يوشع‌ 2 | کتاب مقدس، ترجمۀ معاصر

کتاب مقدس، ترجمۀ معاصر

يوشع جاسوسانی به اريحا میفرستد

1 يوشع، دو جاسوس از شطيم به آن طرف رود اردن فرستاد تا وضعيت آن سرزمين و بخصوص شهر اريحا را بررسی كنند. وقتی آنها به آن شهر رسيدند، به خانهٔ فاحشهای به نام راحاب رفتند تا شب را در آنجا بگذرانند. 2 همان شب به پادشاه اريحا خبر رسيد كه چند جاسوس اسرائيلی وارد شهر شدهاند. 3 پادشاه افرادی را با اين پيغام نزد راحاب فرستاد: «مردانی را كه به خانهٔ تو آمدهاند به ما تحويل بده، زيرا آنها جاسوس هستند.» 4 اما راحاب كه آن دو مرد را پنهان كرده بود، گفت: «آنها پيش من آمدند، ولی نفهميدم چه كسانی بودند. 5 هنگامی كه هوا تاريک شد، پيش از بسته شدن دروازهها از شهر خارج شدند و من نمیدانم كجا رفتند. اگر به دنبال آنها بشتابيد میتوانيد به ايشان برسيد.» 6 ولی راحاب قبلاً آن دو مرد را به پشت بام برده، ايشان را زير تودهای از ساقههای كتان كه در آنجا گذاشته بود، مخفی كرده بود. 7 پس مأمورانِ پادشاهِ اريحا در جستجوی آن دو نفر تا كرانهٔ رود اردن پيش رفتند. به مجرد اينكه آنها از شهر خارج شدند، دروازههای شهر را از پشت سر ايشان بستند. 8 شب، پيش از آنكه آن دو مرد بخوابند، راحاب نزد ايشان به پشت بام رفت 9 و به آنها گفت: «من شک ندارم كه خداوند، سرزمين ما را به شما خواهد داد. همهٔ ما از شما اسرائيلیها میترسيم. هر کس نام اسرائيل را میشنود از ترس میلرزد. 10 چون شنيدهايم كه چگونه موقع خروج از مصر، خداوند از ميان دريای سرخ راه خشكی برای شما پديد آورد تا از آن بگذريد! خبر داريم كه به سيحون و عوج، پادشاهان اموریها كه در طرف شرق اردن بودند، چه كرديد و چگونه آنها و مردمانشان را نابود ساختيد. 11 وقتی اين خبرها را شنيديم، ترس وجود ما را فرا گرفت و جرأت خود را از دست داديم؛ زيرا خدای شما، خدای آسمان و زمين است و مانند او خدايی نيست. 12-13 حال از شما میخواهم كه به نام خدايتان برای من قسم بخوريد و نشانهای به من بدهيد كه وقتی شهر اريحا را تصرف نموديد، در ازای كمكی كه به شما كردم، مرا همراه پدر و مادر و خواهران و برادرانم و خانوادههای آنها حفظ كنيد تا كشته نشويم.» 14 آن دو مرد جواب دادند: «اگر در مورد ما با كسی سخن نگويی، به جان خود قسم میخوريم كه وقتی خداوند اين سرزمين را به ما داد، ترتيبی بدهيم كه به تو و بستگانت آسيبی نرسد.» 15 خانهٔ راحاب بر حصار شهر قرار داشت، پس او آن دو مرد را با طناب از پنجرهٔ اتاقش پايين فرستاد. 16 سپس به ايشان گفت: «به كوه فرار كنيد و سه روز در آنجا پنهان شويد تا مأمورانی كه به جستجوی شما رفتهاند بازگردند. آنگاه میتوانيد به راه خود ادامه دهيد.» 17-18 آن دو نفر پيش از رفتن به او گفتند: «وقتی ما به اين شهر حمله كرديم، تو پدر و مادر و برادران و خواهران و خانوادههای آنها را در خانهٔ خود جمع كن و اين طناب قرمز را به همين پنجره ببند. اگر اين كار را نكنی و آسيبی به شما برسد، ما در برابر قسمی كه خوردهايم مسئول نخواهيم بود. 19 اگر كسی از خانه بيرون برود، خونش به گردن خودش است و ما مسئول مرگش نخواهيم بود. ما قسم میخوريم كسانی كه در اين خانه بمانند كشته نشوند و به ايشان كوچكترين آسيبی نرسد. 20 اما اگر تو دربارهٔ ما با كسی سخن بگويی، اين قسم باطل میشود.» 21 راحاب گفت: «آنچه را كه گفتيد میپذيرم.» سپس ايشان را روانه كرد و طناب قرمز را به پنجره بست. 22 آن دو به كوه رفتند و سه روز در آنجا ماندند. تعقيبكنندگان همهٔ راهها را جستجو كردند و چون ايشان را نيافتند، ناچار به شهر بازگشتند. 23 آنگاه آن دو نفر از كوه به زير آمده، از رود اردن عبور نمودند و نزد يوشع بازگشتند و آنچه برايشان اتفاق افتاده بود به او گزارش دادند. 24 آنها به يوشع گفتند: «اطمينان داريم كه خداوند تمام آن سرزمين را به ما بخشيده است، زيرا مردم آنجا از ترس ما روحيهٔ خود را باختهاند!»

Верен

از Veren

1 И Иисус, синът на Навий, изпрати от Ситим двама мъже да огледат тайно земята и им каза: Идете, разгледайте земята и особено Ерихон. И те отидоха и дойдоха в къщата на една блудница на име Раав, и пренощуваха там. 2 Но това се съобщи на ерихонския цар, като му се каза: Ето, тази нощ дойдоха тук мъже от израилевите синове, за да разучат земята. 3 И ерихонският цар изпрати до Раав да кажат: Изведи мъжете, които дойдоха при теб и които влязоха в къщата ти, защото са дошли да разучат цялата земя. 4 А жената взе двамата мъже и ги скри, и каза: Наистина мъжете дойдоха при мен, но аз не знаех откъде бяха. 5 И когато щяха да затворят портата, на мръкване, мъжете излязоха. Не зная къде отидоха мъжете. Гонете ги бързо, защото ще ги настигнете. 6 А тя ги беше качила на покрива и ги беше скрила в ленените пръчки, които си беше наредила на покрива. 7 И мъжете ги гониха по пътя към Йордан до бродовете; и веднага щом преследвачите излязоха, затвориха портата. 8 А преди те да си легнат, тя се качи при тях на покрива 9 и каза на мъжете: Зная, че ГОСПОД ви е дал земята, и че ужасът от вас ни нападна, и че всичките жители на земята са паднали духом заради вас^[1]. 10 Защото чухме как ГОСПОД е пресушил водите на Червеното море пред вас, когато сте излизали от Египет, и какво сте направили на двамата аморейски царе, които бяха оттатък Йордан, на Сихон и на Ог, над които изпълнихте проклятието. 11 И като чухме това, сърцата ни се стопиха, и в никого не остана вече смелост заради вас^[2]; защото ГОСПОД, вашият Бог, Той е Бог на небето горе и на земята долу. 12 И сега, моля ви се, закълнете ми се в ГОСПОДА, защото ви оказах милост, че и вие ще окажете милост на бащиния ми дом; и ми дайте верен знак, 13 че ще оставите живи баща ми, майка ми, братята ми, сестрите ми, и всичко, което имат, и ще избавите живота ни от смърт. 14 Тогава мъжете ѝ отговориха: Нашият живот да е вместо вашия, ако не издадете тази наша работа; и когато ГОСПОД ни даде земята, ние ще ти окажем милост и вярност. 15 Тогава тя ги спусна с въже през прозореца, защото къщата ѝ беше на градската стена и тя живееше на стената. 16 И им каза: Идете в планината, за да не ви срещнат преследвачите, и се крийте там три дни, докато преследвачите се върнат, и след това си идете по пътя. 17 И мъжете ѝ казаха: Ние ще бъдем свободни от тази твоя клетва, с която ни накара да се закълнем, ако не направиш така: 18 ето, когато дойдем в земята, да вържеш това въже от червена прежда на прозореца, през който ни спусна, и да събереш при себе си в къщата баща си и майка си, и братята си, и целия си бащин дом. 19 И всеки, който излезе от вратата на къщата ти на улицата, кръвта му ще бъде на главата му, а ние ще бъдем свободни от клетвата ти; но на всеки, който остане с теб в къщата, кръвта му ще бъде на нашата глава, ако се вдигне ръка на него. 20 Но ако издадеш тази наша работа, тогава ще бъдем свободни от клетвата ти, с която ни накара да се закълнем. 21 И тя каза: Да бъде според думите ви. И ги изпрати и те си отидоха, а тя завърза червеното въже на прозореца. 22 И те си отидоха и дойдоха в планината, и останаха там три дни, докато се върнаха преследвачите. А преследвачите ги търсиха по целия път, но не ги намериха. 23 Тогава двамата мъже се върнаха и слязоха от планината, и преминаха, и дойдоха при Иисус, сина на Навий, и му разказаха всичко, което им се беше случило. 24 И казаха на Иисус: Действително ГОСПОД е предал в ръцете ни цялата земя, а и всичките жители на земята са паднали духом заради нас^[3].