اِرميا 36 | کتاب مقدس، ترجمۀ معاصر

کتاب مقدس، ترجمۀ معاصر

طومار ارميا

1 در سال چهارم سلطنت يهوياقيم (پسر يوشيا)، پادشاه يهودا، خداوند اين پيغام را به من داد: 2 «طوماری تهيه كن و تمام سخنان مرا كه عليه اسرائيل و يهودا و اقوام ديگر گفتهام، از نخستين پيغامم در زمان يوشيا تا به امروز، همه را در آن بنويس. 3 شايد وقتی مردم يهودا تمام بلاهايی را كه قصد دارم بر سرشان بياورم به صورت نوشته ببينند، توبه كنند و از راههای بد خويش بازگشت نمايند. آنگاه من نيز ايشان را خواهم آمرزيد.» 4 باروک (پسر نيريا) را نزد خود خواندم و هر آنچه خداوند فرموده بود، برای او بازگو كردم و او همه را نوشت. 5 سپس به او گفتم: «من در اينجا زندانیام و نمیتوانم به خانه خداوند بروم. 6 بنابراين تو در روزی كه مردم روزه میگيرند، به خانه خداوند برو و اين طومار را با صدای بلند بخوان، چون در آن روز، مردم از سراسر يهودا در آنجا گرد خواهند آمد. 7 شايد از راههای بد خود بازگردند و پيش از آنكه دير شود، از خداوند طلب بخشش كنند، زيرا بلايی كه خداوند عليه اين قوم اعلام فرموده، بسيار سخت است.» 8 باروک به گفتهٔ من عمل كرد و كلام خدا را تماماً در خانهٔ خداوند برای مردم خواند. 9 اين امر، در ماه نهم از سال پنجم سلطنت يهوياقيم (پسر يوشيا) روی داد. در آن روز مردم از سراسر يهودا به خانهٔ خداوند آمده بودند تا در مراسم روزه شركت نمايند. 10 وقتی همه آماده شنيدن شدند، باروک به اتاق جمريا (پسر شافان) کاتب دربار رفت و از آنجا طومار را برای مردم خواند. (اين اتاق در حياط بالايی خانهٔ خداوند و نزديک«دروازهٔ جديد» واقع شده بود.) 11 هنگامی كه ميكايا (پسر جمريا، نوهٔ شافان) پيغام خداوند را از آن طومار شنيد، 12 بیدرنگ به اتاق منشيان دربار رفت كه در آنجا بزرگان قوم دور هم جمع بودند، از جمله اليشاماع کاتب، دلايا (پسر شمعيا)، الناتان (پسر عكبور)، جمريا (پسر شافان)، صدقيا (پسر حننيا). 13 ميكايا پيغامی را كه باروک برای قوم خوانده بود، برای ايشان بازگو كرد؛ 14-15 آنگاه بزرگان قوم، شخصی به نام يهودی (پسر نتنيا، نوهٔ شلميا، نبيرهٔ كوشی) را نزد باروک فرستادند تا از او بخواهد كه بيايد و آن طومار را برای ايشان نيز بخواند. باروک هم مطابق خواهش ايشان عمل كرد. 16 وقتی طومار خوانده شد، ايشان با ترس به يكديگر نگاه كردند و به باروک گفتند: «ما بايد اين موضوع را به عرض پادشاه برسانيم. 17 ولی اول بگو كه اين مطالب را چگونه نوشتی؟ آيا آنها را ارميا گفته است؟» 18 باروک جواب داد: «ارميا آنها را كلمه به كلمه گفت و من با مركب روی اين طومار نوشتم.» 19 ايشان به باروک گفتند: «تو و ارميا خود را پنهان كنيد و به هيچكس نگوييد كجا هستيد!» 20 بعد طومار را در اتاق اليشاماع، کاتب دربار، گذاشتند و به حضور پادشاه رفتند تا قضيه را به اطلاع او برسانند. 21 پادشاه«يهودی» را فرستاد تا طومار را بياورد. او نيز آن را از اتاق اليشاماع کاتب آورد و برای پادشاه و تمام مقامات دربار كه حضور داشتند، خواند. 22 زمستان بود و پادشاه در كاخ زمستانی مقابل آتش نشسته بود. 23 وقتی«يهودی» چند ستون از آن را خواند، پادشاه آن قسمت را با چاقو بريد و در آتش انداخت، و به تدریج كه طومار خوانده میشد همين كار را ادامه داد تا تمام طومار را سوزاند. 24 او و اطرافيانش از شنيدن كلام خدا نترسيدند و غمگين نشدند، 25 و با اينكه الناتان، دلايا و جمريا به پادشاه التماس كردند كه طومار را نسوزاند، ولی او توجهی ننمود. 26 آنگاه پادشاه به شاهزاده يرحمیئيل و سرايا (پسر عزرئيل) و شلميا (پسر عبدئيل) دستور داد كه مرا و باروک را بازداشت كنند، ولی خداوند ما را پنهان كرده بود. 27 پس از آنكه پادشاه طومار را سوزاند، خداوند به من فرمود كه 28 طوماری ديگر تهيه كنم و همهٔ سخنانی را كه در طومار قبلی نوشته بودم، بر روی آن بنويسم، 29 و به پادشاه بگويم كه خداوند چنين میفرمايد: «تو آن طومار را سوزاندی، زيرا در آن نوشته شده بود كه پادشاه بابل اين مملكت را ويران خواهد كرد و هر چه را كه در آن است از انسان و حيوان از بين خواهد برد. 30 بنابراين ای يهوياقيم، پادشاه يهودا، از نسل تو كسی بر تخت پادشاهی داوود تكيه نخواهد زد. جنازهٔ تو بيرون انداخته خواهد شد تا روز، زير آفتاب سوزان و شب، در سرما باقی بماند. 31 تو را و خاندانت را و بزرگان مملكتت را به خاطر گناهانتان مجازات خواهم نمود، و تمام بلاهايی را كه گفتهام، بر سر تو و بر سر تمام مردم يهودا و اورشليم خواهم آورد، چون به هشدارهای من توجهی نمیكنيد.» 32 پس من طوماری ديگر گرفتم و آنچه كه قبلاً گفته بودم، بار ديگر به باروک بازگو كردم تا بنويسد؛ ولی اين بار خداوند مطالب بسياری نيز به آن افزود!

Верен

از Veren

1 И в четвъртата година на юдовия цар Йоаким, сина на Йосия, беше това слово от ГОСПОДА към Еремия и каза: 2 Вземи си един свитък книга и напиши в него всичките думи, които ти говорих^[1] против Израил, против Юда и против всичките народи, от деня когато ти говорих, от дните на Йосия, до днес! 3 Може би юдовият дом ще чуе цялото зло, което мисля да им направя – за да се върнат всеки от злия си път и Аз да простя беззаконието им и греха им. 4 И Еремия повика Варух, сина на Нирия, и Варух написа от устата на Еремия в един свитък книга всичките думи, които ГОСПОД му беше говорил^[2]. 5 И Еремия заповяда на Варух, като каза: Аз съм затворен, не мога да отида в ГОСПОДНИЯ дом; 6 затова иди ти и прочети от свитъка, който написа от устата ми, ГОСПОДНИТЕ думи в ушите на народа в ГОСПОДНИЯ дом в деня на поста. Прочети ги и в ушите на всички от Юда, които идват от градовете си. 7 Може би молбата им ще дойде пред ГОСПОДА и ще се върнат всеки от злия си път, защото голям е гневът и яростта, която ГОСПОД произнесе против този народ. 8 И Варух, синът на Нирия, направи всичко, което му заповяда пророк Еремия, и прочете от книгата думите на ГОСПОДА в ГОСПОДНИЯ дом. 9 И в петата година на юдовия цар Йоаким, сина на Йосия, в деветия месец, се прогласи пост пред ГОСПОДА за целия народ в Ерусалим и за целия народ, който идваше от юдовите градове в Ерусалим. 10 И Варух прочете от книгата думите на Еремия в ГОСПОДНИЯ дом, в стаята на Гемария, сина на Сафан, писаря, в горния двор, във входа на новата порта на ГОСПОДНИЯ дом, в ушите на целия народ. 11 И Михей, синът на Гемария, сина на Сафан, чу от книгата всичките думи на ГОСПОДА. 12 И слезе в царския дворец, в стаята на писаря. И ето, там седяха всичките първенци: писарят Елисама и Делая, синът на Семая, и Елнатан, синът на Аховор, и Гемария, синът на Сафан, и Седекия, синът на Анания, и всичките първенци. 13 И Михей им съобщи всичките думи, които беше чул, когато Варух чете от книгата в ушите на народа. 14 И всичките първенци изпратиха Юдий, сина на Натания, син на Селемия, син на Хусий, при Варух и казаха: Вземи в ръката си свитъка, който си прочел в ушите на народа, и ела! И Варух, синът на Нирия, взе свитъка в ръката си и дойде при тях. 15 И му казаха: Я седни и го прочети в ушите ни. И Варух го прочете в ушите им. 16 И когато чуха всичките думи, те се спогледаха с ужас и казаха на Варух: Непременно ще съобщим на царя всички тези думи^[3]. 17 И попитаха Варух, като казаха: Я ни кажи как си записал всички тези думи от устата му? 18 А Варух им каза: Той ми каза от устата си всички тези думи, и аз ги написах с мастило в книгатаст. 4;. 19 Тогава първенците казаха на Варух: Иди, скрий се, ти и Еремия; и никой да не знае къде сте! 20 После влязоха при царя в двора; а свитъка бяха оставили в стаята на писаря Елисама; и съобщиха в ушите на царя всички тези думи. 21 И царят изпрати Юдий да вземе свитъка; и той го взе от стаята на писаря Елисама. И Юдий го прочете в ушите на царя и в ушите на всичките първенци, които стояха около царя. 22 А царят седеше в зимния дворец, в деветия месец, и пред него имаше мангал с огън. 23 И когато Юдий прочиташе три-четири колони, царят ги отрязваше с писарския нож и ги хвърляше в огъня на мангала, докато целият свитък изгоря в огъня на мангала. 24 И царят и всичките му слуги не се ужасиха^[4] и не раздраха дрехите си, когато чуха всички тези думи. 25 И въпреки че Елнатан и Делая, и Гемария се застъпиха пред царя да не изгаря свитъка, той не ги послуша. 26 И царят заповяда на царския син Ерамеил и на Серая, сина на Азриил, и на Селемия, сина на Авдиил, да хванат писаря Варух и пророк Еремия; но ГОСПОД ги скри. 27 И ГОСПОДНОТО слово беше към Еремия, след като царят изгори свитъка и думите, които Варух написа от устата на Еремия, и каза: 28 Пак си вземи друг свитък и напиши в него всичките предишни думи, които бяха в първия свитък, който юдовият цар Йоаким изгори. 29 А за юдовия цар Йоаким кажи: Така казва ГОСПОД: Ти изгори този свитък, като каза: Защо си написал в него, казвайки, че вавилонският цар със сигурност ще дойде и ще разори тази земя и ще изтреби от нея и човек, и животно? 30 Затова, така казва ГОСПОД за юдовия цар Йоаким: Той няма да има никой, който да седи на престола на Давид. И трупът му ще бъде захвърлен на жегата денем и на сланата нощем. 31 Аз ще накажа него и потомството му, и слугите му за беззаконието им; и ще докарам върху тях и върху ерусалимските жители и върху юдовите мъже цялото зло, което изговорих против тях, а те не послушаха. 32 И Еремия взе друг свитък и го даде на писаря Варух, сина на Нирия, и той написа в него от устата на Еремия всичките думи на книгата, която юдовият цар Йоаким изгори в огъня; и още много подобни думи се добавиха към тях.