خروج‌ 8 | کتاب مقدس، ترجمۀ معاصر

کتاب مقدس، ترجمۀ معاصر

بلای قورباغه

1 خداوند به موسی فرمود: «پيش فرعون برگرد و به او بگو كه خداوند چنين میفرمايد: بگذار قوم من بروند و مرا عبادت كنند؛ 2 و گرنه سرزمينت را پر از قورباغه خواهم نمود. 3-4 رود نيل به قدری از قورباغه پر خواهد شد كه قورباغهها از آن بيرون آمده، به كاخ تو هجوم خواهند آورد و به خوابگاه و بسترت و نيز خانههای درباريان و تمام قوم تو رخنه خواهند كرد، به طوری كه حتی تغارهای خمير و تنورهای نانوايی را پر خواهند ساخت و از سر و رويتان بالا خواهند رفت.» 5 سپس خداوند به موسی فرمود: «به هارون بگو كه عصای خود را به سوی رودخانهها، چشمهها و حوضها دراز كند تا قورباغهها بيرون بيايند و همه جا را پر سازند.» 6 هارون چنين كرد و مصر از قورباغه پر شد. 7 ولی جادوگران مصری هم با جادوی خود، همين كار را كردند و قورباغههای بسيار زيادی پديد آوردند. 8 پس فرعون، موسی و هارون را فرا خواند و گفت: «از خداوند درخواست كنيد اين قورباغهها را از ما دور كند و من قول میدهم بنیاسرائيل را رها كنم تا بروند و برای خداوند قربانی كنند.» 9 موسی در جواب فرعون گفت: «زمانی را معين كن تا برای تو و درباريان و قومت دعا كنم و تمام قورباغهها بهجز آنهايی كه در رود نيل هستند نابود شوند.» 10 فرعون گفت: «فردا.» موسی جواب داد: «اين كار را خواهم كرد تا تو بدانی كه مثل خداوند ما خدايی نيست. 11 تمام قورباغهها از بين خواهند رفت، بهجز آنهايی كه در رود نيل هستند.» 12 موسی و هارون از دربار فرعون بيرون آمدند و موسی از خداوند خواهش كرد تا قورباغهها را از بين ببرد. 13 خداوند هم دعای موسی را اجابت فرمود و تمام قورباغهها در سراسر مصر مردند. 14 مردم آنها را جمع كرده، روی هم انباشتند، آنچنانكه بوی تعفن همه جا را فرا گرفت. 15 اما وقتی قورباغهها از بين رفتند، فرعون باز هم دل خود را سخت كرد و همانطور كه خداوند فرموده بود راضی نشد قوم اسرائيل را رها كند.

بلای پشه

16 آنگاه خداوند به موسی فرمود: «به هارون بگو كه عصای خود را به زمين بزند تا سراسر مصر از پشه پر شود.» 17 موسی و هارون همانطور كه خداوند به ايشان فرموده بود عمل كردند. وقتی هارون عصای خود را به زمين زد انبوه پشه سراسر خاک مصر را فرا گرفت و پشهها بر مردم و حيوانات هجوم بردند. 18 جادوگران مصر هم سعی كردند همين كار را بكنند، ولی اين بار موفق نشدند. 19 پس به فرعون گفتند: «دست خدا در اين كار است.» ولی همانطور كه خداوند فرموده بود، دل فرعون باز نرم نشد و به موسی و هارون اعتنايی نكرد.

بلای مگس

20 پس خداوند به موسی فرمود: «صبح زود برخيز و به كنار رودخانه برو و منتظر فرعون باش. وقتی او به آنجا آيد به او بگو كه خداوند میفرمايد: قوم مرا رها كن تا بروند و مرا عبادت كنند، 21 و گرنه خانهٔ تو و درباريان و تمام مردم مصر را از مگس پر میكنم و زمين از مگس پوشيده خواهد شد. 22 اما در سرزمين جوشن كه محل سكونت بنیاسرائيل است، مگسی نخواهد بود تا بدانی كه من خداوند اين سرزمين هستم 23 و بين قوم تو و قوم خود فرق میگذارم. اين معجزه فردا ظاهر خواهد شد.» 24 خداوند به طوری كه فرموده بود، قصر فرعون و خانههای درباريان را پر از مگس كرد و در سراسر خاک مصر ويرانی به بار آمد. 25 پس فرعون، موسی و هارون را احضار كرد و به آنها گفت: «بسيار خوب، به شما اجازه میدهم كه برای خدای خود قربانی كنيد، ولی از مصر بيرون نرويد.» 26 موسی جواب داد: «ما نمیتوانيم در برابر چشمان مصريان حيواناتی كه آنها از كشتنشان كراهت دارند، برای خداوند، خدای خود قربانی كنيم؛ چون ممكن است ما را سنگسار كنند. 27 ما بايد به مسافت سه روز راه، از مصر دور شويم و طبق دستور خداوند، در صحرا برای خداوند، خدای خود قربانی كنيم.» 28 فرعون گفت: «من به شما اجازه میدهم تا به صحرا برويد و برای خداوند، خدای خود قربانی تقديم كنيد؛ ولی زياد دور نشويد. حال، برای من دعا كنيد.» 29 موسی گفت: «وقتی از اينجا خارج شوم، نزد خداوند دعا خواهم كرد و فردا اين بلا از تو و درباريان و مردم مصر دور خواهد شد. اما مواظب باش بار ديگر ما را فريب ندهی، بلكه بگذاری قوم من برود و برای خداوند قربانی تقديم كند.» 30 پس موسی از حضور فرعون بيرون رفت و نزد خداوند دعا كرد. 31 خداوند دعای موسی را اجابت فرمود و تمام مگسها را دور كرد، به طوری كه حتی يک مگس هم باقی نماند. 32 ولی اين بار نيز دل فرعون نرم نشد و اجازه نداد قوم اسرائيل از مصر بيرون بروند.

Верен

از Veren

1 Тогава ГОСПОД каза на Мойсей: Влез при фараона и му кажи: Така казва ГОСПОД: Пусни народа Ми, за да Ми послужи!^[1] 2 Но ако откажеш да го пуснеш, ето, Аз ще ударя всичките ти области с жаби. 3 Реката ще гъмжи от жаби, които ще излизат и ще наскачат в къщата ти, в спалнята ти, по леглото ти, в къщите на слугите ти, върху народа ти, в пещите ти и по нощвите ти. 4 Върху теб, върху народа ти и върху всичките ти слуги ще наскачат жабите. 5 И ГОСПОД каза на Мойсей: Кажи на Аарон: Простри ръката си с жезъла си над реките, над каналите и над езерата и направи да излязат жаби по египетската земя. 6 И Аарон простря ръката си над египетските води и жабите излязоха и покриха египетската земя. 7 Но и магьосниците направиха същото със заклинанията си и направиха да излязат жаби по египетската земя. 8 Тогава фараонът повика Мойсей и Аарон и каза: Помолете се на ГОСПОДА^[2] да махне жабите от мен и от народа ми и ще пусна народа, за да пожертва на ГОСПОДА. 9 А Мойсей каза на фараона: Определи ми кога да се помоля за теб, за слугите ти и за народа ти, за да изтреби жабите от теб и от къщите ти и да останат само в реката. 10 И фараонът каза: Утре. А той рече: Ще бъде според думата ти, за да познаеш, че няма никой подобен на ГОСПОДА, нашия Бог. 11 Жабите ще се махнат от теб, от къщите ти, от слугите ти и от народа ти; само в реката ще останат. 12 И Мойсей и Аарон излязоха от фараона. И Мойсей извика към ГОСПОДА за жабите, които беше пратил върху фараона^[3]. 13 И ГОСПОД направи според думата на Мойсей и жабите измряха от къщите, от дворовете и от нивите. 14 И ги събираха на купчини, и земята се усмърдя. 15 А когато фараонът видя, че дойде облекчение, закорави сърцето си и не ги послуша, както ГОСПОД беше говорил. 16 След това ГОСПОД каза на Мойсей: Кажи на Аарон: Простри жезъла си и удари земната пръст, за да се превърне на въшки в цялата египетска земя. 17 И направиха така. Аарон простря ръката си с жезъла си и удари земната пръст, и въшки се явиха по хората и по животните; цялата пръст по земята стана на въшки по цялата египетска земя. 18 И магьосниците работеха да направят същото със заклинанията си, за да произведат въшки, но не можаха; а въшките бяха по хората и по животните. 19 Тогава магьосниците казаха на фараона: Божи пръст е това. Но сърцето на фараона се закорави и той не ги послуша, както ГОСПОД беше говорил^[4]. 20 После ГОСПОД каза на Мойсей: Стани утре рано и застани пред фараона – ето, той излиза при водата – и му кажи: Така казва ГОСПОД: Пусни народа Ми, за да Ми послужи! 21 Защото, ако не пуснеш народа Ми, ето, ще изпратя рояци мухи върху теб, върху слугите ти, върху народа ти и в къщите ти; и къщите на египтяните и земята, на която живеят, ще се напълнят с рояци мухи. 22 Но в онзи ден Аз ще отделя гесенската земя, в която живее Моят народ, така че там да няма рояци мухи, за да познаеш, че Аз, ГОСПОД, съм сред земята. 23 Аз ще поставя преграда между Моя народ и твоя народ; това знамение ще стане утре. 24 И ГОСПОД направи така; множества рояци мухи навлязоха в къщата на фараона и в къщите на слугите му и в цялата египетска земя; земята беше повредена от рояците мухи. 25 Тогава фараонът повика Мойсей и Аарон и каза: Идете, принесете жертва на вашия Бог в земята. 26 Но Мойсей каза: Не е прилично да направим така, защото ние ще жертваме на ГОСПОДА, нашия Бог, онова, което е гнусота за египтяните. Ето, ако жертваме пред очите на египтяните онова, което е гнусота за тях, няма ли да ни избият с камъни? 27 Ще отидем на тридневен път в пустинята и ще жертваме на ГОСПОДА, нашия Бог, както Той ни е говорил. 28 Тогава фараонът каза: Ще ви пусна да пожертвате на ГОСПОДА, вашия Бог, в пустинята, само да не отидете много далеч! Помолете се за мен. 29 И Мойсей каза: Ето, аз излизам отпред теб, и ще се помоля на ГОСПОДА да се махнат утре рояците мухи от фараона, от слугите му и от народа му. Но нека фараонът не ни лъже още веднъж и да не пуска народа да пожертва на ГОСПОДА. 30 И Мойсей излезе отпред фараона и се помоли на ГОСПОДА. 31 И ГОСПОД направи според думата на Мойсей и махна рояците мухи от фараона, от слугите му и от народа му; не остана нито една. 32 Но фараонът и този път закорави сърцето си и не пусна народа^[5].