1آنگاه يوحانان و عزريا[1] (پسر هوشعيا) و ساير سرداران لشكر و تمام مردم، از كوچک تا بزرگ، نزد من آمدند2و گفتند: «التماس میكنيم برای ما دعا كن، چون همانگونه كه میبينی، از آن قوم بزرگ فقط عدهٔ كمی باقی ماندهايم.3از خداوند، خدای خودت درخواست نما تا به ما نشان دهد چه كنيم و به كجا برويم.»4جواب دادم: «بسيار خوب، من طبق درخواست شما، به حضور خداوند، خدای شما دعا خواهم كرد و هر چه بفرمايد، به شما خواهم گفت و چيزی را پنهان نخواهم نمود!»5آنها گفتند: «لعنت خداوند بر ما اگر هر چه او بگويد، اطاعت نكنيم،6چه طبق دلخواه ما باشد، چه نباشد! ما خداوند، خدای خود را كه تو را به حضور او میفرستيم، اطاعت خواهيم نمود، زيرا اگر مطيع دستورات او باشيم، همه چيز برای ما به خير و خوبی تمام خواهد شد.»
پاسخ خدا به دعای ارميا
7ده روز بعد، خداوند به دعای من جواب داد.8من نيز يوحانان و ساير سرداران لشكر و تمام قوم را از بزرگ تا كوچک فرا خواندم9و به ايشان گفتم: «درخواست شما را به درگاه خداوند، خدای اسرائيل بردم و او در پاسخ، چنين فرمود:10”در اين سرزمين بمانيد. اگر بمانيد، شما را استوار و برقرار خواهم ساخت و ديگر شما را منهدم و پراكنده نخواهم كرد، چون از بلايی كه بر سرتان آوردم، بسيار غمگين شدهام.11ديگر از پادشاه بابل نترسيد، چون من با شما هستم تا شما را نجات دهم و از دست او برهانم.12من از روی رحمت خود، كاری خواهم كرد كه او بر شما نظر لطف داشته باشد و اجازه دهد كه در سرزمين خود باقی بمانيد.“13-14«ولی اگر خداوند را اطاعت نكنيد و نخواهيد در اين سرزمين بمانيد، و برای رفتن به مصر پافشاری نماييد، به اين اميد كه بتوانيد در آنجا از جنگ، گرسنگی و ترس و هراس در امان باشيد،15در اين صورت، ای بازماندگان يهودا، خداوند قادر متعال، خدای اسرائيل به شما چنين میفرمايد: ”اگر اصرار داريد كه به مصر برويد،16جنگ و قحطیای كه از آن میترسيد، در آنجا دامنگيرتان خواهد شد و در همانجا از بين خواهيد رفت.17اين سرنوشت كسانی است كه اصرار دارند به مصر بروند و در آنجا بمانند؛ بلی، شما همگی در اثر جنگ، گرسنگی و بيماری خواهيد مرد و هيچيک از شما از بلايی كه در آنجا بر سرتان خواهم آورد، جان به در نخواهد برد.18همانگونه كه آتش خشم و غضب من بر سر اهالی اورشليم ريخت، به محض اينكه وارد مصر شويد، بر سر شما نيز خواهد ريخت. شما مورد نفرت و انزجار قرار خواهيد گرفت و به شما نفرين و ناسزا خواهند گفت و ديگر هرگز وطنتان را نخواهيد ديد.“»19در پايان گفتم: «خداوند به شما گفته است كه به مصر نرويد و من هم هشدار لازم را به شما دادم.20پس بدانيد كه اگر به مصر برويد اشتباه بزرگی مرتكب میشويد. شما از من خواستيد تا برايتان دعا كنم و گفتيد كه هر چه خداوند بگويد اطاعت خواهيد كرد.21امروز آنچه خداوند فرمود، كلمه به كلمه به شما گفتهام، ولی شما اطاعت نمیكنيد.22حال كه اصرار داريد به مصر برويد، يقين بدانيد كه در آنجا در اثر جنگ و قحطی و بيماری خواهيد مرد.»
اِرميا 42
Верен
از Veren1Тогава всичките военачалници и Йоанан, синът на Кария, и Езания, синът на Осая, и целият народ, от най-малкия до най-големия, се приближиха2и казаха на пророк Еремия: Молим те, нека дойде пред теб молбата ни и се помоли за нас на ГОСПОДА, своя Бог, за целия този остатък, защото останахме малцина от мнозина, както ни виждат очите ти –3да ни изяви ГОСПОД, твоят Бог, пътя, по който да ходим, и това, което да правим.4А пророк Еремия им каза: Чух. Ето, ще се помоля на ГОСПОДА, вашия Бог, според думите ви; и цялото слово, което ви отговори ГОСПОД, ще ви го известя; нищо няма да задържа от вас.5Тогава те казаха на Еремия: ГОСПОД да бъде истинен и верен свидетел между нас, че наистина ще постъпим така, според всяка дума, с която ГОСПОД, твоят Бог, ще те изпрати до нас[1].6Било добро, или зло, ще послушаме гласа на ГОСПОДА, своя Бог, до когото те пращаме – за да ни бъде добре, когато послушаме гласа на ГОСПОДА, своя Бог.7И след десет дни ГОСПОДНОТО слово беше към Еремия.8И той повика Йоанан, сина на Кария, и всичките военачалници, които бяха с него, и целия народ, от най-малкия до най-големия, и им каза:9Така казва ГОСПОД, Израилевият Бог, до когото ме пратихте, за да представя молбата ви пред Него:10Ако останете да живеете в тази земя, ще ви съградя, а няма да ви съборя; и ще ви насадя, а няма да ви изкореня, защото се разкаях за злото, което ви направих.11Не се бойте от вавилонския цар, от когото се страхувате. Не се бойте от него, заявява ГОСПОД, защото Аз съм с вас, за да ви спася и да ви избавя от ръката му.12Ще ви окажа милост, за да ви помилва и да ви върне в земята ви.13Но ако кажете: Няма да живеем в тази земя! – и не послушате гласа на ГОСПОДА, своя Бог,14и кажете: Не, в египетската земя ще отидем, където няма да видим война и няма да чуем глас на тръба, и няма да гладуваме за хляб; и там ще живеем! –15затова сега слушайте словото на ГОСПОДА, вие, останали от Юда! Така казва ГОСПОД на Войнствата, Израилевият Бог: Ако наистина насочите лицата си да отидете в Египет и отидете да живеете там като чужденци,16тогава мечът, от който се боите, ще ви стигне там, в египетската земя; и гладът, от който се страхувате, ще ви следва там, в Египет; и там ще измрете.17И всички мъже, които са насочили лицата си да отидат в Египет, за да живеят там като чужденци, ще измрат от меч, от глад и от мор; и няма да имат оцелял или избягал от злото, което Аз ще докарам върху тяхст. 16;.18Защото така казва ГОСПОД на Войнствата, Израилевият Бог: Както гневът Ми и яростта Ми се изляха върху ерусалимските жители, така яростта Ми ще се излее върху вас, когато отидете в Египет. И ще бъдете за проклятие и за смайване, за клетва и за присмех; и няма да видите повече това място.19ГОСПОД говори на вас, останалите от Юда: Не отивайте в Египет!ст. 14; Знайте добре, че днес ви свидетелствах това.20Защото вие измамихте сами себе си, когато ме пратихте при ГОСПОДА, своя Бог, и казахте: Помоли се за нас на ГОСПОДА, нашия Бог, и ни съобщи всичко, което каже ГОСПОД, нашият Бог, и ще го извършим[2].21И аз днес ви съобщих, но вие не послушахте гласа на ГОСПОДА, своя Бог, в нищо, с което ме изпрати до вас.22И сега, знайте добре, че ще измрете от меч, от глад и от мор на мястото, където желаете да отидете, за да живеете там като чужденци.