1ای خداوند، مرا در شدت خشم خود توبيخ و تنبيه نكن.2ای خداوند، به من رحم كن زيرا پژمرده شدهام. خداوندا، مرا شفا ده، زيرا دردْ وجودم را فرا گرفته3و بسيار پريشانم. تا به كی ای خداوند، تا به كی؟4ای خداوند، بيا و مرا برهان؛ به رحمت خود، مرا نجات ده؛5زيرا اگر بميرم نخواهم توانست تو را به ياد آورم و ستايشت كنم.6از ناليدن خسته شدهام. هر شب بسترم را غرق اشک میسازم.7از آزار دشمنانم آنقدر گريه كردهام كه چشمانم تار شدهاند.8ای همهٔ بدكاران، از من دور شويد؛ زيرا خداوند صدای گريهٔ مرا شنيده است.9او به فرياد من خواهد رسيد و دعايم را اجابت خواهد كرد.10آنگاه همهٔ دشمنانم ناگهان عاجز و درمانده شده، با سرافكندگی دور خواهند شد.
مزامير 6
Верен
از Veren1За първия певец. На струнни инструменти. На шеминит[1]. Псалм на Давид. ГОСПОДИ, не ме обвинявай в гнева Си и не ме наказвай в яростта Си!2Смили се за мен, ГОСПОДИ, защото съм немощен; изцели ме, ГОСПОДИ, защото костите ми са смутени.3Душата ми е много ужасена, но Ти, ГОСПОДИ – докога?4Върни се, ГОСПОДИ, избави душата ми, спаси ме заради Своята милост!5Защото в смъртта няма възпоменание за Теб, кой ще Те слави в Шеол?6Уморих се от стенанието си, всяка нощ обливам леглото си, със сълзите си измокрям постелката си.7Окото ми повехна от скръб, остаря заради всичките ми врагове.8Махнете се от мен, всички вие, които вършите беззаконие, защото ГОСПОД е чул гласа на плача ми.9ГОСПОД е чул молбата ми, ГОСПОД ще приеме молитвата ми.10Да се посрамят и много да се ужасят всичките ми врагове, да се върнат назад, да се посрамят внезапно!