داوران‌ 5 | کتاب مقدس، ترجمۀ معاصر

کتاب مقدس، ترجمۀ معاصر

سرود دبوره و باراق

1 آنگاه دبوره و باراق اين سرود را به مناسبت پيروزی خود سراييدند: 2 خداوند را ستايش كنيد! رهبران اسرائيل شجاعانه به جنگ رفتند، و قوم با اشتياق از آنها پيروی نمودند. 3 ای پادشاهان و ای حكام گوش كنيد! من در وصف خداوند خواهم سراييد، و برای خدای اسرائيل سرود خواهم خواند. 4 ای خداوند، وقتی از سعير بيرون آمدی و صحرای ادوم را ترک فرمودی، زمين متزلزل گرديد و آسمان قطرات بارانش را فرو ريخت. 5 آری، حتی كوه سينا از حضور خدای اسرائيل به لرزه درآمد! 6 در ايام شمجر و ياعيل شاهراهها متروک بودند. مسافران از كوره راههای پر پيچ و خم عبور میكردند. 7 اسرائيل رو به زوال میرفت، تا اينكه دبوره برخاست تا همچون مادری از اسرائيل حمايت كند. 8 چون اسرائيل به دنبال خدايان تازه رفت، جنگ به دروازههای ما رسيد. در ميان چهل هزار مرد اسرائيلی، نه نيزهای يافت میشد و نه سپری. 9 قلب من مشتاق رهبران اسرائيل است كه با اشتياق تمام، خود را وقف كردند. خداوند را ستايش كنيد، 10 ای كسانی كه بر الاغهای سفيد سواريد و بر فرشهای گرانبها مینشينيد، و ای كسانی كه پای پياده راه میرويد. 11 گوش كنيد! سرايندگان، گرد چاهها جمع شدهاند تا پيروزيهای خداوند را بسرايند. آری، آنان میسرايند كه چگونه خداوند اسرائيل را پيروز ساخت، و چگونه قوم خداوند از دروازههای دشمن گذشتند! 12 بيدار شو ای دبوره! بيدار شو و سرود بخوان. برخيز ای باراق! ای فرزند ابينوعم، برخيز و اسيرانت را به اسارت ببر! 13 مردان امين از كوه سرازير شدند، قوم خداوند برای جنگ نزد او آمدند. 14 مردان جنگی از قبايل افرايم و بنيامين و از ماخير و زبولون آمدند. 15 رهبران يساكار با دبوره و باراق، به دره هجوم بردند. اما قبيلهٔ رئوبين مردد بود. 16 چرا رئوبين در میان آغلها ماند؟ آيا میخواست به نوای نی شبانان گوش دهد؟ آری قبيلهٔ رئوبين مردد بود! 17 چرا جلعاد در آن سوس رود اردن ماند؟ چرا دان نزد كشتیهايش توقف نمود؟ چرا اشير كنار دريا نزد بنادر خود ساكت نشست؟ 18 اما قبايل زبولون و نفتالی جان خود را در ميدان نبرد به خطر انداختند. 19 پادشاهان كنعان در تعنک نزد چشمههای مجدو جنگيدند، اما پيروزی را به چنگ نياوردند. 20 ستارگان از آسمان با سيسرا جنگيدند. 21 رود خروشان قيشون، دشمن را با خود برد. ای جان من با شهامت به پيش برو. 22 صدای پای اسبان دشمن را بشنويد! ببينيد چگونه چهار نعل میتازند و دور میشوند! 23 فرشتهٔ خداوند میگويد: «ميروز را لعنت كنيد، ساكنانش را به سختی لعنت نماييد، زيرا به كمک خداوند نيامدند تا او را در جنگ با دشمنان ياری دهند.» 24 آفرين بر ياعيل، زن حابر قينی، خداوند او را بركت دهد، بيش از تمامی زنان خيمه نشين! 25 سيسرا آب خواست، اما ياعيل در جامی ملوكانه به وی شير داد! 26 آنگاه ميخ چادر و چكش را برداشت و ميخ را بر شقيقهاش كوبيد و سرش را به زمين دوخت. 27 او نزد پايهای ياعيل افتاد و جان سپرد. 28 مادر سيسرا از پنجرهٔ اتاقش چشم به راه او دوخته بود و میگفت: «چرا عرابهاش نمیآيد؟ چرا صدای چرخهای عرابهاش را نمیشنوم؟» 29 نديمههای خردمندش با او همصدا شده گفتند: 30 غنيمت فراوان به چنگ آوردهاند و برای تقسيم آن وقت لازم دارند. يک يا دو دختر نصيب هر سرباز میشود. سيسرا جامههای رنگارنگ به ارمغان خواهد آورد، شالهای قلابدوزی برای گردن ما با خود خواهد آورد. 31 ای خداوند تمامی دشمنانت همچون سيسرا نابود گردند. اما كسانی كه تو را دوست دارند مثل خورشيد تابان بدرخشند. بعد از آن، به مدت چهل سال آرامش در سرزمين بنیاسرائيل برقرار گرديد.

Верен

از Veren

1 А Девора и Варак, синът на Авиноам, пяха в онзи ден и казваха: 2 Затова, че водачи поведоха в Израил, затова, че народът излезе доброволно, славете ГОСПОДА! 3 Чуйте, царе! Дайте ухо, първенци! Ще пея аз, на ГОСПОДА ще пея аз; ще пея псалми на ГОСПОДА, Израилевия Бог! 4 ГОСПОДИ, когато Ти излезе от Сиир, когато тръгна от полето на Едом, се разтресе земята и закапа небето, и облаците изляха вода. 5 Планините се разтопиха пред присъствието на ГОСПОДА; този Синай – пред присъствието на ГОСПОДА, Израилевия Бог. 6 В дните на Самегар, сина на Анат, в дните на Яил, пътищата опустяха и пътниците вървяха по криви пътеки. 7 Не останаха водачи в Израил, не останаха, докато станах аз, Девора, станах майка в Израил. 8 Избраха си нови богове; тогава в портите настана война. Виждаше ли се щит или копие между четиридесет хиляди в Израил? 9 Сърцето ми е устремено към началниците на Израил, които излязоха доброволно заедно с народаст. 2;. Славете ГОСПОДА! 10 Вие, които яздите на бели магарици, вие, които седите на меки килими и които вървите по пътя, пейте! 11 Далеч от шума на стрелците, сред места за водопой, там те да прославят праведните дела на ГОСПОДА, праведните дела за Неговите водачи в Израил. Тогава ГОСПОДНИЯТ народ слезе при портите. 12 Събуди се, събуди се, Девора! Събуди се, събуди се, изпей песен! Стани, Варак, и отведи пленниците си, сине Авиноамов! 13 Тогава слязоха, остатъкът от народа срещу благородните; ГОСПОД слезе за мен срещу могъщите. 14 Които са от корена на Ефрем, слязоха против Амалик. След теб, Вениамине, с твоя народ, от Махир слязоха водачите и от Завулон онези, които носят жезъла на книжника. 15 И първенците на Исахар бяха с Девора – Исахар като Варак – спуснаха се в долината по неговите стъпки. При потоците на Рувим се вземаха велики сърдечни решения. 16 Защо си седнал между кошарите да слушаш свиренето за стадата? При потоците на Рувим имаше велики сърдечни размисли. 17 Галаад почиваше отвъд Йордан. А защо остана Дан на корабите? Асир остана на брега и почиваше край заливите си. 18 Завулон беше народ, който изложи живота си на смърт, също и Нефталим, по височините на полето. 19 Дойдоха царе и воюваха; тогава ханаанските царе воюваха в Таанах, до водите на Магедон; сребърни трофеи не взеха. 20 От небето воюваха, звездите от пътищата си воюваха срещу Сисара. 21 Потокът Кисон ги помете, древният поток, потокът Кисон. Потъпкала си силните, душо моя! 22 Тогава затропаха конските копита от препускането, препускането на силните им. 23 Кълнете Мироз, каза Ангелът ГОСПОДЕН, горчиво прокълнете жителите му, защото не дойдоха на помощ на ГОСПОДА, на помощ на ГОСПОДА против силните. 24 Най-благословена между жените е Яил, жената на кенееца Хевер; най-благословена е тя от жените в шатри. 25 Той поиска вода, тя му даде мляко, във великолепна чаша му донесе каймак. 26 Простря ръката си към кола, десницата си към чука на работниците; удари Сисара, смаза главата му, разби и прониза слепоочието му. 27 При краката ѝ се повали той, падна, просна се; при краката ѝ се повали той, падна; където се повали, там и падна мъртъв. 28 Майката на Сисара поглеждаше през прозореца и викаше през решетката: Защо се бави да дойде колесницата му? Защо закъсняват стъпките на колесницата му? 29 Нейните мъдри княгини ѝ отговаряха, да, и тя отново си повтаряше сама: 30 Не намират ли и не делят ли плячка – по девойка, по две девойки на всеки мъж, на Сисара плячка от шарени дрехи, плячка от шарени везани дрехи, шарени дрехи от двойна везба на шията на грабителя? 31 Така да погинат всичките Ти врагове, ГОСПОДИ! А онези, които Го любят, да бъдат, както слънцето изгрява в пълната си сила! И земята имаше спокойствие четиридесет години.