دوم سموئيل 23 | کتاب مقدس، ترجمۀ معاصر

کتاب مقدس، ترجمۀ معاصر

آخرين سخنان داوود

1 داوود پسر يسی مردی بود كه خدا پيروزيهای درخشان نصيبش كرد. او برگزيدهٔ خدای يعقوب و شاعر شيرين سخن اسرائيل بود. اين آخرين سخنان داوود است: 2 روح خداوند بوسيلهٔ من سخن گفت و كلام او بر زبانم جاری شد. 3 خدا كه مثل صخره از اسرائيل پشتيبانی میكند، به من گفت: «فرمانروايی كه با عدل و انصاف حكومت كند و با اطاعت از خدا سلطنت نمايد، 4 همچون خورشيد خواهد بود كه در آسمان بیابر ظاهر میشود، و يا پس از باران بر سبزهها میدرخشد.» 5 و اين خاندان من است كه خدا آن را برگزيده است. بلی، خدا با من پيمانی هميشگی بسته است. پيمان او پيمانی است محكم كه هرگز تغيير نمیيابد. او نجات مرا به ثمر خواهد رساند و هر آرزوی مرا برآورده خواهد ساخت. 6 ولی خدانشناسان مثل خارهايی هستند كه دور ريخته میشوند، هيچكس نمیتواند به آنها دست بزند، 7 آنها را بايد با ابزار آهنی يا نيزه برداشت. عاقبت، همهٔ آنها میسوزند و از بين میروند.

افسران معروف داوود

8 داوود سه سردار معروف داشت. اسم اولی يوشيب بَشَبَت اهل تحكمون كه به عدينوعصنی معروف بود. او يک بار هشتصد نفر را در يک جنگ كشت. (1تواريخ 11:10) 9 دومی، العازار پسر دودو، نوهٔ اخوخی بود. يک روز كه فلسطينیها برای جنگ با اسرائيلیها جمع شده بودند، سربازان اسرائيلی پا به فرار گذاشتند، اما العازار به اتفاق داوود با فلسطينیها به مبارزه پرداخت. 10 او آنقدر از سربازان فلسطينی را كشت كه دستش خسته شد و از دستهٔ شمشير جدا نمیشد! خداوند پيروزی بزرگی نصيب او كرد. سربازان اسرائيلی فقط برای غارت بازگشتند! 11-12 سومی، شمه پسر آجی حراری بود كه يک بار طی يكی از حملات فلسطينیها، در حالی که تمام سربازانش فرار كرده بودند، او تنها در وسط يک مزرعهٔ عدس با فلسطينیها جنگيده، آنها را كشت و مزرعه را از دست آنها آزاد ساخت. در آن روز، خداوند پيروزی بزرگی نصيب او كرد. 13 زمانی كه داوود در غار عَدُلام به سر میبرد، و فلسطينیهای مهاجم در درهٔ رفائيم بودند، سه نفر از سی سردار ارشد سپاه اسرائيل در وقت حصاد پيش داوود رفتند. 14 داوود آن موقع در پناهگاه خود بود، چون غارتگران فلسطينی شهر بيتلحم را اشغال كرده بودند. 15 داوود گفت: «چقدر دلم میخواهد از آب چاهی كه نزديک دروازهٔ شهر بيتلحم هست، بنوشم!» 16 پس، آن سه سردار شجاع قلب اردوی فلسطينی را شكافتند و از آن چاه، آب كشيدند و برای داوود آوردند. اما داوود آن را ننوشيد، بلكه آن را چون هديه به حضور خداوند ريخت، 17 و گفت: «نه ای خداوند، من اين آب را نمیخورم! اين آب، خون اين سه نفری است كه جان خود را به خطر انداختند.» 18-19 رهبر سی سردار ارشد داوود، ابيشای برادر يوآب (پسر صرويه) بود. او يک بار به سيصد نفر از نيروی دشمن حمله كرد و به تنهايی با نيزهٔ خود همهٔ آنها را كشت و در بين سی سردار ارشد داوود، صاحب نامی شد؛ ولی شهرت او به پای شهرت سه سردار معروف داوود نمیرسيد. 20 سرباز معروف ديگری نيز بود به نام بنايا پسر يهوياداع اهل قبصئيل كه كارهای متهورانه انجام میداد. بنايا، دو سردار معروف موآبی را كشت. او همچنين در يک روز برفی به حفرهای داخل شد و شيری را كشت. 21 يک بار با يک چوبدستی يک جنگجوی مصری قوی هيكل را از پای درآورد. آن مصری نيزهای در دست داشت و بنايا نيزه را از دست او ربود و وی را با آن نيزه كشت. 22 اين بود كارهای بنايا كه او را مانند سه سردار ارشد، معروف ساخت. 23 او از آن سی نفر معروفتر بود، ولی به پای سه سردار ارشد نمیرسيد. داوود او را به فرماندهی محافظين دربار گماشت. 24-39 همچنين عسائيل برادر يوآب يكی از آن سی سردار ارشد به شمار میآمد و سايرين عبارت بودند از: الحانان (پسر دودو) اهل بيتلحم، شمه اهل حرود، اليقا اهل حرود، حالص اهل فلط، عيرا (پسر عقيش) اهل تقوع، ابيعزر اهل عناتوت، مبونای اهل حوشات، صلمون اهل اخوخ، مهرای اهل نطوفات، حالب (پسر بعنه) اهل نطوفات، ايتای (پسر ريبای) اهل جبعهٔ بنيامين، بنايا اهل فرعاتون، هدای اهل وادیهای جاعش ابوعلبون اهل عربات، عزموت اهل بحوريم، اليحبا اهل شعلبون، پسران ياشن، يوناتان، پسر شمه اهل حرار، اخيام (پسر شارر) اهل حرار، اليفلط (پسر احسبای) اهل معكه، اليعام (پسر اخيتوفل) اهل جيلوه، حصرو اهل كرمل، فعرای اهل اربه، يجال (پسر ناتان) اهل صوبه، بانی اهل جاد، صالق اهل عمون، نحرای اهل بئيروت كه سلاحدار يوآب (پسر صرويه) بود. عيرا اهل يتر، جارب اهل يتر، اوريا اهل حيت. اين سرداران معروف، جمعاً سی و هفت نفر بودند.

Верен

از Veren

1 А това са последните думи на Давид: Давид, синът на Есей, заяви; и мъжът, който бе издигнат нависоко, помазаникът на Бога на Яков и сладкият псалмист на Израил заяви: 2 Духът на ГОСПОДА говори чрез мен и Неговото слово е на езика ми. 3 Израилевият Бог каза, Израилевата Скала ми говори: Който владее праведно над хората, който владее в страх от Бога, 4 ще бъде като светлината на утрото, когато слънцето изгрява, безоблачно утро – от блясъка му след дъжда никне зеленина от земята. 5 Наистина, не е ли такъв домът ми пред Бога? Той е направил с мен вечен завет, подреден във всичко и сигурен. Защото това е цялото ми спасение и цялото ми желание – няма ли да го направи да расте? 6 Но злите всички са като изхвърлени тръни, защото не се хващат с ръка, 7 а човекът, който ги докосва, се въоръжава с желязо и дръжка на копие; и те ще бъдат напълно изгорени с огън на мястото си. 8 Ето имената на силните мъже, които имаше Давид: тахмонецът Йосев-Васевет, главен военачалник; той е Адинон, есонецът, който уби осемстотин мъже в един бой. 9 След него беше Елеазар, син на Додо, син на Ахоих, един от тримата силни мъже с Давид. Когато те предизвикаха някои от филистимците, които бяха събрани там за бой, и израилевите мъже се оттеглиха, 10 той стана и избиваше филистимците, докато ръката му се изтощи и ръката му залепна за меча. И ГОСПОД извърши голямо избавление в онзи ден. А народът се върна след него само за да ограби убитите. 11 А след него беше Сама, син на арареца Агий. Филистимците се бяха събрали в един полк, а там имаше една нива, пълна с леща; и народът побягна от филистимците. 12 Тогава той застана в средата на нивата и защити, и разби филистимците. И ГОСПОД извърши голямо избавление. 13 И трима от тридесетте началници слязоха и дойдоха при Давид при пещерата Одолам по време на жетвата. А един филистимски полк се беше разположил на стан в долината Рафаим. 14 Тогава Давид беше в крепостта, а гарнизонът на филистимците беше тогава във Витлеем. 15 И Давид пожела и каза: Кой ще ми даде да пийна вода от витлеемския кладенецст. 14;, който е при портата! 16 Тогава тримата силни мъже направиха пробив във филистимския стан и наляха вода от витлеемския кладенец, който е при портата, взеха и я донесоха на Давид. Но той не пожела да я изпие, а я изля на ГОСПОДА. 17 И каза: Далеч от мен, ГОСПОДИ, да сторя това! Да пия ли кръвта на мъжете, които отидоха с опасност за живота си? И не пожела да я пие. Това извършиха тримата силни мъже. 18 И Ависей, братът на Йоав, син на Саруя, беше главният от тримата. Той вдигна копието си срещу триста души и ги уби, и беше именит между тримата. 19 Не беше ли той най-почитаният от тримата? Затова им стана началник; но не достигна трима. 20 И Ваная, син на Йодая, син на един храбър мъж, велик на дела, от Кавсеил. Той уби двамата лъвовидни мъже от Моав. Той също слезе и уби лъва в рова в един снежен ден. 21 Той уби и един египтянин, внушителен мъж. Египтянинът имаше копие в ръката си, но той слезе при него с тояга, изтръгна копието от ръката на египтянина и го уби със собственото му копие. 22 Тези неща извърши Ваная, синът на Йодая, и беше именит между тримата силни мъже. 23 Той беше почитан повече от тридесетте, но не достигна трима. И Давид го постави в близкото си обкръжение. 24 Асаил, братът на Йоав, беше между тридесетте, и Елханан, синът на Додо от Витлеем, 25 ародецът Сама, ародецът Елика, 26 фалетецът Хелис, Ирас, синът на текоеца Екис, 27 анатотецът Авиезер, кусатецът Мевунай, 28 ахоаецът Салмон, нетофатецът Маарай, 29 Хелев, синът на нетофатеца Ваана, Итай, синът на Ривай от Гавая на вениаминовите синове, 30 пиратонецът Ваная, Идай от потоците на Гаас, 31 аравецът Ави-Алвон, вауримецът Азмавет, 32 саалвонецът Елиава, синовете на Ясон, Йонатан, 33 арарецът Сама, Ахиам, синът на арареца Сарар, 34 Елифелет, синът на Аасве, синът на маахатеца, Елиам, синът на гилонеца Ахитофел, 35 кармилецът Есрай, аравецът Фаарай, 36 Игал, синът на Натан от Сова, гадецът Ваний, 37 амонецът Силек, виротецът Нахарай, оръженосецът на Йоав, сина на Саруя, 38 етерецът Ирас, етерецът Гарив, 39 хетеецът Урия; всичко тридесет и седем.