1В те дни вышло от кесаря Августа повеление сделать перепись по всей земле.2Эта перепись была первая в правление Квириния Сириею.3И пошли все записываться, каждый в свой город.4Пошел также и Иосиф из Галилеи, из города Назарета, в Иудею, в город Давидов, называемый Вифлеем, потому что он был из дома и рода Давидова,5записаться с Мариею, обрученною ему женою, которая была беременна.6Когда же они были там, наступило время родить Ей;7и родила Сына своего Первенца, и спеленала Его, и положила Его в ясли, потому что не было им места в гостинице.8В той стране были на поле пастухи, которые содержали ночную стражу у стада своего.9Вдруг предстал им Ангел Господень, и слава Господня осияла их; и убоялись страхом великим.10И сказал им Ангел: не бойтесь; я возвещаю вам великую радость, которая будет всем людям:11ибо ныне родился вам в городе Давидовом Спаситель, Который есть Христос Господь;12и вот вам знак: вы найдете Младенца в пеленах, лежащего в яслях.13И внезапно явилось с Ангелом многочисленное воинство небесное, славящее Бога и взывающее:14слава в вышних Богу, и на земле мир, в человеках благоволение!15Когда Ангелы отошли от них на небо, пастухи сказали друг другу: пойдем в Вифлеем и посмотрим, что там случилось, о чем возвестил нам Господь.16И, поспешив, пришли и нашли Марию и Иосифа, и Младенца, лежащего в яслях.17Увидев же, рассказали о том, что было возвещено им о Младенце Сем.18И все слышавшие дивились тому, что рассказывали им пастухи.19А Мария сохраняла все слова сии, слагая в сердце Своем.20И возвратились пастухи, славя и хваля Бога за все то, что слышали и видели, как им сказано было.21По прошествии восьми дней, когда надлежало обрезать [Младенца], дали Ему имя Иисус, нареченное Ангелом прежде зачатия Его во чреве.22А когда исполнились дни очищения их по закону Моисееву, принесли Его в Иерусалим, чтобы представить пред Господа,23как предписано в законе Господнем, чтобы всякий младенец мужеского пола, разверзающий ложесна, был посвящен Господу,24и чтобы принести в жертву, по реченному в законе Господнем, две горлицы или двух птенцов голубиных.25Тогда был в Иерусалиме человек, именем Симеон. Он был муж праведный и благочестивый, чающий утешения Израилева; и Дух Святый был на нем.26Ему было предсказано Духом Святым, что он не увидит смерти, доколе не увидит Христа Господня.27И пришел он по вдохновению в храм. И, когда родители принесли Младенца Иисуса, чтобы совершить над Ним законный обряд,28он взял Его на руки, благословил Бога и сказал:29Ныне отпускаешь раба Твоего, Владыко, по слову Твоему, с миром,30ибо видели очи мои спасение Твое,31которое Ты уготовал пред лицем всех народов,32свет к просвещению язычников и славу народа Твоего Израиля.33Иосиф же и Матерь Его дивились сказанному о Нем.34И благословил их Симеон и сказал Марии, Матери Его: се, лежит Сей на падение и на восстание многих в Израиле и в предмет пререканий, –35и Тебе Самой оружие пройдет душу, – да откроются помышления многих сердец.36Тут была также Анна пророчица, дочь Фануилова, от колена Асирова, достигшая глубокой старости, прожив с мужем от девства своего семь лет,37вдова лет восьмидесяти четырех, которая не отходила от храма, постом и молитвою служа Богу день и ночь.38И она в то время, подойдя, славила Господа и говорила о Нем всем, ожидавшим избавления в Иерусалиме.39И когда они совершили все по закону Господню, возвратились в Галилею, в город свой Назарет.40Младенец же возрастал и укреплялся духом, исполняясь премудрости, и благодать Божия была на Нем.41Каждый год родители Его ходили в Иерусалим на праздник Пасхи.42И когда Он был двенадцати лет, пришли они также по обычаю в Иерусалим на праздник.43Когда же, по окончании дней [праздника], возвращались, остался Отрок Иисус в Иерусалиме; и не заметили того Иосиф и Матерь Его,44но думали, что Он идет с другими. Пройдя же дневной путь, стали искать Его между родственниками и знакомыми45и, не найдя Его, возвратились в Иерусалим, ища Его.46Через три дня нашли Его в храме, сидящего посреди учителей, слушающего их и спрашивающего их;47все слушавшие Его дивились разуму и ответам Его.48И, увидев Его, удивились; и Матерь Его сказала Ему: Чадо! что Ты сделал с нами? Вот, отец Твой и Я с великою скорбью искали Тебя.49Он сказал им: зачем было вам искать Меня? или вы не знали, что Мне должно быть в том, что принадлежит Отцу Моему?50Но они не поняли сказанных Им слов.51И Он пошел с ними и пришел в Назарет; и был в повиновении у них. И Матерь Его сохраняла все слова сии в сердце Своем.52Иисус же преуспевал в премудрости и возрасте и в любви у Бога и человеков.
1А в онези дни излезе заповед от Цезаря Август да се извърши преброяване по цялата земя. (Мф 1:18)2Това беше първото преброяване, откакто Квириний управляваше Сирия. (Деян 5:37)3И всички отиваха да се записват, всеки в своя град.4И така, отиде и Йосиф от Галилея, от град Назарет, в Юдея, в Давидовия град, който се нарича Витлеем (понеже той беше от дома и рода на Давид), (1Цар 16:1; 1Цар 16:4; Мф 1:16; Мф 2:1; Лк 1:27; Ин 7:42)5за да се запише с Мария, която беше сгодена за него и беше непразна.6И когато бяха там, дойде време да роди.7И роди първородния си Син, пови Го и Го положи в ясли, защото нямаше място за тях в гостилницата. (Мф 1:25)8А на същото място имаше овчари, които живееха в полето и стояха на нощна стража около стадото си.9И ангел от Господа застана пред тях и Господнята слава ги осия; и те се изплашиха много. (Лк 1:12)10Но ангелът им каза: Не бойте се, защото, ето, благовестявам ви голяма радост, която ще бъде за всички човеци. (Быт 12:3; Мф 28:19; Мр 1:15; Лк 2:31; Лк 2:32; Лк 24:47; Кол 1:23)11Защото днес ви се роди в Давидовия град Спасител, Който е Христос[1] Господ. (Ис 9:6; Мф 1:16; Мф 1:21; Мф 16:16; Лк 1:43; Деян 2:36; Деян 10:36; Флп 2:11)12И това ще ви бъде знакът – ще намерите Младенец, повит и лежащ в ясли.13И внезапно заедно с ангела се яви множество небесно войнство, което хвалеше Бога с думите: (Быт 28:12; Быт 32:1; Быт 32:2; Пс 103:20; Пс 103:21; Пс 148:2; Дан 7:10; Евр 1:14; Откр 5:11)14Слава на Бога във висините. И на земята мир между човеците, в които е Неговото благоволение. (Ис 2:4; Ис 44:23; Ис 49:13; Ис 57:19; Мих 4:3; Лк 1:79; Лк 19:38; Ин 3:16; Рим 5:1; Еф 1:6; Еф 2:4; Еф 2:7; Еф 2:17; Еф 3:10; Еф 3:21; Кол 1:20; 2Фес 2:16; 1Ин 4:9; 1Ин 4:10; Откр 5:13)15Щом ангелите си отидоха от тях на небето, овчарите си казаха един на друг: Нека отидем тогава във Витлеем, за да видим това, което е станало, както Господ ни изяви.16И дойдоха бързо и намериха Мария и Йосиф, и Младенеца, Който лежеше в яслите.17И като видяха, разказаха онова, което им беше известено за това Детенце.18И всички, които чуха, се учудиха на това, което овчарите им казаха.19А Мария пазеше всички тези думи и размишляваше за тях в сърцето си. (Быт 37:11; Лк 1:66; Лк 2:51)20И овчарите се върнаха, като славеха и хвалеха Бога за всичко, което бяха чули и видели, според както им беше казано.21След като се навършиха осем дни и трябваше да обрежат Детенцето, дадоха Му името Исус, както беше наречено от ангела, преди да е било заченато в утробата. (Быт 17:12; Лев 12:3; Мф 1:21; Мф 1:25; Лк 1:31; Лк 1:59)
Представянето на Исус Христос в храма
22Като се навършиха и дните за очистването им според Моисеевия закон, занесоха Го в Йерусалим, за да Го представят пред Господа (Лев 12:2; Лев 12:6)23(както е писано в Господния закон, че „всяко първородно дете от мъжки пол ще бъде посветено на Господа“) (Исх 13:2; Исх 22:29; Исх 34:19; Чис 3:13; Чис 8:16; Чис 8:17; Чис 18:15)24и да принесат жертва „две гургулици и две гълъбчета“, според казаното в Господния закон. (Лев 12:2; Лев 12:6; Лев 12:8)25И, ето, имаше в Йерусалим един човек на име Симеон; и този човек беше праведен и благочестив и чакаше утехата на Израил; и Святият Дух беше на него. (Ис 40:1; Мр 15:43; Лк 2:38; Лк 24:21)26На него беше открито от Святия Дух, че няма да види смърт, докато не види Господния Помазаник[2]. (Пс 89:48; Евр 11:5)27И по внушението на Духа той дойде в храма; и когато родителите внесоха Детенцето Исус, за да направят за Него по разпоредбата на закона, (Мф 4:1)28той Го взе на ръцете си и благослови Бога:29Сега отпускаш, Владико, слугата Си в мир, според Своята дума. (Быт 46:30; Флп 1:23)30Защото очите ми видяха спасението, (Быт 49:18; 1Цар 2:1; Пс 98:3; Ис 52:10; Лк 3:6)31което си приготвил пред лицето на всички народи,32светлина, която да просвещава народите, и слава на Твоя народ Израил. (Ис 9:2; Ис 42:6; Ис 49:6; Ис 60:1; Мф 4:16; Деян 13:47; Деян 28:28)33А баща Му и майка Му се чудеха на това, което се говореше за Него.34И Симеон ги благослови и каза на майка Му Мария: Ето, това Детенце е поставено за падане и ставане на мнозина в Израил и за белег, против който ще се говори. (Ис 8:14; Ос 14:9; Мф 21:44; Рим 9:32; Рим 9:33; 1Кор 1:23; 1Кор 1:24; 2Кор 2:16; 1Пет 2:7; 1Пет 2:8)35Да! И на самата тебе меч ще прониже душата ти, за да се открият помислите на много сърца. (Ин 19:25)36Имаше и една пророчица Анна, дъщеря на Фануил, от Асировото племе (тя беше в много напреднала възраст, като беше живяла с мъжа си седем години след девството си37и сега вдовица на около осемдесет и четири години), не се отделяше от храма, служейки на Бога с пост и молитва денем и нощем. (Деян 26:7; 1Тим 5:5)38И тя, като се приближи в същия час, благодареше на Бога и говореше за Него на всички, които очакваха освобождението[3] на Йерусалим. (Мр 15:43; Лк 2:25; Лк 24:21)39И като свършиха всичко, което беше според Господния закон, върнаха се в Галилея, в града си Назарет.40А Детенцето растеше, крепнеше и се изпълваше с мъдрост; и Божията благодат беше на Него. (Лк 1:80; Лк 2:52)
Дванайсетгодишният Исус в храма
41И родителите Му ходеха всяка година в Йерусалим за празника на Пасхата. (Исх 23:15; Исх 23:17; Исх 34:23; Втор 16:1; Втор 16:16)42И когато Той беше на дванадесет години, като отидоха според обичая на празника43и като изкараха дните и се връщаха, Момчето Исус остана в Йерусалим, без да знаят родителите Му.44А те, понеже мислеха, че Той е с дружината от поклонници, изминаха един ден път, като Го търсиха между роднините и познатите си.45И като не Го намериха, върнаха се в Йерусалим и Го търсеха.46И след три дни Го намериха в храма, седнал между законоучителите, че ги слушаше и им задаваше въпроси.47А всички, които Го слушаха, се учудваха на разума Му и на отговорите Му. (Мф 7:28; Мр 1:22; Лк 4:22; Лк 4:32; Ин 7:15; Ин 7:46)48И като Го видяха, смаяха се; и майка Му Му каза: Синко, защо постъпи така с нас? Ето, баща Ти и аз наскърбени Те търсихме.49А Той им каза: Защо Ме търсите? Не знаете ли, че трябва да бъда на разположение на Своя Отец? (Ин 2:16)50А те не разбраха думите, които им каза. (Лк 9:45; Лк 18:34)51И Той слезе с тях и дойде в Назарет, и им се покоряваше. А майка Му пазеше всички тези неща в сърцето си. (Дан 7:28; Лк 2:19)52А Исус напредваше в мъдрост, в ръст и в благоволение пред Бога и човеците. (1Цар 2:26; Лк 2:40)
Луки 2
Верен
от Veren1А в онези дни излезе заповед от император Август да се направи преброяване на целия свят.2Това беше първото преброяване, откакто Квириний управляваше Сирия.3И всички отиваха да се записват, всеки в своя град.4Тръгна и Йосиф от Галилея, от град Назарет, за да отиде в Юдея, в града на Давид, който се нарича Витлеем, защото беше от дома и рода на Давид,5и да се запише с Мария, която беше сгодена за него и беше бременна.6И когато бяха там, се навършиха дните ѝ да роди.7И роди първородния си Син, пови Го и Го положи в ясли, защото в гостилницата нямаше място за тях.8А на същото място имаше овчари, които живееха в полето и стояха на нощна стража около стадото си.9И Господен ангел застана пред тях и Господната слава ги осия; и те се изплашиха много.10Но ангелът им каза: Не се бойте, защото, ето, аз ви благовестявам голяма радост, която ще бъде за целия народ.11Защото днес ви се роди в града на Давид Спасител, който е Христос Господ.12И това ще ви бъде знакът – ще намерите един Младенец, повит и лежащ в ясли.13И внезапно заедно с ангела се появи многобройно небесно войнство, което хвалеше Бога, като казваше:14Слава на Бога във висините и на земята мир между хората, в които е Неговото благоволение!15Щом ангелите си отидоха от тях на небето, овчарите си казаха един на друг: Нека отидем сега във Витлеем, за да видим това, което е станало, което Господ ни изяви.16И дойдоха бързо и намериха Мария и Йосиф, и Младенеца, който лежеше в яслите.17И като видяха, разказаха онова, което им беше известено за това Дете.18И всички, които чуха, се учудиха на това, което овчарите им казаха.19А Мария спазваше всички тези думи и размишляваше за тях в сърцето си.20И овчарите се върнаха, славещи и хвалещи Бога за всичко, което бяха чули и видели, както им беше казано.21И когато се навършиха осем дни и трябваше да обрежат Детето, Му дадоха името Иисус, както беше наречено от ангела, преди да беше заченато в утробата.22А след като се навършиха и дните на очистването им според закона на Мойсей, Го занесоха в Ерусалим, за да Го представят пред Господа,23както е писано в Господния закон, че всяко първородно дете от мъжки пол ще бъде посветено на Господа,24и да принесат в жертва „две гургулици или две гълъбчета“, според казаното в Господния закон.25А в Ерусалим имаше един човек на име Симеон. Този човек беше праведен и благочестив и чакаше Утехата на Израил[1], и Светият Дух беше на него.26На него му беше открито от Светия Дух, че няма да види смърт, докато не види Господния Христос.27И по внушение на Духа той дойде в храма. И когато родителите внесоха Детето Иисус, за да направят за Него според обичая на закона,28той Го взе на ръцете си и благослови Бога, като каза:29Сега, Владетелю, Ти пускаш слугата Си да си отиде в мир, според думата Си.30Защото видяха очите ми спасението,31което си приготвил пред лицето на всички народи;32светлина, която да просвещава езичниците, и за слава на Твоя народ Израил.33А баща Му и майка Му се чудеха на това, което се говореше за Него.34И Симеон ги благослови и каза на майка Му Мария: Ето, това Дете е поставено за падане и ставане на мнозина в Израил и за знамение, против което ще се говори.35Да! И на теб самата меч ще прониже душата ти, за да се открият помислите на много сърца.36Имаше също и една пророчица Анна, дъщеря на Фануил, от асировото племе. Тя беше в много напреднала възраст и беше живяла с мъжа си седем години след девствеността си,37а до осемдесет и четири години живееше като вдовица и не се отделяше от храма, като нощем и денем служеше на Бога в пост и молитва.38И тя, като се приближи в същия час, благодареше на Бога и говореше за Него на всички, които очакваха избавление в Ерусалим[2].39И когато извършиха всичко, което беше според Господния закон, се върнаха в Галилея, в града си Назарет.40А Детето растеше, укрепваше и се изпълваше с мъдрост; и Божията благодат бе на Него[3].41И родителите Му ходеха всяка година в Ерусалим за празника на Пасхата.42А когато Той беше на дванадесет години, те отидоха в Ерусалим на празника според обичая.43Но като изкараха дните и се връщаха, Момчето Иисус остана в Ерусалим, без да знаят родителите Му.44А те, понеже мислеха, че Той е с дружината, изминаха един ден път, като Го търсеха между роднините и познатите си.45И като не Го намериха, се върнаха в Ерусалим и Го търсеха.46И след три дни Го намериха в храма, седнал между законоучителите, да ги слуша и да им задава въпроси.47И всички, които Го слушаха, се чудеха на разума Му и на отговорите Му.48И когато Го видяха, те се смутиха; и майка Му Му каза: Синко, защо постъпи така с нас? Ето, баща Ти и аз се измъчихме да Те търсим.49А Той им каза: Защо да Ме търсите? Не знаете ли, че трябва да съм в това, което е на Моя Отец?50А те не разбраха думата, която им каза.51И Той тръгна надолу с тях и дойде в Назарет, и им се покоряваше. А майка Му пазеше всички тези думи в сърцето си[4].52И Иисус напредваше в мъдрост, в ръст и благоволение пред Бога и хората[5].