1-2زمانی كه نبوكدنصر، پادشاه بابل، با همهٔ سپاهيان خود كه از مردم تمام سرزمینهای تحت سلطهٔ او تشكيل میشد، به اورشليم و ساير شهرهای يهودا حمله كرد، خداوند به من فرمود كه اين پيغام را به صدقيا، پادشاه يهودا، اعلام نمايم: «من اين شهر را به دست پادشاه بابل تسليم خواهم كرد تا آن را به آتش بكشد.3تو نيز راه فرار نخواهی داشت بلكه گرفتار خواهی شد و تو را به حضور پادشاه بابل خواهند برد؛ او تو را محكوم خواهد ساخت و به بابل تبعيد خواهد نمود.4حال به آنچه میگويم گوش فرا ده! تو در جنگ كشته نخواهی شد،5بلكه در آرامش خواهی مرد. مردم همانگونه كه برای اجدادت كه پيش از تو پادشاه بودند، بخور سوزاندند، به يادبود تو نيز بخور خواهند سوزاند. آنها در سوگ تو ماتم كرده، خواهند گفت: ”افسوس كه پادشاهمان درگذشت!“ اين، آن چيزی است كه اراده نمودهام.»6من پيغام خدا را در اورشليم به صدقيای پادشاه دادم.7در اين وقت، سپاه بابل، شهرهای اورشليم و لاكيش و عزيقه را محاصره كرده بود، يعنی تنها شهرهای حصاردار باقی ماندهٔ يهودا كه هنوز مقاومت میكردند.
آزاد سازی بردهها و فريب آنها
8بعد از آنكه صدقيا، پادشاه يهودا، تمام بردههای اورشليم را آزاد كرد، پيغامی از طرف خداوند به من رسيد.9(صدقيای پادشاه، طی يک عهد مذهبی، دستور داده بود هر کس كه غلام يا كنيزی عبرانی دارد، او را آزاد كند و گفته بود كه هيچ عبرانی حق ندارد ارباب عبرانی ديگر باشد، چون همه با هم برادرند.10بزرگان قوم و مردم نيز همه دستور پادشاه را اطاعت كرده، بردههای خود را آزاد نمودند.11اما اقدام ايشان موقتی بود، چون پس از مدتی تصميمشان را عوض كردند و دوباره آنها را برده خود ساختند![1] (اِرميا 37:6)12برای همين خداوند اين پيغام را برای اهالی اورشليم به من داد.)13پيام خداوند، خدای اسرائيل اين بود: «سالها پيش وقتی اجداد شما را در مصر از بردگی رهايی دادم، با ايشان عهدی بستم و گفتم كه14هر بردهٔ عبرانی كه شش سال خدمت كند، در سال هفتم بايد آزاد گردد. اما ايشان دستور مرا اطاعت نكردند.15چندی پيش، شما راه خود را تغيير داديد و آنچه را كه مورد پسند من بود، انجام داديد و بردههای خود را آزاد كرديد، و در اين مورد در خانهٔ من عهد بستيد.16اما حال، عهد خود را زير پا گذاشتهايد و به نام من بیاحترامی كردهايد و ايشان را به زور بردهٔ خود ساختهايد و آزادیای را كه آرزويشان بود، از ايشان گرفتهايد.17پس چون مرا اطاعت نمینماييد و ايشان را رها نمیكنيد، من هم بوسيلهٔ جنگ و قحطی و بيماری، شما را در چنگال مرگ رها خواهم كرد، و در سراسر دنيا تبعيد و آواره خواهم نمود.18-19شما به هنگام بستن اين عهد، گوسالهای را دو پاره كرديد و از ميان پارههايش گذشتيد، اما عهدتان را شكستيد؛ بنابراين من نيز شما را پارهپاره خواهم كرد. بلی، خواه از بزرگان مملكت باشيد، خواه درباری، خواه كاهن باشيد خواه فرد معمولی، با همهٔ شما چنين رفتار خواهم كرد.20شما را در چنگ دشمنانتان كه تشنهٔ خونتان هستند، رها خواهم كرد تا كشته شويد، و اجسادتان را خوراک لاشخورها و جانوران وحشی خواهم نمود.21هر چند پادشاه بابل، برای مدت كوتاهی دست از محاصرهٔ اين شهر كشيده است، ولی من صدقيا (پادشاه يهودا) و درباريان او را تسليم سپاه بابل خواهم كرد.22من امر خواهم نمود كه سپاهيان بابل بازگردند و به اين شهر حمله كنند و آن را بگيرند و به آتش بكشند؛ كاری خواهم كرد كه شهرهای يهودا همگی ويران شوند و موجود زندهای در آنها باقی نماند.»
اِرميا 34
Верен
از Veren1Словото, което беше към Еремия от ГОСПОДА, когато вавилонският цар Навуходоносор и цялата му войска, и всичките царства на света, които бяха под властта му, и всичките народи воюваха против Ерусалим и против всичките му градове, и каза:2Така казва ГОСПОД, Израилевият Бог: Иди и говори на юдовия цар Седекия, и му кажи: Така казва ГОСПОД: Ето, предавам този град в ръката на вавилонския цар и той ще го изгори с огън[1].3И ти няма да избегнеш от ръката му, а със сигурност ще бъдеш хванат и предаден в ръката му; и очите ти ще видят очите на вавилонския цар и устата му ще говори с устата ти, и ще отидеш във Вавилон.4Но слушай словото на ГОСПОДА, Седекия, царю на Юда; така казва ГОСПОД за теб: Няма да умреш от меч.5В мир ще умреш и каквито изгаряния на благоухания правеха за бащите ти, предишните царе, които бяха преди теб, така ще изгорят и за теб. И ще те оплачат: Горко, господарю! – защото Аз изговорих това слово, заявява ГОСПОД.6Тогава пророк Еремия каза на юдовия цар Седекия всички тези думи в Ерусалим,7когато войската на вавилонския цар се биеше срещу Ерусалим и срещу всичките останали юдови градове, срещу Лахис и срещу Азика – защото те бяха останали укрепени градове от юдовите градове.8Словото, което беше към Еремия от ГОСПОДА, след като цар Седекия беше направил завет с целия народ, който беше в Ерусалим, за да им прогласи освобождение –9всеки да пусне на свобода слугата си и всеки – слугинята си, евреин или еврейка, за да не поробва никой брат си юдеин.10И всичките първенци и целият народ, които встъпиха в завета да пуснат на свобода всеки слугата си и всеки слугинята си, послушаха, за да не ги поробват вече. Послушаха и ги пуснаха.11Но после се отметнаха и върнаха слугите и слугините, които бяха пуснали на свобода, и ги подчиниха за слуги и слугини.12И словото на ГОСПОДА беше към Еремия от ГОСПОДА и каза:13Така казва ГОСПОД, Израилевият Бог: Аз сключих завет с бащите ви в деня, когато ги изведох от египетската земя, от дома на робството, като казах:14В края на всеки седем години пускайте всеки брат си, евреина, който ти се е продал[2]; нека ти слугува шест години и го пусни да си отиде от теб свободен. Но бащите ви не Ме послушаха и не приклониха ухото си.15А вие днес се обърнахте и извършихте това, което е право пред Мен, като прогласихте всеки освобождение на ближния си; и сключихте завет пред Мен в дома, който се нарича с Моето Име;16но се отметнахте и осквернихте Името Ми, като върнахте всеки слугата си и всеки слугинята си, които бяхте пуснали на свобода по волята им, и ги подчинихте да ви бъдат слуги и слугини.17Затова, така казва ГОСПОД: Вие не Ме послушахте да прогласите освобождение всеки на брат си и всеки на ближния си. Ето, Аз ви прогласявам освобождение, заявява ГОСПОД, за меч, за мор и за глад и ви предавам на преследване по всичките царства на света.18И ще предам мъжете, които престъпиха Моя завет, които не изпълниха думите на завета, който сключиха пред Мен, когато разсякоха телето на две и минаха между частите му –19юдовите първенци и ерусалимските първенци, скопците и свещениците, и целия народ на страната, който мина между частите на телето –20ще ги предам в ръката на враговете им и в ръката на онези, които търсят да отнемат живота им; и труповете им ще бъдат за храна на небесните птици и на земните зверове.21И юдовия цар Седекия и първенците му ще предам в ръката на враговете им и в ръката на онези, които търсят да отнемат живота им, и в ръката на войските на вавилонския цар, които се оттеглиха от вас.22Ето, ще заповядам, заявява ГОСПОД, и ще ги върна при този град; и те ще воюват срещу него и ще го превземат, и ще го изгорят с огън[3]; и ще обърна юдовите градове в пустош без жители.