1در ماه دهم از نهمين سال سلطنت صدقيا، پادشاه يهودا، نبوكدنصر، پادشاه بابل، با تمام سپاه خود بار ديگر به اورشليم حمله كرده، آن را محاصره نمود.2در روز نهم ماه چهارم، از سال يازدهم سلطنت صدقيا، بابلیها ديوار شهر را خراب كرده، به داخل رخنه نمودند و شهر را تصرف كردند.3سپس تمام فرماندهان سپاه بابل داخل شهر شدند و پيروزمندانه كنار«دروازهٔ وسطی» نشستند. در ميان آنها نرجل شراصر، سمجرنبو، سرسكيم و نرجل شراصر (مشاور پادشاه بابل)، به چشم میخوردند.4وقتی صدقيای پادشاه و لشكريانش ديدند كه شهر سقوط كرده، شبانه از دروازهای كه بين دو ديوار پشت باغ كاخ سلطنتی بود، فرار كردند و به سوی درهٔ اردن رفتند.5ولی بابلیها، پادشاه را تعقيب كردند و او را در دشت اريحا گرفتند و به حضور نبوكدنصر، پادشاه بابل آوردند. او در شهر ربله واقع در خاک حمات مستقر شده بود. در آنجا او حكم مجازات صدقيا را صادر كرد.6پادشاه بابل دستور داد فرزندان صدقيا و مقامات يهودا را در برابر چشمان او اعدام كنند.7سپس امر كرد كه چشمان صدقيا را از حدقه درآورند و او را با زنجير ببندند و به بابل ببرند.8در اين ضمن، بابلیها شهر و كاخ سلطنتی را به آتش كشيدند و ديوار شهر را خراب كردند.9به دستور نبوزرادان فرماندهٔ سپاه بابل، باقيماندهٔ جمعيت اورشليم و تمام كسانی را كه به او پناه آورده بودند، به بابل فرستادند؛10ولی فقيران را كه چيزی نداشتند در سرزمين يهودا باقی گذاشتند و مزرعه و تاكستان به ايشان دادند.
آزادی ارميا
11-12در ضمن نبوكدنصر به نبوزرادان دستور داده بود كه مرا پيدا كند و سفارش كرده بود كه از من به خوبی مواظبت نمايد و هر چه میخواهم، در اختيارم بگذارد.13-14پس نبوزرادان، فرماندهٔ سپاه بابل و نبوشزبان رئيس خواجهسرايان و نرجل شراصر، مشاور پادشاه و ساير مقامات طبق دستور پادشاه، سربازانی به زندان فرستادند تا مرا ببرند و به جدليا (پسر اخيقام، نوهٔ شافان) بسپارند تا مرا به خانهٔ خود ببرد. به اين ترتيب من به ميان قوم خود كه در آن سرزمين باقی مانده بودند، بازگشتم.
نظر لطف خدا نسبت به عبدملک
15پيش از حملهٔ بابلیها، زمانی كه من هنوز در زندان بودم، خداوند اين پيغام را به من داد:16«به سراغ عبدملک حبشی بفرست و به او بگو كه خداوند قادر متعال، خدای اسرائيل چنين میفرمايد: ”بلاهايی را كه قبلاً گفته بودم، بزودی بر سر اين شهر خواهم آورد، و تو نيز شاهد آن خواهی بود.17ولی تو را از مهلكه نجات خواهم داد و به دست كسانی كه از ايشان میترسی، كشته نخواهی شد.18به پاس ايمان و اعتمادی كه نسبت به من داری، جانت را حفظ میكنم و تو را در امان نگه خواهم داشت.“»
اِرميا 39
Верен
از Veren1В деветата година на юдовия цар Седекия, в десетия месец, вавилонският цар Навуходоносор беше дошъл с цялата си войска против Ерусалим и го обсадиха.2А в единадесетата година на Седекия, в четвъртия месец, на деветия ден от месеца, портата на града беше разбита.3И всичките първенци на вавилонския цар[1] дойдоха и седнаха в средната порта: Нергал-Саресер, Самгар-Нево, Сарсехим, началникът на скопците, Нергал-Саресер, началникът на магьосниците и всички други първенци на вавилонския цар.4А когато юдовият цар Седекия и всичките воини ги видяха, побягнаха и излязоха през нощта от града по пътя на царската градина, през портата, която е между двете стени; и царят излезе по пътя към равнината.5А войската на халдейците ги преследва и настигнаха Седекия в равнините на Ерихон, и го взеха, и го заведоха при вавилонския цар Навуходоносор в Ривла, в земята Емат, и той произнесе присъда над него.6И вавилонският цар посече синовете на Седекия в Ривла пред очите му, и вавилонският цар посече всичките благородни на Юда.7И избоде очите на Седекия и го окова в бронзови окови, за да го отведе във Вавилон.8А халдейците изгориха с огън царския дворец и къщите на народа и събориха стените на Ерусалим.9А началникът на телохранителите Навузардан откара в плен във Вавилон остатъка от народа, който остана в града, и бежанците, които бяха прибягнали при него, и остатъка от народа, който остана.10И началникът на телохранителите Навузардан остави в юдовата земя някои от народа, сиромасите, които нямаха нищо, и им даде лозя и ниви в онзи ден.11А вавилонският цар Навуходоносор заповяда на началника на телохранителите Навузардан относно Еремия, като каза:12Вземи го и имай грижа за него, и да не му направиш нищо лошо, а каквото ти каже, това да му направиш.13И началникът на телохранителите Навузардан изпрати, и Навусазван, началникът на скопците, и Нергал-Саресер, началникът на магьосниците, и всички по-главни служители на вавилонския царст. 3;14изпратиха и взеха Еремия от двора на стражата и го предадоха на Годолия, сина на Ахикам, син на Сафан, за да го заведе в къщата. И той живееше сред народа.15А ГОСПОДНОТО слово беше към Еремия, когато беше затворен в двора на стражата, и каза:16Иди и говори на етиопеца Авдемелех, като кажеш: Така казва ГОСПОД на Войнствата, Израилевият Бог: Ето, Аз докарвам думите Си върху този град за зло, а не за добро; и ще се сбъднат пред теб в онзи ден.17Но теб ще избавя в онзи ден, заявява ГОСПОД, и няма да бъдеш предаден в ръката на хората, от които се страхуваш.18Защото непременно ще те избавя и няма да паднеш от меч, а животът ти ще ти бъде плячка, понеже си се уповал на Мен, заявява ГОСПОД.