1Авраам был уже стар и в летах преклонных. Господь благословил Авраама всем.2И сказал Авраам рабу своему, старшему в доме его, управлявшему всем, что у него было: положи руку твою под стегно мое3и клянись мне Господом, Богом неба и Богом земли, что ты не возьмешь сыну моему жены из дочерей Хананеев, среди которых я живу,4но пойдешь в землю мою, на родину мою, и возьмешь жену сыну моему Исааку.5Раб сказал ему: может быть, не захочет женщина идти со мною в эту землю, должен ли я возвратить сына твоего в землю, из которой ты вышел?6Авраам сказал ему: берегись, не возвращай сына моего туда;7Господь, Бог неба, Который взял меня из дома отца моего и из земли рождения моего, Который говорил мне и Который клялся мне, говоря: "потомству твоему дам сию землю", – Он пошлет Ангела Своего пред тобою, и ты возьмешь жену сыну моему оттуда;8если же не захочет женщина идти с тобою, ты будешь свободен от сей клятвы моей; только сына моего не возвращай туда.9И положил раб руку свою под стегно Авраама, господина своего, и клялся ему в сем.10И взял раб из верблюдов господина своего десять верблюдов и пошел. В руках у него были также всякие сокровища господина его. Он встал и пошел в Месопотамию, в город Нахора,11и остановил верблюдов вне города, у колодезя воды, под вечер, в то время, когда выходят женщины черпать,12и сказал: Господи, Боже господина моего Авраама! пошли [ее] сегодня навстречу мне и сотвори милость с господином моим Авраамом;13вот, я стою у источника воды, и дочери жителей города выходят черпать воду;14и девица, которой я скажу: "наклони кувшин твой, я напьюсь", и которая скажет: "пей, я и верблюдам твоим дам пить", – вот та, которую Ты назначил рабу Твоему Исааку; и по сему узнаю я, что Ты творишь милость с господином моим.15Еще не перестал он говорить, и вот, вышла Ревекка, которая родилась от Вафуила, сына Милки, жены Нахора, брата Авраамова, и кувшин ее на плече ее;16девица [была] прекрасна видом, дева, которой не познал муж. Она сошла к источнику, наполнила кувшин свой и пошла вверх.17И побежал раб навстречу ей и сказал: дай мне испить немного воды из кувшина твоего.18Она сказала: пей, господин мой. И тотчас спустила кувшин свой на руку свою и напоила его.19И, когда напоила его, сказала: я стану черпать и для верблюдов твоих, пока не напьются.20И тотчас вылила воду из кувшина своего в поило и побежала опять к колодезю почерпнуть, и начерпала для всех верблюдов его.21Человек тот смотрел на нее с изумлением в молчании, желая уразуметь, благословил ли Господь путь его, или нет.22Когда верблюды перестали пить, тогда человек тот взял золотую серьгу, весом полсикля, и два запястья на руки ей, весом в десять [сиклей] золота;23И сказал: чья ты дочь? скажи мне, есть ли в доме отца твоего место нам ночевать?24Она сказала ему: я дочь Вафуила, сына Милки, которого она родила Нахору.25И еще сказала ему: у нас много соломы и корму, и [есть] место для ночлега.26И преклонился человек тот и поклонился Господу,27и сказал: благословен Господь Бог господина моего Авраама, Который не оставил господина моего милостью Своею и истиною Своею! Господь прямым путем привел меня к дому брата господина моего.28Девица побежала и рассказала об этом в доме матери своей.29У Ревекки был брат, именем Лаван. Лаван выбежал к тому человеку, к источнику.30И когда он увидел серьгу и запястья на руках у сестры своей и услышал слова Ревекки, сестры своей, которая говорила: так говорил со мною этот человек, – то пришел к человеку, и вот, он стоит при верблюдах у источника;31и сказал: войди, благословенный Господом; зачем ты стоишь вне? я приготовил дом и место для верблюдов.32И вошел человек. [Лаван] расседлал верблюдов и дал соломы и корму верблюдам, и воды умыть ноги ему и людям, которые были с ним;33и предложена была ему пища; но он сказал: не стану есть, доколе не скажу дела своего. И сказали: говори.34Он сказал: я раб Авраамов;35Господь весьма благословил господина моего, и он сделался великим: Он дал ему овец и волов, серебро и золото, рабов и рабынь, верблюдов и ослов;36Сарра, жена господина моего, уже состарившись, родила господину моему сына, которому он отдал все, что у него;37и взял с меня клятву господин мой, сказав: не бери жены сыну моему из дочерей Хананеев, в земле которых я живу,38а пойди в дом отца моего и к родственникам моим, и возьмешь жену сыну моему.39Я сказал господину моему: может быть, не пойдет женщина со мною.40Он сказал мне: Господь, пред лицем Которого я хожу, пошлет с тобою Ангела Своего и благоустроит путь твой, и возьмешь жену сыну моему из родных моих и из дома отца моего;41тогда будешь ты свободен от клятвы моей, когда сходишь к родственникам моим; и если они не дадут тебе, то будешь свободен от клятвы моей.42И пришел я ныне к источнику, и сказал: Господи, Боже господина моего Авраама! Если Ты благоустроишь путь, который я совершаю,43то вот, я стою у источника воды, и девица, которая выйдет почерпать, и которой я скажу: дай мне испить немного из кувшина твоего,44и которая скажет мне: "и ты пей, и верблюдам твоим я начерпаю" – вот жена, которую Господь назначил сыну господина моего.45Еще не перестал я говорить в уме моем, и вот вышла Ревекка, и кувшин ее на плече ее, и сошла к источнику и почерпнула; и я сказал ей: напой меня.46Она тотчас спустила с себя кувшин свой и сказала: пей, и верблюдов твоих я напою. И я пил, и верблюдов она напоила.47Я спросил ее и сказал: чья ты дочь? Она сказала: дочь Вафуила, сына Нахорова, которого родила ему Милка. И дал я серьги ей и запястья на руки ее.48И преклонился я и поклонился Господу, и благословил Господа, Бога господина моего Авраама, Который прямым путем привел меня, чтобы взять дочь брата господина моего за сына его.49И ныне скажите мне: намерены ли вы оказать милость и правду господину моему или нет? скажите мне, и я обращусь направо, или налево.50И отвечали Лаван и Вафуил и сказали: от Господа пришло это дело; мы не можем сказать тебе вопреки ни худого, ни доброго;51вот Ревекка пред тобою; возьми и пойди; пусть будет она женою сыну господина твоего, как сказал Господь.52Когда раб Авраамов услышал слова их, то поклонился Господу до земли.53И вынул раб серебряные вещи и золотые вещи и одежды и дал Ревекке; также и брату ее и матери ее дал богатые подарки.54И ели и пили он и люди, бывшие с ним, и переночевали. Когда же встали поутру, то он сказал: отпустите меня к господину моему.55Но брат ее и мать ее сказали: пусть побудет с нами девица дней хотя десять, потом пойдешь.56Он сказал им: не удерживайте меня, ибо Господь благоустроил путь мой; отпустите меня, и я пойду к господину моему.57Они сказали: призовем девицу и спросим, что она скажет.58И призвали Ревекку и сказали ей: пойдешь ли с этим человеком? Она сказала: пойду.59И отпустили Ревекку, сестру свою, и кормилицу ее, и раба Авраамова, и людей его.60И благословили Ревекку и сказали ей: сестра наша! да родятся от тебя тысячи тысяч, и да владеет потомство твое жилищами врагов твоих!61И встала Ревекка и служанки ее, и сели на верблюдов, и поехали за тем человеком. И раб взял Ревекку и пошел.62А Исаак пришел из Беэр–лахай–рои, ибо жил он в земле полуденной.63При наступлении вечера Исаак вышел в поле поразмыслить, и возвел очи свои, и увидел: вот, идут верблюды.64Ревекка взглянула, и увидела Исаака, и спустилась с верблюда.65И сказала рабу: кто этот человек, который идет по полю навстречу нам? Раб сказал: это господин мой. И она взяла покрывало и покрылась.66Раб же сказал Исааку все, что сделал.67И ввел ее Исаак в шатер Сарры, матери своей, и взял Ревекку, и она сделалась ему женою, и он возлюбил ее; и утешился Исаак в [печали] по матери своей.
1А когато Авраам остаря, в напреднала възраст, и ГОСПОД го беше благословил във всичко, (Быт 13:2; Быт 18:11; Быт 21:5; Быт 24:35; Пс 112:3; Прит 10:22)2Авраам каза на най-стария слуга в дома си, който беше настоятел на целия му имот: Сложи, моля, ръката си под бедрото ми; (Быт 15:2; Быт 24:10; Быт 39:4; Быт 47:29; 1Пар 29:24; Плач 5:6)3и ще те закълна в ГОСПОДА, Бог на небето и Бог на земята, че няма да вземеш жена за сина ми от дъщерите на ханаанците, между които живея; (Быт 14:22; Быт 26:35; Быт 27:46; Быт 28:2; Исх 34:16; Втор 6:13; Втор 7:3; Нав 2:12)4а да отидеш в отечеството ми, при рода ми, и оттам да вземеш жена за сина ми Исаак. (Быт 12:1; Быт 28:2)5А слугата му отговори: Може жената да не иска да дойде след мене в тази земя; трябва ли да заведа сина ти в онази земя, откъдето си излязъл?6Но Авраам му каза: Пази се да не върнеш сина ми там.7ГОСПОД, небесният Бог, Който ме изведе от бащиния ми дом и от родната ми земя и Който ми говори, и Който ми се закле, като каза: На твоето потомство ще дам тази земя, Той ще изпрати ангела Си пред теб; и ще вземеш жена за сина ми оттам. (Быт 12:1; Быт 12:7; Быт 13:15; Быт 15:18; Быт 17:8; Исх 23:20; Исх 23:23; Исх 32:13; Исх 33:2; Втор 1:8; Втор 34:4; Деян 7:5; Евр 1:14)8Но ако жената не иска да дойде след тебе, тогава ти ще бъдеш свободен от това мое заклеване; само да не върнеш сина ми там. (Нав 2:17; Нав 2:20)9Тогава слугата сложи ръката си под бедрото на господаря си Авраам и му се закле за това.10И така, слугата взе десет от камилите на господаря си и тръгна, като носеше в ръцете си от всички богатства на господаря си; стана и отиде в Месопотамия, в Нахоровия град. (Быт 24:2; Быт 27:43)11Надвечер, когато жените излизат да си наливат вода, той накара камилите да коленичат вън от града при водния кладенец. (Исх 2:16; 1Цар 9:11)12Тогава каза: ГОСПОДИ, Боже на господаря ми Авраам, дай ми, моля, добър успех днес и покажи благост към господаря ми Авраам. (Быт 24:27; Быт 26:24; Быт 28:13; Быт 32:9; Исх 3:6; Исх 3:15; Неем 1:11; Пс 37:5)13Ето, аз стоя при извора на водата и дъщерите на града излизат да си наливат вода. (Быт 24:43; Быт 29:9; Исх 2:16)14Нека девойката, на която кажа: Я наведи водоноса си да пия, и тя отвърне: Пий, и ще напоя и камилите ти – нека тя е онази, която си отредил за слугата Си Исаак; от това ще позная, че си показал милост към господаря ми. (Суд 6:17; Суд 6:37; 1Цар 6:7; 1Цар 14:10; 1Цар 20:7)15Докато той още говореше, ето, Ревека излизаше с водоноса си на рамо; тя се беше родила на Ватуил, син на Мелха, жената на Авраамовия брат Нахор. (Быт 11:29; Быт 22:23)16Девойката беше много красива наглед, девица, която никой мъж не беше познал; тя, като слезе на извора, напълни водоноса си и се изкачи. (Быт 26:7)17А слугата се завтече да я посрещне и каза: Я ми дай да пия малко вода от водоноса ти.18А тя отговори: Пий, господарю; и бързо сне водоноса на ръката си и му даде да пие. (1Пет 3:8; 1Пет 4:9)19И като му даде достатъчно да пие, каза: И за камилите ти ще налея, докато се напоят.20И като изля бързо водоноса си в поилото, завтече се на кладенеца да налее още и наля за всичките му камили.21А човекът я наблюдаваше внимателно и мълчеше, за да узнае дали ГОСПОД беше направил пътуването му успешно или не. (Быт 24:12; Быт 24:56)22Като напоиха камилите, човекът взе една златна обица, тежка половин сикъл, и две гривни за ръцете и, тежки десет сикъла злато, и каза: (Исх 32:2; Исх 32:3; Ис 3:19; Иез 16:11; Иез 16:12; 1Пет 3:3)23Чия дъщеря си? Я ми кажи. Има ли в къщата на баща ти място за нас да пренощуваме?24А тя му отговори: Аз съм дъщеря на Ватуил, син на Мелха, когото тя е родила на Нахор. (Быт 22:23)25Каза му още: Има у нас и слама, и храна достатъчно, и място за пренощуване.26Тогава човекът се наведе и се поклони на ГОСПОДА. (Быт 24:52; Исх 4:31)27И каза: Благословен да бъде ГОСПОД, Бог на господаря ми Авраам, Който не лиши господаря ми от милостта Си и верността Си, като ГОСПОД отправи пътя ми в дома на братята на господаря ми. (Быт 24:48; Быт 32:10; Исх 18:10; Руф 4:14; 1Цар 25:32; 1Цар 25:39; 2Цар 18:28; Пс 98:3; Лк 1:68)28А девойката се затича и разказа тези неща на майка си.29Ревека имаше брат на име Лаван; и Лаван се завтече навън при човека на извора. (Быт 29:5)30Защото, като видя обицата и гривните на ръцете на сестра си и чу думите на сестра си Ревека, която казваше: Така ми говори човекът, той отиде при човека; а той стоеше при камилите до извора.31И му каза: Влез, ти, благословен от ГОСПОДА. Защо стоиш вън? Защото приготвих къщата и място за камилите. (Быт 26:29; Суд 17:2; Руф 3:10; Пс 115:15)32И така, човекът влезе вкъщи; а Лаван разтовари камилите му и даде слама и храна за камилите и вода за умиване неговите крака и краката на хората, които бяха с него. (Быт 43:24; Суд 19:21)33И сложиха пред него да яде; но той каза: Не искам да ям, докато не кажа думата си. А Лаван отвърна: Казвай. (Иов 23:12; Ин 4:34; Еф 6:5)34Тогава той каза: Аз съм слуга на Авраам.35ГОСПОД е благословил господаря ми премного и стана велик; дал му е овце и говеда, сребро и злато, слуги и слугини, камили и осли. (Быт 13:2; Быт 24:1)36И Сара, жената на господаря ми, роди син на господаря ми, когато беше вече остаряла; и на него той даде всичко, което има. (Быт 21:2; Быт 21:10; Быт 25:5)37Господарят ми, като ме закле, каза: Да не вземеш за сина ми жена от дъщерите на ханаанците, в чиято земя живея. (Быт 24:3)38А да отидеш в бащиния ми дом и в рода ми и оттам да вземеш жена за сина ми. (Быт 24:4)39Аз казах на господаря си: Може жената да не иска да дойде след мене. (Быт 24:5)40Но той ми отговори: ГОСПОД, пред Когото ходя, ще изпрати ангела Си с теб и ще направи пътуването ти успешно, и ще вземеш жена за сина ми от рода ми и от бащиния ми дом. (Быт 17:1; Быт 24:7)41Само тогава ще бъдеш свободен от заклеването ми, когато отидеш при рода ми; и ако не ти я дадат, тогава ще бъдеш свободен от заклеването ми. (Быт 24:8)42И като пристигнах днес на извора, казах: ГОСПОДИ, Боже на господаря ми Авраам, моля, ако правиш пътуването ми, по което ходя, успешно, (Быт 24:12)43ето, аз стоя при водния извор; девойката, която излезе да налее вода, и аз и кажа: Я ми дай да пия малко вода от водоноса ти, (Быт 24:13)44и тя ми отговори: Пий и ще налея и за камилите ти, нека тя е жената, която ГОСПОД е отредил за сина на господаря ми.45Докато още си мислех това, ето, Ревека излезе с водоноса на рамото си. И като слезе на извора и наля, и казах: Я ми дай да пия. (Быт 24:15; 1Цар 1:13)46И тя бързо свали водоноса от рамото си и каза: Пий, и ще напоя и камилите ти. И така, аз пих, а тя напои и камилите.47Тогава я попитах: Чия дъщеря си? А тя отговори: Аз съм дъщеря на Ватуил, Нахоровия син, когото му роди Мелха. Тогава сложих обицата на лицето и и гривните на ръцете и. (Иез 16:11; Иез 16:12)48Наведох се и се поклоних на ГОСПОДА, и благослових ГОСПОДА, Бога на господаря ми Авраам, Който ме доведе по правия път, за да взема за сина на господаря ми братовата му дъщеря. (Быт 22:23; Быт 24:26)49И така, сега, ако искате да постъпите любезно и вярно спрямо господаря ми, кажете ми; и ако не, пак ми кажете, за да се обърна надясно или наляво. (Быт 47:29; Нав 2:14)50А Лаван и Ватуил отговориха: От ГОСПОДА стана това; ние не можем да ти кажем нито зло, нито добро. (Быт 31:24; Пс 118:23; Мф 21:42; Мр 12:11)51Ето Ревека пред тебе; вземи я и си иди; нека бъде жена на сина на господаря ти, както ГОСПОД е говорил. (Быт 20:15)52Като чу думите им, Авраамовият слуга се поклони на ГОСПОДА до земята. (Быт 24:26)53И слугата извади сребърни и златни накити и облекла и ги даде на Ревека; също така даде скъпи дарове на брат и и на майка и. (Исх 3:22; Исх 11:2; Исх 12:35; 2Пар 21:3; Езд 1:6)54След това той и хората, които бяха с него, ядоха и пиха, и пренощуваха; и като станаха сутринта, слугата каза: Изпратете ме при господаря ми. (Быт 24:56; Быт 24:59)55А брат и и майка и казаха: Нека девойката поседи с нас известно време, най-малко десетина дни, после нека отиде.56Но той им отвърна: Не ме спирайте, тъй като ГОСПОД е направил пътуването ми успешно; изпратете ме да отида при господаря си.57А те казаха: Да повикаме девойката и да я попитаме какво ще каже.58И така, повикаха Ревека и и казаха: Отиваш ли с този човек? А тя отвърна: Отивам.59И така, изпратиха сестра си Ревека с бавачката и и Авраамовия слуга с хората му. (Быт 35:8)60И благословиха Ревека, като и казаха: Сестро наша, да се родят от тебе хиляди по десет хиляди и потомството ти да завладее портата на ненавистниците си. (Быт 17:16; Быт 22:17)61Ревека и слугите и станаха, възседнаха камилите и отидоха след човека. Така слугата взе Ревека и си замина.62А Исаак идеше от Вир-лахай-рои, защото живееше в южната земя. (Быт 16:14; Быт 25:11)63И като излезе Исаак, за да размишлява на полето привечер, погледна и видя, че се приближаваха камили. (Нав 1:8; Пс 1:2; Пс 77:12; Пс 119:15; Пс 143:5)64Също и Ревека погледна и видя Исаак; и слезе от камилата. (Нав 15:18)65Защото беше попитала слугата: Кой е онзи човек, който идва през полето срещу нас? И слугата беше отговорил: Това е господарят ми. Затова тя взе покривалото си и се покри.66И слугата разказа на Исаак всичко, което беше извършил.67Тогава Исаак въведе Ревека в шатрата на майка си Сара и я взе, и тя му стана жена, и той я обикна. Така Исаак се утеши след смъртта на майка си. (Быт 38:12)