مکاشفه 12 | کتاب مقدس، ترجمۀ معاصر

کتاب مقدس، ترجمۀ معاصر

رؤيای زن و اژدها

1 پس از آن، منظرهٔ عجيبی در آسمان ديده شد كه از رويداد مهمی خبر میداد: زنی را ديدم كه آفتاب را مانند لباس به تن كرده بود و در زير پاهايش ماه قرار داشت و بر سرش تاجی با دوازده ستاره بود. 2 زن، آبستن بود و از درد زايمان میناليد و برای زاييدن دقيقه شماری میكرد. 3 ناگهان، اژدهای سرخی ظاهر شد كه هفت سر، هفت تاج و ده شاخ داشت. 4 او با دُمش يک سوم ستارگان را به دنبال خود كشيد و بر زمين ريخت. اژدها در مقابل زن كه در حال زاييدن بود، ايستاد تا نوزاد او را ببلعد. 5 زن، پسری زاييد. اين پسر با قدرتی مستحكم بر تمام قومها حكومت خواهد كرد. پس وقتی پسر به دنيا آمد، او را به سوی خدا و تخت او بالا بردند. 6 اما مادرش به بيابان فرار كرد. خدا آنجا را برای او آماده كرده بود تا به مدت هزار و دويست و شصت روز از او مراقبت كنند. 7 سپس در آسمان جنگی روی داد. ميكائيل و فرشتگان زير فرمان او با اژدها و فرشتگان خبيث او جنگيدند. 8 اژدها شكست خورد و همراه فرشتگانش از آسمان رانده شد. 9 بله، اين اژدهای بزرگ، يعنی آن مار قديمی كه اسمش ابليس يا شيطان است و همان كسی است كه تمام مردم دنيا را فريب میدهد، با تمام دار و دستهاش بر زمين افكنده شد. 10 آنگاه در آسمان صدايی بلند شنيدم كه اعلام میكرد: «زمان نجات و قدرت و سلطنت خدا و حكومت بر حق مسيح او رسيده است! چون مدعی برادران ما كه روز و شب در پيشگاه خدای ما به برادران ما تهمت میزد، سقوط كرد. 11 برادران ما با خون ”برّه“ و با بيان حقيقت، او را سركوب كردند. ايشان جانشان را دريغ نداشتند بلكه آن را در راه خدمت خدا نثار كردند. 12 پس ای آسمانها، شادی كنيد! ای ساكنان آسمان، شاد باشيد! اما وای به روزگار شما ای اهالی زمين، زيرا شيطان با خشم زياد به سراغ شما آمده است، چون میداند كه فرصت زيادی ندارد.» 13 وقتی اژدها ديد كه به زمين افتاده است، دست آزار به سوی زنی كه پسر را زاييده بود دراز كرد. 14 اما به زن دو بال عقاب بزرگ دادند تا به بيابان پرواز كند، و در آنجا سه سال و نيم از گزند مار كه همان اژدهاست، در امان باشد. 15 ناگاه از دهان مار، سيل آب به سوی زن جاری شد تا او را در كام خود فرو برد. 16 اما زمين به ياری زن شتافت و دهان باز كرد و سيل را فرو برد! 17 آنگاه اژدها به زن خشم گرفت و رفت تا با بقيهٔ فرزندان او بجنگد. فرزندان آن زن همان كسانی هستند كه فرمان خدا را اطاعت میكنند و به حقيقتی كه به وسيلهٔ عيسی آشكار شده، پایبند میباشند. پس اژدها به كنار دريا رسيد و در آنجا به انتظار نشست.

Верен

از Veren

1 И голямо знамение се яви на небето: жена, облечена със слънцето, с луната под краката ѝ, и на главата ѝ – корона от дванадесет звезди. 2 Тя беше бременна и викаше от родилни болки, като се мъчеше да роди. 3 И друго знамение се яви на небето: и ето, голям червен змей, който имаше седем глави и десет рога, и на главата му – седем корони. 4 И опашката му повлече третата част от небесните звезди и ги хвърли на земята. И змеят застана пред жената, която щеше да роди, за да погълне детето ѝ, щом роди. 5 И тя роди син, мъжко дете, което щеше да пасе всичките народи с желязна тояга. И детето ѝ беше грабнато и занесено при Бога и при Неговия престол. 6 И жената побягна в пустинята, където имаше място, приготвено от Бога, за да я хранят там хиляда двеста и шестдесет дни. 7 И стана война на небето: Михаил и неговите ангели воюваха против змея; и змеят воюваше заедно със своите ангели, 8 но те не надвиха и не се намери място за тях на небето. 9 И беше хвърлен големият змей, древната змия, наричан дявол и Сатана, който мами целия свят; хвърлен беше на земята и ангелите му бяха хвърлени заедно с него. 10 И чух силен глас на небето, който казваше: Сега дойде спасението, силата и царството на нашия Бог и властта на Неговия Христос, защото се хвърли долу обвинителят на нашите братя, който ги обвинява денем и нощем пред нашия Бог. 11 А те го победиха заради кръвта на Агнето и заради словото на тяхното свидетелство и не възлюбиха живота си дори до смърт. 12 Затова веселете се, небеса, и вие, които живеете в тях! Но горко на земята и морето, защото дяволът слезе при вас много разярен, понеже знае, че му остава малко време. 13 И когато змеят видя, че беше хвърлен на земята, той започна да преследва жената, която беше родила мъжкото дете. 14 И на жената се дадоха двете крила на големия орел, за да отлети до мястото си в пустинята – там, където я хранят за време и времена, и половин времест. 6;, скрита от лицето на змията. 15 И змията изпусна от устата си вода като река след жената, за да направи да я завлече реката. 16 И земята помогна на жената, и земята отвори устата си и погълна реката, която змеят беше изпуснал от устата си. 17 Тогава змеят се разгневи срещу жената и отиде да воюва против останалите от нейното потомство, които пазят Божиите заповеди и държат свидетелството за Иисус. И застана на морския пясък.