1در كوهستان افرايم مردی به نام ميخا زندگی میكرد.2روزی او به مادرش گفت: «آن هزار و صد مثقال نقرهای را كه فكر میكردی از تو دزديدهاند و من شنيدم كه دزدش را نفرين میكردی، نزد من است، من آن را برداشتهام.» مادرش گفت: «چون تو اعتراف كردی، خداوند تو را بركت خواهد داد.»3پس وی آن مقدار نقرهای را كه دزديده بود، به مادرش پس داد. مادرش گفت: «من اين نقره را وقف خداوند مینمايم و از آن يک بت نقرهای برای تو تهيه میكنم تا اين لعنت از تو دور شود.»4-5پس مادرش دويست مثقال از آن نقره را گرفته، پيش زرگر برد و دستور داد با آن بتی بسازد. بت ساخته شد و در خانهٔ ميخا گذاشته شد. ميخا در خانهاش علاوه بر بتهای متعدد، ايفود[1] نيز داشت. او يكی از پسرانش را به كاهنی بتخانهٔ خود تعيين نمود.6در آن زمان بنیاسرائيل پادشاهی نداشت و هر کس هر کاری را كه دلش میخواست انجام میداد.7-8يک روز جوانی از قبيلهٔ لاوی كه اهل بيتلحم يهودا بود شهر خود را ترک گفت تا جای مناسبی برای زندگی پيدا كند. در طول سفر به خانهٔ ميخا در كوهستان افرايم رسيد.9ميخا از او پرسيد: «اهل كجا هستی؟» او گفت: «من از قبيلهٔ لاوی و اهل بيتلحم يهودا هستم و میخواهم جای مناسبی برای سكونت پيدا كنم.»10-11ميخا گفت: «اگر بخواهی میتوانی پيش من بمانی و كاهن من باشی. ساليانه ده مثقال نقره، يک دست لباس و خوراک به تو خواهم داد.» آن لاوی جوان موافقت كرد و پيش او ماند. ميخا او را چون يكی از پسرانش میدانست12و وی را كاهن خود تعيين نمود و او در منزل ميخا سكونت گزيد.13ميخا گفت: «حال كه از قبيلهٔ لاوی كاهنی برای خود دارم، میدانم كه خداوند مرا بركت خواهد داد.»
داوران 17
Верен
از Veren1И имаше един човек от хълмистата земя на Ефрем, който се казваше Михей.2И той каза на майка си: Хилядата и сто сребърни сикъла, които ти бяха взети, за които ти изрече клетва и я каза в ушите ми, ето, среброто е у мен; аз го взех. А майка му каза: Благословен да е синът ми от ГОСПОДА!3И той върна хилядата и сто сребърни сикъла на майка си, а майка му каза: Аз бях посветила среброто от ръката си на ГОСПОДА за сина си, да направи изваян идол и излят идол. И сега ти го давам обратно.4И той върна среброто на майка си, а майка му взе двеста сребърни сикъла и ги даде на златаря, и той направи от тях изваян идол и излят идол; и той беше поставен в дома на Михей.5А човекът Михей имаше дом за богове и направи ефод и домашни идоли, и посвети един от синовете си да му стане свещеник.6В онези дни нямаше цар в Израил; всеки правеше, каквото му се виждаше добро.7А имаше един младеж от Витлеем Юдейски, от рода на Юда, който беше левит[1] и беше чужденец там.8И човекът замина от града, от Витлеем Юдейски, за да се засели, където намери; и както вървеше по пътя, дойде до хълмистата земя на Ефрем и до къщата на Михей.9И Михей му каза: Откъде идваш? А той му каза: Аз съм левит от Витлеем Юдейски и отивам да се заселя, където намеря.10А Михей му каза: Живей при мен и ми бъди отец и свещеник, и аз ще ти давам по десет сребърника на година, една премяна дрехи и храната ти. Така левитът влезе при него.11И левитът реши да остане при човека; и младежът му стана като един от синовете му.12Така Михей посвети левита и младежът му стана свещеник, и беше в къщата на Михей.13Тогава Михей каза: Сега зная, че ГОСПОД ще ми направи добро, защото имам левит за свещеник.