1خدا، نوح و پسرانش را بركت داد و به ايشان فرمود: «بارور و زياد شويد و زمين را پُر سازيد.2-3همهٔ حيوانات و خزندگان زمين، پرندگان هوا و ماهيان دريا از شما خواهند ترسيد، زيرا همهٔ آنها را زير سلطهٔ شما قرار دادهام و شما میتوانيد علاوه بر غلات و سبزيجات، از گوشت آنها نيز برای خوراک استفاده كنيد.4اما گوشت را با خونش كه بدان حيات میبخشد نخوريد.5-6كُشتن انسان جايز نيست، زيرا انسان شبيه خدا آفريده شده است. هر حيوانی كه انسانی را بكُشد بايد كشته شود. هر انسانی هم كه انسان ديگری را به قتل برساند، بايد به دست انسان كشته شود.7و اما شما، فرزندان زياد توليد كنيد و زمين را پُر سازيد.»8سپس خدا به نوح و پسرانش فرمود:9-11«من با شما و با نسلهای آيندهٔ شما و حتی با تمام حيوانات، پرندگان و خزندگان عهد میبندم كه بعد از اين هرگز موجودات زنده را بوسيلهٔ طوفان هلاک نكنم و زمين را نيز ديگر بر اثر طوفان خراب ننمايم.12اين است نشان عهد جاودانی من:13رنگينكمان خود را در ابرها میگذارم و اين نشان عهدی خواهد بود كه من با جهان بستهام.14وقتی ابرها را بالای زمين بگسترانم و رنگينكمان ديده شود،15آنگاه قولی را كه به شما و تمام جانداران دادهام به ياد خواهم آورد و ديگر هرگز تمام موجودات زنده بهوسیلهٔ طوفان هلاک نخواهند شد.16-17آری، رنگينكمان نشانهٔ عهد من است با تمام موجودات زندهٔ روی زمين.»18سه پسر نوح كه از كشتی خارج شدند، سام و حام و يافث بودند. (حام پدر قوم كنعان است.)19همه قومهای دنيا از سه پسر نوح به وجود آمدند.20-21نوح به كار كشاورزی مشغول شد و تاكستانی غرس نمود. روزی كه شراب زياد نوشيده بود، در حالت مستی در خيمهاش برهنه خوابيد.22حام، پدر كنعان، برهنگی پدر خود را ديد و بيرون رفته به دو برادرش خبر داد.23سام و يافث با شنيدن اين خبر، ردايی روی شانههای خود انداخته عقبعقب به طرف پدرشان رفتند تا برهنگی او را نبينند. سپس او را با آن ردا پوشانيدند.24-25وقتی نوح به حال عادی برگشت و فهميد كه حام چه كرده است، گفت: «كنعان ملعون باد.[1] برادران خود را بندهٔ بندگان باشد.26-27خداوند سام را بركت دهد و كنعان بندهٔ او باشد. خدا يافث را بركت دهد و او را شريک سعادت سام گرداند، و كنعان بندهٔ او باشد.»28پس از طوفان، نوح ۳۵۰ سال ديگر عمر كرد29و در سن ۹۵۰ سالگی وفات يافت.
پيدايش 9
Верен
از Veren1И Бог благослови Ной и синовете му и им каза: Бъдете плодовити, умножавайте се и напълнете земята!2Ще се страхуват и ще треперят от вас всички земни животни и всички небесни птици; те с всичко, което пълзи по земята, и с всички морски риби са предадени в ръцете ви.3Всичко, което се движи и живее, ще ви бъде за храна; давам ви всичко, също както зелената трева.4Месо обаче с живота му, тоест с кръвта му, да не ядете.5А вашата кръв, кръвта на живота ви, непременно ще изискам; от всяко животно ще я изискам; и от ръката на човека, от ръката на всеки негов брат ще изискам живота на човека.6Който пролее човешка кръв, и неговата кръв от човек ще се пролее; защото по Божия образ направи Бог човека.7А вие бъдете плодовити и се множете, разпространявайте се по земята и се умножавайте по нея.8После Бог говори на Ной и на синовете му с него и каза:9Ето, Аз поставям завета Си с вас и с потомството ви след вас,10и с всичко живо, което е с вас – птиците, добитъка и всичките земни животни, които са с вас – с всяко земно животно от всичко, което е излязло от ковчега.11Поставям завета Си с вас, че няма вече да се изтреби всяка плът от водите на потопа и няма вече да настане потоп да опустоши земята.12И Бог каза: Ето знакът на завета, който Аз поставям до вечни поколения между Мен и вас, и всяко живо същество, което е с вас:13поставям дъгата Си в облака, и тя ще бъде знак на завета между Мен и земята.14Когато докарам облака на земята, дъгата ще се яви в облака,15и ще си спомня завета Си, който е между Мен и вас, и всяко живо същество от всяка плът, и водите няма вече да станат потоп, за да изтребят всяка плът.16Дъгата ще бъде в облака и ще я гледам, за да помня вечния завет между Бога и всяко живо същество от всяка плът, което е на земята.17И Бог каза на Ной: Това е белегът на завета, който поставих между Мен и всяка плът, която е на земята.18А синовете на Ной, които излязоха от ковчега, бяха Сим, Хам и Яфет. А Хам беше баща на Ханаан.19Тези трима бяха синове на Ной и от тях се насели цялата земя.20И Ной започна да обработва земята и насади лозе.21И като пи от виното, се опи и се разголи в шатрата си.22И Хам, бащата на Ханаан, видя голотата на баща си и каза на двамата си братя отвън.23А Сим и Яфет взеха една дреха и като я сложиха двамата на раменете си, пристъпиха заднишком и покриха голотата на баща си; а лицата им гледаха назад и не видяха голотата на баща си.24И когато Ной изтрезня от виното си и разбра какво му беше направил по-младият му син, каза:25Проклет да е Ханаан; слуга на слуги да бъде на братята си!26Каза още: Благословен ГОСПОД, Бог на Сим; и Ханаан да му бъде слуга!27Бог да разшири Яфет, и да се засели в шатрите на Сим; и Ханаан да му бъде слуга!28И след потопа Ной живя триста и петдесет години.29И всичките дни на Ной станаха деветстотин и петдесет години, и умря.