1در بيتلحم مرد ثروتمندی به نام بوعز زندگی میكرد كه از بستگان شوهر نعومی بود.2روزی روت به نعومی گفت: «اجازه بده به كشتزارها بروم و در زمين كسی كه به من اجازهٔ خوشهچينی بدهد خوشههايی را كه بعد از درو باقی میماند، جمع كنم.»[1] نعومی گفت: «بسيار خوب دخترم، برو.» (لاويان 19:9; لاويان 19:10; تثنيه 24:19)3پس روت به كشتزار رفته، مشغول خوشهچينی شد. اتفاقاً كشتزاری كه او در آن خوشه میچيد از آن بوعز، خويشاوند شوهر نعومی بود.4در اين وقت، بوعز از شهر به كشتزار آمد. او به دروگران سلام كرده، گفت: «خداوند با شما باشد.» آنها نيز در جواب گفتند: «خداوند تو را بركت دهد.»5سپس بوعز از سركارگرش پرسيد: «اين زنی كه خوشه میچيند كيست؟»6او جواب داد: «اين همان زن موآبی است كه همراه نعومی از موآب آمده است.7او امروز صبح به اينجا آمد و از من اجازه گرفت تا به دنبال دروگران خوشه بچيند. از صبح تا حالا مشغول خوشهچينی است و فقط كمی زير سايبان استراحت كرده است.»8-9بوعز پيش روت رفت و به او گفت: «گوش كن دخترم، به كشتزار ديگری نرو، همینجا با كنيزان من باش و در كشتراز من به دنبال دروگران خوشهچينی كن. به كارگرانم دستور دادهام كه مزاحم تو نشوند. هر وقت تشنه شدی برو و از كوزههای آبِ آنها بنوش.»10روت رو بر زمين نهاد و از او تشكر كرد و گفت: «چرا با اينكه میدانيد من يک بيگانهام، مرا مورد لطف خود قرار میدهيد؟»11بوعز جواب داد: «میدانم پس از مرگ شوهرت چقدر به مادر شوهرت محبت كردهای و چگونه به خاطر او پدر و مادر و زادگاه خود را ترک كرده و با وی به اينجا آمدهای تا در ميان قومی زندگی كنی كه آنها را نمیشناختی.12خداوند، خدای اسرائيل كه به او پناه آوردهای پاداش اين فداكاری تو را بدهد.»13روت در پاسخ وی گفت: «سرور من، شما نسبت به من خيلی لطف داريد. من حتی يكی از كنيزان شما نيز به حساب نمیآيم ولی با اين وجود با سخنانتان مرا دلداری میدهيد!»14موقع نهار، بوعز او را صدا زده، گفت: «بيا غذا بخور.» روت رفت و پيش دروگرها نشست و بوعز خوراكی پيش او گذاشت و روت خورد و سير شد و از آن خوراكی مقداری نيز باقی ماند.15-16وقتی روت به سركارش رفت، بوعز به دروگرانش گفت: «بگذاريد او هر جا میخواهد خوشه جمع كند حتی در ميان بافهها، و مزاحم او نشويد. در ضمن عمداً خوشههايی از بافهها بيرون كشيده، بر زمين بريزيد تا او آنها را جمع كند.»17روت تمام روز در آن كشتزار خوشهچينی كرد. غروب، آنچه را كه جمع كرده بود كوبيد و حدود ده كيلو جو به دست آمد.18او آن را با باقيماندهٔ خوراک ظهر برداشته به شهر پيش مادر شوهرش برد.19نعومی گفت: «دخترم، امروز در كجا خوشهچينی كردی؟ خدا به آن كسی كه به تو توجه نموده است بركت دهد.» روت همهٔ ماجرا را برای مادر شوهرش تعريف كرد و گفت كه نام صاحب كشتزار بوعز است.20نعومی به عروس خود گفت: «خداوند او را بركت دهد! خداوند به شوهر مرحوم تو احسان نموده و لطف خود را از ما دريغ نداشته است. آن شخص از بستگان نزديک ماست كه میتواند ولی ما باشد.»21روت به مادر شوهرش گفت: «او به من گفت كه تا پايان فصل درو میتوانم در كشتزارش به دنبال دروگرانش خوشهچينی كنم.»22نعومی گفت: «بله دخترم، بهتر است با كنيزان بوعز خوشهچينی كنی. برای تو كشتزار بوعز از هر جای ديگری امنتر است.»23پس روت تا پايان فصل درو جو و گندم نزد كنيزان بوعز به خوشهچينی مشغول شد. او همچنان با مادر شوهرش زندگی میكرد.
روت 2
Верен
از Veren1И Ноемин имаше един роднина на мъжа си, един много богат човек от рода на Елимелех на име Вооз.2И моавката Рут каза на Ноемин: Моля те, нека отида на полето да събирам житни класове след онзи, в чиито очи намеря благоволение. И тя ѝ каза: Иди, дъще моя.3И тя тръгна и отиде, и събираше в полето след жетварите. И случайно попадна в нивата на Вооз, който беше от рода на Елимелех.4И ето, Вооз дойде от Витлеем и каза на жетварите: ГОСПОД да е с вас! И те му отговориха: ГОСПОД да те благослови!5И Вооз каза на слугата си, който беше поставен над жетварите: Чие е това момиче?6И слугата, който беше поставен над жетварите, отговори и каза: Това е моавското момиче, което се върна с Ноемин от моавските полета.7И тя каза: Моля те, нека да бера останалите класове и да събирам между снопите след жетварите! И така дойде и стоя от сутринта до сега, само малко си почина в къщата.8И Вооз каза на Рут: Чуваш ли, дъще моя, не ходи да събираш класове в друга нива и не си отивай оттук, а стой тук при моите момичета.9Нека очите ти бъдат насочени към нивата, където жънат, и ходи след тях. Ето, аз поръчах на момчетата да не те докосват. А когато си жадна, иди при съдовете и пий каквото са наточили момчетата.10Тогава тя падна на лицето си и се поклони до земята, и му каза: Защо намерих благоволение в очите ти да ме забележиш, като съм чужденка?11А Вооз отговори и ѝ каза: Добре ми беше разказано всичко, което си направила за свекърва си след смъртта на мъжа си, и как си оставила баща си и майка си, и родината си и си дошла при народ, който по-рано не си познавала.12ГОСПОД да ти отплати за делото ти и пълна награда да ти се даде от ГОСПОДА, Израилевия Бог, под чиито криле си дошла да търсиш прибежище!13А тя каза: Нека намеря благоволение в очите ти, господарю мой, понеже ти ме утеши и говори на сърцето на слугинята си, макар и да не съм като някоя от твоите слугини.14И по време на яденето Вооз ѝ каза: Ела тук и яж от хляба, и натопи залъка си в оцета. И тя седна до жетварите и той ѝ подаде печено жито и тя яде и се насити, и остави остатък.15И стана да събира класове, а Вооз заповяда на момчетата си и им каза: Нека събира и между снопите и не я обиждайте.16И даже изваждайте за нея класове от ръкойките и ги оставяйте, за да ги събира, и не ѝ се карайте.17И тя събира в нивата до вечерта и очука събраното, и то беше около една ефа ечемик.18И го взе и отиде в града, и свекърва ѝ видя какво беше събрала. И тя извади и ѝ даде това, което беше оставила, след като се бе заситила.19И свекърва ѝ каза: Къде събира днес и къде работи? Благословен да бъде онзи, който те забеляза! И тя разказа на свекърва си при кого беше работила и каза: Името на човека, при когото работих днес, е Вооз.20Тогава Ноемин каза на снаха си: Благословен да е той от ГОСПОДА, който не оттегли милостта си нито от живите, нито от умрелите! И Ноемин ѝ каза: Този човек ни е близък, един от сродниците ни.21И моавката Рут каза: Той ми каза също: Да се държиш близо до момчетата ми, докато не свършат цялата ми жетва.22И Ноемин каза на снаха си Рут: Добре е, дъще моя, да излизаш с неговите момичета и да не те срещат в друга нива.23И така, тя се държа близо до момичетата на Вооз, за да събира класове, докато свършиха ечемичната жетва и пшеничената жетва. И живееше със свекърва си.