اِرميا 25 | کتاب مقدس، ترجمۀ معاصر

کتاب مقدس، ترجمۀ معاصر

هفتاد سال اسارت

1 در سال چهارم سلطنت يهوياقيم (پسر يوشيا)، پادشاه يهودا، پيغامی برای تمام مردم يهودا، از جانب خدا بر من نازل شد. در اين سال بود كه نبوكدنصر، پادشاه بابل، به سلطنت رسيد. 2-3 به تمام مردم يهودا و اهالی اورشليم چنين گفتم: «از سال سيزدهم سلطنت يوشيا (پسر آمون)، پادشاه يهودا، تا به حال كه بيست و سه سال میگذرد، كلام خداوند بر من نازل شده است؛ من نيز با كمال وفاداری آنها را به شما اعلام كردهام، ولی شما گوش ندادهايد. 4 خداوند همواره انبيای خود را نزد شما فرستاده است، ولی شما توجهی نكردهايد و نخواستهايد گوش بدهيد. 5 آنها به شما میگفتند كه از راههای بد و از كارهای شرمآورتان دست بكشيد تا خداوند اجازه دهد در اين سرزمينی كه برای هميشه به شما و به اجدادتان داده است، زندگی كنيد. 6 آنها از شما میخواستند كه به دنبال بتپرستی نرويد و با اين كارها، خشم خداوند را شعلهور نسازيد، مبادا شما را مجازات كند؛ 7 ولی شما گوش نداديد و به كارهای شرمآورتان ادامه داديد و به آتش خشم خداوند دامن زديد تا بر شما بلا نازل نمايد. 8-9 «حال، خداوند قادر متعال میفرمايد: ”چون از من اطاعت ننموديد، من نيز تمام اقوام شمال را به رهبری نبوكدنصر، پادشاه بابل، كه او را برای اين كار برگزيدهام، گرد خواهم آورد تا بر اين سرزمين و بر ساكنانش و نيز بر اقوام مجاور شما هجوم بياورند و شما را به کلی نابود كنند، طوری كه برای هميشه انگشتنما و رسوا شويد! 10 خوشی و شادی و جشنهای عروسی را از شما دور خواهم ساخت؛ نه گندمی در آسيابها باقی خواهد ماند و نه روغنی برای روشن كردن چراغ خانه! 11 سراسر اين سرزمين، به ويرانهای متروک تبديل خواهد شد؛ و شما و اقوام مجاور شما، برای مدت هفتاد سال، پادشاه بابل را بندگی و خدمت خواهيد كرد.“ 12 «پس از پايان اين هفتاد سال، پادشاه بابل و قوم او را به خاطر گناهانشان مجازات خواهم نمود و سرزمين ايشان را به ويرانهای ابدی تبديل خواهم كرد،^[1] 13 و تمام بلاهايی را كه توسط ارميا بر ضد اقوام گفته بودم بر سر بابلیها خواهم آورد؛ بلی، تمام بلاهايی كه در اين كتاب نوشته شده است. 14 همانطور كه ايشان قوم مرا اسير كردند، اقوام مختلف و پادشاهان بزرگ نيز آنها را به اسارت خواهند برد، و من مطابق كارها و رفتارشان، مجازاتشان خواهم كرد.»

مكافات اقوام

15 آنگاه خداوند، خدای اسرائيل به من فرمود: «اين جام شراب را كه از خشم و غضب من لبريز شده است، بگير و به تمام قومهايی كه تو را نزد آنها میفرستم بنوشان 16 تا همه از آن نوشيده، گيج شوند. ايشان در اثر جنگی كه من عليه آنها بر پا میكنم ديوانه خواهند گرديد.» 17 پس جام خشم و غضب را از خداوند گرفتم و به تمام اقوامی كه خداوند مرا نزد آنها فرستاد، نوشانيدم. 18 به اورشليم و شهرهای يهودا رفتم و پادشاهان و بزرگانشان از آن جام نوشيدند؛ برای همين، از آن روز تا به حال اين شهرها ويران، مورد تمسخر، منفور و ملعون هستند. 19-20 به مصر رفتم. پادشاه مصر و درباريان او، بزرگان و قوم او و بيگانگان مقيم مصر از آن جام نوشيدند. پادشاهان سرزمين عوص و پادشاهان شهرهای فلسطين هم از آن نوشيدند، يعنی شهرهای اشقلون، غزه، عقرون و باقی ماندهٔ شهر اشدود. 21 به سراغ قومهای ادوم، موآب و عمون هم رفتم. 22 تمام پادشاهان صور و صيدون، و پادشاهان سرزمینهای دريای مديترانه، 23 ددان، تيما، بوز و كسانی كه گوشههای موی خود را میتراشند، 24 تمام پادشاهان عرب، قبايل چادرنشين بيابانها، 25 پادشاهان زمری، عيلام و ماد، 26 تمام پادشاهان سرزمینهای دور و نزديک شمال و همهٔ ممالک جهان يكی پس از ديگری از آن جام نوشيدند و سرانجام خود پادشاه بابل هم از آن جام غضب الهی نوشيد. 27 سپس خداوند فرمود: «به ايشان بگو: ”از اين جام غضب من بنوشيد تا مست شويد و قی كنيد، به زمين بيفتيد و ديگر برنخيزيد، زيرا شما را به مصيبت و جنگ گرفتار خواهم نمود.“ 28 و اگر نخواهند جام را بگيرند و بنوشند، به ايشان بگو: ”شما را مجبور به اين كار خواهم كرد! 29 من مجازات را از قوم خود شروع كردهام؛ پس آيا فكر میكنيد شما بیمجازات خواهيد ماند؟ يقين بدانيد كه مجازات خواهيد شد. من بر تمام مردم روی زمين، بلای شمشير و جنگ خواهم فرستاد.“» 30 «پس عليه آنها پيشگويی كن و به ايشان بگو كه خداوند از جايگاه مقدس خود در آسمان بر قومش و تمام ساكنان جهان بانگ برمیآورد؛ بانگ او مانند فرياد انگورچينانی است كه انگور را زير پا له میكنند. 31 فرياد داوری خداوند به دورترين نقاط دنيا میرسد، چون او عليه تمام قومهای جهان اقامه دعوی میكند. او هر انسانی را محاكمه خواهد كرد و تمام بدكاران را به مرگ تسليم خواهد نمود.» 32 خداوند قادر متعال میفرمايد: «بلا و مكافات مانند گردبادی عظيم، قومها را يكی پس از ديگری در هم خواهد كوبيد و به همهٔ كرانهای زمين خواهد رسيد. 33 در آن روز جنازهٔ كسانی كه خداوند كشته است، سراسر زمين را پر خواهد ساخت؛ كسی برای آنها عزاداری نخواهد كرد؛ جنازههايشان را نيز جمعآوری و دفن نخواهند نمود بلكه مانند فضله بر روی زمين باقی خواهد ماند.» 34 ای رهبران و ای شبانان قومها، گريه كنيد و فرياد برآوريد و در خاک بغلتيد، چون زمان آوارگی و هلاكتتان فرا رسيده است؛ مثل ظروف مرغوب، خواهيد افتاد و خرد خواهيد شد؛ 35 راه فرار و پناهگاهی نيز برايتان وجود نخواهد داشت. 36-37 مأيوس و وحشتزده فرياد برخواهيد آورد، چون خداوند چراگاههای شما را خراب كرده و مملكت شما را كه در آرامش بود، ويران نموده است. 38 خداوند شما را ترک كرده، همانند شيری كه لانهٔ خود را ترک میگويد؛ در اثر خشم شديد او، سرزمينتان در جنگها، ويران و با خاک يكسان شده است.

Верен

از Veren

1 Словото, което беше към Еремия за целия юдов народ в четвъртата година на юдовия цар Йоаким, сина на Йосия, която беше първата година на вавилонския цар Навуходоносор, 2 което пророк Еремия изговори на целия юдов народ и на всичките ерусалимски жители, като каза: 3 От тринадесетата година на юдовия цар Йосия, сина на Амон, до този ден, тези двадесет и три години, словото на ГОСПОДА идваше към мен; и аз ви говорих, като ставах рано и говорех, но вие не слушахте. 4 И ГОСПОД изпращаше до вас всичките Си слуги, пророците, като ставаше рано и ги изпращаше, но не слушахте и не приклонихте ушите си да слушате^[1]. 5 И казваха: Върнете се сега всеки от злия си път и от злите си дела, и ще владеете земята, която ГОСПОД даде на вас и на бащите ви за вечни векове! 6 И не ходете след други богове, за да им служите и да им се покланяте, и не Ме разгневявайте с делото на ръцете си, и няма да ви сторя зло. 7 Но вие не Ме послушахте^[2], заявява ГОСПОД, като Ме разгневявахте с делото на ръцете си за свое зло. 8 Затова, така казва ГОСПОД на Войнствата: Затова че не послушахте думите Ми, 9 ето, Аз изпращам и ще взема всичките северни племена, заявява ГОСПОД, и изпращам до слугата си Навуходоносор, вавилонския цар, и ще ги доведа против тази земя и против нейните жители, и против всички тези народи наоколо; ще изпълня над тях проклятието и ще ги направя за смайване и за подсвиркване, и вечни опустошения^[3]. 10 И ще погубя сред тях гласа на веселието и гласа на радостта, гласа на младоженеца и гласа на невястата, шума на мелниците и светлината на светилника. 11 И цялата тази земя ще бъде пустош и ужас^[4]. И тези народи ще робуват на вавилонския цар седемдесет години. 12 И когато се изпълнят седемдесет години, Аз ще накажа вавилонския цар и онзи народ, заявява ГОСПОД, за беззаконието им, и халдейската земя, и ще я обърна във вечна пустиня. 13 И ще докарам върху онази земя всички Свои думи, които говорих против нея, всичко писано в тази книга, което Еремия пророкува против всичките народи. 14 Защото много народи и велики царе ще поробят и тях; и Аз ще им отплатя според деянията им и според делото на ръцете им. 15 Защото така ми каза ГОСПОД, Израилевият Бог: Вземи от ръката Ми тази чаша с виното на яростта Ми и я дай да пият от нея всичките народи, до които те изпращам. 16 И ще пият и ще залитат и ще обезумеят поради меча, който Аз изпращам сред тях. 17 И взех чашата от ръката на ГОСПОДА и дадох да пият на всичките народи, до които ме изпрати ГОСПОД: 18 Ерусалим и юдовите градове, и царете му, и първенците му, за да ги обърна в пустота и да станат за смайване и за подсвиркване, и проклетия, както са в този ден; 19 фараона, египетския цар, и слугите му, и първенците му, и целия му народ; 20 и всичките разноплеменни народи и всичките царе на земята Уз, и всичките царе на филистимската земя, и Аскалон, и Газа, и Акарон и остатъка на Азот; 21 Едом и Моав, и синовете на Амон; 22 и всичките тирски царе и всичките сидонски царе, и царете на островите, които са отвъд морето; 23 и Дедан и Тема, и Вуз, и всички, които си стрижат краищата на косата; 24 и всичките арабски царе и всичките царе на разноплеменните народи, обитаващи пустинята; 25 и всичките зимрийски царе и всичките еламски царе, и всичките мидийски царе; 26 и всичките северни царе, близките и далечните, един с друг, и всичките царства на света, които са по лицето на земята; а царят на Сесах^[5] ще пие след тях. 27 И им кажи: Така казва ГОСПОД на Войнствата, Израилевият Бог: Пийте и се опийте, и повръщайте, и паднете, и не ставайте, поради меча, който Аз изпращам сред вас. 28 И ако откажат да вземат чашата от ръката ти и да пият, им кажи: Така казва ГОСПОД на Войнствата: Непременно ще пиете; 29 защото, ето, върху града, който се нарича с Името Ми, Аз започвам да правя зло – а вие ли ще останете ненаказани? Няма да останете ненаказани, защото Аз призовавам меча върху всички жители на земята, заявява ГОСПОД на Войнствата. 30 А ти им пророкувай всички тези неща и им кажи: ГОСПОД ще изреве отвисоко и ще нададе гласа Си от святото Си обиталище; ще изреве силно против обиталището си; ще издаде вик като тъпкачите на лин против всичките жители на земята. 31 Екотът ще стигне и до край-земята, защото ГОСПОД има съд с народите; Той ще се съди с всяка плът, безбожните ще предаде на меч, заявява ГОСПОД. 32 Така казва ГОСПОД на Войнствата: Ето, зло ще излезе от народ към народ и голям ураган се надига от най-отдалечения край на земята. 33 В онзи ден убитите от ГОСПОДА ще лежат от единия край на земята до другия край на земята; няма да бъдат оплакани и няма да бъдат събрани, и няма да бъдат погребани; ще станат за тор по лицето на земята. 34 Ридайте, пастири, и викайте и се валяйте в пепел, високопоставени на стадото; защото се изпълниха дните ви да бъдете заклани; и ще ви разпръсна и ще паднете като скъпоценен съд. 35 И убежището ще се изгуби за пастирите и избавлението – за високопоставените на стадото. 36 Глас на вик от пастирите и вой от високопоставените на стадото, защото ГОСПОД опустошава пасбището им. 37 И мирните пасбища се смълчаха от яростния гняв на ГОСПОДА. 38 Оставил е като млад лъв бърлогата си; да, земята им стана за смайване^[6] от яростта на насилника и от яростния Му гняв.