پيدايش 22 | کتاب مقدس، ترجمۀ معاصر

کتاب مقدس، ترجمۀ معاصر

امتحان ابراهيم

1 مدتی گذشت و خدا خواست ابراهيم را امتحان كند. پس او را ندا داد: «ای ابراهيم!» ابراهيم جواب داد: «بلی، خداوندا!» 2 خدا فرمود: «يگانه پسرت يعنی اسحاق را كه بسيار دوستش میداری برداشته، به سرزمين موريا برو و در آنجا وی را بر يكی از كوههايی كه به تو نشان خواهم داد به عنوان هديهٔ سوختنی، قربانی كن!» 3 ابراهيم صبح زود برخاست و مقداری هيزم جهت آتش قربانی تهيه نمود، الاغ خود را پالان كرد و پسرش اسحاق و دو نفر از نوكرانش را برداشته، به سوی مكانی كه خدا به او فرموده بود، روانه شد. 4 پس از سه روز راه، ابراهيم آن مكان را از دور ديد. 5 پس به نوكران خود گفت: «شما در اينجا پيش الاغ بمانيد تا من و پسرم به آن مكان رفته، عبادت كنيم و نزد شما برگرديم.» 6 ابراهيم هيزمی را كه برای قربانی سوختنی آورده بود، بر دوش اسحاق گذاشت و خودش كارد و وسيلهای را كه با آن آتش روشن میكردند برداشت و با هم روانه شدند. 7 اسحاق پرسيد: «پدر، ما هيزم و آتش با خود داريم، اما برهٔ قربانی كجاست؟» 8 ابراهيم در جواب گفت: «پسرم، خدا برهٔ قربانی را مهيا خواهد ساخت.» و هر دو به راه خود ادامه دادند. 9 وقتی به مكانی كه خدا به ابراهيم فرموده بود رسيدند، ابراهيم قربانگاهی بنا كرده، هيزم را بر آن نهاد و اسحاق را بسته او را بر هيزم گذاشت. 10 سپس او كارد را بالا برد تا اسحاق را قربانی كند. 11 در همان لحظه، فرشتهٔ خداوند از آسمان ابراهيم را صدا زده گفت: «ابراهيم! ابراهيم!» او جواب داد: «بلی خداوندا!» 12 فرشته گفت: «كارد را بر زمين بگذار و به پسرت آسيبی نرسان. الان دانستم كه مطيع خدا هستی، زيرا يگانه پسرت را از او دريغ نداشتی.» 13 آنگاه ابراهيم قوچی را ديد كه شاخهايش در بوتهای گير كرده است. پس رفته قوچ را گرفت و آن را در عوض پسر خود به عنوان هديهٔ سوختنی قربانی كرد. 14 ابراهيم آن مكان را«يهوه يری» (يعنی«خداوند تدارک میبيند») ناميد كه تا به امروز به همين نام معروف است. 15 بار ديگر فرشتهٔ خداوند از آسمان ابراهيم را صدا زده، به او گفت: 16 «خداوند میگويد به ذات خود قسم خوردهام كه چون مرا اطاعت كردی و حتی يگانه پسرت را از من دريغ نداشتی، 17 تو را چنان بركت دهم كه نسل تو مانند ستارگان آسمان و شنهای دريا بیشمار گردند. آنها بر دشمنان خود پيروز شده، 18 موجب بركت همهٔ قومهای جهان خواهند گشت، زيرا تو مرا اطاعت كردهای.» 19 پس ايشان نزد نوكران باز آمده، به سوی منزل خود در بئرشِبَع حركت كردند.

نسل ناحور

20-23 بعد از اين واقعه، به ابراهيم خبر رسيد كه مِلْكَه همسر ناحور برادر ابراهيم، هشت پسر زاييده است. اسامی آنها از اين قرار بود: پسر ارشدش عوص، و بعد بوز، قموئيل (پدر ارام)، كاسد، حزو، فلداش، يدلاف و بتوئيل (پدر ربكا). 24 ناحور همچنين از كنيز خود به اسم رئومه، چهار فرزند ديگر داشت به نامهای طابح، جاحم، تاحش و معكه.

Верен

از Veren

1 След тези събития Бог изпита Авраам и му каза: Аврааме! А той каза: Ето ме. 2 И Бог каза: Вземи сега сина си, единствения си син, когото обичаш, Исаак, и иди в местността Мория и го принеси там във всеизгаряне на един от хълмовете, за който ще ти кажа! 3 И на сутринта Авраам подрани и оседла магарето си, и взе със себе си и двама от слугите си, и сина си Исаак; и като нацепи дърва за всеизгарянето, стана и отиде на мястото, за което Бог му беше казал. 4 На третия ден Авраам повдигна очи и видя отдалеч мястото. 5 Тогава Авраам каза на слугите си: Вие останете тук с магарето, а аз и момчето ще отидем там, и като се поклоним, ще се върнем при вас. 6 И Авраам взе дървата за всеизгарянето и ги натовари на сина си Исаак, а той взе в ръката си огъня и ножа и двамата отидоха заедно. 7 Тогава Исаак продума на баща си Авраам и каза: Татко мой! А той каза: Ето ме, сине мой. И Исаак каза: Ето огъня и дървата, а къде е агнето за всеизгарянето? 8 И Авраам каза: Сине мой, Бог ще си предвиди агнето за всеизгаряне. И двамата вървяха заедно. 9 А като стигнаха на мястото, за което Бог му беше казал, Авраам издигна там олтар, нареди дървата и като върза сина си Исаак, го сложи на олтара върху дървата. 10 И Авраам протегна ръката си и взе ножа да заколи сина си. 11 Тогава Ангелът ГОСПОДЕН му извика от небето и каза: Аврааме, Аврааме! И той каза: Ето ме. 12 И Ангелът каза: Да не вдигнеш ръката си върху момчето и да не му направиш нищо; защото сега познах, че ти се боиш от Бога, понеже не задържа от Мен и сина си, единствения си син. 13 Тогава Авраам повдигна очи и видя, и ето, зад него един овен заплетен с рогата си в един храст. И Авраам отиде, взе овена и го принесе във всеизгаряне вместо сина си. 14 И Авраам нарече това място: ГОСПОД ще предвидиЙахве-ире. И според това се казва и до днес: На хълма ГОСПОД ще предвиди. 15 Тогава втори път Ангелът ГОСПОДЕН извика на Авраам от небето и каза: 16 В Себе Си се заклевам, заявява ГОСПОД, че понеже направи това нещо и не задържа сина си, единствения си син, 17 ще те благословя премного и ще умножа и преумножа потомството ти като небесните звезди и като пясъка на морския бряг, и потомството ти ще завладее портата на враговете си. 18 В твоето потомство ще се благославят всичките народи на земята, защото си послушал гласа Ми. 19 И така, Авраам се върна при слугите си, и станаха и отидоха заедно във Вирсавее. И Авраам се засели във Вирсавее. 20 А след тези събития съобщиха на Авраам, като казаха: Ето, и Мелха роди синове на брат ти Нахор: 21 първородния му Уз, брат му Вуз, Камуил, бащата на Арам, 22 Кесед, Азав, Фалдес, Едлаф и Ватуил. 23 А Ватуил роди Ревека. Тези осем сина роди Мелха на Нахор, брата на Авраам. 24 И наложницата му, на име Ревма, роди Тевек, Гаам, Тахас и Мааха.