тучных плотью, и паслись в тростнике;3 но вот, после них вышли из реки семь коров других, худых видом и тощих плотью, и стали подле тех коров, на берегу реки;4 и съели коровы худые видом и тощие плотью семь коров хороших видом и тучных. И проснулся фараон,5 и заснул опять, и снилось ему в другой раз: вот, на одном стебле поднялось семь колосьев тучных и хороших;6 но вот, после них выросло семь колосьев тощих и иссушенных восточным ветром;7 и пожрали тощие колосья семь колосьев тучных и полных. И проснулся фараон и [понял, что] это сон.8 Утром смутился дух его, и послал он, и призвал всех волхвов Египта и всех мудрецов его, и рассказал им фараон сон свой; но не было никого, кто бы истолковал его фараону.9 И стал говорить главный виночерпий фараону и сказал: грехи мои вспоминаю я ныне;10 фараон прогневался на рабов своих и отдал меня и главного хлебодара под стражу в дом начальника телохранителей;11 и снился нам сон в одну ночь, мне и ему, каждому снился сон особенного значения;12 там же был с нами молодой Еврей, раб начальника телохранителей; мы рассказали ему сны наши, и он истолковал нам каждому соответственно с его сновидением;13 и как он истолковал нам, так и сбылось: я возвращен на место мое, а тот повешен.14 И послал фараон и позвал Иосифа. И поспешно вывели его из темницы. Он остригся и переменил одежду свою и пришел к фараону.15 Фараон сказал Иосифу: мне снился сон, и нет никого, кто бы истолковал его, а о тебе я слышал, что ты умеешь толковать сны.16 И отвечал Иосиф фараону, говоря: это не мое; Бог даст ответ во благо фараону.17 И сказал фараон Иосифу: мне снилось: вот, стою я на берегу реки;18 и вот, вышли из реки семь коров тучных плотью и хороших видом и паслись в тростнике;19 но вот, после них вышли семь коров других, худых, очень дурных видом и тощих плотью: я не видывал во всей земле Египетской таких худых, как они;20 и съели тощие и худые коровы прежних семь коров тучных;21 и вошли [тучные] в утробу их, но не приметно было, что они вошли в утробу их: они были так же худы видом, как и сначала. И я проснулся.22 [Потом] снилось мне: вот, на одном стебле поднялись семь колосьев полных и хороших;23 но вот, после них выросло семь колосьев тонких, тощих и иссушенных восточным ветром;24 и пожрали тощие колосья семь колосьев хороших. Я рассказал это волхвам, но никто не изъяснил мне.25 И сказал Иосиф фараону: сон фараонов один: что Бог сделает, то Он возвестил фараону.26 Семь коров хороших, это семь лет; и семь колосьев хороших, это семь лет: сон один;27 и семь коров тощих и худых, вышедших после тех, это семь лет, также и семь колосьев тощих и иссушенных восточным ветром, это семь лет голода.28 Вот почему сказал я фараону: что Бог сделает, то Он показал фараону.29 Вот, наступает семь лет великого изобилия во всей земле Египетской;30 после них настанут семь лет голода, и забудется все то изобилие в земле Египетской, и истощит голод землю,31 и неприметно будет прежнее изобилие на земле, по причине голода, который последует, ибо он будет очень тяжел.32 А что сон повторился фараону дважды, [это значит], что сие истинно слово Божие, и что вскоре Бог исполнит сие.33 И ныне да усмотрит фараон мужа разумного и мудрого и да поставит его над землею Египетскою.34 Да повелит фараон поставить над землею надзирателей и собирать в семь лет изобилия пятую часть с земли Египетской;35 пусть они берут всякий хлеб этих наступающих хороших годов и соберут в городах хлеб под ведение фараона в пищу, и пусть берегут;36 и будет сия пища в запас для земли на семь лет голода, которые будут в земле Египетской, дабы земля не погибла от голода.37 Сие понравилось фараону и всем слугам его.38 И сказал фараон слугам своим: найдем ли мы такого, как он, человека, в котором был бы Дух Божий?39 И сказал фараон Иосифу: так как Бог открыл тебе все сие, то нет столь разумного и мудрого, как ты;40 ты будешь над домом моим, и твоего слова держаться будет весь народ мой; только престолом я буду больше тебя.41 И сказал фараон Иосифу: вот, я поставляю тебя над всею землею Египетскою.42 И снял фараон перстень свой с руки своей и надел его на руку Иосифа; одел его в виссонные одежды, возложил золотую цепь на шею ему;43 велел везти его на второй из своих колесниц и провозглашать пред ним: преклоняйтесь! И поставил его над всею землею Египетскою.44 И сказал фараон Иосифу: я фараон; без тебя никто не двинет ни руки своей, ни ноги своей во всей земле Египетской.45 И нарек фараон Иосифу имя: Цафнаф–панеах, и дал ему в жену Асенефу, дочь Потифера, жреца Илиопольского. И пошел Иосиф по земле Египетской.46 Иосифу было тридцать лет от рождения, когда он предстал пред лице фараона, царя Египетского. И вышел Иосиф от лица фараонова и прошел по всей земле Египетской.47 Земля же в семь лет изобилия приносила [из зерна] по горсти.48 И собрал он всякий хлеб семи лет, которые были [плодородны] в земле Египетской, и положил хлеб в городах; в [каждом] городе положил хлеб полей, окружающих его.49 И скопил Иосиф хлеба весьма много, как песку морского, так что перестал и считать, ибо не стало счета.50 До наступления годов голода, у Иосифа родились два сына, которых родила ему Асенефа, дочь Потифера, жреца Илиопольского.51 И нарек Иосиф имя первенцу: Манассия, потому что [говорил он] Бог дал мне забыть все несчастья мои и весь дом отца моего.52 А другому нарек имя: Ефрем, потому что [говорил он] Бог сделал меня плодовитым в земле страдания моего.53 И прошли семь лет изобилия, которое было в земле Египетской,54 и наступили семь лет голода, как сказал Иосиф. И был голод во всех землях, а во всей земле Египетской был хлеб.55 Но когда и вся земля Египетская начала терпеть голод, то народ начал вопиять к фараону о хлебе. И сказал фараон всем Египтянам: пойдите к Иосифу и делайте, что он вам скажет.56 И был голод по всей земле; и отворил Иосиф все житницы, и стал продавать хлеб Египтянам. Голод же усиливался в земле Египетской.57 И из всех стран приходили в Египет покупать хлеб у Иосифа, ибо голод усилился по всей земле.

Бытие 41

Библия, ревизирано издание

от Bulgarian Bible Society
1 Като изминаха две години, фараонът сънува, че стоеше при Нил[1].2 И, ето, седем крави, хубави и тлъсти, излизаха от реката и пасяха в тръстиката.3 А след тях от реката излизаха други седем крави, грозни и мършави, и стояха при първите крави на речния бряг.4 И грозните, мършавите крави изядоха седемте хубави и тлъсти крави. Тогава фараонът се пробуди.5 А като заспа, сънува втори път; и, ето, седем класа, пълни и добри, израснаха от едно стъбло.6 А след тях израснаха други седем класа, тънки и прегорели от източния вятър.7 И тънките класове погълнаха седемте дебели и пълни класове. А когато фараонът се събуди, разбра, че е било сън.8 На сутринта духът му беше смутен; и така, той изпрати да му повикат всички влъхви и всички мъдреци в Египет и фараонът им разказа сънищата си, но нямаше кой да ги изтълкува на фараона. (Исх 7:11; Исх 7:22; Ис 29:14; Дан 1:20; Дан 2:1; Дан 2:2; Дан 4:5; Дан 4:7; Дан 4:19; Мф 2:1)9 Тогава началникът на виночерпците говори на фараона: Днес се сещам, че съм виновен.10 Фараонът беше се разгневил на слугите си и ме хвърли, мен и началника на хлебарите, в тъмница, в дома на началника на телохранителите. (Быт 39:20; Быт 40:2; Быт 40:3)11 И сънувахме двамата сънища в една и съща нощ; и всеки сън имаше отделно тълкуване. (Быт 40:5)12 А заедно с нас там беше един млад евреин, слуга на началника на телохранителите; и като му разказахме, той ни разтълкува сънищата; на всеки от нас според съновидението му даде значението. (Быт 37:36; Быт 40:12)13 И според както ни изтълкува, така и стана; мене той възстанови на службата ми, а него обеси. (Быт 40:22)14 Тогава фараонът заповяда да повикат Йосиф и бързо го изведоха от тъмницата; той се обръсна, преоблече се и дойде при фараона. (1Цар 2:8; Пс 105:20; Пс 113:7; Пс 113:8; Дан 2:25)15 И фараонът каза на Йосиф: Сънувах, но няма кой да изтълкува съня; но аз чух да казват за тебе, че като чуеш съновидение, умееш да го тълкуваш. (Быт 41:12; Пс 25:14; Дан 5:16)16 А Йосиф отговори на фараона: Не аз, Бог ще даде на фараона отговор с мир. (Быт 40:8; Дан 2:22; Дан 2:28; Дан 2:30; Дан 2:47; Дан 4:2; Деян 3:12; 2Кор 3:5)17 Тогава фараонът каза на Йосиф: В съня си, ето, стоях край брега на Нил. (Быт 41:1)18 И, ето, седем крави, тлъсти и хубави, излязоха от реката и пасяха в тръстиката.19 А след тях излязоха други седем крави, слаби, много грозни и мършави, каквито по грозота никога не съм видял в цялата Египетска земя.20 И мършавите, грозните крави изядоха първите седем тлъсти крави;21 но пак, като ги изядоха, не се познаваше, че са ги изяли; а изгледът им беше така грозен, както и в началото. Тогава се пробудих.22 После видях в съня си; и, ето, седем класа, пълни и добри, израснаха от едно стъбло.23 А след тях израснаха други седем класа, сухи, тънки и прегорели от източния вятър;24 тънките класове погълнаха седемте добри класове. Разказах съня на влъхвите, но нямаше кой да ми го изтълкува. (Быт 41:8; Дан 4:7)25 Тогава Йосиф каза на фараона: фараоновият сън е един; Бог е явил на фараона това, което скоро ще направи. (Откр 4:1)26 Седемте добри крави са седем години; и седемте добри класове са седем години, сънят е един.27 А седемте мършави и грозни крави, които излязоха след тях, са седем години, както и седемте празни класове, прегорели от източния вятър; те ще бъдат седем години на глад. (4Цар 8:1)28 Това е, което казах на фараона; Бог е явил на фараона това, което скоро ще направи. (Быт 41:25)29 Ето, идат седем години на голямо плодородие по цялата Египетска земя. (Быт 41:47)30 А след тях ще дойдат седем години на глад; цялото плодородие ще се забрави в Египетската земя, защото гладът ще опустоши земята. (Быт 41:54; Быт 47:13)31 Няма да се познае плодородието на земята поради онзи глад, който ще последва; защото ще бъде твърде тежък.32 А това, че сънят се повтори на фараона два пъти, означава, че това е решено от Бога и че Бог скоро ще го извърши. (Чис 23:19; Ис 46:10; Ис 46:11)33 И така, нека фараонът потърси умен и мъдър човек и нека го постави над египетската земя.34 Нека фараонът направи това и нека постави надзиратели над земята; и в седемте плодородни години нека събере петата част от реколтата на Египетската земя. (Прит 6:6)35 Нека съберат цялата храна на тези добри години, които идат; и събраното жито нека бъде под фараоновата власт, за храна в градовете, и нека го пазят. (Быт 41:48)36 И храната ще се запази за седемте гладни години, които ще настанат в Египетската земя, за да не се опустоши земята от глада. (Быт 47:15; Быт 47:19)37 Това нещо беше угодно на фараона и на всичките му служители. (Пс 105:19; Деян 7:10)38 И фараонът каза на служителите си: Можем ли да намерим човек като този, в когото има Божия Дух? (Чис 27:18; Иов 32:8; Прит 2:6; Дан 4:8; Дан 4:18; Дан 5:11; Дан 5:14; Дан 6:3)39 Тогава фараонът каза на Йосиф: Понеже Бог ти откри всичко това, няма никой толкова умен и мъдър, колкото си ти.40 Ти ще бъдеш над дома ми и целият ми народ ще слуша твоите думи; само с престола аз ще бъда по-горен от тебе. (Пс 105:21; Пс 105:22; Деян 7:10)41 Фараонът каза още на Йосиф: Виж, поставям те над цялата Египетска земя. (Дан 6:3)42 Тогава фараонът извади пръстена си от ръката си и го сложи на Йосифовата ръка, облече го в дрехи от висон и му окачи златно огърлие на шията. (Есф 3:10; Есф 8:2; Есф 8:8; Есф 8:15; Дан 5:7; Дан 5:29)43 После нареди да го возят на втората колесница и викаха пред него: Коленичете! И така го постави над цялата Египетска земя. (Быт 42:6; Быт 45:8; Быт 45:26; Есф 6:9; Деян 7:10)44 При това фараонът каза на Йосиф: Аз съм владетел[2], но без тебе никой няма да вдигне ръка или крак по цялата Египетска земя.45 И фараонът нарече Йосиф Цафнат-панеах[3] и му даде за жена Асенета, дъщеря на Илиополския жрец Потифер. След това Йосиф излезе на обиколка в Египетската земя.46 Йосиф беше на тридесет години, когато стоя пред Египетския цар фараон; и като се отдалечи от лицето на фараона, Йосиф обиколи цялата Египетска земя. (1Цар 16:21; 3Цар 12:6; 3Цар 12:8; Дан 1:19)47 И през седемте години на плодородие земята роди преизобилно.48 Йосиф събра цялата храна от тези седем години, които бяха настанали в Египетската земя, и складира храната в градовете; във всеки град прибра храната от околните му ниви.49 Йосиф събра твърде много жито, колкото морския пясък, така че престана да го мери; защото беше без мяра. (Быт 22:17; Суд 7:12; 1Цар 13:5; Пс 78:27)50 А преди да настъпят годините на глада, на Йосиф се родиха двама сина, които му роди Асенета, дъщеря на Илиополския жрец Потифер. (Быт 46:20; Быт 48:5)51 Йосиф наименува първородния Манасия[4], защото си казваше: Бог ме направи да забравя всичките си мъки и целия си бащин дом.52 А втория наименува Ефрем[5], защото си казваше: Бог ме направи плодовит в земята на страданието ми. (Быт 49:22)53 А като се изминаха седемте години на плодородие, които бяха настанали в Египетската земя,54 настъпиха седемте години на глад, според както Йосиф беше казал; и настана глад по всички околни страни, а по цялата Египетска земя имаше хляб. (Быт 41:30; Пс 105:16; Деян 7:11)55 Защото, когато цялата Египетска земя огладня и народът извика към фараона за хляб, фараонът каза на всички египтяни: Идете при Йосиф и каквото ви каже, направете.56 (А гладът беше по цялата страна.) И така, Йосиф отвори всички житници и продаваше на египтяните, защото гладът се усилваше по Египетската земя. (Быт 42:6; Быт 47:14; Быт 47:24)57 И от всички страни идваха в Египет при Йосиф да купят жито, понеже гладът се усилваше по цялата страна. (Втор 9:28)