پيدايش 39 | کتاب مقدس، ترجمۀ معاصر

کتاب مقدس، ترجمۀ معاصر

يوسف و زن فوطيفار

1 و اما يوسف به دست تاجران اسماعيلی به مصر برده شد. فوطيفار كه يكی از افسران فرعون و رئيس محافظان دربار بود، او را از ايشان خريد. 2 خداوند يوسف را در خانهٔ اربابش بسيار بركت میداد، به طوری كه آنچه يوسف میكرد موفقيت آميز بود. 3 فوطيفار متوجه اين موضوع شده و دريافته بود كه خداوند با يوسف میباشد. 4 از اين رو يوسف مورد لطف اربابش قرار گرفت. طولی نكشيد كه فوطيفار وی را بر خانه و كليه امور تجاری خود ناظر ساخت. 5 خداوند فوطيفار را به خاطر يوسف بركت داد چنانكه تمام امور خانهٔ او به خوبی پيش میرفت و محصولاتش فراوان و گلههايش زياد میشد. 6 پس فوطيفار مسئوليت ادارهٔ تمام اموال خود را به دست يوسف سپرد و ديگر او برای هيچ چيز فكر نمیكرد جز اين كه چه غذايی بخورد. يوسف جوانی خوشاندام و خوشقيافه بود. 7 پس از چندی، نظر همسر فوطيفار به يوسف جلب شد و به او پيشنهاد كرد كه با وی همبستر شود. 8 اما يوسف نپذيرفت و گفت: «اربابم آنقدر به من اعتماد دارد كه هر آنچه در اين خانه است به من سپرده 9 و تمام اختيار اين خانه را به من داده است. او چيزی را از من مضايقه نكرده جز تو را كه همسر او هستی. پس چگونه مرتكب چنين عمل زشتی بشوم؟ اين عمل، گناهی است نسبت به خدا.» 10 اما او دست بردار نبود و هر روز از يوسف میخواست كه با وی همبستر شود. ولی يوسف به سخنان فريبنده او گوش نمیداد و تا آنجا كه امكان داشت از وی دوری میكرد. 11 روزی يوسف طبق معمول به كارهای منزل رسيدگی میكرد. آن روز شخص ديگری هم در خانه نبود. 12 پس آن زن چنگ به لباس او انداخته، گفت: «با من بخواب.» ولی يوسف از چنگ او گريخت و از منزل خارج شد، اما لباسش در دست وی باقی ماند. 13 آن زن چون وضع را چنين ديد، 14-15 با صدای بلند فرياد زده، خدمتكاران را به كمک طلبيد و به آنها گفت: «شوهرم اين غلام عبرانی را به خانه آورد، حالا او ما را رسوا میسازد! او به اتاقم آمد تا به من تجاوز كند، ولی چون مقاومت كردم و فرياد زدم، فرار كرد و لباس خود را جا گذاشت.» 16 پس آن زن لباس را نزد خود نگاه داشت و وقتی شوهرش به منزل آمد 17 داستانی را كه ساخته بود، برايش چنين تعريف كرد: «آن غلامِ عبرانی كه به خانه آوردهای میخواست به من تجاوز كند، 18 ولی من با داد و فرياد، خود را از دستش نجات دادم. او گريخت، ولی لباسش را جا گذاشت.» 19 فوطيفار چون سخنان زنش را شنيد، بسيار خشمگين شد 20 و يوسف را به زندانی كه ساير زندانيان پادشاه در آن در زنجير بودند انداخت. 21 اما در آنجا هم خداوند با يوسف بود و او را بركت میداد و وی را مورد لطف رئيس زندان قرار داد. 22 طولی نكشيد كه رئيس زندان، يوسف را مسئول ادارهٔ زندان نمود، به طوری كه همهٔ زندانيان زير نظر او بودند. 23 رئيس زندان در مورد كارهايی كه به يوسف سپرده بود نگرانی نداشت، زيرا خداوند با يوسف بود و او را در انجام كارهايش موفق میساخت.

Верен

از Veren

1 А Йосиф беше отведен в Египет и египтянинът Петефрий, придворен на фараона, началник на телохранителите, го купи от ръката на исмаиляните, които го доведоха там. 2 И ГОСПОД беше с Йосиф^[1] и той благоуспяваше и живееше в дома на господаря си, египтянина. 3 И като видя господарят му, че ГОСПОД беше с него^[2], и че ГОСПОД правеше да успява в ръката му всичко, което вършеше, 4 Йосиф намери благоволение пред него^[3] и му служеше. И той го постави за настоятел на дома си и предаде в ръката му всичко, което имаше. 5 И откакто го постави за настоятел на дома си и на всичко, което имаше, ГОСПОД благослови дома на египтянина заради Йосиф. И ГОСПОДНОТО благословение беше върху всичко, което имаше в дома и по нивите. 6 И Петефрий остави всичко, което имаше, в ръката на Йосиф и освен хляба, който ядеше, не знаеше нищо за онова, което притежаваше. А Йосиф беше строен и красив. 7 И след време жената на господаря му хвърли око на Йосиф и му каза: Легни с мен! 8 Но той отказа и каза на жената на господаря си: Ето, господарят ми не се грижи за нищо от онова, което ми е поверил в дома, и предаде в ръката ми всичко, което има. 9 В този дом няма никой по-голям от мен, нито е задържал от мен друго нещо освен теб, защото си му жена. И как да направя аз това голямо зло и да съгреша пред Бога? 10 И при все че тя говореше на Йосиф всеки ден, той не я послуша да лежи с нея и да бъде с нея. 11 А един ден Йосиф влезе в къщата, за да върши работата си, и никой от домашните не беше там в къщата. 12 И тя го хвана за дрехата и му каза: Легни с мен! Но той остави дрехата си в ръката ѝ, избяга и излезе вън. 13 А като видя, че остави дрехата си в ръката ѝ и избяга вън, 14 тя извика домашните си и им говори, като каза: Вижте, доведе ни мъж евреин, за да се поругае с нас! Той влезе при мен, за да лежи с мен, но аз извиках с висок глас, 15 а той, като чу, че извиках с висок глас, остави дрехата си при мен и избяга, и излезе вън. 16 И тя задържа дрехата му при себе си, докато си дойде господарят му у дома. 17 И му говори според тези думи и каза: Еврейският слуга, когото си ни довел, влезе при мен, за да се поругае с мен, 18 но като извиках с висок глас, той остави дрехата си при мен и избяга вън. 19 Когато господарят му чу думите, които му говори жена му, като каза: Така ми стори слугата ти! – гневът му пламна. 20 И господарят му взе Йосиф и го хвърли в крепостната тъмница, в мястото, където бяха затворени царските затворници. И той остана там, в крепостната тъмница. 21 Но ГОСПОД беше с Йосиф^[4] и оказваше милост към него и му даде благоволение пред очите на тъмничния началник^[5]. 22 И тъмничният началник предаде в ръката на Йосиф всичките затворници, които бяха в крепостната тъмница. И за всичко, което се вършеше там, той беше разпоредник. 23 Тъмничният началник не наглеждаше нищо от онова, което беше в ръката на Йосиф; защото ГОСПОД беше с него и ГОСПОД правеше да благоуспява всичко, което той вършеше.