اول سموئيل 19 | کتاب مقدس، ترجمۀ معاصر

کتاب مقدس، ترجمۀ معاصر

شائول در صدد قتل داوود

1-2 شائول به پسر خود يوناتان و همهٔ افرادش گفت كه قصد دارد داوود را بكشد. اما يوناتان به خاطر محبتی كه به داوود داشت او را از قصد پدرش آگاه ساخت و گفت: «فردا صبح مواظب خودت باش. خودت را در صحرا پنهان كن. 3 من از پدرم میخواهم تا با من به صحرا بيايد. در آنجا راجع به تو با او صحبت میكنم و هر چه او بگويد به تو خواهم گفت.» 4 صبح روز بعد كه يوناتان و پدرش با هم گفتگو میكردند، يوناتان از داوود تعريف كرد و خواهش نمود كه به وی آسيبی نرساند و گفت: «او هرگز به تو آزاری نرسانده است بلكه هميشه به تو خوبی كرده است. 5 آيا فراموش كردهای كه او برای مبارزه با جليات، جان خود را به خطر انداخت و خداوند پيروزی بزرگی نصيب اسرائيل كرد؟ تو از اين امر خوشحال بودی. حال چرا میخواهی دست خود را به خون بیگناهی كه آزارش به تو نرسيده، آلوده سازی؟» 6 شائول متقاعد شد و قسم خورده، گفت: «به خداوند زنده قسم كه او را نخواهم كشت.» 7 پس يوناتان، داوود را خواند و همه چيز را برای او تعريف كرد. بعد او را نزد پدرش برد و او مثل سابق نزد شائول ماند. 8 طولی نكشيد كه دوباره جنگ درگرفت و داوود با سربازان خود به فلسطينیها حمله برد و بسياری را كشت و بقيه را فراری داد. 9-10 روزی شائول در خانه نشسته بود و در حالی که به نوای موسيقیای كه داوود مینواخت گوش میداد روح پليد از جانب خداوند به او حمله نمود. شائول نيزهای را كه در دست داشت به طرف داوود پرتاب كرد تا او را بكشد. اما داوود خود را كنار كشيد و نيزه به ديوار فرو رفت. داوود فرار كرد و خود را از دست او نجات داد. 11 شائول سربازانی فرستاد تا مراقب خانهٔ داوود باشند و صبح كه او بيرون میآيد او را بكشند. ميكال زن داوود به او خبر داده، گفت: «اگر امشب فرار نكنی فردا صبح كشته میشوی.» 12 پس داوود به كمک ميكال از پنجره فرار كرد. 13 سپس ميكال مجسمهای گرفته، در رختخواب گذاشت و بالشی از پشم بز زير سرش نهاد و آن را با لحاف پوشاند. 14 وقتی سربازان آمدند تا داوود را دستگير كنند و پيش شائول ببرند، ميكال به آنها گفت كه داوود مريض است و نمیتواند از رختخوابش بيرون بيايد. 15 ولی شائول دوباره سربازان را فرستاد تا او را با رختخوابش بياورند تا او را بكشند. 16 وقتی سربازان آمدند تا داوود را ببرند، ديدند به جای داوود يک مجسمه در رختخواب است! 17 شائول به دخترش ميكال گفت: «چرا مرا فريب دادی و گذاشتی دشمنم از چنگم بگريزد؟» ميكال جواب داد: «مجبور بودم اين كار را بكنم، چون او تهديد كرد كه اگر كمكش نكنم مرا میكشد.» 18 به اين ترتيب، داوود فرار كرد و به رامه پيش سموئيل رفت. وقتی به آنجا رسيد، هر چه شائول به وی كرده بود، برای سموئيل تعريف كرد. سموئيل داوود را با خود به نايوت برد و با هم در آنجا ماندند. 19 به شائول خبر دادند كه داوود در نايوت رامه است، 20 پس او مأمورانی فرستاد تا داوود را دستگير كنند. اما مأموران وقتی رسيدند گروهی از انبیا را ديدند كه به رهبری سموئيل نبوت میكردند. آنگاه روح خدا بر آنها نيز آمد و ايشان هم شروع به نبوت كردن نمودند. 21 وقتی شائول شنيد چه اتفاقی افتاده است، سربازان ديگری فرستاد، ولی آنها نيز نبوت كردند. شائول برای بار سوم سربازانی فرستاد و آنها نيز نبوت كردند. 22 سرانجام خود شائول به رامه رفت و چون به سر چاه بزرگی كه نزد سيخوه است رسيد، پرسيد: «سموئيل و داوود كجا هستند؟» به او گفتند كه در نايوت هستند. 23 اما در بين راه نايوت، روح خدا بر شائول آمد و او نيز تا نايوت نبوت كرد! 24 او جامهٔ خود را چاک زده، تمام آن روز تا شب برهنه افتاد و در حضور سموئيل نبوت میكرد. وقتی مردم اين را شنيدند گفتند: «آيا شائول هم نبی شده است؟»

Верен

از Veren

1 И Саул говори на сина си Йонатан и на всичките си слуги да се убие Давид. Но Йонатан, синът на Саул, беше много благоразположен към Давид. 2 И Йонатан съобщи на Давид и каза: Баща ми Саул търси да те убие. Затова сега се пази до утре и стой на тайно място и се крий. 3 А аз ще изляза и ще застана при баща си на полето, където ще бъдеш ти, и ще говоря с баща си за теб, и ще видя как е работата, и ще ти кажа. 4 И Йонатан говори добро за Давид на баща си Саул и му каза: Нека не съгрешава царят против слугата си, против Давид, тъй като той не е съгрешил против теб и делата му са били много добри за теб. 5 Той изложи живота си на опасност и уби филистимеца и ГОСПОД извърши голямо избавление за целия Израил, и ти видя и се зарадва. Защо тогава искаш да съгрешиш против невинна кръв, като убиеш Давид без причина? 6 И Саул послуша гласа на Йонатан и Саул се закле: Жив е ГОСПОД – Давид няма да бъде убит! 7 Тогава Йонатан повика Давид и Йонатан му разказа всички тези думи. И Йонатан доведе Давид при Саул и той беше в неговото присъствие както преди. 8 И отново стана война. И Давид излезе и се би с филистимците, и им нанесе голямо поражение, и те побягнаха пред него. 9 И зъл дух от ГОСПОДА беше върху Саул; и той седеше в къщата си с копието си в ръка, а Давид свиреше с ръка. 10 И Саул се опита да прикове Давид с копието на стената, но той се отклони от Саул, така че той заби копието в стената; а Давид избяга и се избави онази нощ. 11 Тогава Саул изпрати пратеници в дома на Давид, за да го пазят и да го убият на сутринта. А Михала, жена му, съобщи на Давид и каза: Ако не избавиш живота си тази нощ, утре ще бъдеш убит. 12 И Михала спусна Давид през един прозорец и той отиде, и избяга, и се избави. 13 А Михала взе домашния идол и го положи на леглото, и сложи при главата му възглавница от козина, и го покри със завивка. 14 И когато Саул изпрати пратеници да вземат Давид, тя каза: Болен е. 15 Тогава Саул изпрати пратениците да видят Давид и каза: Донесете ми го на леглото, за да го убия! 16 И когато пратениците дойдоха, ето, домашният идол беше на леглото с възглавница от козина при главата му. 17 Тогава Саул каза на Михала: Ти защо ме излъга така и пусна врага ми, така че той се избави? А Михала каза на Саул: Той ми каза: Пусни ме! Защо да те убия? 18 Така Давид избяга и се избави, и дойде при Самуил в Рама, и му разказа всичко, което му беше сторил Саул. И той и Самуил отидоха и отседнаха в Навиот. 19 И съобщиха на Саул и казаха: Ето, Давид е в Навиот в Рама. 20 Тогава Саул изпрати пратеници да вземат Давид, но когато те видяха събранието на пророците, които пророкуваха, и Самуил да стои начело над тях, Божият Дух беше на пратениците на Саул и те също пророкуваха. 21 И съобщиха на Саул и той изпрати други пратеници, и те също пророкуваха. И Саул пак изпрати трети пратеници, и те също пророкуваха. 22 Тогава и той отиде в Рама и дойде при големия кладенец в Сокхо, и попита и каза: Къде са Самуил и Давид? И казаха: Ето, в Навиот в Рама. 23 И отиде там, в Навиот в Рама, и Божият Дух беше и на него, и той вървеше и непрекъснато пророкуваше, докато стигна в Навиот в Рама. 24 И съблече горните си дрехи и пророкуваше и той пред Самуил, и лежеше гол^[1] през целия онзи ден и през цялата онази нощ. Затова казват: И Саул ли е между пророците?