1در سمت غربی رود اردن، اموریها و در امتداد ساحل دريای مديترانه کنعانیها سكونت داشتند. پادشاهان آنها وقتی شنيدند كه خداوند به خاطر بنیاسرائيل راه خشكی از ميان رود اردن پديد آورده تا از آن عبور كنند، سخت ترسيدند و جرأت مقابله با اسرائيل را از دست دادند.2-3در اين موقع خداوند به يوشع دستور داد كه تمام پسران و مردان اسرائيل ختنه شوند. خداوند به ايشان فرمود كه برای انجام اين عمل از سنگ چخماق استفاده كنند. محلی كه اسرائیلیها در آن ختنه شدند«تپهٔ ختنه» ناميده شد.4-5دليل اين كار اين بود كه تمام مردانی كه به سن جنگيدن رسيده بودند و موقع بيرون آمدن از مصر ختنه شده بودند، همگی در بيابان مرده بودند و پسران آنها كه پس از خروج از مصر متولد شده بودند، ختنه نشده بودند.6قوم اسرائيل چهل سال در بيابان سرگردان بودند تا اينكه تمام مردانی كه هنگام بيرون آمدن از مصر به سن جنگيدن رسيده بودند، مردند. آنها چون خداوند را اطاعت نكردند، او هم قسم خورد كه نگذارد وارد سرزمينی شوند كه وعدهٔ آن را به اجدادشان داده بود زمينی كه شير و عسل در آن جاری است.7پس يوشع پسرانی را كه بزرگ شده بودند و میبايست جای پدران خود را بگيرند، ختنه كرد.8پس از انجام عمل ختنه، همگی در خيمههای خود به استراحت پرداختند تا بهبود يابند.9سپس خداوند به يوشع فرمود: «امروز ننگ ختنه نشدن را از روی شما برداشتم.» جايی كه اسرائيلیها ختنه شدند، جلجال (يعنی«برداشتن») ناميده شد و تا به امروز به همان نام باقی است.10هنگامی كه قوم اسرائيل در جلجال واقع در دشت اريحا اردو زده بودند، شب چهاردهم ماه، عيد پِسَح را جشن گرفتند.11روز بعد به خوردن محصولات سرزمينی كه وارد آن شده بودند پرداختند و از گندم آنجا نان فطير پختند.12پس از آن، نان آسمانی كه به«مَنّ» معروف بود قطع گرديد و ديگر هرگز ديده نشد! قوم اسرائيل پس از آن برای خوراک، از محصولات سرزمين كنعان استفاده میكردند.
يوشع و مرد شمشير به دست
13روزی يوشع كه به شهر اريحا نزديک شده بود، چشمش به مردی شمشير به دست افتاد. يوشع به سوی او رفت و پرسيد: «دوست هستی يا دشمن؟»14آن مرد به يوشع گفت: «من فرماندهٔ لشكر خداوند هستم.» يوشع روی بر زمين نهاد و سجده كرده، گفت: «هر امری داری به بندهات بفرما.»15او به يوشع گفت: «كفشهايت را درآور، زيرا جايی كه ايستادهای مقدس است.» يوشع اطاعت كرد.
يوشع 5
Верен
از Veren1И когато всичките аморейски царе, които бяха отсам Йордан на запад, и всичките ханаански царе, които бяха при морето, чуха, че ГОСПОД пресушил водите на Йордан пред израилевите синове, докато преминали, сърцата им се стопиха и в тях вече не остана смелост заради израилевите синове.2В онова време ГОСПОД каза на Иисус: Направи си кремъчни ножове и обрежи пак израилевите синове втори път.3И Иисус си направи кремъчни ножове и обряза израилевите синове на Хълма на краекожията.4А това е причината, поради която Иисус ги обряза: целият народ, който излезе от Египет, от мъжки пол, всичките мъже, годни за война, измряха в пустинята по пътя, след като бяха излезли от Египет.5Защото целият народ, който излезе, беше обрязан, но целият народ, който се роди в пустинята по пътя, при излизането им от Египет, не беше обрязан.6Защото израилевите синове ходиха в пустинята четиридесет години, докато целият народ, мъжете годни за война, които излязоха от Египет, се довършиха, защото не послушаха ГОСПОДНИЯ глас; на които ГОСПОД се закле, че няма да ги остави да видят земята, за която ГОСПОД се беше заклел на бащите им, че ще ни я даде, земя, където текат мляко и мед.7И Иисус обряза синовете им, които Той издигна на тяхно място; защото бяха необрязани, понеже не ги бяха обрязали по пътя.8И когато целият народ беше обрязан докрай, останаха на местата си в стана, докато оздравяха.9Тогава ГОСПОД каза на Иисус: Днес отнех от вас срама на Египет. Затова името на онова място се нарича Галгал[1] и до днес.10Докато израилевите синове бяха на стан в Галгал, направиха Пасхата на четиринадесетия ден от месеца, привечер, в равнините на Ерихон.11И на сутринта след Пасхата ядоха от житото на земята, безквасни хлябове и печено жито, в същия този ден.12И манната престана на сутринта, след като бяха яли от житото на земята; и вече нямаше манна за израилевите синове, но през тази година ядяха от реколтата на ханаанската земя.13И когато Иисус беше при Ерихон, той вдигна очите си и погледна, и ето, срещу него стоеше мъж с гол меч в ръката Си. И Иисус пристъпи към него и му каза: От нас ли си, или от враговете ни?14А той каза: Не, а съм военачалник на ГОСПОДНАТА войска; сега дойдох. И Иисус падна по лице на земята и се поклони, и му каза: Какво заповядва Господарят ми на слугата си?15А военачалникът на ГОСПОДНАТА войска каза на Иисус: Събуй обувката си от крака си, защото мястото, на което стоиш, е свято. И Иисус направи така.