1وقتی ابرام نود و نه ساله بود، خداوند بر او ظاهر شد و فرمود: «من خدای قادر مطلق هستم. از من اطاعت كن و آنچه راست است بجا آور.2با تو عهد میبندم كه نسل تو را زياد كنم.»3-4ابرام به خاک افتاد و خدا به وی گفت: «من با تو عهد میبندم كه قومهای بسيار از تو به وجود آورم.5از اين پس نام تو ابرام نخواهد بود، بلكه ابراهيم؛[1] زيرا من تو را پدر قومهای بسيار میسازم.6نسل تو را زياد میكنم و از آنها قومها و پادشاهان به وجود میآورم.7من عهد خود را تا ابد با تو و بعد از تو با فرزندانت، نسل اندر نسل برقرار میكنم. من خدای تو هستم و خدای فرزندانت نيز خواهم بود.8تمامی سرزمين كنعان را كه اكنون در آن غريب هستی، تا ابد به تو و به نسل تو خواهم بخشيد و خدای ايشان خواهم بود.»9-11خدا به ابراهيم فرمود: «وظيفهٔ تو و فرزندانت و نسلهای بعد، اين است كه عهد مرا نگاه داريد. تمام مردان و پسران شما بايد ختنه شوند تا بدين وسيله نشان دهند كه عهد مرا پذيرفتهاند.12«هر پسر هشت روزه بايد ختنه شود. اين قانون شامل تمام مردان خانهزاد و زرخريد هم میشود.13همه بايد ختنه شوند و اين نشانی بر بدن شما خواهد بود از عهد جاودانی من.14هر کس نخواهد ختنه شود، بايد از قومِ خود طرد شود، زيرا عهد مرا شكسته است.»15خدا همچنين فرمود: «اما در خصوص سارای، زن تو: بعد از اين ديگر او را سارای مخوان. نام او ساره (يعنی ”شاهزاده“) خواهد بود.16من او را بركت خواهم داد و از وی به تو پسری خواهم بخشيد. بلی، او را بركت خواهم داد و از او قومها به وجود خواهم آورد. از ميان فرزندان تو، پادشاهان خواهند برخاست.»17آنگاه ابراهيم سجده كرد و خنديد و در دل خود گفت: «آيا برای مرد صد ساله پسری متولد شود و ساره در نود سالگی بزايد؟»18پس به خدا عرض كرد: «خداوندا، همان اسماعيل را منظور بدار.»19ولی خدا فرمود: «مطمئن باش خودِ ساره برای تو پسری خواهد زاييد و تو نام او را اسحاق (يعنی ”خنده“) خواهی گذاشت. من عهد خود را با او و نسل وی تا ابد برقرار خواهم ساخت.20اما در مورد اسماعيل نيز تقاضای تو را اجابت نمودم و او را بركت خواهم داد و نسل او را چنان زياد خواهم كرد كه قوم بزرگی از او به وجود آيد. دوازده امير از ميان فرزندان او برخواهند خاست.21اما عهد خود را با اسحاق كه ساره او را سال ديگر در همين موقع برای تو خواهد زاييد، استوار میسازم.»22آنگاه خدا از سخن گفتن با ابراهيم باز ايستاد و از نزد او رفت.23سپس ابراهيم، فرزندش اسماعيل و ساير مردان و پسرانی را كه در خانهاش بودند، چنانكه خدا فرموده بود ختنه كرد.24-27در آن زمان ابراهيم نود و نه ساله و اسماعيل سيزده ساله بود. هر دو آنها در همان روز با ساير مردان و پسرانی كه در خانهاش بودند، چه خانهزاد و چه زرخريد، ختنه شدند.
پيدايش 17
Верен
از Veren1Когато Аврам беше на деветдесет и девет години, ГОСПОД се яви на Аврам и му каза: Аз съм Бог Всемогъщият[1]. Ходи пред Мен и бъди непорочен!2И ще поставя завета Си между Мен и теб и ще те умножа твърде много.3Тогава Аврам падна на лицето си; и Бог му говори и каза:4Ето, Моят завет е с теб и ти ще станеш отец на множество народи.5Няма вече да се наричаш Аврам[2], а името ти ще бъде Авраам[3]; защото те направих отец на множество народи.6Ще те направя много плодовит и ще произведа народи от теб, и царе ще произлязат от теб[4].7И ще утвърдя завета Си между Мен и теб и потомците ти след теб през всичките им поколения за вечен завет, че ще бъда Бог на теб и на потомството ти след теб.8На теб и на потомството ти след теб ще дам земята, в която си чужденец, за вечно притежание, цялата ханаанска земя; и ще им бъда Бог.9И Бог каза на Авраам: Пази завета ми, ти и потомците ти след теб, през всичките им поколения.10Ето Моят завет, който трябва да пазите между Мен и вас и потомците ти след теб: всеки между вас от мъжки пол да се обрязва[5].11Да обрязвате краекожието на плътта си; това ще бъде знак на завета между Мен и вас.12Всяко мъжко дете между вас във всичките ви поколения да се обрязва, като стане на осем дни, както роденото у дома ти, така и онова, което не е от твоето потомство, купено с пари от някой чужденец.13Непременно да се обрязва и роденият у дома ти, и купеният с парите ти. Моят завет в плътта ви ще бъде вечен завет.14А необрязаният от мъжки пол, чието краекожие на плътта не е обрязано, тази душа да се изтреби измежду народа си, защото е нарушил завета Ми.15И Бог каза на Авраам: Не наричай вече Сарая жена си Сарая; а СараКнягиня да бъде името ѝ.16Аз ще я благословя, и ще ти дам и син от нея. И ще я благословя, и тя ще стане майка на народи; царе на народи ще произлязат от нея[6].17Тогава Авраам падна на лицето си и се засмя, и каза в сърцето си: На стогодишен човек ли ще се роди дете? И деветдесетгодишната Сара ли ще роди?18И Авраам каза на Бога: Дано Исмаил да е жив пред Теб!19Но Бог каза: Не, жена ти Сара ще ти роди син, и ще го наречеш Исаак[7]. И ще поставя завета си с него за вечен завет, за потомството му след него.20И за Исмаил те послушах. Ето, благослових го и ще го направя плодовит, и ще го преумножа; дванадесет князе ще се родят от него и ще го направя велик народ.21Но завета Си ще утвърдя с Исаак, когото Сара ще ти роди догодина по това време.22А като престана да говори с Авраам, Бог възлезе от него.23В същия този ден Авраам взе сина си Исмаил, всичките родени в дома му и всичките купени с парите му, всеки от мъжки пол между хората на Авраамовия дом, и обряза краекожието на плътта им, както Бог му казаст. 10;.24Авраам беше на деветдесет и девет години, когато беше обрязано краекожието на плътта му.25А синът му Исмаил беше на тринадесет години, когато беше обрязано краекожието на плътта му.26В същия този ден се обрязаха Авраам и синът му Исмаил.27И всичките мъже от дома му – както родените в дома, така и купените от чужденци с пари, се обрязаха заедно с негост. 10;.