اول‌ پادشاهان‌ 8 | کتاب مقدس، ترجمۀ معاصر

کتاب مقدس، ترجمۀ معاصر

صندوق عهد به خانهٔ خدا منتقل میشود

1 آنگاه سليمان پادشاه تمام سران قبايل و طوايف قوم اسرائيل را به اورشليم دعوت كرد تا صندوق عهد خداوند را كه در صهيون، شهر داوود بود به خانه خدا بياورند. (2تواريخ 5:2) 2 همهٔ آنها در روزهای عيد خيمهها در ماه ايتانيم كه ماه هفتم است در اورشليم جمع شدند. 3-4 آنگاه كاهنان و لاويان صندوق عهد و خيمه عبادت را با تمام ظروف مقدسی كه در آن بود، به خانه خدا آوردند. 5 سپس سليمان پادشاه و تمام بنیاسرائيل در برابر صندوق عهد خداوند جمع شدند و در آن روز تعداد زيادی گاو و گوسفند قربانی كردند. تعداد گاو و گوسفند قربانی شده آنقدر زياد بود كه نمیشد شمرد. 6 سپس كاهنان، صندوق عهد را به درون قدسالاقداس خانهٔ خداوند بردند و آن را زير بالهای آن دو مجسمهٔ فرشته قرار دادند. 7 مجسمهٔ فرشتهها طوری ساخته شده بود كه بالهايشان روی صندوق عهد خداوند و روی چوبهای حامل صندوق گسترده میشد و آن را میپوشاند. 8 اين چوبها آنقدر دراز بود كه از داخل اتاق دوم يعنی قدس ديده میشدند اما از حياط ديده نمیشدند. (اين چوبها هنوز هم در آنجا هستند.) 9 در صندوق عهد چيزی جز دو لوح سنگی نبود. وقتی خداوند با قوم خود، پس از بيرون آمدنشان از مصر، در كوه حوريب عهد و پيمان بست، موسی آن دو لوح را در صندوق عهد گذاشت. 10 وقتی كاهنان از قدس بيرون میآمدند ناگهان ابری خانهٔ خداوند را پر ساخت 11 و حضور پرجلال خداوند آن مكان را فرا گرفت به طوری كه كاهنان نتوانستند به خدمت خود ادامه دهند. 12-13 آنگاه سليمان پادشاه اينطور دعا كرد: «خداوندا، تو فرمودهای كه در ابر غليظ و تاريک ساكن میشوی؛ ولی من برای تو خانهای ساختهام تا هميشه در آن منزل گزينی!»

سليمان برای قوم سخنرانی میكند

14-15 سپس پادشاه رو به جماعتی كه ايستاده بودند كرد و ايشان را بركت داده، گفت: «سپاس بر خداوند، خدای اسرائيل كه آنچه را به پدرم داوود وعده داده بود، امروز با قدرت خود بجا آورده است. (2تواريخ 6:3) 16 او به پدرم فرمود: از زمانی كه قوم خود را از مصر بيرون آوردم تاكنون در هيچ جای سرزمين اسرائيل هرگز شهری را انتخاب نكردهام تا در آنجا خانهای برای حرمت نام من بنا شود ولی داوود را انتخاب كردهام تا بر قوم من حكومت كند. 17 «پدرم داوود میخواست خانهای برای خداوند، خدای اسرائيل بنا كند، 18 اما خداوند به او فرمود: قصد و نيت تو خوب است، 19 اما كسی كه بايد خانه خدا را بسازد تو نيستی؛ پسر تو خانهٔ مرا بنا خواهد كرد. 20 حال، خداوند به وعدهٔ خود وفا كرده است. زيرا من به جای پدرم بر تخت سلطنت اسرائيل نشستهام و اين خانه را برای عبادت خداوند، خدای اسرائيل ساختهام، 21 و در آنجا مكانی برای صندوق عهد آماده كردهام عهدی كه خداوند هنگامی كه اجداد ما را از مصر بيرون آورد، با ايشان بست.»

دعای سليمان

22-23 آنگاه سليمان در حضور جماعت اسرائيل، روبروی قربانگاه خداوند ايستاده، دستهای خود را به طرف آسمان بلند كرد و گفت: «ای خداوند، خدای اسرائيل، در تمام زمين و آسمان خدايی همانند تو وجود ندارد. تو خدايی هستی كه عهد پر از رحمت خود را با كسانی كه با تمام دل احكام تو را اطاعت میكنند نگاه میداری. (2تواريخ 6:12) 24 تو به وعدهای كه به بندهٔ خود، پدرم داوود دادی، امروز وفا كردهای. 25 پس ای خداوند، خدای اسرائيل، اينک به اين وعدهای هم كه به پدرم دادی وفا كن كه فرمودی: اگر فرزندان تو مانند خودت مطيع دستورات من باشند هميشه کسی از نسل تو بر اسرائيل پادشاهی خواهد كرد. 26 اكنون ای خدای اسرائيل، از تو خواستارم كه اين وعدهای را كه به پدرم دادی، به انجام برسانی. 27 «ولی آيا ممكن است كه خدا واقعاً روی زمين ساكن شود؟ ای خداوند، حتی آسمانها گنجايش تو را ندارند، چه رسد به اين خانهای كه من ساختهام. 28 با وجود اين، ای خداوند، خدای من، تو دعای مرا بشنو و آن را مستجاب فرما. 29 چشمان تو شبانه روز بر اين خانه باشد كه برای خود انتخاب كردهای. هر وقت در اين مكان دعا میكنم، دعای مرا بشنو و اجابت فرما. 30 نه تنها من، بلكه هر وقت قوم تو اسرائيل نيز در اينجا دعا میكنند، تو دعای آنها را اجابت فرما و از آسمان كه محل سكونت تو است، استغاثهٔ ايشان را بشنو و گناهانشان را ببخش. 31 «هرگاه كسی متهم به جرمی شده باشد و از او بخواهند كنار اين قربانگاه سوگند ياد كند كه بیگناه است، 32 آنگاه از آسمان بشنو و داوری كن. اگر به دروغ سوگند ياد نموده و مقصر باشد وی را به سزای عملش برسان، در غير اين صورت بیگناهی او را ثابت و اعلام كن. 33-34 «وقتی قوم تو اسرائيل گناه ورزند و مغلوب دشمن شوند، ولی بعد به سوی تو روی آورند و اعتراف نمايند و در اين خانه به درگاه تو دعا كنند، آنگاه از آسمان ايشان را اجابت فرما و گناه قوم خود را بيامرز و بار ديگر آنان را به اين سرزمين كه به اجداد ايشان بخشيدهای، بازگردان. 35 «اگر قوم تو گناه كنند و دريچهٔ آسمان به سبب گناهشان بسته شود و ديگر باران نبارد، آنگاه كه آنها از گناهشان بازگشت نموده، اعتراف نمايند و در اين خانه به درگاه تو دعا كنند، 36 تو از آسمان دعای ايشان را اجابت فرما و گناه بندگان خود را بيامرز و راه راست را به ايشان نشان بده و بر زمينی كه به قوم خود به ملكيت دادهای باران بفرست. 37 «هرگاه اين سرزمين دچار قحطی يا طاعون شود، يا محصول آن بر اثر بادهای سوزان و هجوم ملخ از بين برود، يا دشمن قوم تو را در شهر محاصره كند و يا هر بلا و مرض ديگری پيش آيد 38 و قوم تو، هر يک دستهای خود را به سوی اين خانه دراز كرده، دعا كنند، آنگاه تو نالههای ايشان را 39 از آسمان كه محل سكونت تو است، بشنو و گناهشان را ببخش. ای خدا تو كه از دل مردم آگاهی، هر كس را برحسب كارهايش جزا بده 40 تا قوم تو در اين سرزمينی كه به اجدادشان بخشيدهای همواره از تو اطاعت كنند. 41-42 «وقتی بيگانگان از عظمت نام تو و معجزات شگفتانگيزت باخبر شوند و از سرزمينهای دور برای پرستش تو به اينجا بيايند و در اين خانه دعا كنند 43 آنگاه از آسمان كه محل سكونت توست، دعای آنها را بشنو و هر چه میخواهند به آنها ببخش تا تمام اقوام روی زمين تو را بشناسند و مانند قومت اسرائيل تو را احترام كرده، بدانند كه حضور تو در اين خانهای است كه من ساختهام. 44 «اگر قومت به فرمان تو به جنگ دشمن بروند و از ميدان جنگ به سوی اين شهر برگزيدهٔ تو و اين خانهای كه به اسم تو ساختهام نزد تو دعا كنند، 45 آنگاه از آسمان دعای ايشان را اجابت فرما و آنها را در جنگ پيروز گردان. 46 «اگر قوم تو نسبت به تو گناه كنند و كيست كه گناه نكند؟ و تو بر آنها خشمگين شوی و اجازه دهی دشمن آنها را به كشور خود، خواه دور و خواه نزديک، به اسارت ببرد، 47 سپس در آن كشور بيگانه به خود آيند و توبه كرده، به تو پناه آورند و دعا نموده، بگويند: خداوندا، ما به راه خطا رفتهايم و مرتكب گناه شدهايم! 48 و از گناهان خود دست بكشند و به طرف اين سرزمين كه به اجداد ايشان بخشيدی و اين شهر برگزيدهات و اين خانهای كه به اسم تو ساختهام دعا كنند، 49 آنگاه از آسمان كه محل سكونت توست، دعاها و نالههای ايشان را بشنو و به داد آنان برس. 50 قوم خود را كه نسبت به تو گناه كردهاند بيامرز و تقصيراتشان را ببخش و در دل دشمن نسبت به آنها ترحم ايجاد كن؛ 51 زيرا آنها قوم تو و از آن تو هستند و تو ايشان را از اسارت و بندگی مصریان آزاد كردی! 52 «ای خداوند، همواره بر بندهات و قومت نظر لطف بفرما و دعاها و نالههايشان را بشنو. 53 زيرا وقتی اجداد ما را از سرزمين مصر بيرون آوردی، به بنده خود موسی فرمودی: من قوم اسرائيل را از ميان تمام قومهای جهان انتخاب كردهام تا قوم خاص من باشد!»

دعای بركت سليمان

54-55 سليمان همانطور كه زانو زده و دستهای خود را به سوی آسمان بلند كرده بود، دعای خود را به پايان رسانيد. سپس از برابر قربانگاه خداوند برخاست و با صدای بلند برای تمام بنیاسرائيل بركت طلبيد و گفت: 56 «سپاس بر خداوند كه همهٔ وعدههای خود را در حق ما به انجام رسانيد و به قوم خود آرامش و آسايش بخشيد. خدا به تمام وعدههای خوبی كه توسط بندهٔ خويش موسی به ما داده بود، وفا نموده است. 57 همانگونه كه خداوند، خدای ما، با اجداد ما بود، با ما نيز باشد و هرگز ما را ترک نگويد و وانگذارد. 58 او قلبهای ما را به سوی خود مايل گرداند تا ما از او پيروی كنيم و از تمامی احكام و دستوراتی كه به اجداد ما داده؛ اطاعت نماييم. 59 خداوند، خدای ما تمام كلمات اين دعا را شب و روز در نظر داشته باشد و برحسب نياز روزانه، مرا و قوم بنیاسرائيل را ياری دهد، 60 تا همهٔ قومهای جهان بدانند كه فقط خداوند، خداست و غير از او خدای ديگری وجود ندارد. 61 ای قوم من، با تمام دل از خداوند، خدايمان پيروی كنيد و مانند امروز، از احكام و دستورات او اطاعت نماييد.»

تقديس خانه خدا

62-63 سپس پادشاه و تمام مردم قربانیهای سلامتی به خداوند تقديم كردند. جمعاً بيست و دو هزار گاو و صد و بيست هزار گوسفند ذبح شد. به اين ترتيب، خانهٔ خداوند را تبرک نمودند. (2تواريخ 7:4) 64 چون قربانگاه مفرغی خانهٔ خداوند گنجايش آن همه قربانیهای سوختنی و هدايای آردی و پيه قربانیهای سلامتی را نداشت پس پادشاه وسط حياط خانه خدا را به عنوان قربانگاه تقديس كرد^[1] تا از آنجا نيز استفاده كنند. 65 اين جشن چهارده روز طول كشيد و گروه بیشماری از سراسر اسرائيل، از گذرگاه حمات گرفته، تا سرحد مصر، در آن شركت كردند. 66 روز بعد سليمان مردم را مرخص كرد و آنها به خاطر تمام بركاتی كه خداوند به خدمتگزار خود داوود و قوم خويش اسرائيل عطا كرده بود با خوشحالی به شهرهای خود بازگشتند و برای سلامتی پادشاه دعا كردند.

Верен

از Veren

1 Тогава Соломон събра старейшините на Израил и всичките глави на племената, първенците на бащините домове на израилевите синове при цар Соломон в Ерусалим, за да пренесат ковчега на ГОСПОДНИЯ завет от Давидовия град, който е Сион. 2 И всичките израилеви мъже се събраха при цар Соломон на празника в месец Етаним, който е седмият месец. 3 Дойдоха всичките старейшини на Израил и свещениците вдигнаха ковчега, 4 и пренесоха ГОСПОДНИЯ ковчег и шатъра за срещане, и всичките свети принадлежности, които бяха в шатъра; свещениците и левитите ги пренесоха. 5 И цар Соломон и цялото израилево общество, което се беше събрало при него и беше с него пред ковчега, жертваха овце и говеда, които поради множеството си не можеха да се пресметнат или изброят. 6 И свещениците донесоха ковчега на ГОСПОДНИЯ завет на мястото му, във вътрешната зала на дома, в Пресвятото място, под крилете на херувимите; 7 защото херувимите простираха криле над мястото на ковчега и херувимите покриваха отгоре ковчега и прътовете му. 8 А прътовете бяха толкова дълги, че краищата на прътовете се виждаха от святото място пред вътрешната зала, а навън не се виждаха. И те са там и до днес. 9 В ковчега нямаше нищо друго освен двете каменни плочи^[1], които Мойсей сложи там на Хорив, където ГОСПОД направи завет с израилевите синове, когато те излязоха от египетската земя. 10 И когато свещениците излязоха от святото място, облакът изпълни ГОСПОДНИЯ дом; 11 и свещениците не можеха да пристъпят да служат заради облака, понеже ГОСПОДНАТА слава изпълваше ГОСПОДНИЯ домст. 10;. 12 Тогава Соломон каза: ГОСПОД е казал, че ще обитава в мрак. 13 Построих Ти извисен дом, място, в което да обитаваш до века. 14 И царят обърна лицето си и благослови цялото израилево събрание^[2], а цялото израилево събрание стоеше. 15 И каза: Благословен да бъде ГОСПОД, Израилевият Бог, който говори с устата Си на баща ми Давид и го изпълни с ръката Си, като каза: 16 От деня, когато изведох народа Си Израил от Египет, Аз не избрах град от всичките израилеви племена, където да се построи дом, за да бъде там Името Ми, но избрах Давид да бъде над народа Ми Израил. 17 И на сърцето на баща ми Давид беше да построи дом за Името на ГОСПОДА, Израилевия Бог. 18 Но ГОСПОД каза на баща ми Давид: Това, че ти беше на сърцето да построиш дом за Името Ми, направи добре, че това беше в сърцето ти. 19 Но няма ти да построиш дома, а синът ти, който ще излезе от семенниците ти; той ще построи дома за Името Ми. 20 И ГОСПОД изпълни думата Си, която говори^[3]; и аз се издигнах на мястото на баща си Давид и седнах на израилевия престол, както ГОСПОД говори, и построих дома за Името на ГОСПОДА, Израилевия Бог. 21 И приготвих там място за ковчега, в който е заветът на ГОСПОДА, който Той направи с бащите ни, когато ги изведе от египетската земя^[4]. 22 Тогава Соломон застана пред ГОСПОДНИЯ олтар пред цялото израилево събрание и разтвори ръцете си към небето, 23 и каза: ГОСПОДИ, Боже Израилев, нито на небето горе, нито на земята долу има Бог като Теб, който пазиш завета и милостта за слугите Си, които ходят пред Теб с цялото си сърце, 24 който си изпълнил към слугата Си Давид, баща ми, това, което си му обещал! С устата Си си го говорил и с ръката Си си го изпълнил, както е днес^[5]. 25 И сега, ГОСПОДИ, Боже Израилев, изпълни към слугата Си Давид, баща ми, каквото си му обещал, като си казал: Няма да ти липсва мъж пред Мен, който да седи на израилевия престол, ако само синовете ти внимават в пътя си, да ходят пред Мен, както ти си ходил пред Мен. 26 И сега, Боже Израилев, моля Те, нека се утвърди словото Ти, което си говорил на слугата Си Давид, баща ми! 27 Но наистина ли Бог ще обитава на земята? Ето, небесата и небесата на небесата не могат да Те поберат – колко по-малко този дом, който аз построих! 28 Но обърни внимание на молитвата на слугата Си и на молбата му, ГОСПОДИ, Боже мой, за да послушаш вика и молитвата, с която слугата Ти се моли днес пред Теб, 29 за да бъдат очите Ти отворени ден и нощ към този дом, към мястото, за което си казал: Там ще бъде Името Ми! – за да слушаш молитвата, с която слугата Ти се моли към това място. 30 И послушай молбата на слугата Си и на народа Си Израил, когато се молят към това място. Чуй на мястото, където обитаваш, в небето; чуй и прости! 31 Ако някой съгреши против ближния си и му наложат клетва и го накарат да се закълне, и клетвата дойде пред Твоя олтар в този дом, 32 тогава Ти чуй в небето и подействай, и отсъди за слугите Си, като осъдиш злия и докараш пътя му върху главата му, а оправдаеш праведния и му отдадеш според правдата му! 33 Когато Твоят народ Израил бъде разбит пред врага, защото са съгрешили против Теб; ако се обърнат към Теб и прославят Името Ти, и се помолят, и отправят молба към Теб в този дом^[6], 34 тогава Ти чуй в небето и прости греха на Своя народ Израил, и ги върни в земята, която си дал на бащите им! 35 Когато небето се затвори и няма дъжд, понеже са съгрешили против Теб; и се помолят към това място и прославят Името Ти, и се обърнат от греха си, понеже ги смиряваш, 36 тогава Ти чуй в небето и прости греха на слугите Си и на народа Си Израил, като им покажеш добрия път, по който трябва да ходят, и дай дъжд на земята Си, която си дал на народа си за наследство! 37 Когато настане глад в земята, когато има мор, когато има главня и мана, когато има скакалци или гъсеници, когато врагът им ги обсади в земята на градовете им – каквато и язва, каквато и болест да има – 38 каквато и молитва или молба да се принесе от някой човек или от целия Ти народ Израил, когато всеки познае раната на сърцето си и простре ръцете си към този дом, 39 тогава Ти чуй в небето, в мястото, където обитаваш, и прости, и подействай, и отдай на всекиго според всичките му пътища, като познаваш сърцето му – защото Ти, само Ти познаваш сърцата на всички човешки синове – 40 за да Ти се боят през всичките дни, когато живеят в земята, която си дал на бащите ни! 41 Също и за чужденеца, който не е от народа Ти Израил, но идва от далечна страна заради Името Ти – 42 защото ще чуят за Твоето велико Име и за Твоята мощна ръка, и за Твоята издигната мишца – когато дойде и се помоли към този дом, 43 тогава Ти чуй в небето, в мястото, където обитаваш, и направи според всичко, за което чужденецът извика към Теб; за да познаят всичките народи на земята Името Ти, за да Ти се боят както Твоят народ Израил и да познаят, че с Твоето Име се нарича този дом, който построих! 44 Когато народът Ти излезе на бой срещу врага си по пътя, по който го изпратиш, и се помолят на ГОСПОДА към града, който Ти си избрал, и дома, който построих за Името Ти, 45 тогава чуй в небето молитвата им и молбата им и защити правото им! 46 Когато съгрешат против Теб – защото няма човек, който да не греши – и Ти им се разгневиш, и ги предадеш на врага и онези, които ги пленяват, ги отведат пленени в земята на врага, далечна или близка; 47 и те вземат това присърце в земята, където са отведени в плен, и се обърнат^[7] и отправят молба към Теб в земята на онези, които са ги пленили, и кажат: Съгрешихме, извършихме беззаконие, постъпихме безбожно! – 48 и ако се обърнат към Теб^[8] с цялото си сърце и с цялата си душа в земята на враговете си, които са ги отвели в плен, и Ти се помолят към земята си, която си дал на бащите им, към града, който си избрал, и дома, който построих за Името Ти, 49 тогава чуй в небето, в мястото, където обитаваш, молитвата им и молбата им и защити правото им; 50 и прости на народа Си, каквото са съгрешили против Теб, и всичките им престъпления, с които са престъпили против Теб, и им дай да намерят милост пред онези, които са ги пленили, за да се смилят над тях, 51 защото са Твой народ и Твое наследство, което си извел от Египет, отсред желязната пещ! 52 И нека очите Ти бъдат отворени за молбата на слугата Ти и за молбата на народа Ти Израил, за да ги слушаш, за каквото и да Те призоват, 53 защото Ти си ги отделил от всичките народи на земята за Свое наследство, както си говорил чрез слугата Си Мойсей, когато си извел бащите ни от Египет, Господи БОЖЕ! 54 И когато Соломон свърши да принася цялата тази молитва и молба към ГОСПОДА, той стана отпред ГОСПОДНИЯ олтар, където беше коленичил с ръцете си разтворени към небето. 55 И той застана и благослови с висок глас цялото израилево събрание^[9], и каза: 56 Благословен да бъде ГОСПОД, който даде спокойствие на народа Си Израил, според всичко, което беше обещал. Нито една дума не пропадна от всичките Му добри думи, които говори чрез слугата Си Мойсей. 57 ГОСПОД, нашият Бог, да бъде с нас, както е бил с бащите ни, да не ни остави и да не ни отхвърли, 58 за да наклони сърцата ни към Себе Си, за да ходим във всичките Му пътища и да пазим заповедите Му и наредбите Му, и правилата Му, които е заповядал на бащите ни! 59 И тези мои думи, с които отправих молба пред ГОСПОДА, нека бъдат близо до ГОСПОДА, нашия Бог, ден и нощ, за да защитава правото на слугата Си и правото на народа Си Израил според нуждата за всеки ден, 60 за да познаят всичките народи на земята, че ГОСПОД е Бог и няма друг! 61 Затова нека сърцата ви бъдат неразделени към ГОСПОДА, нашия Бог, да ходите в наредбите Му и да пазите заповедите Му, както е днес. 62 Тогава царят и целият Израил с него принесоха жертви пред ГОСПОДА. 63 И Соломон принесе за примирителна жертва, която пожертва на ГОСПОДА, двадесет и две хиляди говеда и сто и двадесет хиляди овце. Така царят и всичките израилеви синове посветиха ГОСПОДНИЯ дом. 64 В същия ден царят освети средата на двора, който беше пред ГОСПОДНИЯ дом, защото там принесе всеизгарянето и хлебния принос, и тлъстината на примирителните жертви, понеже бронзовият олтар, който беше пред ГОСПОДА, беше прекалено малък, за да побере всеизгарянето и хлебния принос, и тлъстината на примирителните жертви. 65 И в онова време Соломон и целият Израил с него, голямо събрание, от прохода на Емат до египетския поток, направиха празника на колибите пред ГОСПОДА, нашия Бог, за седем дни и още седем дни, общо четиринадесет дни. 66 На осмия ден разпусна народа и те благословиха царя и си отидоха в шатрите си радостни и с весело сърце заради цялото добро, което ГОСПОД беше показал към слугата Си Давид и към народа Си Израил.