يوشع‌ 8 | کتاب مقدس، ترجمۀ معاصر

کتاب مقدس، ترجمۀ معاصر

تسخير و خرابی شهر عای

1 خداوند به يوشع فرمود: «ترس و واهمه را از خود دور كن! برخيز و تمام سربازان را همراه خود بردار و به عای روانه شو. من پادشاه آنجا را به دست تو تسليم میكنم. مردم و شهر و زمين عای از آن تو خواهند شد. 2 با ايشان همانطور رفتار كن كه با پادشاه اريحا و مردم آنجا رفتار نمودی. اما اين بار چارپایان و غنايم شهر را میتوانيد ميان خود قسمت كنيد. در ضمن برای حمله به دشمن در پشت آن شهر، يک كمينگاه بساز.» 3 پس يوشع و تمام لشكر او آمادهٔ حمله به عای شدند. يوشع سی هزار تن از افراد دلير خود را انتخاب كرد تا آنها را شبانه به عای بفرستد. 4 او به آنها اين دستور را داد: «در پشت شهر در كمين بنشينيد، ولی از شهر زياد دور نشويد و برای حمله آماده باشيد. 5 نقشهٔ ما چنين است: من و افرادم به شهر نزديک خواهيم شد. مردان شهر مانند دفعهٔ پيش به مقابلهٔ ما برخواهند خاست. در اين هنگام ما عقبنشينی میكنيم. 6 آنها به گمان اينكه مانند دفعهٔ پيش در حال فرار هستيم به تعقيب ما خواهند پرداخت و بدين ترتيب از شهر دور خواهند شد. 7 بعد، شما از كمينگاه بيرون بياييد و به داخل شهر حمله كنيد، زيرا خداوند آن را به دست شما تسليم كرده است. 8 چنانكه خداوند فرموده است، شهر را بسوزانيد. اين يک دستور است.» 9 پس آنها همان شب روانه شده، در کمینگاه بين بيتئيل و غرب عای پنهان شدند. اما يوشع و بقيهٔ لشكر در اردوگاه ماندند. 10 روز بعد، صبح زود يوشع سربازان خود را صفآرايی نمود و خود با بزرگان اسرائيل در پيشاپيش لشكر به سوی عای حركت كرد. 11-13 آنها در سمت شمالی شهر در كنار درهای كه بين آنها و شهر قرار داشت توقف كردند. يوشع پنج هزار نفر ديگر را هم فرستاد تا به سی هزار نفری كه در كمينگاه بودند ملحق شوند. خود او با بقيهٔ نفرات، آن شب در همان دره ماند. 14 پادشاه عای با ديدن لشكر اسرائيل در آن سوس دره، با لشكر خود برای مقابله با آنها به دشت اردن فت، غافل از اينكه عدهٔ زيادی از اسرائیلیها در پشت شهر در كمين نشستهاند. 15 يوشع و لشكر اسرائيل برای اينكه وانمود كنند كه از دشمن شكست خوردهاند، در بيابان پا به فرار گذاشتند. 16 به تمام مردان عای دستور داده شد به تعقيب آنها بپردازند. آنها برای تعقيب يوشع از شهر خارج شدند، 17 به طوری که در عای و بيتئيل يک سرباز هم باقی نماند و دروازهها نيز به روی اسرائیلیها باز بود! 18 آنگاه خداوند به يوشع فرمود: «نيزهٔ خود را به سوی عای دراز كن، زيرا آن را به تو دادهام.» يوشع چنين كرد. 19 سربازانی كه در كمينگاه منتظر بودند وقتی اين علامت را كه يوشع داده بود ديدند، از كمينگاه بيرون آمده، به شهر هجوم بردند و آن را به آتش كشيدند. 20-21 سربازان عای وقتی به پشت سر نگاه كردند و ديدند دود غليظی آسمان شهرشان را فرا گرفته است دست و پايشان چنان سست شد كه قدرت فرار كردن هم از آنها سلب گرديد. يوشع و همراهانش چون دود را بر فراز شهر ديدند فهميدند سربازانی كه در کمینگاه بودند به شهر حملهور شدهاند، پس خودشان هم بازگشتند و به كشتار تعقيبكنندگان خود پرداختند. 22 از طرف ديگر، سربازان اسرائيلی كه در داخل شهر بودند بيرون آمده، به دشمن حمله كردند. به اين ترتيب سربازان عای از دو طرف به دام سپاه اسرائيل افتادند و همه كشته شدند. 23 تنها كسی كه زنده ماند پادشاه عای بود كه او را هم اسير كرده، نزد يوشع آوردند. 24 لشكر اسرائيل پس از اينكه افراد دشمن را در خارج شهر كشتند، به عای وارد شدند تا بقيهٔ اهالی شهر را نيز از دم شمشير بگذرانند. 25 در آن روز، تمام جمعيت شهر كه تعدادشان بالغ بر دوازده هزار نفر بود، هلاک شدند، 26 زيرا يوشع نيزهٔ خود را كه به سوی عای دراز نموده بود، به همان حالت نگاه داشت تا موقعی كه همهٔ مردم آن شهر كشته شدند. 27 فقط اموال و چارپایان شهر باقی ماندند كه قوم اسرائيل آنها را برای خود به غنيمت گرفتند. (خداوند به يوشع فرموده بود كه آنها میتوانند غنايم را برای خود نگه دارند.) 28 يوشع شهر عای را سوزانيده، به صورت خرابهای درآورد كه تا به امروز به همان حال باقيست. 29 يوشع، پادشاه عای را به دار آويخت. هنگام غروب به دستور يوشع جسد او را پايين آورده، جلو دروازه شهر انداختند و تودهای بزرگ از سنگ روی جسد او انباشتند كه تا به امروز نيز باقيست.

قرائت قوانين تورات بر كوه عيبال

30 سپس يوشع برای خداوند، خدای اسرائيل قربانگاهی بر كوه عيبال بنا كرد. 31 چنانكه موسی، خدمتگزار خداوند، در تورات به قوم اسرائيل دستور داده بود، برای ساختن اين قربانگاه از سنگهای نتراشيده استفاده كردند.^[1] سپس كاهنان، قربانیهای سلامتی بر آن به خداوند تقديم كردند. (تثنيه 27:2) 32 آنگاه يوشع در حضور جماعت اسرائيل، ده فرمان موسی را روی سنگهای قربانگاه نوشت. 33 پس از آن، تمام قوم اسرائيل با بزرگان، رهبران، قضات و حتی افراد غريبی كه در ميان ايشان بودند، به دو دسته تقسيم شدند. يک دسته در دامنهٔ كوه جَرِزيم ايستادند و دستهٔ ديگر در دامنهٔ كوه عيبال. در وسط اين دو دسته، كاهنان، در حالی که صندوق عهد را بر دوش داشتند، ايستادند تا قوم اسرائيل را بركت دهند. (همهٔ اين رسوم مطابق دستوری كه موسی قبلاً داده بود، انجام شد.) 34 آنگاه يوشع تمام قوانين نوشته شده در تورات را كه شامل بركتها و لعنتها بود، برای مردم اسرائيل خواند. 35 خلاصه، تمام دستورات موسی بدون كم و كاست در حضور تمام مردان، زنان، جوانان، اطفال اسرائيل و غريبانی كه با آنها بودند، خوانده شد.

Верен

از Veren

1 И ГОСПОД каза на Иисус: Не се бой и не се страхувай. Вземи със себе си целия народ, годен за война, и стани, и се изкачи в Гай. Ето, Аз предадох в ръката ти гайския цар, народа му, града му и земята му. 2 И да направиш на Гай и на царя му, както направи на Ерихон и на царя му; но плячката му и добитъка му можете да заграбите за себе си. Постави си засада против града зад него. 3 Така Иисус стана с целия народ, годен за война, за да се изкачи в Гай; и Иисус избра тридесет хиляди мъже, храбри воини, и ги изпрати през нощта. 4 И им заповяда и каза: Ето, вие ще направите засада против града зад града. Не се отдалечавайте много от града, а бъдете всички готови. 5 После аз и целият народ, който е с мен, ще се приближим до града; и когато те излязат срещу нас както първия път, тогава ние ще побегнем пред тях. 6 И те ще излязат след нас, докато ги отдалечим от града, защото ще кажат: Те бягат пред нас както първия път! Затова ще побегнем пред тях. 7 Тогава да станете от засадата и да завладеете града; и ГОСПОД, вашият Бог, ще го предаде в ръката ви. 8 И като превземете града, да запалите града с огън. Да направите според заповедта на ГОСПОДА. Ето, заповядах ви. 9 Така Иисус ги изпрати. И те отидоха, залегнаха в засада и останаха между Ветил и Гай, на западната страна на Гай; а Иисус остана през нощта сред народа. 10 И Иисус стана рано сутринта и свика народа, и се изкачи, той и израилевите старейшини, пред народа към Гай. 11 И целият народ, годен за война, който беше с него, се изкачи и се приближи, и дойде пред града, и разположи стан на северната страна на Гай. А между тях и Гай имаше долина. 12 И той взе около пет хиляди мъже и ги постави в засада между Ветил и Гай, на западната страна на града. 13 Така те разположиха народа – цялата войска, която беше на север от града, и засадата на запад от града – а Иисус отиде през онази нощ сред долината. 14 А когато царят на Гай видя това, мъжете от града побързаха и станаха рано, и излязоха на бой срещу Израил, той и целия му народ, на мястото на срещата пред равнината. Но той не знаеше, че има засада против него зад града. 15 И Иисус и целият Израил се престориха на разбити пред тях и побягнаха по пътя към пустинята. 16 И целият народ, който беше в града, беше свикан, за да ги гонят; и те гониха Иисус и се отдалечиха от града. 17 Така в Гай и Ветил не остана човек, който да не беше излязъл след Израил; и те оставиха града отворен и гониха Израил. 18 Тогава ГОСПОД каза на Иисус: Простри към Гай копието, което е в ръката ти, защото ще го предам в ръката ти. И Иисус простря към града копието, което беше в ръката му. 19 И засадата стана бързо от мястото си и щом той простря ръката си, се впусна и влязоха в града, и го превзеха; и побързаха да запалят града. 20 И когато гайските мъже се огледаха зад себе си, те видяха, и ето, димът от града се издигаше към небето; и те нямаха сила да бягат нито насам, нито натам, понеже народът, който бягаше към пустинята, се обърна срещу преследвачите. 21 А когато Иисус и целият Израил видяха, че засадата беше превзела града и че димът от града се издигаше, те се обърнаха назад и удариха гайските мъже. 22 И другите излязоха от града срещу тях; така че те бяха сред Израил – едните отсам, а другите оттам. И те ги избиха и не оставиха никой от тях да оцелее или да избяга. 23 Но царя на Гай хванаха жив и го доведоха при Иисус. 24 И когато Израил изби всичките жители на Гай в полето, в пустинята, където ги преследваха, и всички те бяха паднали от острието на меча, докато се довършиха, тогава целият Израил се върна в Гай и го поразиха с острието на меча. 25 И всичките паднали в онзи ден, мъже и жени, бяха дванадесет хиляди – всичките хора на Гай. 26 Защото Иисус не оттегли ръката си, с която беше прострял копието, докато напълно не изпълни проклятието над всичките жители на Гай. 27 Само добитъка и плячката на онзи град Израил заграби за себе си според думата на ГОСПОДА, която Той беше заповядал на Иисус. 28 Така Иисус изгори Гай и го направи куп развалини до века, пустош и до днес. 29 А царя на Гай обеси на дърво до вечерта; и на залез слънце Иисус заповяда и свалиха трупа му от дървото, и го хвърлиха при входа на градската порта, и издигнаха над него голяма грамада от камъни, която стои и до днес. 30 Тогава Иисус построи олтар на ГОСПОДА, Израилевия Бог, на хълма Гевал, 31 както ГОСПОДНИЯТ слуга Мойсей беше заповядал на израилевите синове, както е писано в книгата на Мойсеевия закон: олтар от цели камъни, необработени с железен инструмент^[1]. И те принесоха на него всеизгаряния на ГОСПОДА и пожертваха примирителни жертви. 32 И там той написа на камъните препис на Мойсеевия закон, който той написа пред израилевите синове. 33 И целият Израил и старейшините му и надзорниците му, и съдиите му, застанаха от двете страни на ковчега пред свещениците левити, които носеха ковчега на ГОСПОДНИЯ завет, както чужденецът, така и местният жител; половината – към хълма Гаризим и половината – към хълма Гевал, както ГОСПОДНИЯТ слуга Мойсей беше заповядал преди, за да благословят народа на Израил. 34 И след това той прочете всичките думи на закона, благословението и проклятието, според всичко, което е написано в книгата на закона. 35 От всичко, което беше заповядал Мойсей, нямаше дума, която Иисус да не прочете пред цялото събрание на Израил, с жените и децата, и чужденеца, който ходеше сред тях.