1Приближался праздник опресноков, называемый Пасхою,2и искали первосвященники и книжники, как бы погубить Его, потому что боялись народа.3Вошел же сатана в Иуду, прозванного Искариотом, одного из числа двенадцати,4и он пошел, и говорил с первосвященниками и начальниками, как Его предать им.5Они обрадовались и согласились дать ему денег;6и он обещал, и искал удобного времени, чтобы предать Его им не при народе.7Настал же день опресноков, в который надлежало заколать пасхального [агнца],8и послал [Иисус] Петра и Иоанна, сказав: пойдите, приготовьте нам есть пасху.9Они же сказали Ему: где велишь нам приготовить?10Он сказал им: вот, при входе вашем в город, встретится с вами человек, несущий кувшин воды; последуйте за ним в дом, в который войдет он,11и скажите хозяину дома: Учитель говорит тебе: где комната, в которой бы Мне есть пасху с учениками Моими?12И он покажет вам горницу большую устланную; там приготовьте.13Они пошли, и нашли, как сказал им, и приготовили пасху.14И когда настал час, Он возлег, и двенадцать Апостолов с Ним,15и сказал им: очень желал Я есть с вами сию пасху прежде Моего страдания,16ибо сказываю вам, что уже не буду есть ее, пока она не совершится в Царствии Божием.17И, взяв чашу и благодарив, сказал: приимите ее и разделите между собою,18ибо сказываю вам, что не буду пить от плода виноградного, доколе не придет Царствие Божие.19И, взяв хлеб и благодарив, преломил и подал им, говоря: сие есть тело Мое, которое за вас предается; сие творите в Мое воспоминание.20Также и чашу после вечери, говоря: сия чаша [есть] Новый Завет в Моей крови, которая за вас проливается.21И вот, рука предающего Меня со Мною за столом;22впрочем, Сын Человеческий идет по предназначению, но горе тому человеку, которым Он предается.23И они начали спрашивать друг друга, кто бы из них был, который это сделает.24Был же и спор между ними, кто из них должен почитаться большим.25Он же сказал им: цари господствуют над народами, и владеющие ими благодетелями называются,26а вы не так: но кто из вас больше, будь как меньший, и начальствующий – как служащий.27Ибо кто больше: возлежащий, или служащий? не возлежащий ли? А Я посреди вас, как служащий.28Но вы пребыли со Мною в напастях Моих,29и Я завещаваю вам, как завещал Мне Отец Мой, Царство,30да ядите и пиете за трапезою Моею в Царстве Моем, и сядете на престолах судить двенадцать колен Израилевых.31И сказал Господь: Симон! Симон! се, сатана просил, чтобы сеять вас как пшеницу,32но Я молился о тебе, чтобы не оскудела вера твоя; и ты некогда, обратившись, утверди братьев твоих.33Он отвечал Ему: Господи! с Тобою я готов и в темницу и на смерть идти.34Но Он сказал: говорю тебе, Петр, не пропоет петух сегодня, как ты трижды отречешься, что не знаешь Меня.35И сказал им: когда Я посылал вас без мешка и без сумы и без обуви, имели ли вы в чем недостаток? Они отвечали: ни в чем.36Тогда Он сказал им: но теперь, кто имеет мешок, тот возьми его, также и суму; а у кого нет, продай одежду свою и купи меч;37ибо сказываю вам, что должно исполниться на Мне и сему написанному: и к злодеям причтен. Ибо то, что о Мне, приходит к концу.38Они сказали: Господи! вот, здесь два меча. Он сказал им: довольно.39И, выйдя, пошел по обыкновению на гору Елеонскую, за Ним последовали и ученики Его.40Придя же на место, сказал им: молитесь, чтобы не впасть в искушение.41И Сам отошел от них на вержение камня, и, преклонив колени, молился,42говоря: Отче! о, если бы Ты благоволил пронести чашу сию мимо Меня! впрочем не Моя воля, но Твоя да будет.43Явился же Ему Ангел с небес и укреплял Его.44И, находясь в борении, прилежнее молился, и был пот Его, как капли крови, падающие на землю.45Встав от молитвы, Он пришел к ученикам, и нашел их спящими от печали46и сказал им: что вы спите? встаньте и молитесь, чтобы не впасть в искушение.47Когда Он еще говорил это, появился народ, а впереди его шел один из двенадцати, называемый Иуда, и он подошел к Иисусу, чтобы поцеловать Его. Ибо он такой им дал знак: Кого я поцелую, Тот и есть.48Иисус же сказал ему: Иуда! целованием ли предаешь Сына Человеческого?49Бывшие же с Ним, видя, к чему идет дело, сказали Ему: Господи! не ударить ли нам мечом?50И один из них ударил раба первосвященникова, и отсек ему правое ухо.51Тогда Иисус сказал: оставьте, довольно. И, коснувшись уха его, исцелил его.52Первосвященникам же и начальникам храма и старейшинам, собравшимся против Него, сказал Иисус: как будто на разбойника вышли вы с мечами и кольями, чтобы взять Меня?53Каждый день бывал Я с вами в храме, и вы не поднимали на Меня рук, но теперь ваше время и власть тьмы.54Взяв Его, повели и привели в дом первосвященника. Петр же следовал издали.55Когда они развели огонь среди двора и сели вместе, сел и Петр между ними.56Одна служанка, увидев его сидящего у огня и всмотревшись в него, сказала: и этот был с Ним.57Но он отрекся от Него, сказав женщине: я не знаю Его.58Вскоре потом другой, увидев его, сказал: и ты из них. Но Петр сказал этому человеку: нет!59Прошло с час времени, еще некто настоятельно говорил: точно и этот был с Ним, ибо он Галилеянин.60Но Петр сказал тому человеку: не знаю, что ты говоришь. И тотчас, когда еще говорил он, запел петух.61Тогда Господь, обратившись, взглянул на Петра, и Петр вспомнил слово Господа, как Он сказал ему: прежде нежели пропоет петух, отречешься от Меня трижды.62И, выйдя вон, горько заплакал.63Люди, державшие Иисуса, ругались над Ним и били Его;64и, закрыв Его, ударяли Его по лицу и спрашивали Его: прореки, кто ударил Тебя?65И много иных хулений произносили против Него.66И как настал день, собрались старейшины народа, первосвященники и книжники, и ввели Его в свой синедрион67и сказали: Ты ли Христос? скажи нам. Он сказал им: если скажу вам, вы не поверите;68если же и спрошу вас, не будете отвечать Мне и не отпустите [Меня];69отныне Сын Человеческий воссядет одесную силы Божией.70И сказали все: итак, Ты Сын Божий? Он отвечал им: вы говорите, что Я.71Они же сказали: какое еще нужно нам свидетельство? ибо мы сами слышали из уст Его.
1А наближаваше празникът на безквасните хлябове, който се нарича Пасха. (Мф 26:1; Мф 26:2; Мф 26:14; Мр 14:1; Мр 14:2; Мр 14:10; Ин 11:45)2И главните свещеници и книжниците обмисляха как да Го погубят, защото се бояха от народа. (Пс 2:2; Ин 11:47; Деян 4:27)3Тогава Сатана влезе в Юда, наречен Искариотски, който се числеше към дванадесетте; (Мф 26:14; Мр 14:10; Ин 13:2; Ин 13:27)4и той отиде и се наговори с главните свещеници и началниците на стражата как да им Го предаде.5И те се зарадваха и се споразумяха да му дадат пари. (Зах 11:12)6А той се съгласи и търсеше сгоден случай да Го предаде, когато не се е събрало множество.
Тайната вечеря
7И настана денят на безквасните хлябове, когато трябваше да жертват пасхалното агне. (Втор 16:1; Мф 26:17; Мр 14:12; Ин 13:1)8Исус изпрати Петър и Йоан и каза: Идете и ни пригответе, за да ядем Пасхата.9А те Го попитаха: Къде искаш да приготвим?10А той им каза: Ето, като влезете в града, ще ви срещне човек, който носи стомна с вода; идете след него в къщата, в която влезе,11и кажете на стопанина на къщата: Учителят ти казва: Къде е гостната стая, в която ще ям Пасхата с учениците Си?12И той ще ви посочи голяма горна стая, постлана; там пригответе.13След като отидоха, намериха всичко, както им беше казал; и приготвиха Пасхата.14И като дойде часът, Той седна на трапезата, и апостолите с Него. (Мф 26:20; Мр 14:17)15И им каза: Твърде много съм желал да ям тази Пасха с вас, преди да пострадам;16защото ви казвам, че няма вече да я ям, докато това не се изпълни в Божието царство. (Лк 14:15; Деян 10:41; Откр 19:9)17И като взе чаша, благодари на Бога и каза: Вземете това и го разделете помежду си;18защото ви казвам, че няма вече да пия от плода на лозата, докато не дойде Божието царство. (Мф 26:29; Мр 14:25)19И взе хляб и като благодари на Бога, разчупи го, даде им и каза Това е Моето тяло, което се дава за вас; това правете за Мое възпоменание. (Мф 26:26; Мр 14:22; 1Кор 11:24)20Така взе и чашата след вечерята и каза: Тази чаша е новият завет в Моята кръв, която за вас се пролива. (1Кор 10:16)21Но, ето, ръката на този, който Ме предава, е с Мене на трапезата. (Пс 41:9; Мф 26:21; Мр 14:18; Ин 13:21; Ин 13:26)22Защото Човешкият Син наистина отива, според както е било определено; но горко на този човек, който Го предава! (Мф 26:24; Деян 2:23; Деян 4:28)23И те започнаха да се питат помежду си кой ли от тях ще е този, който ще направи това. (Мф 26:22; Ин 13:22; Ин 13:25)
Спорът за първенство сред учениците
24Стана още и препирня помежду им кой от тях да бъде смятан за по-голям. (Мр 9:34; Лк 9:46)25А той им каза: Царете на народите господаруват над тях и тези, които ги владеят, се наричат благодетели. (Мф 20:25; Мр 10:42)26Но вие недейте така; а по-големият между вас нека стане като по-малкия[1] и който началства – като онзи, който слугува. (Мф 20:26; Лк 9:48; 1Пет 5:3)27Защото кой е по-голям: този, който седи на трапезата ли, или онзи, който слугува? Не е ли този, който седи на трапезата? Но Аз съм сред вас като онзи, който слугува. (Мф 20:28; Лк 12:37; Ин 13:13; Ин 13:14; Флп 2:7)28А вие сте онези, които устояхте с Мене в Моите изпитания[2]. (Евр 4:15)29Затова както Моят Отец завещава царство на Мен, а Аз го завещавам на вас, (Мф 24:47; Лк 12:32; 2Кор 1:7; 2Тим 2:12)30да ядете и да пиете на трапезата Ми в Моето царство; и ще седнете на престола да съдите дванадесетте Израилеви племена. (Пс 49:14; Мф 8:11; Мф 19:28; Лк 14:15; 1Кор 6:2; Откр 3:21; Откр 19:9; Откр 20:4)
Предсказанието за отричането на Петър
31И Господ каза: Симоне, Симоне, ето, Сатана ви изиска всички, за да ви пресее като жито; (Ам 9:9; Мф 26:31; Мр 4:27; Ин 13:36; 1Пет 5:8)32но Аз се молих за тебе, да не отслабне твоята вяра; и ти, когато се обърнеш, утвърди братята си. (Пс 51:13; Ин 17:9; Ин 21:15)33Петър Му каза: Господи, готов съм да отида с Теб и в тъмница, и на смърт.34А Той отговори: Казвам Ти, Петре, петелът няма да пропее днес, докато три пъти не си отрекъл, че Ме познаваш. (Мф 26:34; Мр 14:30; Ин 13:38)
Подготовката на учениците за идващите събития
35И им каза: Когато ви пратих без кесия, без торба и без обувки, останахте ли лишени от нещо? А те отговориха: От нищо. (Мф 10:9; Мф 10:10; Мр 6:8; Лк 9:3; Лк 10:4)36И им каза: Но сега, който има кесия, нека я вземе, така също и торба; и който няма кесия, нека продаде дрехата си и нека си купи меч;37защото ви казвам, че трябва да се изпълни с Мен и това писание: „И към беззаконници бе причислен“, защото писаното за Мене наближава към своето изпълнение. (Ис 53:12; Мр 15:28)38А те казаха: Господи, ето, тук има два меча. А Той им каза: Достатъчни са.
Исус Христос в Гетсиманската градина
39И излезе да отиде по обичая Си на Елеонския хълм; след Него отидоха и учениците. (Мф 26:36; Мр 14:32; Лк 21:37; Ин 18:1)40След като стигна на мястото, им каза: Молете се да не паднете в изкушение. (Мф 6:13; Мф 26:41; Мр 14:38)41И Той се отдалечи от тях колкото един хвърлей камък и като коленичи, молеше се, като казваше: (Мф 26:39; Мр 14:35)42Отче, ако желаеш, отмини Ме с тази чаша; обаче не Моята воля, а Твоята да бъде. (Ин 5:30; Ин 6:38)43И Му се яви ангел от небето и Го укрепяваше. (Мф 4:11)44И като беше във вътрешна борба, молеше се по-усърдно; и потта Му стана като големи капки кръв, които капеха на земята. (Ин 12:27; Евр 5:7)45И като стана от молитвата, дойде при учениците и ги намери заспали от скръб; и им каза:46Защо спите? Станете и се молете, за да не паднете в изкушение. (Лк 22:40)
Залавянето на Исус Христос
47Докато още говореше, ето, зададе се тълпа; и този, който се наричаше Юда, един от дванадесетте, вървеше пред тях; и се приближи до Исус, за да Го целуне за поздрав. (Мф 26:47; Мр 14:32; Мр 14:43; Ин 18:1; Ин 18:3)48А Исус му каза: Юда, с целувка ли предаваш Човешкия Син?49И тези, които бяха около Исус, като видяха какво щеше да стане, казаха: Господи, да ударим ли с меч?50И един от тях удари слугата на първосвещеника и му отсече дясното ухо. (Мф 26:51; Мр 14:47; Ин 18:10)51А Исус проговори: Спрете, престанете! И се допря до ухото му и го изцели.52А на дошлите против Него главни свещеници, началници на храмовата стража и на старейшините Исус каза: Като срещу разбойник ли сте излезли с мечове и сопи? (Мф 26:55; Мр 14:48)53Когато бях всеки ден с вас в храма, не вдигнахте ръка срещу Мене. Но сега е вашият час и на властта на тъмнината.
Отричането на ап. Петър
54И като Го хванаха, отведоха Го и Го доведоха в къщата на първосвещеника. А Петър ги следваше отдалеч. (Мф 26:57; Мф 26:58; Мф 26:69; Мр 14:53; Мр 14:66; Ин 18:12; Ин 18:15; Ин 18:24; Ин 18:25)55И когато бяха запалили огън насред двора и бяха насядали около него, то и Петър седна между тях. (Мф 26:69; Мр 14:66; Ин 18:17; Ин 18:18)56А една слугиня, като го видя седнал до огъня, вгледа се в него и каза: И този беше с Него.57А той се отрече и каза: Жено, не Го познавам.58След малко друг го видя и каза: И ти си от тях. Но Петър отговори: Човече, не съм. (Мф 26:71; Мр 14:69; Ин 18:25)59И като се мина около един час, друг някой взе да настоява и казваше: Наистина, и той беше с Него, защото е галилеянин. (Мф 26:73; Мр 14:70; Ин 18:26)60А Петър каза: Човече, не знам за какво говориш. И на часа, докато още изричаше тези думи, един петел пропя.61И Господ се обърна и погледна Петър. И Петър си спомни думите на Господа, как му беше казал: Преди да пропее петелът днес, ти три пъти ще се отречеш от Мен. (Мф 26:34; Мф 26:75; Мр 14:30; Мр 14:72; Ин 13:38)62И излезе вън и плака горко.
Обругаването на Исус Христос
63А мъжете, които държаха Исус, се подиграваха с Него и Го биеха, (Мф 26:67; Мф 26:68; Мр 14:65)64и като Го закриваха, удряха Го по лицето и Го питаха: Познай кой Те удари?65И много други хули изговориха против Него.
Исус Христос пред Синедриона
66След като се разсъмна, събраха се старейшините на народа, главни свещеници и книжници и Го заведоха в своя Синедрион, и Му казаха: (Пс 2:2; Мф 26:59; Мф 27:1; Мр 14:55; Мр 15:1; Ин 18:19; Ин 18:28; Деян 4:26; Деян 22:5)67Ако Ти си Христос, кажи ни. А Той отговори: Ако ви кажа, няма да повярвате; (Мф 26:63; Мр 14:61)68и ако ви задам въпрос, няма да отговорите.69Но отсега нататък Човешкият Син ще седи отдясно на Божията сила. (Пс 110:1; Мф 26:64; Мр 14:62; Ин 6:62; Евр 1:3; Евр 8:1)70И те всички казаха: Тогава Ти Божият Син ли си? А Той им отвърна: Вие право казвате; защото Аз съм. (Мф 26:64; Мр 14:62)71А те попитаха: Каква нужда имаме вече от свидетелство? Защото ние сами чухме от устата Му богохулството. (Мф 26:65; Мр 14:63)
Луки 22
Верен
от Veren1И наближаваше празникът на безквасните хлябове, който се нарича Пасха[1].2И главните свещеници и книжниците обмисляха как да Го умъртвят; защото се бояха от народа.3Тогава Сатана влезе в Юда, наречен Искариотски, който беше от числото на дванадесетте[2];4и той отиде и се наговори с главните свещеници и началниците на стражата как да им Го предаде.5И те се зарадваха и се споразумяха да му дадат пари.6И той обеща и търсеше удобен случай да Го предаде, когато би отсъствало множеството.7И настана денят на безквасните хлябове, когато трябваше да се заколи пасхатаст. 1;.8И Иисус изпрати Петър и Йоан и им каза: Идете и ни пригответе, за да ядем пасхата.9А те Му казаха: Къде искаш да приготвим?10А Той им каза: Ето, като влезете в града, ще ви срещне човек, който носи стомна с вода; последвайте го в къщата, в която влезе,11и кажете на стопанина на къщата: Учителят ти казва: Къде е гостната стая, в която ще ям пасхата с учениците Си?12И той ще ви посочи голяма горна стая, постлана; там пригответе.13И като отидоха, намериха, както им беше казал, и приготвиха пасхата.14И като дойде часът, Той седна на трапезата, и апостолите с Него.15И им каза: Твърде много съм желал да ям тази пасха с вас, преди да пострадам,16защото ви казвам, че няма да я ям, докато не се изпълни в Божието царствост. 30;.17И като взе чашата, благодари и каза: Вземете това и го разделете помежду си,18защото ви казвам, че няма вече да пия от плода на лозата, докато не дойде Божието царствост. 30;.19И взе хляб и като благодари, разчупи го, даде им и каза: Това е Моето тяло, което за вас се дава; това правете за Мое възпоменание.20Така взе и чашата след вечерята и каза: Тази чаша е новият завет в Моята кръв, която за вас се пролива.21Но ето, ръката на този, който Ме предава, е с Мен на трапезата.22Защото Човешкият Син наистина отива, както е било определено, но горко на този човек, чрез когото се предава!23И те започнаха да се питат помежду си кой ли от тях ще е този, който ще стори това.24Стана още и спор помежду им кой от тях се счита за по-голям.25А Той им каза: Царете на народите господстват над тях и тези, които ги владеят, се наричат благодетели.26Но вие недейте така; а по-големият между вас нека бъде като по-малкия, и който ръководи – като онзи, който слугува.27Защото кой е по-голям: този, който седи на трапезата ли, или онзи, който слугува? Не е ли този, който седи на трапезата? Но Аз съм сред вас като Онзи, който слугува.28А вие сте онези, които устояхте с Мен в Моите изпитания.29Затова, както Моят Отец завеща царство на Мен, и Аз завещавам на вас –30да ядете и да пиете на трапезата Ми в Моето царство[3] и да седнете на престоли да съдите дванадесетте израилеви племена.31(И Господ каза:) Симоне, Симоне, ето, Сатана ви пожела, за да ви сее като жито,32но Аз се молих за теб, да не отслабне твоята вяра; и ти, когато се обърнеш, утвърди братята си.33Петър Му каза: Господи, готов съм да отида с Теб и в тъмница, и на смърт.34А Той каза: Казвам ти, Петре, петелът няма да пропее днес, преди ти три пъти да се отречеш, че Ме познавашст. 61;.35И им каза: Когато ви пратих без кесия, без торба и без сандали, останахте ли лишени от нещо? А те казаха: От нищо.36И им каза: Но сега, който има кесия, нека я вземе, също така и торба; и който няма, нека продаде дрехата си и нека си купи меч,37защото ви казвам, че трябва да се изпълни в Мен и това писание: „И към беззаконници беше причислен“, защото писаното за Мен наближава към своето изпълнение.38И те казаха: Господи, ето тук има два меча. А Той им каза: Достатъчно е.39И като излезе, отиде по обичая Си на Елеонския хълм, а и учениците Му Го последваха.40И като дойде на мястото, им каза: Молете се да не паднете в изкушение.41И Той се отдели от тях колкото един хвърлей камък и като коленичи, се молеше, като казваше:42Отче, ако е волята Ти, отмини Ме с тази чаша, но нека бъде не Моята воля, а Твоята.43И Му се яви ангел от небето и Го подкрепяше.44И като беше в борба, се молеше по-усърдно и потта Му стана като големи капки кръв, които капеха на земята.45И като стана от молитвата, дойде при учениците и ги намери заспали от тъга, и им каза:46Защо спите? Станете и се молете, за да не паднете в изкушение.47Докато още говореше, ето, дойде едно множество и този, който се наричаше Юда, един от дванадесетте[4], вървеше пред тях, и се приближи до Иисус, за да Го целуне.48А Иисус му каза: Юда, с целувка ли предаваш Човешкия Син?49И тези, които бяха около Иисус, като видяха какво ще стане, казаха: Господи, да ударим ли с меч?50И един от тях удари слугата на първосвещеника и му отсече дясното ухо.51Но Иисус отговори и каза: Спрете дотук. И се допря до ухото му и го изцели.52А на дошлите против Него главни свещеници, началници на храмовата стража и старейшини Иисус каза: Като срещу разбойник ли сте излезли с мечове и тояги?53Когато бях всеки ден с вас в храма, не протегнахте ръце срещу Мен. Но сега е вашият час и властта на тъмнината.54И като Го хванаха, Го поведоха и Го въведоха в къщата на първосвещеника. А Петър следваше отдалеч.55И когато накладоха огън сред двора и насядаха около него, и Петър седна между тях.56И една слугиня, като го видя седнал до огъня, се вгледа в него и каза: И този беше с Него.57А той се отрече, като каза: Жено, не Го познавам.58След малко друг го видя и каза: И ти си от тях. Но Петър каза: Човече, не съм.59И като се мина около един час, друг някой настоятелно твърдеше: Наистина и този беше с Него, защото е галилеянин.60А Петър каза: Човече, не зная какво казваш. И веднага, докато още говореше, петелът пропя.61И Господ се обърна и погледна Петър. И Петър си спомни думата на Господа – как му беше казал: Преди петелът да пропее, ти три пъти ще се отречеш от Мен[5].62И като излезе навън, плака горко.63А мъжете, които държаха Иисус, Му се подиграваха и Го биеха,64и като Го закриваха, (Го удряха по лицето и) Го питаха, казвайки: Пророкувай! Кой Те удари?65И много други хули изговориха против Него.66А като се разсъмна, народните старейшини, главните свещеници и книжниците се събраха и Го заведоха в Синедриона си, и Му казаха:67Ако си Ти Христос, кажи ни. А Той каза: Ако ви кажа, няма да повярвате;68и ако ви задам въпрос, няма да Ми отговорите.69Но отсега нататък Човешкият Син ще седи отдясно на Божията сила.70И те всички казаха: Тогава Ти Божият Син ли си? А Той им каза: Вие казвате, защото Аз съм.71А те казаха: Какво свидетелство ни трябва още? Защото ние сами чухме от устата Му!