اِرميا 17 | کتاب مقدس، ترجمۀ معاصر

کتاب مقدس، ترجمۀ معاصر

گناه و مجازات يهودا

1 «ای قوم يهودا، گناهان شما با قلم آهنين و با نوك الماس بر دلهای سنگیتان نوشته شده و بر گوشههای قربانگاههايتان كندهكاری شده است. 2-3 جوانانتان يک دم از گناه غافل نمیمانند، زير هر درخت سبز و روی هر كوه بلند بت میپرستند؛ پس به سبب گناهانتان، تمام گنجها و بتخانههايتان را به تاراج خواهم داد، 4 و مجبور خواهيد شد اين سرزمين را كه به ميراث به شما داده بودم ترک كنيد و دشمنانتان را در سرزمينهای دور دست بندگی نماييد، چون آتش خشم مرا شعلهور ساختهايد، آتشی كه هرگز خاموش نخواهد شد!

گفتار گوناگون

5 «لعنت بر كسی كه به انسان تكيه میكند و چشم اميدش به اوست و بر خداوند توكل نمینمايد. 6 او مثل بوتهای است كه در بيابان خشک و سوزان و در شورهزارها میرويد، جايی كه هيچ گياه ديگری وجود ندارد؛ او هرگز خير و بركت نخواهد ديد! 7 «خوشا به حال كسی كه بر خداوند توكل دارد و تمام اميد و اعتمادش بر اوست! 8 او مانند درختی خواهد بود كه در كنار رودخانه است و ريشههايش از هر طرف به آب میرسد درختی كه نه از گرما میترسد و نه از خشكسالی! برگش شاداب میماند و از ميوه آوردن باز نمیايستد! 9 «هيچ چيز مانند دل انسان فريبكار و شرور نيست؛ كيست كه از آنچه در آن میگذرد آگاه باشد؟ 10 تنها من كه خداوند هستم میدانم در دل انسان چه میگذرد! تنها من از درون دل انسان آگاهم و انگيزههای او را میدانم و هر كس را مطابق اعمالش جزا میدهم. 11 «شخصی كه ثروتش را از راه نادرست به دست میآورد، همانند پرندهای است كه لانهٔ خود را از جوجههای ديگران پر میسازد. همانگونه كه اين جوجهها خيلی زود او را واگذارده میروند، او نيز بزودی ثروتش را از دست خواهد داد و سرانجام چوب حماقتش را خواهد خورد.»

دعای ارميا

12-13 ای خداوند، تخت بلند و باشكوه و ابدی تو پناهگاه ماست. ای اميد اسرائيل، تمام كسانی كه از تو برگردند، رسوا و شرمسار میشوند؛ آنها مانند نوشتههای روی خاک محو خواهند شد، چون خداوند را كه چشمه آب حيات است، ترک كردهاند. 14 خداوندا، تنها تو میتوانی مرا شفا بخشی، تنها تو میتوانی مرا نجات دهی و من تنها تو را ستايش میكنم! 15 مردم با تمسخر به من میگويند: «پس هشدارهای خداوند كه مدام دربارهٔ آن سخن میگفتی چه شد؟ اگر آنها واقعاً از سوی خدا هستند، پس چرا انجام نمیشوند؟» 16 خداوندا، من هيچگاه از تو نخواستهام كه بر آنها بلا نازل كنی و هرگز خواستار هلاكت ايشان نبودهام؛ تو خوب میدانی كه من تنها هشدارهای تو را به ايشان اعلام كردهام. 17 پس اينک خداوندا، مرا ترک مكن، چون اميد من تنها تويی! 18 تمام كسانی را كه مرا آزار میدهند، به رسوايی و هراس گرفتار بساز، ولی مرا از هر بلايی محفوظ بدار. آری، بر ايشان دو چندان بلا بفرست و نابودشان كن!

نگاه داشتن سَبَت

19 آنگاه خداوند فرمود كه بروم و در كنار دروازهٔ «پسران قوم» (كه پادشاهان از آن عبور میكنند) و در كنار ساير دروازههای اورشليم بايستم، 20 و در آنجا خطاب به همه مردم بگويم كه خداوند چنين میفرمايد: «ای پادشاهان و مردم يهودا، ای ساكنان اورشليم و همه كسانی كه از اين دروازهها عبور میكنيد، 21-22 به اين هشدار توجه كنيد تا زنده بمانيد: نبايد در روز سبت كار كنيد بلكه اين روز را به عبادت و استراحت اختصاص دهيد. به اجدادتان هم همين دستور را دادم، 23 ولی آنها گوش ندادند و اطاعت نكردند بلكه با سرسختی به دستور من بیتوجهی نمودند و اصلاح نشدند. 24 «حال، اگر شما از من اطاعت نماييد و روز سبت را مقدس بداريد و در اين روز كار نكنيد، 25 آنگاه قوم شما هميشه پايدار خواهد ماند، و از دودمان سلطنتی داوود هميشه يک نفر در اورشليم سلطنت خواهد كرد. اين شهر برای هميشه آباد خواهد ماند و همواره پادشاهان و حكمرانان سوار بر عرابهها و اسبان، باشكوه و جلال در ميان مردم رفت و آمد خواهند نمود. 26 از اطراف اورشليم و از شهرهای يهودا و سرزمين بنيامين و از دشتها و كوهستانها و جنوب يهودا مردم همه خواهند آمد و قربانیهای گوناگون به خانه خداوند تقديم خواهند نمود. 27 «اما اگر از من اطاعت نكنيد و روز سبت را به عبادت و استراحت اختصاص ندهيد، و اگر در اين روز همچون روزهای ديگر، از اين دروازهها كالا به شهر وارد كنيد، آنگاه اين دروازهها را به آتش خواهم كشيد، آتشی كه به كاخهايتان سرايت كند و آنها را از بين ببرد و هيچكس نتواند شعلههای آن را خاموش كند.»

Верен

از Veren

1 Грехът на Юда е записан с желязна писалка, с диамантено острие; начертан е на плочата на сърцето им и върху роговете на жертвениците ви. 2 Както за своите синове си спомнят за своите жертвеници и за ашерите си при зелените дървета, по високите хълмове. 3 Планино Моя в полето, богатството ти и всичките ти съкровища ще предам на разграбване, височините ти – заради греха във всичките ти предели. 4 И ще изпуснеш, и то сама, наследството си, което ти дадох; и ще те накарам да робуваш на враговете си в земя, която не познаваш, защото огън запалихте в гнева Ми и ще гори до века. 5 Така казва ГОСПОД: Проклет да бъде онзи, който се уповава на човек и прави плът своя сила, а сърцето му се отдалечава от ГОСПОДА! 6 Ще бъде като гол храст в степта и няма да види, когато дойде доброто, а ще живее в сухите места в пустинята, в солена и ненаселена земя. 7 Благословен да бъде онзи, който се уповава на ГОСПОДА и ГОСПОД е неговото упование. 8 Ще бъде като дърво, насадено при вода, което пуска корените си при потока, и няма да види, когато дойде пек, а листът му ще зеленее; и няма да се безпокои в година на суша и няма да престане да дава плод. 9 Сърцето е измамно повече от всичко и е безсилно; кой може да го познае? 10 Аз, ГОСПОД, изследвам сърцето, изпитвам вътрешностите, за да дам на всекиго според пътищата му, плода на делата му. 11 Както яребицата, която мъти, каквото не е снесла, така е онзи, който придобива богатство, но не с правда – в половината на дните му ще го остави и в края си ще бъде безумен. 12 Славен престол, извисен от начало, е мястото на нашето светилище. 13 ГОСПОДИ, надеждо на Израил, всички, които Те оставят, ще се посрамят. И отстъпниците от Мен ще бъдат на земя записани, защото оставиха извора на живата вода – ГОСПОДА. 14 Изцели ме, ГОСПОДИ, и ще бъда изцелен; спаси ме и ще бъда спасен; защото Ти си хвалението ми. 15 Ето, те ми казват: Къде е словото на ГОСПОДА? Я нека дойде! 16 Но аз не отказах да бъда пастир след Теб и не пожелах деня на скръбта. Ти знаеш – това, което излезе от устните ми, беше явно пред Теб. 17 Не бъди ужас за мен! Ти си ми прибежище в зъл ден. 18 Нека се посрамят преследвачите ми, а аз нека не се посрамя! Нека те треперят, а аз нека не треперя! Докарай зъл ден върху тях и съсипи ги с двойна съсипия! 19 Така ми каза ГОСПОД: Иди и застани в портата на синовете на народа си, през която влизат юдовите царе и през която излизат, и във всичките ерусалимски порти. 20 И им кажи: Слушайте словото на ГОСПОДА, юдови царе и целия Юда, и всички ерусалимски жители, които влизате през тези порти! 21 Така казва ГОСПОД: Пазете душите си и не носете товар в съботен ден, и не внасяйте през ерусалимските порти, 22 нито изнасяйте товар от къщите си в съботен ден, и не вършете никаква работа; и освещавайте съботния ден, както заповядах на бащите ви! 23 Но те не послушаха и не приклониха ухото си, а закоравиха врата си, за да не слушат и да не приемат наставление. 24 И ако наистина Ме послушате, заявява ГОСПОД, да не внасяте товар през портите на този град в съботен ден и да освещавате съботния ден, за да не вършите в него никаква работа, 25 тогава ще влизат през портите на този град царе и князе, седящи на престола на Давид, возени на колесници и яздещи на коне, те и първенците им, юдовите мъже и ерусалимските жители; и този град ще се населява до века. 26 И ще дойдат от юдовите градове и от ерусалимските околности, от вениаминовата земя и от низината, и от планината, и от юга носещи всеизгаряния и жертви, и хлебни приноси и ливан, носещи и благодарствени приноси в ГОСПОДНИЯ дом. 27 Но ако не Ме послушате да освещавате съботния ден и да не носите товар и да влизате през ерусалимските порти в съботен ден, тогава ще запаля огън в портите му и ще пояде ерусалимските дворци, и няма да угасне.