پيدايش 44 | کتاب مقدس، ترجمۀ معاصر

کتاب مقدس، ترجمۀ معاصر

جام گمشدهٔ يوسف

1 وقتی برادران يوسف آمادهٔ حركت شدند، يوسف به ناظر خانه خود دستور داد كه كيسههای آنها را تا حدی كه میتوانستند ببرند از غله پُر كند و پول هر يک را در دهانهٔ كيسهاش بگذارد. 2 همچنين به ناظر دستور داد كه جام نقرهاش را با پولهای پرداخت شده در كيسه بنيامين بگذارد. ناظر آنچه كه يوسف به او گفته بود انجام داد. 3 برادران صبح زود برخاسته، الاغهای خود را بار كردند و به راه افتادند. 4-5 اما هنوز از شهر زياد دور نشده بودند كه يوسف به ناظر گفت: «به دنبال ايشان بشتاب و چون به آنها رسيدی بگو: ”چرا به عوض خوبی بدی كرديد؟ چرا جام مخصوص سَروَر مرا كه با آن شراب مینوشد و فال میگيرد دزديديد؟“» 6 ناظر چون به آنها رسيد، هر آنچه به او دستور داده شده بود، به ايشان گفت. 7 آنها به وی پاسخ دادند: «چرا سَروَر ما چنين سخنانی میگويد؟ قسم میخوريم كه مرتكب چنين عمل زشتی نشدهايم. 8 مگر ما پولهايی را كه دفعهٔ پيش در كيسههای خود يافتيم نزد شما نياورديم؟ پس چطور ممكن است طلا يا نقرهای از خانهٔ اربابت دزديده باشيم؟ 9 جام را پيش هر كس كه پيدا كردی او را بكش و بقيهٔ ما هم بردهٔ سَروَرمان خواهيم شد.» 10 ناظر گفت: «بسيار خوب، ولی فقط همان كسی كه جام را دزديده باشد، غلام من خواهد شد و بقيهٔ شما میتوانيد برويد.» 11 آنگاه همگی با عجله كيسههای خود را از پشت الاغ بر زمين نهادند و آنها را باز كردند. 12 ناظر جستجوی خود را از برادر بزرگتر شروع كرده، به كوچكتر رسيد و جام را در كيسهٔ بنيامين يافت. 13 برادران از شدت ناراحتی لباسهای خود را پاره كردند و كيسهها را بر الاغها نهاده، به شهر بازگشتند. 14 وقتی يهودا و ساير برادرانش به خانه يوسف رسيدند، او هنوز در آنجا بود. آنها نزد او به خاک افتادند. 15 يوسف از ايشان پرسيد: «چرا اين كار را كرديد؟ آيا نمیدانستيد مردی چون من به كمک فال میتواند بفهمد چه كسی جامش را دزديده است؟» 16 يهودا گفت: «در جواب سَروَر خود چه بگوييم؟ چگونه میتوانيم بیگناهی خود را ثابت كنيم؟ خواست خداست كه به سزای اعمال خود برسيم. اينک برگشتهايم تا همگی ما و شخصی كه جام نقره در كيسهاش يافت شده، غلامان شما شويم.» 17 يوسف گفت: «نه، فقط شخصی كه جام را دزديده است غلام من خواهد بود. بقيه شما میتوانيد نزد پدرتان بازگرديد.» 18 يهودا جلو رفته، گفت: «ای سَروَر، میدانم كه شما چون فرعون مقتدر هستيد، پس بر من خشمگين نشويد و اجازه دهيد مطلبی به عرض برسانم. 19 دفعه اول كه به حضور شما رسيديم، از ما پرسيديد كه آيا پدر و برادر ديگری داريم؟ 20 عرض كرديم، بلی. پدر پيری داريم و برادر كوچكی كه فرزندِ زمانِ پيری اوست. اين پسر برادری داشت كه مرده است و او اينک تنها پسر مادرش میباشد و پدرمان او را خيلی دوست دارد. 21 دستور داديد آن برادر كوچكتر را به حضورتان بياوريم تا او را ببينيد. 22 عرض كرديم كه اگر آن پسر از پدرش جدا شود، پدرمان خواهد مرد. 23 ولی به ما گفتيد ديگر به مصر برنگرديم مگر اين كه او را همراه خود بياوريم. 24 پس نزد غلامت پدر خويش برگشتيم و آنچه به ما فرموده بوديد، به او گفتيم. 25 وقتی او به ما گفت كه دوباره به مصر برگرديم و غله بخريم، 26 گفتيم كه نمیتوانيم به مصر برويم مگر اين كه اجازه بدهی برادر كوچک خود را نيز همراه ببريم. چون اگر او را با خود نبريم حاكم مصر ما را به حضور نخواهد پذيرفت. 27 پدرمان به ما گفت: ”شما میدانيد كه همسرم راحيل فقط دو پسر داشت. 28 يكی از آنها رفت و ديگر برنگشت. بدون شک حيوانات وحشی او را دريدند و من ديگر او را نديدم. 29 اگر برادرش را هم از من بگيريد و بلايی بر سرش بيايد، پدر پيرتان از غصه خواهد مُرد.“ 30-31 حال، ای سَروَر، اگر نزد غلامت، پدر خود برگردم و اين جوان كه جان پدرمان به جان او بسته است همراه من نباشد، پدرم از غصه خواهد مُرد. آن وقت ما مسئول مرگ پدر پيرمان خواهيم بود. 32 من نزد پدرم ضامن جان اين پسر شدم و به او گفتم كه هرگاه او را سالم برنگردانم، گناهش تا ابد به گردن من باشد. 33 بنابراين التماس میكنم مرا به جای بنيامين در بندگی خويش نگاه داريد و اجازه دهيد كه او همراه سايرين نزد پدرش برود. 34 زيرا چگونه میتوانم بدون بنيامين نزد پدرم برگردم و بلايی را كه بر سر پدرم میآيد ببينم؟»

Верен

از Veren

1 После заповяда на домакина си, като му каза: Напълни чувалите на мъжете с храна, колкото могат да носят, и сложи парите на всекиго отгоре в чувала му, 2 и сложи чашата ми, сребърната чаша, отгоре в чувала на най-младия, с парите за житото му. И той направи според това, което каза Йосиф. 3 На сутринта, щом съмна, изпратиха мъжете и магаретата им. 4 А когато бяха излезли от града и не се бяха отдалечили много, Йосиф каза на домакина си: Стани, тичай след мъжете и като ги стигнеш, им кажи: Защо върнахте зло за добро? 5 Не е ли тази чашата, с която пие господарят ми, и с която даже гадае? Зле постъпихте, като сторихте това. 6 И домакинът ги настигна и им каза тези думи. 7 А те му казаха: Защо говори господарят ни такива думи? Не, слугите ти няма да направят такова нещо! 8 Ето, ние ти върнахме от ханаанската земя парите, които намерихме отгоре в чувалите си; и как бихме откраднали сребро или злато от дома на господаря ти? 9 Този от слугите ти, у когото се намери, нека умре, а също и ние нека бъдем роби на господаря ти! 10 А той каза: Нека бъде според думите ви: у когото се намери, той ще ми бъде роб, а вие ще бъдете невинни. 11 Тогава те бързо снеха чувалите си на земята и всеки отвори своя чувал. 12 И той претърси, като започна от най-възрастния и свърши с най-младия; и чашата се намери в чувала на Вениамин. 13 Тогава раздраха дрехите си, натовариха всеки магарето си и се върнаха в града. 14 И Юда и братята му дойдоха в дома на Йосиф – а той още беше там – и паднаха пред него на земята. 15 И Йосиф им каза: Какво е това, което сторихте? Не знаете ли, че човек като мен може да гадае? 16 Тогава Юда каза: Какво да кажем на господаря си? Какво да говорим и как да се оправдаем? Бог откри неправдата на слугите ти; ето, слуги сме на господаря си, както ние, така и онзи, у когото се намери чашата. 17 Но Йосиф каза: Не, това няма да сторя! Онзи, у когото се намери чашата, той ще ми бъде слуга, а вие си идете с мир при баща си. 18 Тогава Юда се приближи до него и каза: Моля ти се, господарю мой, позволи на слугата си да каже една дума в ушите на господаря си, и да не пламне гневът ти против слугата ти, защото ти си като фараона. 19 Господарят ми попита слугите си, като каза: Имате ли баща или брат? 20 И казахме на господаря ми: Имаме стар баща и малко дете на старостта му, а неговият брат умря, така че само той остана от майка си, и баща му го обича. 21 И ти каза на слугите си: Доведете ми го, за да го видя с очите си. 22 И ние казахме на господаря ми: Детето не може да остави баща си, защото, ако остави баща си, той ще умре. 23 А ти каза на слугите си: Ако не слезе с вас най-малкият ви брат, няма да видите вече лицето ми. 24 И отидохме при слугата ти, баща ни, и му разказахме това, което беше казал моят господар. 25 А когато баща ни каза: Идете пак, купете ни малко храна; 26 ние казахме: Не можем да слезем. Ако най-младият ни брат е с нас, тогава ще слезем, защото не можем да видим лицето на човека, ако най-младият ни брат не е с нас. 27 И слугата ти, баща ни, ни каза: Вие знаете, че жена ми ми роди двама сина: 28 Единият излезе от мен и си казах: Сигурно звяр го е разкъсал; и досега не съм го видял; 29 и ако ми отнемете и този, и му се случи нещастие, ще свалите бялата ми коса със скръб в Шеол. 30 И сега, ако отида при слугата ти, баща ни, и момчето не е с нас, понеже душата му е свързана с неговата душа, 31 като види, че момчето го няма, ще умре. И слугите ти ще свалят бялата коса на слугата ти, баща ни, със скръб в Шеол. 32 Защото слугата ти стана поръчител пред баща си за момчето, като каза: Ако не ти го доведа, тогава ще бъда завинаги виновен пред баща си. 33 И сега, моля ти се, нека слугата ти остане вместо момчето слуга на господаря ми, а момчето нека отиде с братята си. 34 Защото как да отида аз при баща си, ако момчето не е с мен? Да не видя злото, което ще сполети баща ми!