1В первый же день недели, очень рано, неся приготовленные ароматы, пришли они ко гробу, и вместе с ними некоторые другие;2но нашли камень отваленным от гроба.3И, войдя, не нашли тела Господа Иисуса.4Когда же недоумевали они о сем, вдруг предстали перед ними два мужа в одеждах блистающих.5И когда они были в страхе и наклонили лица [свои] к земле, сказали им: что вы ищете живого между мертвыми?6Его нет здесь: Он воскрес; вспомните, как Он говорил вам, когда был еще в Галилее,7сказывая, что Сыну Человеческому надлежит быть предану в руки человеков грешников, и быть распяту, и в третий день воскреснуть.8И вспомнили они слова Его;9и, возвратившись от гроба, возвестили все это одиннадцати и всем прочим.10То были Магдалина Мария, и Иоанна, и Мария, [мать] Иакова, и другие с ними, которые сказали о сем Апостолам.11И показались им слова их пустыми, и не поверили им.12Но Петр, встав, побежал ко гробу и, наклонившись, увидел только пелены лежащие, и пошел назад, дивясь сам в себе происшедшему.13В тот же день двое из них шли в селение, отстоящее стадий на шестьдесят от Иерусалима, называемое Эммаус;14и разговаривали между собою о всех сих событиях.15И когда они разговаривали и рассуждали между собою, и Сам Иисус, приблизившись, пошел с ними.16Но глаза их были удержаны, так что они не узнали Его.17Он же сказал им: о чем это вы, идя, рассуждаете между собою, и отчего вы печальны?18Один из них, именем Клеопа, сказал Ему в ответ: неужели Ты один из пришедших в Иерусалим не знаешь о происшедшем в нем в эти дни?19И сказал им: о чем? Они сказали Ему: что было с Иисусом Назарянином, Который был пророк, сильный в деле и слове пред Богом и всем народом;20как предали Его первосвященники и начальники наши для осуждения на смерть и распяли Его.21А мы надеялись было, что Он есть Тот, Который должен избавить Израиля; но со всем тем, уже третий день ныне, как это произошло.22Но и некоторые женщины из наших изумили нас: они были рано у гроба23и не нашли тела Его и, придя, сказывали, что они видели и явление Ангелов, которые говорят, что Он жив.24И пошли некоторые из наших ко гробу и нашли так, как и женщины говорили, но Его не видели.25Тогда Он сказал им: о, несмысленные и медлительные сердцем, чтобы веровать всему, что предсказывали пророки!26Не так ли надлежало пострадать Христу и войти в славу Свою?27И, начав от Моисея, из всех пророков изъяснял им сказанное о Нем во всем Писании.28И приблизились они к тому селению, в которое шли; и Он показывал им вид, что хочет идти далее.29Но они удерживали Его, говоря: останься с нами, потому что день уже склонился к вечеру. И Он вошел и остался с ними.30И когда Он возлежал с ними, то, взяв хлеб, благословил, преломил и подал им.31Тогда открылись у них глаза, и они узнали Его. Но Он стал невидим для них.32И они сказали друг другу: не горело ли в нас сердце наше, когда Он говорил нам на дороге и когда изъяснял нам Писание?33И, встав в тот же час, возвратились в Иерусалим и нашли вместе одиннадцать [Апостолов] и бывших с ними,34которые говорили, что Господь истинно воскрес и явился Симону.35И они рассказывали о происшедшем на пути, и как Он был узнан ими в преломлении хлеба.36Когда они говорили о сем, Сам Иисус стал посреди них и сказал им: мир вам.37Они, смутившись и испугавшись, подумали, что видят духа.38Но Он сказал им: что смущаетесь, и для чего такие мысли входят в сердца ваши?39Посмотрите на руки Мои и на ноги Мои; это Я Сам; осяжите Меня и рассмотрите; ибо дух плоти и костей не имеет, как видите у Меня.40И, сказав это, показал им руки и ноги.41Когда же они от радости еще не верили и дивились, Он сказал им: есть ли у вас здесь какая пища?42Они подали Ему часть печеной рыбы и сотового меда.43И, взяв, ел пред ними.44И сказал им: вот то, о чем Я вам говорил, еще быв с вами, что надлежит исполниться всему, написанному о Мне в законе Моисеевом и в пророках и псалмах.45Тогда отверз им ум к уразумению Писаний.46И сказал им: так написано, и так надлежало пострадать Христу, и воскреснуть из мертвых в третий день,47и проповедану быть во имя Его покаянию и прощению грехов во всех народах, начиная с Иерусалима.48Вы же свидетели сему.49И Я пошлю обетование Отца Моего на вас; вы же оставайтесь в городе Иерусалиме, доколе не облечетесь силою свыше.50И вывел их вон [из города] до Вифании и, подняв руки Свои, благословил их.51И, когда благословлял их, стал отдаляться от них и возноситься на небо.52Они поклонились Ему и возвратились в Иерусалим с великою радостью.53И пребывали всегда в храме, прославляя и благословляя Бога. Аминь.
1А в първия ден на седмицата, сутринта рано, жените дойдоха на гроба, като носеха аромати, които бяха приготвили. (Мф 28:1; Мр 16:1; Лк 23:56; Ин 20:1)2И намериха камъка отвален от гроба. (Мф 28:2; Мр 16:4)3И като влязоха, не намериха тялото на Господ Исус. (Мр 16:5; Лк 24:23)4А докато бяха в недоумение за това, ето, пред тях застанаха двама мъже с ослепително облекло. (Ин 20:12; Деян 1:10)5И обзети от страх, те наведоха лица към земята; а мъжете им казаха: Защо търсите Живия между мъртвите?6Няма Го тук, но възкръсна. Спомнете си какво ви говореше, когато беше още в Галилея, (Мф 16:21; Мф 17:23; Мр 8:31; Мр 9:31; Лк 9:22)7като казваше, че Човешкият Син трябва да бъде предаден на грешни човеци, да бъде разпънат и на третия ден да възкръсне. (Мр 9:31; Лк 9:31)8И си спомниха думите Му. (Ин 2:22)9И като се върнаха от гроба, известиха всичко това на единадесетте и на всички други. (Мф 28:8; Мр 16:10)10А това бяха Мария Магдалена, Йоанна и Мария, майката на Яков, и другите жени с тях, които казаха тези неща на апостолите. (Лк 8:3)11А тези думи им се видяха като празни приказки и не им повярваха. (Мр 16:11; Лк 24:25)12А Петър стана и изтича на гроба, и като надникна, видя саваните, положени отделно; и отиде у дома си, като се чудеше за станалото. (Ин 20:3; Ин 20:6)
Исус Христос се явява на двама ученици по пътя за Емаус
13И, ето, в същия ден двама от тях отиваха в едно село на име Емаус, отдалечено на шестдесет стадия[1] от Йерусалим. (Мр 16:12)14И те разговаряха помежду си за всичко онова, което беше станало.15И докато разговаряха и разискваха, сам Исус се приближи и вървеше с тях; (Мф 18:20; Лк 24:36)16но силата на очите им бе отслабена, за да не Го познаят. (Ин 20:14; Ин 21:4)17Той им каза: Какви са тези думи, които разменяте помежду си по пътя? И те се спряха натъжени.18И един от тях, на име Клеопа, Му отговори: Нима само Ти ли си пришълец в Йерусалим и не си узнал това, което стана там тези дни? (Ин 19:25)19И ги попита: Кое? А те му отговориха: Станалото с Исус Назарянина, Който беше пророк, силен в дело и слово пред Бога и пред целия народ; (Мф 21:11; Лк 7:16; Ин 3:2; Ин 4:19; Ин 6:14; Деян 2:22; Деян 7:22)20и как нашите главни свещеници и началници Го предадоха да бъде осъден на смърт и Го разпънаха. (Лк 23:1; Деян 13:27; Деян 13:28)21А ние се надявахме, че Той е Онзи, Който ще избави Израил. И освен всичко това вече е трети ден, откакто стана това. (Лк 1:68; Лк 2:25; Лк 2:38; Деян 1:6)22При това и някои от жените измежду нас ни смаяха, като отишли рано сутринта на гроба (Мф 28:8; Мр 16:10; Лк 24:9; Лк 24:10; Ин 20:18)23и не намерили тялото Му, дойдоха и казаха, че видели и видение на ангели, които казали, че Той бил жив.24И някои от онези, които бяха с нас, отидоха на гроба и намериха всичко така, както казаха жените; а Него не видели. (Лк 24:12)25И Той им каза: О, неразумни и мудни по сърце, да вярвате във всичко, което са говорили пророците! (Быт 3:15; Быт 22:18; Чис 21:9; Ис 50:6; Ис 53:5)26Не трябваше ли Христос да пострада така и да влезе в Своята слава? (Ис 40:10; Иер 23:5; Иер 33:15; Дан 9:24; Мих 7:19; Лк 24:46; Деян 17:3; 1Пет 1:11)27И като почна от Моисей и от всички пророци, им тълкуваше писаното за Него във всичките Писания. (Быт 3:15; Быт 22:18; Быт 26:4; Быт 49:10; Чис 21:9; Втор 18:15; Пс 132:11; Ис 7:14; Ис 9:6; Ис 40:10; Ис 40:11; Ис 50:6; Ис 53:1; Иер 23:5; Иер 33:14; Иер 33:15; Иез 34:23; Иез 37:25; Дан 9:24; Мих 7:19; Мал 3:1; Мал 4:2; Лк 24:45; Ин 1:45)28И приближиха селото, в което отиваха; а Той се държеше, като че отива по-надалеч. (Быт 32:26; Быт 42:7; Мр 6:48)29Но те Го задържаха и казаха: Остани с нас, защото е привечер и денят вече е превалил. И Той влезе да остане с тях. (Быт 19:3; Деян 16:15)30И когато седна с тях на трапезата, взе хляба и благослови, разчупи и им го подаде. (Мф 14:19)31Тогава очите им се отвориха и те Го познаха; а Той стана невидим за тях.32И разискваха помежду си: Не гореше ли в нас сърцето ни, когато ни говореше по пътя и когато ни тълкуваше Писанията?33И в същия час станаха и се върнаха в Йерусалим, където намериха събрани единадесетте и тези, които бяха с тях,34които казаха: Господ наистина възкръснал и се явил на Симон. (1Кор 15:5)35Те пък разказаха за станалото по пътя и как Го познаха, когато разчупваше хляба.
Исус Христос се явява на апостолите в Йерусалим
36И когато говореха за това, сам Исус застана между тях и им каза: Мир вам! (Мф 28:16; Мр 16:14; Ин 20:19; Деян 1:6; Деян 13:31; 1Кор 15:5)37А те се стреснаха и се уплашиха, като мислеха, че виждат дух. (Мр 6:49)38И Той им каза: Защо се смущавате и защо се пораждат такива мисли в сърцата ви?39Погледнете ръцете Ми и нозете Ми – Аз съм същият; пипнете Ме и вижте, защото дух няма плът и кости, както виждате, че Аз имам. (Ин 20:20; Ин 20:27)40И като каза това, им показа ръцете и нозете Си.41Но понеже те от радост още не вярваха и се чудеха, Той каза: Имате ли тук нещо за ядене? (Ин 21:5)42И Му дадоха парче печена риба и меден сок.43И взе и яде пред тях. (Деян 10:41)44Исус им каза: Тези са думите, които ви говорих, когато бях още с вас, че трябва да се изпълни всичко, което е писано за Мене в Моисеевия закон, в пророците и в псалмите. (Мф 16:21; Мф 17:22; Мф 20:18; Мр 8:31; Лк 9:22; Лк 18:31; Лк 24:6)45Тогава им отвори ума, за да разберат Писанията. (Ин 5:39; Деян 16:14)46И им каза: Така е писано, че Христос трябва да пострада и да възкръсне от мъртвите на третия ден, (Ис 50:6; Ис 53:2; Лк 24:26; Деян 17:3)47и че трябва да се проповядва в Негово име покаяние и прощение на греховете между всички народи, като се започне от Йерусалим.48Вие сте свидетели за това.49И, ето, Аз изпращам върху вас обещанието на Моя Отец; а вие стойте в града Йерусалим, докато се облечете със сила отгоре. (Быт 12:3; Пс 22:27; Ис 44:3; Иер 31:34; Дан 9:24; Ос 2:23; Иоил 2:28; Мих 4:2; Ин 14:16; Ин 14:26; Ин 15:26; Ин 15:27; Ин 16:7; Деян 1:4; Деян 1:8; Деян 1:22; Деян 2:1; Деян 2:32; Деян 3:15; Деян 13:38; Деян 13:46)
Възнесението на Исус Христос
50И ги заведе до едно място срещу Витания; и вдигна ръцете Си да ги благослови. (Мр 16:19; Деян 1:9; Деян 1:12)51И като ги благославяше, отдели се от тях и се възнесе на небето. (4Цар 2:11; Мр 16:19; Ин 20:17; Деян 1:9; Еф 4:8)52А те Му се поклониха и се върнаха в Йерусалим с голяма радост; (Мф 28:9; Мф 28:17)53и прекарваха постоянно в храма, като хвалеха и благославяха Бога. (Деян 2:46)
Луки 24
Верен
от Veren1А в първия ден на седмицата, много рано сутринта, те дойдоха на гроба, като носеха благоуханните масла, които бяха приготвили.2И намериха камъка преместен от гроба.3И като влязоха, не намериха тялото на Господ Иисус.4И когато бяха в недоумение за това, ето, пред тях застанаха двама мъже с блестящи дрехи.5И както бяха обзети от страх и навели лицата си към земята, мъжете им казаха: Защо търсите живия между мъртвите?6Няма Го тук, а възкръсна. Спомнете си какво ви говореше, когато беше още в Галилея[1],7като казваше, че Човешкият Син трябва да бъде предаден в ръцете на грешни хора, да бъде разпънат и на третия ден да възкръснест. 26-46;.8И те си спомниха думите Му.9И като се върнаха от гроба, известиха всичко това на единадесетте и на всички други.10Това бяха Мария Магдалена и Йоана, и Мария, майката на Яков, и другите жени с тях, които казаха тези неща на апостолите.11А тези думи им се видяха като празни приказки и не им повярваха.12А Петър стана и изтича на гроба, и като надникна, видя да лежат само саваните; и отиде у дома си, чудейки се за станалото.13И ето, в същия ден двама от тях отиваха в едно село на име Емаус, на шестдесет стадияоколо 11 км далеч от Ерусалим.14И те се разговаряха помежду си за всичко онова, което беше станало.15И като се разговаряха и разсъждаваха, Сам Иисус се приближи и вървеше с тях;16но очите им бяха възпрени, за да не Го познаят.17И им каза: Какви са тези думи, които разменяте помежду си, като пътувате? И те се спряха натъжени.18И един от тях на име Клеопа в отговор Му каза: Само Ти ли си пришълец в Ерусалим и не знаеш това, което стана там тези дни?19И им каза: Кое? А те Му казаха: Това, което стана с Иисус Назарянина, който беше Пророк, силен в дело и в слово пред Бога и целия народ;20как нашите главни свещеници и началници Го предадоха да бъде осъден на смърт и Го разпънаха.21А ние се надявахме, че Той е Онзи, който ще избави Израил. И освен всичко това, вече е третият ден, откакто стана това.22При това и някои жени измежду нас ни смаяха, които, като отишли рано сутринта на гроба23и не намерили тялото Му, дойдоха и казаха, че видели и видение от ангели, които казали, че Той бил живст. 10;.24И някои от онези, които бяха с нас, отидоха на гроба и намериха така, както казаха жените; но Него не видели.25Тогава Той им каза: О, неразбрани и мудни по сърце да вярвате всичко, което са говорили пророцитест. 44;!26Не трябваше ли Христос да пострада така[2] и да влезе в Своята слава?27И като започна от Мойсей и от всичките пророци, им тълкуваше писаното за Него във всичките Писания[3].28И те се приближиха до селото, в което отиваха; а Той се държеше, като че отива по-надалеч.29Но те Го принуждаваха, като казваха: Остани с нас, защото е привечер и денят вече е превалил. И Той влезе да отседне с тях.30И когато седеше с тях на трапезата, взе хляба, благослови, разчупи и им го даде.31Тогава очите им се отвориха и те Го познаха; но Той стана невидим за тях.32И те си казаха един на друг: Не гореше ли в нас сърцето ни, когато ни говореше по пътя и когато ни откриваше Писанията?33И в същия час станаха и се върнаха в Ерусалим, където намериха събрани единадесетте и тези, които бяха с тях,34да казват: Господ наистина възкръснал и се явил на Симон.35А те разказаха за случилото се по пътя и как Го познаха, когато разчупваше хляба.36И когато говореха за това, Сам Иисус застана между тях и им каза: Мир вам!37А те се стреснаха и се уплашиха, като мислеха, че виждат дух.38И Той им каза: Защо се смущавате? И защо се пораждат такива мисли в сърцата ви?39Погледнете ръцете Ми и краката Ми – че Аз съм същият; попипайте Ме и вижте, защото духът няма плът и кости, както виждате, че Аз имам.40И като каза това, им показа ръцете и краката Си.41Но понеже те от радост още не вярваха и се чудеха, Той каза: Имате ли тук нещо за ядене?42И Му дадоха парче печена риба (и парче медена пита).43И взе и яде пред тях.44И им каза: Тези са думите, които ви говорих, когато бях още с вас[4], че трябва да се изпълни всичко, което е писано за Мен в Мойсеевия закон, в пророците и в псалмите[5].45Тогава им отвори ума, за да разберат Писаниятаст. 27;.46И им каза: Така е писано, че Христос трябваше да пострада и да възкръсне от мъртвите на третия ден[6],47и че трябва да се проповядва покаяние и опрощаване на греховете в Негово Име на всички народи, като се започне от Ерусалим.48Вие сте свидетели на това.49И ето, Аз изпращам върху вас обещанието на Отца Ми; а вие стойте в града (Ерусалим), докато се облечете със сила от горе.50И ги заведе до едно място срещу Витания и вдигна ръцете Си и ги благослови.51И като ги благославяше, се отдели от тях и се възнесе на небето.52И те Му се поклониха и се върнаха в Ерусалим с голяма радост;53и бяха постоянно в храма, като хвалеха и благославяха Бога. (Амин.)